Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……...02.2017 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря М.М.,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 761 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от:

1/ „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н. и М.Р.Х., чрез адв. Ю.С. – САК, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 255 553,13 лв. /двеста петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и три лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Балчик 1“, определена съобразно т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и нетното специфично производство по т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, за която са издадени Фактура № 74/18.11.2015 г., на стойност 108 170.53 лв. и Дебитно известие № 75/18.11.2015 г., на стойност 147 382.60 лв. към Фактура № 72/12.10.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 3 от Договор за изкупуване на електрическа енергия № 141/10.05.2010 г., и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 664,67 лв. /девет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно - деловодните разноски в производството, и от

2/ „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н. и М.Р.Х., чрез адв. Ю.С. – САК, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 256 444,63 лв. /двеста петдесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Балчик 2“ и ВяЕЦ „Балчик 2А“, определена съобразно т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и нетното специфично производство по т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, за която са издадени Фактура № 81/18.11.2015 г., на стойност 54 081.62 лв., Фактура № 82/18.11.2015 г., на стойност 42 194.21 лв. и Дебитно известие № 84/18.11.2015 г., на стойност 160 168.90 лв. към Фактура №79/12.10.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 3 от Договори за изкупуване на електрическа енергия № 142/10.05.2010 г. и № 152/02.09.2010 г., и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 698,37 лв. /девет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно - деловодните разноски в производството.

В исковата молба ищецът „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник. Излага, че е собственик на вятърна електроцентрала „Балчик 1“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два вятърни генератора (ВяЕЦ „Балчик-Г1 и Г2“), находящи се в с. Ляхово, общ. Балчик. Сочи, че централата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД /предишно наименование -„Е.ОН България Мрежи“ АД/ с Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008 г., сключен на 24.04.2008 г., след което е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от № СТ-05-484/20.04.2010 г. Твърди, че впоследствие производителя е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия № 141/10.05.2010 г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /предишно наименование -„Е.ОН България Продажби“ АД/, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Излага, че в изпълнение на договора за изкупуване, за месец септември и октомври 2015 г. от ветрогенераторите „Балчик Г1 и Г2“ е постъпила в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия, поради което дружеството производител е издало Фактура № 74/18.11.2015 г. на стойност 108 170.53 лв. и Дебитно известие № 75/18.11.2015 г. към Фактура № 72/12.10.2015 г. на стойност 147 382.60 лв. Сочи, че във връзка с постъпилата енергия са подписани протоколи за отчет от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. Твърди, че не са постъпвали плащания от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД във връзка с изпълнението на задължението му да изкупи на преференциалната цена за произведената ел.енергия в общ размер от 255 553.13 лв. по фактурите и дебитното известие, съгласно уговореното в чл. 24 от Договора за изкупуване, а именно да заплати в срок до 15 работни дни стойността на издадената данъчна фактура.

В исковата молба ищецът „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник. Излага, че е собственик на ВяЕЦ „Балчик 2“ и ВяЕЦ „Балчик 2А“ всяка от която с обща инсталирана мощност 2000 kW, находящи се в с. Ляхово, общ. Балчик. Сочи, че централите са присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД /предишно наименование -„Е.ОН България Мрежи“ АД/ съответно: ВяЕЦ „Балчик 2“ с Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008 г., сключен на 24.04.2008 г., а ВяЕЦ „Балчик 2А“ с Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 865/10.09.2008-3090-ВГ25.09.2008-ВГ-4029-18.06.2009 г., сключен на 10.07.2009 г., след което са въведени в експлоатация съответно с Разрешение за ползване от № СТ-05-484/20.04.2010 г. и Разрешение за ползване от № ДК-07-СИР-13. Твърди, че впоследствие производителя е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия № 142/10.05.2010 г. и № 152/02.09.2010 г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /предишно наименование -„Е.ОН България Продажби“ АД/, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно на база издадени от производителя фактури произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Излага, че в изпълнение на договора за изкупуване за месец септември и октомври 2015 г. от ветрогенераторите „Балчик Г3 и Г4“ е постъпила в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия, поради което дружеството е издало Фактура № 81/18.11.2015 г. на стойност 54 081.62 лв., Фактура № 82/18.11.2015 г. на стойност 42 194.21 лв. и Дебитно известие № 84/18.11.2015 г. към Фактура № 79/12.10.2015 г. на стойност 160 168.80 лв. Сочи, че във връзка с постъпилата енергия са подписани протоколи за отчет от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. Твърди, че не са постъпвали плащания от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД във връзка с изпълнението на задължението му да изкупи на преференциалната цена за произведената ел.енергия в общ размер от 256 444.63 лв. по фактурите и дебитното известие, съгласно уговореното в чл. 24 от Договора за изкупуване, а именно да заплати в срок до 15 работни дни стойността на издадената данъчна фактура.

Ищците сочат, че на 24.07.2015 г. в Държавен вестник, бр. 56 от 2015 г. е обнародвано и е влязло в сила изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, като в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от закона се създава задължение за обществения доставчик, съответно за крайните потребители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, като за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство, енергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар /чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ/. Излагат, че след изменението на разпоредбата в § 1, т. 29 от ЗЕВИ е дадена легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство на електрическа енергия“, според която това е „средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствени нужди“. Сочат, че до изменението на ЗЕВИ задължението за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници не е било поставено в зависимост от нетното специфично производство и поради тази причина в § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката е предвиден срок до 31.07.2015 г., в който КЕВР следва да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения, приети до влизане в сила на измененията. Излагат, че в изпълнение на законовата разпоредба, КЕВР постановява Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия въз основа, на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Сочат, че относно преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от вятърни електрически централи се прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на вятърните генератори - до 2250 часа включително и над 2250 годишни часове. Излагат, че с решението се определят две категории преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период, в зависимост от достигането на посочения праг, като в съответствие с решенията за определяне на преференциални цени Решение № СП-1/31.07.2015 г. също прилагало този специален критерий - до и над 2250 часа. Твърдят, че за оперираните от ищците централи се прилагат т.1.7 - 2000 кWh при цена 188.20лв/MWh, без ДДС, за ВЕЦ, работещи до 2250ч. и т.1.8 - 2300 кWh при цена 172.95лв/MWh, без ДДС, за ВЕЦ, работещи над 2250ч. Сочат, че за месец септември 2015 г. са издавали фактури за произведената електрическа енергия до 2000 kWh нетно специфично производство при работа на два ветрогенератора до 2250ч. по преференциална цена в размер на 188.29лв/MWh, без ДДС, съгласно т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., а за произведената енергия над 2000 kWh при работа на централите до 2250ч. са издадени фактури по цена за излишък. Излагат, че впоследствие работата на електроцентралите е достигнала и над 2250ч., поради което за количествата произведена ел.енергия между 2000 до 2250 KWh следва да се прилага нетното специфично производство по т.1.7 от решението и поради това ищците са издали дебитни известия, като са фактурирали произведената енергия над 2000 kWh по цена, представляваща разликата между вече фактурираната цена за излишък и преференциалната цена по т. 1.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г. – 188.20лв/MWh. Сочат, че за произведената от тях енергия за месец октомври 2015 г. същите са издали фактури за енергия до 2300 кWh нетно специфично производство на работа на електроцентралите между 2250ч. и 2300 kWh., по преференциалната цена в размер на 172.95лв/MWh, без ДДС. Излагат, че с писмо с изх. № К-EPRS-2650/02.11.2015 г. „ЕНЕРГО ПРО – ПРОДАЖБИ“ АД е информирало ищците, като производители на електрическа енергия, за становището на „Националната електрическа компания“ ЕАД, относно приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от вятърни електроцентрали, съобразно работата им до, съответно над 2250ч. Сочат, че според становището на „НЕК“ ЕАД за вятърните централи следва да е прилага единствено т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. и че количеството произведена електрическа енергия над 2000 кWh следва да бъде продавано и фактурирано по цена за излишък. Ищците излагат, че във връзка с издадените от тях фактури и дебитни известия ответникът с писма от 30.11.2015 г. ги е информирал, че отказва да заплати същите и с писма от 21.01.2016 г. е поискал корекция на издадените счетоводни документи, съобразно становището на НЕК. Твърдят, че с писма от 15.02.2016 г., отправени до ответника, ищците са изразили несъгласие с тълкуването на НЕК и са поискали заплащане на фактурираните суми. Сочат, че ограничаването на преференциалните цени единствено до нетното специфично производство, определено за ВяЕЦ, работещи до 2250ч., води до значителни вреди за производителите, защото поради характеристиката на вятърните турбини, същите могат да оперират както до, така и над 2250 ч. в рамките на една година. Твърдят, че поради тази причина в чл. 18, ал. 4 от Договора за изкупуване е записано, че при достигане на 2250 пълни годишни ефективни часове на работа на централите, за следващите пълни ефективни часове до края на календарната година, преференциалната цена се определя съобразно втората категория цена по решението за определяне на преференциални цени на КЕВР – за работа на ВяЕЦ над 2250 часа и поради това до постановяване на Решение № СП-1/31.07.2015 г. ответното дружество е изкупувало произведената ел.енергия съобразно този критерий. Сочат, че предвид обстоятелството, че техническите специфики на вятърните централи позволяват на една централа да произведе до и над 2250 ч. в едногодишен период в зависимост от наличния ресурс на първичния енергиен източник, то и практиката на ДКЕВР в решенията за определяне на преференциални цени е да се прилагат двете категории преференциални цени в рамките на една година в зависимост от достигнатите часове за производство. Излагат, че становището на „НЕК“ ЕАД не ги обвързва поради обстоятелството, че същото е конкурентно търговско дружество без властнически правомощия и издаваните от него писма нямат задължителна сила, доколкото противоречат на законодателството или административните актове. Сочат, че дори самият ответник с писмо до НЕК с изх.№ К-EPRS-2629/30.10.2015 г. признава, че не съществува начин, по който може да се прецени дали една ВяЕЦ работи до или над 2250 ефективни часа годишно и поради това е заплащало преференциална цена за изкупуване по посочения от ищците модел. Твърдят, че предвид задължението на купувача да заплати сумата по фактурата до 15 работни дни от получаването й, а ответникът е отказал изрично заплащането с писма от 30.11.2015 г., то следва да се приеме, че той е получил счетоводните документи най-късно на тази дата, поради което е изпаднал в забава на 21.12.2015 г., като с писмата си към него от 15.02.2016 г. ищците отново са го поканили да изпълни задължението си. Молят съда да осъди ответника да им заплати сумата по издадените фактури и дебитни известия, както и мораторните лихви върху тези суми, като общия размер на задължението към двамата ищци е 531 360.80 лв. Претендират се и разноски в производството.

Ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 г., допълнена с Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г., на ДКЕВР, поради което като краен снабдител въз основа на чл. 31 ЗЕВИ е задължен да купува електрическа енергия произвеждана от възобновяеми източници при условията на тази разпоредба, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от ДКЕВР, а друга част по цени за излишък. Сочи, че „НЕК“ ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия №Л-147-13/17.12.2004 г. и като такъв съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗЕ е задължен да купува от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която последния е закупил въз основа на чл. 31 ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя. Не оспорва обстоятелствата, че ищците са производители на енергия от възобновяеми източници - вятърни електроцентрали, които са присъединени към мрежата на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ с договори за присъединяване, както и че между ответника и ищците са сключени договори за изкупуване на електрическата енергия, при цена на изкупуване определена към настоящия момент с издаденото от ДКЕВР –Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Твърди, че изкупените количества ел.енергия е продал на „НЕК“ ЕАД, в изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че при действието на Решение № СП-1/31.07.2015 г. и при условията на „верижно“ изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяеми източници, производителят продава на крайния снабдител електрическата си енергия, а обществения доставчик я изкупува от него на същата цена. Излага, че ищците са издали фактури и дебитни известия за произведената от тях ел.енергия, като с писма изх.№ К-ЕПРС-2856-1/30.11.2015 г. и изх.№ К-EPRS-2856-2/30.11.2015 г. ответникът ги е информирал, че връща издадените документи, за да бъдат коригирани съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ съобразно работата им до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г. Сочи, че не е получил отговор на поканите и повторно е изпратил писма с изх. № K-EPRS-141-1/21.01.2016 г. и изх.№ K-EPRS-141-12/21.01.2016 г. за издаване на коригиращи документи. Твърди, че във връзка с поканите е получил отговор от ищците, с който изразяват несъгласие с тълкуването на НЕК и очакват заплащане съобразно представените счетоводни документи. Излага, че по идентичен казус НЕК е уведомило ответника, че връща обратно дебитно известие за закупена от крайния снабдител електрическа енергия от ВяЕЦ и съответно няма да заплати посочената сума, тъй като счита, че неправилно е приложено определеното нетно специфично производство на посочените централи, като е определен праг от 2300 kWh за вятърни централи работещи над 2 250 kWh и че, с Решение № СП-1/31.07.2015 г. нетното специфично производство за тези централи се определя съгласно т.1.7. – 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа и количествата над 2000 kWh следва да бъдат по цени за излишък. Сочи, че предвид изразеното от НЕК, е отправил запитване до КЕВР с искане за становище относно начина на определяне на приложимата цена за изкупуване съответно нетно специфично производство, на което запитване регулаторния орган не е отговорил с решение, с което да изложи официалната си позиция по приложението на т.1 и т.2 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. Излага, че е изпратил писмо до производителите на ел.енергия, с което ги е уведомил, че предвид липса на становище от КЕВР ще е принуден да приложи изразеното от НЕК и ще заплаща за излишък произведената електрическа енергия над 2 000 kWh. Не оспорва изразеното от ищците, относно приложимостта на разпоредбите на ЗЕ и ЗЕВИ, както и приложимостта на издадените от ДКЕВР - Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г., относно процесните правоотношения. Твърди, че исковете за заплащане на преференциална цена в размера посочен от ищците са неоснователни, доколкото са в противоречие с Решение № СП-1/31.07.2015 г. Излага, че ищецът „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД е достигнал нетно специфично производство от 2000 кВтч за всеки от генераторите през месец септември 2015 г., за което е получил заплащане по преференциална цена определена с т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лв. за МВтч, без ДДС, като след достигането на нетно специфично производство от по 2000 КВтч. ищецът е издал Фактура № 72/12.10.2015 г. в която е посочено, че произведеното и продадено на ответника количество от 688.360 МВтч надвишава 2000 КВтч нетно специфично производство, поради което посочената във фактурата цена за това количество електрическа енергия е цената за излишък на балансиращия пазар на електрическа енергия. Сочи, че задължението по тази фактура е заплатено своевременно, видно от приложеното платежно нареждане за банков превод. Твърди, че по-късно ищецът издава за произведената ел.енергия за месеците септември и октомври 2015 г. Дебитно известие № 75/18.11.2015 г. към Фактура № 72/12.10.2015 г. и Фактура № 74/18.11.2015 г., като в тях вместо цената за излишък в размер на 9.8676 лв./МВтч, е посочена преференциална цена от 188.29 лв./МВтч. Сочи, че така изчислените цени на продадената на ответника електрическа енергия са неправилно определени и са в противоречие с разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, Решение № СП-1/31.07.2015 г. и чл. 18 от Договора за изкупуване. Твърди, че съобразно т.1.7. от решението на КЕВР, нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа, е 2000 КВтч, при определена цена от 188.29 лв./МВтч и количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък. Излага, че е уведомил надлежно ищеца преди датата на издаване на счетоводния документ за месечната доставка определен в чл. 21 от Договора за изкупуване, че производителите следва да се съобразят с текста на Решение № СП-1/31.07.2015 г. и становището на „НЕК“ ЕАД. Сочи, че въпреки уведомяването ищецът е издал процесните фактури без да приложи нормативно определените от КЕВР цени и без да се съобрази със становището на обществения доставчик – краен купувач на електрическата енергия, поради което счита, че не дължи претендираните суми. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради липса на изискуемо задължение за заплащане на доставената електроенергия. Излага, че съгласно чл. 22 от Договора за изкупуване, в случай на грешки при фактуриране на произведените количества енергия, купувачът следва да уведоми писмено производителя, поради което ответникът е изпратил писмо до ищеца да коригира издадените фактури и дебитно известие, но това не е сторено. Сочи, че поради факта, че производителят не е издал кредитни известия относно процесните фактури, с които да поправи допуснатата грешка и не ги е предявил на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за плащане, не е настъпил падежа за претендираните вземания. Идентични съображения излага и относно издадените от ищеца „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД счетоводни документи. Твърди, че задължението по фактура № 79/12.10.2015 г. е платено изцяло по банков път и последващо издадените Дебитно известие № 84/18.11.2015 г. към Фактура № 79/12.10.2015 г., Фактура № 81/18.11.2015 г. и Фактура № 82/18.11.2015 г. са недължими, предвид определянето на цената за изкупуване в несъответствие с Решение № СП-1/31.07.2015 г. и становището на „НЕК“ ЕАД. Твърди, че с оглед неоснователността на исковете по чл. 79 ЗДД, неоснователни са и акцесорните искове за мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД. Моли за отхвърлително решение и присъждане на разноски.

Ищците в допълнителната искова молба поддържат становището си и оспорват твърденията на ответника. Подробно обосновават причините, поради които са определили цената на произведената от тях ел.енергия и съобразяването и с решенията на КЕВР. Сочат, че изрично в чл. 18, ал. 4 от Договора за изкупуване страните са договорили, че при достигане на 2250 пълни годишни ефективни часове на работа на централите, за следващите пълни ефективни часове до края на календарната година, преференциалната цена се определя съобразно втората категория цена по решението за определяне на преференциални цени на КЕВР – за работа на ВяЕЦ над 2250 часа. Считат, че е нарушена разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и на чл. 24 от Договора за изкупуване. Твърдят, че не е налице грешка в пресмятането и връщането на фактурите и дебитните известия съставлява отказ от изпълнение на поетото с договора задължение за заплащане на цена за изкупуване.
          Ответникът в отговора на допълнителната искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ищците. Твърди, че до постановяването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. ищците са продавали на ответника произвежданата от техните ветрогенератори електрическа енергия по преференциална цена в размер на 188.29 лв. за МВтч съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи, работещи до 2250ч. и  с поведението си са демонстрирали принадлежността си към групата производители по т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. Излага, че Решение № Ц-10/30.03.2011 г. изоставя критерия инсталирана мощност над 800 МВт за целите на определяне на преференциални цени, възприет в Решение Ц-18/31.03.2010 г. и разделя единната категория на производителите на енергия от ВяЕЦ с мощност над 800 КВт на две отделни групи- ВяЕЦ работещи до 2250 часа с преференциална цена 188.29лв/МВтч и ВяЕЦ работещи над 2250 часа с преференциална цена 172.95лв/МВтч. Сочи, че КЕВР в мотивите на последващо приетото Решение № СП-1/31.07.2015 г. приема, че нетното специфично производство на електрическа енергия на съответните групи производители, за които са определени преференциални цени на електрическа енергия с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., следва да бъде установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник и в диспозитивната част на решението диференцира производителите в отделни подточки в зависимост от посочените критерии. Твърди, че становището на ищците, че две от подточките, а именно т.1.7 и т.1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г., са приложими към една и съща ВяЕЦ противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Сочи, че въведеният с решението размер на нетно специфично производство не е само поради ценообразуването, но и като праг на произведената ел.енергия изкупувана на преференциални цени, като тази регулация съответства напълно на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ. Твърди, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори следва да се вземе предвид нетното специфично производство и произведеното над прага по т.1.7. от решението да се счита за излишък на балансирания пазар, съобразно чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ. Излага, че всякакво друго тълкуване противоречи на закона, което недвусмислено се извежда от мотивите към ЗИД на ЗЕ по отношение на компенсирането на двете групи разходи, които трябва да се компенсират от крайните клиенти, а именно невъзстановяемите разходи по чл. 34 ЗЕ и тези по чл. 35 ЗЕ, произтичащи от наложени задължения към обществото. Сочи, че от мотивите, чрез изясняване на понятието нетно специфично производство се установява, че по този начин се редуцират разходите на обществения доставчик и се осигуряват предпоставки за невъзможност за завишаване нормата на възвращаемост  в сравнение със заложената в определените преференциални цени. Твърди, че в мотивите е прието също, че когато количествата ел.енергия надхвърлят количествата, за които е прието, че осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложените в преференциалните цени ценообразуващи елементи, те се изкупуват от обществения доставчик по цена излишък за балансирания пазар. Излага, че ако се приеме, че след постановяване на Решение № СП-1/31.07.2015 г. производителите могат да преминават от една категория в друга след достигане на годишните ефективни часове, то би се постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ. Твърдят също, че на основание чл. 18, ал. 2 от Договора за изкупуване, без да е необходимо подписването на допълнителни споразумения между страните, клаузите на чл. 18, ал. 3 и ал. 4, възпроизвеждащи механизма на отмененото Решение № Ц-18/31.03.2010 г. на ДКЕВР/действащо по време на сключването им/, преустановяват действието си след приемането на Решение № СП-1/31.07.2015 г. и са неотносими към процесния случай. Оспорва становището на ищците, че не следва да се взима предвид позицията на НЕК, защото последното е длъжно да купува от ответника ел.енергия на същата цена, на която тя е изкупена от производителя и при отказ на НЕК да покрие неправилно направените разходи, то „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ще генерира загуби от дейност, в която е само посредник и не извлича печалба.

В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ищците адв. Ю.С. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмена защита ответникът „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, чрез процесуалния представител адв. А.Т., моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – вятърни електрически централи. Стопанисваните от тях обекти са въведени в експлоатация и са присъединени с договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. Ищците са сключили договори за изкупуване на произведената от тях електрическа енергия с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Последното се е задължило да изкупува произведената ел.енергия на преференциални цени, съобразно разпоредбите на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и съобразно посочените от регулаторния орган – КЕВР критерии в постановените от него Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Решение № СП-1/31.07.2015 г. За процесния период септември и октомври 2015 г. ищците са издали процесните фактури и дебитни известия за произведената от тях електрическа енергия, които са получени от ответника, но последния е отказал да заплати стойностите по дебитните известия въпреки приемането на енергията като отчетена, поради несъгласието с методиката за ценообразуване. Между страните е разменяна кореспонденция относно приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., по което е изразено становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.

Спорни между страните са само правните последици на така очертаните факти. Спорът по делото е правен и е свързан с приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., издадено от КЕВР в изпълнение на законовото му задължение в качеството на регулаторен орган по цените в енергийния сектор по § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката /ЗЕ/, съобразно изменението от 24.07.2015 г. /ДВ, бр. 56 от 2015 г./ на разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно измененията на законодателството КЕВР е постановил решение, с което е установил нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в различните видове решения, приети до влизане в сила на измененията, като за процесните правоотношения такова ценообразуващо решение се явява Решение № Ц-10/30.03.2011 г.

Спорният правен въпрос, който е включен в предмета на настоящото производство е: Как се определя цената на произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник - вятърна електрическа централа работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2000 кWh до 2300 кWh - като преференциална цена, съобразно т.8 и/или т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и т.1.7 и/или т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. или като цена за излишък на балансиращия пазар, съгласно чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ?

По делото е допусната комплексна ССЕ и СТЕ експертиза с вещи лица К.Т.К. и Р.Х.С., по която са изготвили експертно заключение с отговори на поставените въпроси. По първия въпрос според вещите лица електроцентралата, собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД е произвела 7 885 320 кВтч за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г., като от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. енергията е 803 040 кВтч, а за месец октомври 2015 г. е постъпила 995 760 КВтч. Електроцентралата, собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД е произвела за ветрогенератор Балчик Г3 – 3 937 110 кВтч за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г., като от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. енергията е 404 370 кВтч, а за месец октомври 2015 г. е постъпила 497 430 КВтч., а за ветрогенератор Балчик Г4 – 3 999 300 кВтч за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г., като от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. енергията е 405 810 кВтч, а за месец октомври 2015 г. е постъпила 512 220 КВтч. По втория въпрос вещите лица са отговорили, че всички ветрогенератори са достигнали до 2250 часа пълни ефективни годишни часове през месец октомври. По третия и четвъртия въпрос е прието, че размерът на нетното специфично производство от 2000кВтч е достигнат във всички ВяЕЦ на ищците през месец септември и след това е надхвърлен. По петия въпрос вещите лица са приели, че счетоводно правилно са отразени представените от ищците по делото фактури и дебитни известия за месеците септември и октомври 2015 г. чисто аритметично, но не е приложена правилно ценовата равностойност и не е приложена правилно методиката на изчисляване съобразно Решение СП-1 от 31.07.2015г. и прилагането на определението за „нетно специфично производство“. На шестия въпрос вещите лица са отговорили, че не се определя принадлежността на вятърна електрическа централа към определена ценова категория, защото първичния енергиен ресурс е непостоянна величина и може приблизително да се определи по статистически данни за ветровия ресурс. Поради разликата в метеорологичните условия в различните региони се използват два компонента за определяне на цената на изкупуване, както и общоизвестният математически модел на формулата за мощност. Вещите лица са отговорили, че в случая е възможно една електроцентрала да попада в различни категории при работа до и над 2250ч. Във връзка със седмия въпрос вещите лица са изготвили два варианта, като при първия вариант от тях за работа на централите до 2250ч и над 2250ч. съобразно т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. има съответствие между размера на цената и осчетоводеното от ищците, а именно: за „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД за м. септември за фактурираните 311.64 МВтч цената следва да е 188.29 лв/МВтч, а за количество 181.922 МВтч цената следва да е 172.96 лв./МВтч.; за „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД за м. септември цената следва да е 188.29 лв./МВтч, като за месец октомври цената за фактурираните 158.52 МВтч следва да е 188.29лв/МВтч, а за количество 88.004 МВтч цената следва да е 172.95 лв/МВтч; при ветрогенератор „Балчик –Г 3“, съответно за месец октомври цената за фактурираните 94.89 МВтч следва да е 188.29 лв/МВтч, а за количество 100.000 МВтч цената следва да е 172.95 лв/МВтч. При втория вариант вещите лица са приели, че няма съответствие между количествата и цената за 1 МВтч електроенергия по издадените фактури и количествата и цената за 1 МВтч съобразно т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2012 г. Относно „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД за количеството 114.68 МВтч следва цената да е 188.29 лв./МВтч, а за количеството 688.36 МВтч цената следва да е 172.95 лв./МВтч, като към началото на м. октомври има над 2000 часа работа и цялата продадена електроенергия, която е 493.562 МВтч следва да се остойности по 172.95лв./МВтч. Относно „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД за електроцентрала „Балчик – Г3“ за м. септември за количеството 62.89 МВтч следва цената да е 188.29 лв./МВтч, а за количеството 341.48 МВтч цената следва да е 172.95 лв./МВтч, като към м. октомври за количеството 246.524 МВтч следа да се остойности по 172.95 лв/МВтч, като за „Балчик – Г4“ за м. септември за количеството 0.700 МВтч следва цената да е 188.29 лв./МВтч, а за количеството 405.11 МВтч цената следва да е 172.95 лв./МВтч, като към м. октомври за количеството 194.890 МВтч следа да се остойности по 172.95 лв/МВтч. По осми въпрос относно цената за излишък вещите лица са приели, че съобразно изготвения вариант първи за „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД за м. септември цената за фактурираните 688.360 МВтч следва да е 188.29 лв./МВтч., като за м. октомври за количество 311.64 МВтч следва цената да е 188.29 лв./МВтч, а за количество 181.922 МВтч стойността следва да е 2141.22 лв., като осреднената цена е 11.77 лв./МВтч.; за „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД за м. септември фактурираните 341.480 МВтч от „Балчик – Г3” и 405.110 МВтч от „Балчик Г-4” са при цена 188.29 лв/МВтч., като за м. октомври за „Балчик Г3” при количество 158.52 МВтч цената е 188.29 лв/МВтч, а за количество 88.004 МВтч стойността е 991.04 лв. при осреднена цена от 11.26 лв./МВтч., а за м. октомври за „Балчик -Г4” при количество 94.89 МВтч цената е 188.29 лв/МВтч, а за количество 100.000 МВтч стойността е 1 519.76лв, като осреднената цена е 15.20 лв./МВтч. Съобразно изготвения вариант втори за „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД за м. септември за фактурираните 688.360 МВтч стойността е 6 792.47 лв, като осреднената цена е 9.87 лв./МВтч., като за м. октомври за фактурираните 493.562 МВтч стойността следва да е 5 720.09лв. , като осреднената цена е 11.59 лв./МВтч. За „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД за месец септември за количество 341.480 МВтч фактурирани от „Балчик - Г 3 стойността следва да е 3329.51лв., като осреднената цена е 9.75 лв./МВтч, за количество 405.110 МВтч фактурирани от „Балчик - Г 4” стойността следва да е 3771.92 лв., като осреднената цена е 9.31 лв./МВтч, а за месец октомври за количество 246.524 МВтч фактурирани от „Балчик - Г 3” стойността следва да е 2759.80 лв., като осреднената цена е 11.19 лв./МВтч, за количество 194.890 МВтч фактурирани от „Балчик - Г 4” стойността следва да е 2484.81лв., като осреднената цена е 12.75 лв./МВтч.

С оглед на данните, изложени в заключението на вещите лица, следва да бъде взето предвид, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР са определени преференциални цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, считано от 01.04.2011 г. В т. 8 от това решение е определено, че преференциалната цена за електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ, работещи до 2250 часа е 188,29 лв. за МWh. В следващата т. 9 от същото решение е посочено, че преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ, работещи над 2250 часа е 172,95 лв. за МWh. През 2015 г. е прието изменение в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, съгласно което общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а остатъка над този размер се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. Въз основа на тези изменения е прието Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, като в т. 1 на същото е определено нетното специфично производство на електрическата енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР. В т.1.7 е посочено, че това нетно специфично производство, което се изкупува при цена 188,29 лв. за МWh без ДДС за вятърни електроцентрали, работещи до 2250 часа е 2000 кWh. В следващата т.1.8 е прието, че нетното специфично производство, което се изкупува при цена 172,95 лв. за МWh е 2300 кWh. Така, както са формулирани двете решения на КЕВР, може да бъде направен извод, че съществуват два вида вятърни електрически централи – такива, които работят до 2250 часа включително, след което преустановяват дейността си и такива, които работят над 2250 часа. Видно от отговора, даден в т. 6 от заключението на комплексната ССЕ и СТЕ, такова разпределение на действащите вятърни електрически централи не може да бъде приложено. Времето за работа на такива централи се определя от метеорологичните условия и наличието на вятър. Последното е непостоянна величина и може да се определи само приблизително по статистически данни. Освен това, метеорологичните условия в различните региони са променлива величина, поради което е възможно в определени случаи действаща вятърна електрическа централа да не достигне до първоначално посочения времеви ресурс от 2250 часа, както и да не произведе предвидените в т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР 2000 кWh, а в други случаи е възможно да ги надхвърли. Поради това, както е посочено и в заключението на вещите лица, следва изводът, че в определени случаи една и съща вятърна електрическа централа може да попада както в тези, посочени в т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, съответно в т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, така и в тези, посочени в т. 9 от първото решение, съответно в т. 1.8 от второто решение. Дали вятърната електроцентрала попада в една от двете категории за съответната година, може да стане известно само в случаите, когато в рамките на тази година тя надвиши предвидените в т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР 2250 часа. В т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР обаче са предвидени различни цени в зависимост от времето, през което е работела централата, без да е посочено точно от кой момент се прилагат тези цени. Затова двете точки следва да се тълкуват съвместно една с друга, от което тълкуване следва, че първоначалната преференциална цена, по която се изкупува произведената от ВЯЕЦ електроенергия е 188,29 лв. за МWh. Тази цена се прилага до момента, в който електроцентралата надвиши предвидените в т. 8 и в т. 9 от решението 2250 часа работа. Произведената електроенергия след това надвишаване се изкупува при преференциална цена от 172,95 лв. за МWh. Този начин на изчисляване на цената съответства на вариант първи от заключението на изслушаната по делото комплексна ССЕ и СТЕ за начина на изчисляване на задължението на ответника към ищците. При възприемането на този вариант вятърните електроцентрали и на двамата ищци са надминали времевия ресурс от 2250 часа през месец октомври 2015 г., като начислените по фактурите предмет на настоящото производство суми съответстват на този начин на определяне на цената. Както се посочи по-горе обаче, през 2015 г. е прието изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, съгласно което преференциалните цени се прилагат не по отношение на времевия ресурс, през който е работила електроцентралата, а по отношение на количеството електрическа енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което се определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Понятието „нетно специфично производство на електроенергия” е определено в §1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. От това следва, че преференциалните цени не се прилагат за целия времеви ресурс на работа на ВяЕЦ, а само до достигане на определения максимален размер на нетно специфично производство. Съотнесено към Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, това тълкуване и приложено съответно тълкуването на Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР води до извода, че в случаите, когато вятърната електрическа централа работи до 2250 часа, произведеното от нея количество електроенергия до 2000 кWh се заплаща по определената преференциална цена от 188,29 лв. за МWh без ДДС. В случаите, когато електроцентралата надвиши предвидения срок за работа от 2250 часа, разликата между предвиденото в т.1.7 нетно специфично производство от 2000 кWh и това, предвидено в т. 1.8 от 2300 кWh, се заплаща по цена 172,95 лв. за МWh. Разликата над 2300 кWh следва да бъде заплащана по реда на чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, а именно по цена за излишък на балансиращия пазар. Този начин на определяне на цената съответства на вариант втори от заключението на изслушаната по делото комплексна ССЕ и СТЕ. Съдът намира, че при определяне на евентуалното задължение на ответника към ищците по делото следва да бъде възприет именно този вариант от заключението, доколкото същият е съобразен със законовото изискване преференциалната цена да се дължи само до размера на нетното специфично производство, а не до изтичане на времевия ресурс от 2250 часа. Не може да бъде възприет варианта евентуалните задължения на ответника да бъдат определени само въз основа на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, тъй като не съществуват нормативни основания, които да изключат приложението на т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. С оглед на това, съдът намира, че ответникът е бил задължен да изкупува произведената от двамата ищци електроенергия по преференциалната цена от 188,29 лв. за МWh до момента, в който и двамата производители са достигнали предвиденото в т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР нетно специфично производство в размер на 2000 кWh. И двамата ищци са достигнали това производство през месец септември 2015 г., поради което от този момент до момента, в който е била достигната разликата до 2300 кWh, ответникът е следвало да изкупува произведената от двамата ищци електрическа енергия по цена от 172,95 лв. за МWh.

От заключението на изслушаната по делото комплексна ССЕ и СТЕ се установява, че при приложението на възприетия от съда втори вариант на заключението на вещите лица, всички количества електроенергия, които са предмет на настоящото производство, е следвало да бъдат изкупени при цена от 172,95 лв. за МWh. Първият ищец „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД претендира от ответника заплащане на задължение по Фактура № 74/18.11.2015 г., с която ответникът е задължен за доставено количество електроенергия в размер на 493.562 МWh, като частично е остойностил същата по цена от 188,29 лв. за МWh и частично - по цена 172,95 лв. за МWh. Както се посочи по-горе обаче, цялото количество трябва да бъде остойностено по цена от 172,95 лв. за МWh или същото е на стойност 85 361,55 лв.  Към тази сума следва да се прибави и сумата от 17 072,31 лв. дължимо се ДДС. С оглед на това, общият размер на сумата по Фактура № 74/18.11.2015 г. е 102 433,86 лв. Същевременно Дебитно известие № 75/18.11.2015 г. към Фактура № 72/12.10.2015 г. е издадено за доставено количество електроенергия в размера на 688.36 МWh. Съобразно възприетата от съда цена, това количество електрическа енергия е на стойност 119 051,86 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 23 810,37 лв. дължимо се ДДС. С оглед на това, общият размер на сумата за електроенергия по това дебитно известие е в размер на 142 862,23 лв. От тази сума обаче следва да се извади сумата, която е остойностена и заплатена по Фактура № 72/12.10.2015 г. в размер на 8 150,96 лв. като остатъкът е в размер на 134 711,27 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата, дължима се по Фактура № 74/18.11.2015 г. като по този начин общият размер на задължението на ответника е 237 145,13 лв. Не се спори по делото, че тази сума не е заплатена на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД, поради което предявеният от него иск по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 255 553.13 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Вторият ищец „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД претендира от ответника заплащане на задължение по Фактура № 81/18.11.2015 г. и по Фактура № 82/18.11.2015 г., с които ответникът е задължен за доставено количество електроенергия в размер на 246.524 МWh по първата фактура и за 194.890 МWh по втората фактура или общо по двете фактури е задължен за 441.414 като частично е остойностил същата по цена от 188,29 лв. за МWh и частично - по цена 172,95 лв. за МWh. Както се посочи по-горе обаче, цялото количество трябва да бъде остойностено по цена от 172,95 лв. за МWh или същото е на стойност 76 342,55 лв.  Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15268,51 лв. дължимо се ДДС. С оглед на това, общият размер на сумата по двете фактури е 91 611,06 лв. Същевременно Дебитно известие № 84/18.11.2015 г. към Фактура № 79/12.10.2015 г. е издадено за доставено количество електроенергия общо в размера на 746.59 МWh. Съобразно възприетата от съда цена, това количество електрическа енергия е на стойност 129 122,74 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 25 824,55 лв. дължимо се ДДС. С оглед на това, общият размер на сумата за електроенергия по това дебитно известие е в размер на 154 947,29 лв. От тази сума обаче следва да се извади сумата, която е остойностена и заплатена по Фактура № 79/12.10.2015 г. в размер на 8 521,72 лв. като остатъкът е в размер на 146 425,57 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата, дължима се по Фактура № 81/18.11.2015 г. и Фактура № 82/18.11.2015 г. като по този начин общият размер на задължението на ответника е 238 036,63 лв. Не се спори по делото, че тази сума не е заплатена на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД, поради което предявеният от него иск по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 256 444.63 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:

 

Върху така посочените суми, за които съдът счита исковете по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД за основателни следва да бъде присъдена и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на претенцията за лихва за забава върху главниците за периода преди датата на подаване на исковата молба, съдът намира следното:

Видно от писма от 30.11.2015 г., изпратени от ответника до всеки един от двамата ищци, ответникът е бил в известност за издадените от последните счетоводни документи най-късно към датата на изпращане на писмата, поради което следва да бъде прието, че от този момент е започнал да тече и предвидения в договорите между страните срок за заплащане на сумите. Доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си, следва да бъде прието, че той е в забава на 21.12.2015 г., поради което дължи обезщетение за същата за исковия период 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г.  

Изчислена от съда, лихвата за забава по отношение на първия ищец „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД за този период е в размер на 8 968,50 лв., поради което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена за посочения период и размер, като в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 9 664,67 лв.  лв. следва да бъде отхвърлен.

По отношение на втория ищец „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД, изчислена от съда лихвата за забава за исковия период от 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г. е в размер на 9 002,22 лв., поради което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена за посочения период и размер, като в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 9 698.37 лв. следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на разноските на ищеца „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД:

 

Първият ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 21123,73 лв., от които 10 608,71 лв. заплатена държавна такса, 300,00 лв. заплатен хонорар на вещи лица и 10 215,02 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 432 от делото/ и надлежни доказателства за извършването им. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на този ищец сумата от 19 602,14 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът доказва разноски в производството по отношение на този ищец в размер на 10 488,00 лв., от които 10 188,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. заплатен хонорар на вещи лица, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 447 от делото/ и надлежни доказателства за извършването им. С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, този ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 755,47 лв. разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Предвид на всичко това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на този ищеца сумата от 18 846,67 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация.

 

По отношение на разноските на ищеца „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД:

 

Вторият ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 21160,74 лв., от които 10 645,72 лв. заплатена държавна такса, 300,00 лв. заплатен хонорар на вещи лица и 10 215,02 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 432 от делото/ и надлежни доказателства за извършването им. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на този ищец сумата от 19 641,79 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът доказва разноски в производството по отношение на този ищец в размер на 10 524,00 лв., от които 10 224,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. заплатен хонорар на вещи лица, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 447 от делото/ и надлежни доказателства за извършването им. С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, този ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 755,43 лв. разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Предвид на всичко това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на този ищеца сумата от 18 886,36 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н. и М.Р.Х., сумата от 237 145,13 лв. /двеста тридесет и седем хиляди сто четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Балчик 1“, определена съобразно т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и нетното специфично производство по т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, за която са издадени Фактура № 74/18.11.2015 г., на стойност 108 170.53 лв. и Дебитно известие № 75/18.11.2015 г., на стойност 147 382.60 лв. към Фактура № 72/12.10.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 3 от Договор за изкупуване на електрическа енергия № 141/10.05.2010 г., както и сумата от 8968,50 лв. /осем хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и петдесет  стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18 846,67 лв. /осемнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски по делото, изчислени по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 255 553,13 лв., както и иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г. в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 9 664,67 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Б.Н. и М.Р.Х., сумата от 238 036,63 лв. /двеста тридесет и осем хиляди тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Балчик 2“ и ВяЕЦ „Балчик 2А“, определена съобразно т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и нетното специфично производство по т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, за която са издадени Фактура № 81/18.11.2015 г., на стойност 54 081.62 лв., Фактура № 82/18.11.2015 г., на стойност 42 194.21 лв. и Дебитно известие № 84/18.11.2015 г., на стойност 160 168.90 лв. към Фактура №79/12.10.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 3 от Договори за изкупуване на електрическа енергия № 142/10.05.2010 г. и № 152/02.09.2010 г., както и сумата от 9 002,22 лв. /девет хиляди и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18 886,36 лв. /осемнадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ разноски по делото, изчислени по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 256 444,63 лв., както и иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г. в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 9 698,37 лв., като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

           

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: