Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 17387 по
описа на ВРС за 2018 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по съединени
за общо разглеждане искови молби от Е.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу „А.0.“
ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:*** А, както следва: 1) иск по
чл.124 от ГПК във вр. с чл.357 от ГПК за приемане за
установено между страните, че трудовото правоотношение между тях, трудовото
правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор № г.,
съобразно който ищцата е заемала длъжността – главен счетоводител в
административен отдел с място на работа: град е прекратено считано от
26.09.2018 г. едностранно от ищеца поради забавено плащане на трудовото
възнаграждение дължимо за периода от 01.04.2018 г. до 26.09.2018 г. и плащания по
общественото осигуряване; 2) иск по 221, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1617 лева,
представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ; 3) иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
извършеното със Заповед № 5/21.11.2018г. на управителя на ответното дружество
уволнение за незаконно и неговата отмяна.
В исковите молби са изложени твърдения,
че ищцата е работила при ответното дружество в периода от 15.09.2017г. до 26.09.2018г.
на длъжност „главен счетоводител“ в административен отдел. На 25.09.2018г. със
заявление, изпратено по пощата до управителя, ищцата заявила, че желае да бъде
освободена от работа поради забавяне на заплащането на цялото й трудово
възнаграждение за месеците от април до септември 2018г. Със същото отправила и
покана за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Заявлението й било
получено от ответното дружество на 26.09.2018г. На 28.09.2018г. ищцата
разбрала, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство. На 03.10.2018г.
ищцата подала сигнал до Дирекция Инспекция по труда гр. Варна, като получила
отговор, че трудовото й правоотношение не е прекратено. На 04.12.2018г. ищцата
получила по пощата Заповед № 5/21.11.2018г. на управителя на ответното
дружество, с която й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно мотивите на заповедта за периода от април 2018г. до юли 2018г. ищцата
изнесла от офиса на фирмата ведомости за
заплати, които представлявали поверителна информация, взела ключовете за офиса,
както и издавала фактури за недействителни сделки., които деяния сочели на
злоупотреба с доверието на работодателя. Ищцата оспорва да е извършила
нарушенията, описани в заповедта.
Твърди, че не са й поискани обяснения по чл.193 от КТ. Твърди още нарушение на
чл.333 от КТ, тъй като страдала от заболяване, за което работодателят знаел и
имала решение на ТЕЛК. Твърди се и нарушение на чл.8 от КТ от страна на
работодателя, който целял да не й заплати дължимото трудово възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на двете искови молби и доказателствата към тях ответникът е
депозирал писмени отговори, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи
се, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание
чл.327 от КТ, тъй като лицето е злоупотребило с правата си по посочения текст
на закона. На 18.09.2018г. ищцата неправомерно присвоила и изнесла от офиса на
дружеството ведомостите за заплати за периода от м.април до м.юли 2018г. В
същия ден ищцата излязла в отпуск по болест и не е посещавала офиса, а
изявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение изпратила по куриер
с цел избягване на дисциплинарно наказание за извършеното нарушение. Трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед № 5/21.11.2018г. на
управителя на ответното дружество след получаване на предварително разрешение
от Инспекцията по труда от 05.11.2018г. Твърди се, че работодателят е отправил
писмена покана до ищцата за изслушване и даване на писмени обяснения от
21.09.2018г., изпратено два пъти до лицето на посочения от нея адрес по куриер,
като уведомителните писма не са получени от ищцата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на обективно
съединените искове.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения трудов договор № ., че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответника, по силата на което е заемала длъжността „главен счетоводител“. В
трудовия договор е уговорен срок на предизвестие за прекратяването му от 30
дни, който е еднакъв за двете страни.
Представено по делото е заявление от 25.09.2018хг. от
ищцата до управителя на ответното дружество, в което е вписано, че желае да
бъде освободена от длъжността „главен счетоводител“, която заема в дружеството
по чл.327, ал.1, т.2 – поради забавяне в изплащането на цялото трудово
възнаграждение за месеците: април 2018г., май 2018г., юни 2018г., юли 2018г.,
август 2018г. и септември 2018г. , както през последните месеци и забава при
плащане на обществено осигуряване. Сочи се още, че й се дължи обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 30
дни. Представена е обратна разписка, от
„Еконт“ за връчване на заявлението на представител на
ответника на 26.09.2018г.
Прието по делото е уведомление от 28.09.2018г. до Е.И.
от управителя на „А.0.“ ООД, в което се сочи, че във връзка с постъпило от
нейна страна заявление от 26.09.2018г. я уведомяват, че в момента е образувано
дисциплинарно производство по ради извършено от нея дисциплинарно нарушение –
изнасяне от офиса на дружеството на документи, представляващи фирмена тайна.
Посочено е още, че твърденията в заявлението й са неоснователни и дружеството
не й дължи посочените в същото плащания.
Представен е сигнал (жалба) от Е.Д.И. Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна, входирана на 03.10.2018г., в който са изложени твърденията за
неплатени заплати, прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1,
т.2 от КТ и полученото от ищцата уведомление за започната срещу нея
дисциплинарна процедура.
Приет и е отговора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна по сигнала на ищцата, в който се сочи,ч е при извършена проверка е
установено, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено,
работодателят твърди, че е изплатил дължимите трудови възнаграждения за м.
април до м.юли 2018г., за което е положен неин подпис по ведомост.
Работодателят твърдял, че ищцата е заминала и е откраднала подписаните
фишове.Ищцата е посъветвана да потърси правата си по съдебен ред, предвид
наличието на трудов спор по смисъла на чл.357 от ГПК.
Представена от ответника е жалба от 18.09.2018г. до I-во РПУ на гр. Варна, депозирана от Севдалина И.И., служител в „, за това, че Е.Д.И., служителка на „А.0.“
ООД, била хваната в изнасяне на фирмена информация. ШПосочено
е, че при напускане на фирмата служителката е взима оригиналните подписани от
самата нея ведомости за изплатена заплата за периода от м.април до м.юли
2018г., както и ключовете за достъп до офиса.
Със заповед № 5/21.11.2018г. на Управителя на
ответното дружество на ищцата е наложено наказание дисциплинарно уволнение. В
мотивите към заповедта е посочено, че на 18.09.2018г. Е.Д.И. е изнесла от офиса
на фирмата ведомостите за изплатените й заплати за периода от април 2018г. до
юли 2018г. вкл., които представляват поверителна информация, като взела със
себе си и ключовете за офиса. Впоследствие били констатирани и злоупотреби със
служебното й положение – служителката е издала фактури за недействителни
сделки. Видно от приложеното известие за доставяне заповедта е връчена на
ищцата на 04.12.2018г.
Видно от удостоверение от 03.12.2018г., издадено от
Първо РУ-Варна на 09.11.2018г. е образувано досъдебно производство №
2055/2018г. поописа на Първо РУ, за това че на 18.09.2018г. в гр. Варна от
офиса на фирмата на ул. „Сан Стефано“ 4, ет.4,
виновното лице е взело и скрило документи – 4 бр. ведомости за заплатите на
счетоводител във фирмата – Е.Д.И., за месеците май, април, май, юни и юли, с цел
да бъде причинена вреда на фирмата – престъпление по чл.319, ал.1 от НК.
Представени по делото са фишове за работни заплати на
служители на ответното дружество за периода м. януари 2018г. до м.юли 2018г., ,
на повечето от които са положени подписи в графата „подпис за получателя“.
Представена е и длъжностна характеристика за
длъжността „главен счетоводител“ на „А.0.“ ООД., подписана от ищцата Е.Д.И..
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на трудовото
възнаграждение на ищцата за периода м.април-м.юли 2018г. е както следва: за
м.04.2018г. – 1671 лева брутно/1320.77 лева нетно; за м.05.2018г. – 1671 лева
брутно/1320.77 лева нетно; за м.06.2018г. – 1178.70 лева брутно 864.90 лева
нетно; за м.07.2018г. – 1671 лева брутно/1320.77 лева нетно. По банковата
сметка на Е.Д.И. са постъпили преводи с наредител „А.0.“
ООД на 03.10.2018г. с основание „заплата м.08.2018г.- 1284.86 лева“ и на
02.11.2018г. с основание „заплата м.09.2018г.“ – 928.35 лева. Дължимите данъци
и осигоровки върху трудовите възнаграждения на
персонала за периода м.04.2018г.-м.09.2018г. вкл. са преведени в ТД на НАП
Варна общо за лицата във фирмата, както следва: за м. 04.2018г. – на
05.06.2018г., за м.05.2018г. – на 25.06.2018г., за м. 06.2018г. – на 25.07.2018г.;
за м. 07.2018г. – на 27.08.2018г.; за м. 08.2018г. – на 26.09.2018г. и за м.
10.2018г. – на 30.10.2018г. Размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е
1617 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – Севдалина И..
Съгласно показанията й свидетелката е служителка на „, но обслужвала счетоводно
и ‚А.0.“ ООД, тъй като фирмите били свързани лица и 9имали един и същ
управител. Свидетелката била в една стя с другите
счетоводителки Галя Петрова и Е.И.. От м.12.2017г. св. Севдалина И. се
занимавала с работните заплати на „Агро 03“. Когато
започнала работа й било обяснено да разпечатва само фишове за заплати. По
принцип имало ведомости за заплати във фирмата, където фигурирали всички лица,
но тя не разпечатвала такива, а само фишове, на които служителите се
подписвали. Заплатите се давали от управителя в запечатани пликове с имената на
служителя върху тях, без посочване на размер. Раздавали се от някоя от
счетоводителките. Свидетелката не помни конкретно дали тя или някой друг е
раздавал заплатите за периода от м.04 до м.07.2018г. Сочи, че Е.И. отказала да
подписва фишовете за посочените месеци, тъй като заплатата на другата
счетоводителка Галя Петрова била повишена, а нейната не. В седмицата преди
18.09.2018г. ищцата отсъствала от работа и тогава св. И. и Галя Петрова открили
някои нередности при изписването на фактура от страна на ищцата, за което
уведомили управителя, както и за обстоятелството, че от 4 месеца не е подписвала
фишове. По негово нареждане и се обадили да дойде да си подпише фишовете.
Ищцата заявила, че нямала възможност, тъй като е извън града и изпратила майка
си да ги вземе, а на следващия ден майка й ги върнала подписани.На 18.09.2018г.
в офиса на дружество ищцата разговаряла с адв. Левон, след което и с управителя. След това заявила на св. И.,
че фишовете не са подписани от нея, а от майка й и пожелала да ги вземе, за да
ги покаже на управителя. След като свидетелката й дала фишовете, ищцата излязла
от офиса с тях и спряла да отговаря на телефонни обаждания. За случая св. И.
подала жалба в Първо РУ.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.357 от ГПК, чл.221, ал.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.1
от КТ и са процесуално допустими.
По установителния иск по
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.357 от ГПК
Спорът за съществуването на трудовото правоотношение е
трудов спор съгласно чл.357 от ГПК. В настоящия случай съдът намира предявения установителен
иск за допустим, предвид обстоятелството, че в спорът дали трудовото
правоотношение между страните е прекратено и от кой момент има значение освен
за иска по чл.221 от КТ и с оглед последващото
уволнение на ищцата, което се оспорва като незаконно, както и за евентуалното
вписване в трудовата книжка на правилното основание за прекратяване. В този
смисъл за постигне на яснота в отношенията между страните на какво основание и
от кой момент е прекратено трудовото правоотношение между тях, съдът намира, че
е налице правен интерес от предявяване на иска.
С оглед правилото за разпределение на
доказателствената тежест, ищцата следва да докаже, че е отправила изявление до
ответника за прекратяване на трудовото правоотношение, поради неплащане в
уговорения срок на дължимото й трудово възнаграждение, което е достигнало до
адресата. Ответникът следва да докаже твърдението си, че ищцата е злоупотребила
с правото си да подаде такова заявление.
В подкрепа на твърденията си ответникът е ангажирал
гласни доказателствени средства. Принципно заплащането на трудови
възнаграждения съставлява погасяване на установени с писмен акт (трудов
договор) парични задължения, за което
свидетелски показания са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.4 от ГПК.
Показанията на свидетелката са относими и могат да
бъдат кредитирани относно обстоятелствата за практиката на ответното дружество досежно начина на заплащане на трудов възнаграждения.
Съгласно показанията на свидетелката заплатите се дават на ръка в запечатан
плик, като за да удостовери получаването им работникът/служителят се подписва
на разпечатан фиш за работна заплата. В тази част показанията се подкрепят и от
писмените доказателства – подписани фишове за работни заплати на служителите на
ответното дружество за периода от м.01.2018г. до м.07.2018г, вкл. Установява се
от свидетелските показания, че въпреки принципното задължение да се води и
ведомост за работна заплата, на която са вписани всички служители, такава в
ответното дружество не се разпечатва и не се води. Съгласно показанията на
свидетелката ищцата отказвала да подписва фишовете за периода от м.04 до
м.07.2018г., вкл., като след като била извикана изрично да направи това,
фишовете били взети от майка й и върнати подписани, като самата ищца е
оспорила, че са подписани от нея и ги е изнесла от офиса на дружеството. Дори и
да се кредитират показанията на свидетелката в тази част, съдът намира, че
ответникът не е доказал че е заплатил трудовите възнаграждения на ищцата. На
първо място, съдът намира, че ответното дружество само се е поставило в
невъзможност да докаже заплащането, като не е водило правилно счетоводството в
частта за работната заплата. Доколкото е избрано заплатите да се дават на ръка,
а не по банков път, следвало е да се води ведомост за работната заплата, на
която служителите/работниците да полагат подписи, а не само да се разпечатват
фишове. Отделно от това, при заявеното от свидетелката, че ищцата четири месеца
самоволно е отказвала да подписва фишовете си, е следвало своевременно да бъдат
предприети действия, така че предаването на дължимите суми за заплата да може
да бъде удостоверено. В настоящия случай не се доказа с годни доказателствени
средства изплащането на заплатите на ищцата за процесния период. В този смисъл
следва да се приеме, че същата не е получила своевременно трудовите си
възнаграждения, предвид което за нея реално е възникнало предвиденото в чл.327,
ал.1, т.2 от КТ право да едностранно да прекрати трудовото си правоотношение
без предизвестие. Съдът намира, че дори и ищцата да е предполагала, че срещу
нея ще бъде заведено дисциплинарно производство, доколкото същата безспорно е
полагала труд през процесния период, за който не е получила своевременно
заплащане, не е налице злоупотреба с права. Работодателят, който не заплаща
трудови възнаграждения на служителите си следва да понесе своята отговорност за
това, включително като бъде лишен от възможността впоследствие да търси
дисциплинарна отговорност. Така или иначе, ако от поведението на служителката
за него са настъпили вреди, работодателят ще може да ги търси по друг
процесуален ред. Следва да се има предвид, че тук не става въпрос за служител,
който по някаква причина не е полагал труд и именно за това работодателят не му
е заплащал възнаграждения, в който случай именно би могло да се говори за
злоупотреба с право.
По гореизложените съображения съдът намира, че с
отправянето на заявлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което безспорно е достигнало
до ответника на 26.09.2018г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на това основание, считано от датата на получаване на изявлението от
работодателя. В този смисъл предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По иска по чл.221, ал.1 от КТ
Съгласно чл.221, ал.1 от КТ при прекратяването на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл.327, т.2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради
забавяне в плащането на трудовото възнаграждение на ищцата. В този смисъл за
ответника е възникнало задължение да заплати на ищцата обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Съобразно
уговореното в трудовия договор предизвестието за прекратяването му е 30 дни. Съобразно
заключението на вещото лице дължимият размер на обезщетението е 1617 лева.
По изложените съображения съдът намира, че искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
В настоящия случай се установи, че трудовото
правоотношение между страните, възникнало по силата на трудов договор от № . е
прекратено, считано от 26.09.2018г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Оспорената
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена на 21.11.2018г.,
т.е. след като трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено
на друго основание. Следователно предвид вече прекратеното трудово
правоотношение, заповедта за уволнена няма предмет, с оглед на което се явява
незаконна и следва да бъде отменена.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 535 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 224,68 лева
(80 лева за иска по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.357 от КТ, 64,68 лева по иск по чл.221, ал.1 от КТ и 80 лева по иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че трудовото правоотношение между Е.Д.И.,
ЕГН ********** и срещу „А.0.“ ООД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление:*** А, възникнало по силата на трудов
договор № г., е прекратено, считано от 26.09.2018г., едностранно от Е.Д.И., ЕГН ********** на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забавено плащане на трудови възнаграждения, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.357 от КТ.
ОСЪЖДА „А.0.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление:*** А да заплати на Е.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1617 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на служителя
по чл.327, т.2 от КТ поради забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение, на основание чл.221, ал.1 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е.Д.И., ЕГН **********, извършено
със Заповед № 5/21.11.2018г. управителя на „А.0.“ ООД, на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „А.0.“
ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:*** А да заплати на Е.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 535 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.0.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:*** А да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 224,68 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: