Р Е Ш Е Н И Е
№ 5397
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8922 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.Т.Т., с ЕГН ********** и адрес *** чрез
пълномощника ѝ адв.Е.Е. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество:
сумата от
12169.31 лв. /дванадесет хиляди сто шестдесет и девет лева и тридесет и една
стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел.
енергия за периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г. в обект на потребление
находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за
която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател С.Т.Т..
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата твърди, че е потребител на ел.
енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в с.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, представляващ къща и
гараж.
В началото на м.***г. ищцата получила
уведомително писмо от ответното дружество, с което било приложена фактура № ***г.
за сумата от 12169.31 лева за служебно начислена ел. енергия за периода от
26.05.2017 до 25.05.2018г. Предходния месец ищцата получила писмо от „Е.С.“АД,
с което е уведомена за извършена на ***г. проверка на точността на измерване на
обслужващите дома ѝ измервателна система и свързващи ги ел. инсталации,
като за резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № ***,
копие от който бил приложен към писмото.
Ищцата подала възражение до ответното
дружество, по което нямала отговор, а след подаване на възражението получила
покана с предоставен срок за заплащане на процесната сума, поради което за нея
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен
иск.
Ищцата твърди, че след смъртта на баща
ѝ, от близо пет години трифазния ток се ползвал само за осветление и
захранвал само една крушка. Ищцата не била уведомена за проверката и не
присъствала на нея. Поддържа, че претендираното количество ел. енергия не може
да е реално потребено. Не ставало ясно, от кой момент, електромерът, настроен
за трифазен отчет започнал да отчита ел. енергия в регистър 1.8.4, поради което
не можело да се установи дали отчетеното в този регистър количество ел. енергия
е действително потребено от ищцата след монтиране на електромера. Към датата на
техническата проверка Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия били отменени, с изключение на разпоредбите на чл.48-51, с което не
била налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива
корекции.
Ищцата моли за уважаване на предявения
иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника, с
който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва,
че ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е
извършена техническа проверка на изправността на средството за търговско
измерване и резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било
реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането на
цената му. В случая не било налице служебно начисление от страна на
електроразпределителното дружество, а реално потребено количество ел. енергия,
което било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на
електромера не било фактурирано. Процесната фактура била издадена след
остойностяване по цени за технологични разходи
на електроенергия, която реално била доставена на ищеца и отчетена от
процесния електромер.
Моли за отхвърляне на иска, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно страните, чрез проц.
представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и правят
искане за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се с.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на ***г. служители на „Е.П.М.“ АД са извършили проверка на измервателната
система в обекта на потребление на ищеца. При проверката е констатирано
наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър.
Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална
опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието
на двама свидетели /л.32-33/.
В
седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е
изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна
дирекция „МИУ“, Регионален отдел Русе. За резултатите от метрологичната
проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е отразено, че е
установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.4, която не е
визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е
установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера /л.34-35/.
Със
становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на
допълнително количество ел. енергия в размер на 66674 кВтч, от които 6576 кВтч
за периода от 26.05.2017г. до 30.06.2017г. и 60098 кВтч за периода от 01.07.2017г.
до 25.05.2018г. по клиентския и абонатния номер водени на ищцата. В същото е
посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно
прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.36/.
По
делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане
на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното
количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.
От
представен с исковата молба протокол № ***г. се установява, че на посочената
дата на обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер № *** с нулеви
показания по визуализираните на дисплея тарифи. Протокола е съставен и подписан
от служители на „Е.П.М.“ АД и подписан от Д.Т., като представител на абоната
/л.48/.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като
е издало фактура № ***г. за сумата от 12169.31
лева, с получател ищцата С.Т.Т. /л.37-38/.
Ищцата
е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.44-47/.
По
делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна
електротехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че процесния електромер е трифазен,
статичен, преминал е метрологична проверка през 2016г. и подлежи на последваща
метрологична проверка през 2020г. Показанията, записани в регистър 1.8.4 не са
визуализирани на дисплея и не са регистрирани при редовния месечен отчет.
Наличието на показания в регистър 1.8.4 означавало, че посоченото количество
ел. енергия действително е преминало през електромера и е потребено. Електромерът
бил монтиран нов и с нулеви показатели. Не се установявало в кой момент е
започнало вмешателството и в коя часова зона /л.66-73/
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес
у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума
като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена
ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в
обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично
годно средство за търговско измерване.
Като
основание за процесното вземане ответника в писмото, с което уведомява ищеца за
извършената проверка посочва корекция извършена по реда на ПИКЕЕ, а в отговора
на исковата молба заявява, че сумата се дължи на основание съществуващото между
страните облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел. енергия, тъй
като начислената допълнително сума е за реално доставена на абоната ел.
енергия.
По
въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена
електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на
договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са
постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д.
№ 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на
ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение
№ 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г.
по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., както и цитираното от касатора решение №
12/06.03.12г. по т.д.№ 119/11г. на І т.о. и служебно известното на състава
решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о.
Така
постановената практика на ВКС е при действието на ЗЕ преди изменението с ДВ
бр.54/12г. С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на
чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа
енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е
предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ е
влязла в сила на 17.07.12г.
Правила
за измерване на количеството електрическа енергия/в сила от 16.11.2013г./ са
издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от ЗЕ, а именно, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел.енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл.21, ал.1, т.3 от
ЗЕ, вр. чл.2, ал.1 от ЗНА.
По
изложените съображения съдът намира, че към момента на извършване на проверката
е съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на
корекцията.
Проведената
на ***г. проверка от служители на „Е.П.М.“ АД на СТИ, монтиран на обекта на потребление
е извършена в присъствието на двама свидетели.
От
събраните по делото доказателства не се установи твърдяното от ответника
основание за процесното вземане - претендираното количество електроенергия
реално да е доставено на абоната. В чл.50 от ПИКЕЕ е уредена възможността при
установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия, операторът на
съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия като разлика между
отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването и, но за период, не по-дълъг от една година. За
извършване на посочената процедура по чл.50 ПИКЕЕ е необходимо да бъде
установен периода от допускане на грешката до установяването ѝ. От
събраните по делото доказателства, включително от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза не се установи кога е извършено софтуерното вмешателство
в процесното СТИ, респ. кога е възникнала грешката при отчитането на
доставяната на абоната ел. енергия. Наличието на количество ел. енергия в
невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява,
че тази енергия е доставена на абоната. Установените записи в регистър 1.8.3 на
електромера при извършената техническа проверка сами по себе си не
удостоверяват наличие на грешка при отчитане на потребяваната от абоната ел.
енергия, тъй като е възможно да са били налице преди поставяне на СТИ на обекта
на потребителя. В изготвеното становище за начисление на допълнително общо
количество ел. енергия е посочено, че е одобрено след софтуерно прочитане на
съхранената в паметта на електромера информация, а данни за такова действително
извършено софтуерно прочитане не са представени по делото и не са предоставени
на вещото лице. Вписването на допълнителното количество електроенергия
констатирано при извършената проверка и определянето на произволен срок за
начисляване на допълнителното количество ел. енергия не доказват, че посоченото
в становището количество ел.енергия действително е доставено на абоната, още
по-малко в посочения в справката период.
Не е установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а
констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на показанията на
електромера, което може да е извършено и преди монтирането на електромера на
обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на показанията на
електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива показания в регистрите
на електромера.
По
изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира
процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
С оглед
изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 5
лева. В полза на процесуалния представител осъществил безплатна правна помощ
следва да се присъдят разноски в размер на 895 лева. Ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса за разглеждане на исковата претенция, поради което
и на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Варненски районен съд следва да се
присъди държавна такса в размер на 486.77 лева, която да се възложи в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Т.Т.,
с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 12169.31 лв.
/дванадесет хиляди сто шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/,
претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за
периода от 26.05.2017г. до 25.05.2018г. в обект на потребление находящ се в с.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното
дружество е издало фактура № ***г. с получател С.Т.Т..
ОСЪЖДА
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща направени
по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е.Г.Ев.
– АК Варна сумата от 895 /осемстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата, определено
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от
486.77 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща дължима за разглеждане на исковата претенция държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: