№ 8561
гр. С., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110152999 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
153 ЗЕ.
Предмет на делото е предявеният от А. Р. Т. срещу „Т(ФИРМА)“ ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за
установяване недължимост на ответника претендираните и обективирани в
извлечение от сметки относно номер на инсталация **********, номер на
бизнес партньор ********** и Договорна сметка 002100185074, главница в
размер на 2443,65 лв. за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г. (включително
Общата фактура от м.07.2018г.) иот м.05.2020г. до м.02.2022г., както и лихва
в размер на 605,27 лв. за същия период, поради липса на облигационно
отношение, евентуално поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че горепосочените суми се претендират от ответника.
Излага, че Извлечението от сметки е издадено за апартамент, находящ се в гр.
С., кв. Д., бл. ***, вх. 3, ап. **, с номер на инсталация **********, номер на
бизнес партньор ********** и Договорна сметка 002100185074. Твърди, че не
е нито собственик, нито ползвател на имота, поради което подробно
аргументира, че не са налице облигационни отношения с ответното
дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и излага
подробни съображения в тази насока. Уточнява, че сумите за периода
1
м.05.2018г. до м.04.2020г. не са включени в предмета на делото, т.к. били
предмет на предходно дело. Уточнява също, че в извлечението от сметки
фигурира Обща фактура от м.07.2018г. на обща стойност 730,05 лв., която
била за отчетен период м.05.2017г. - м.04.2018г. и била част от настоящата
претенция. В заключение сочи, че процесния период е от м.07.2016г. до
м.04.2018 г. (включително Обща фактура от м.07.2018г.) и от м.05.2020г. до
м.02.2022г. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. За
периода от м.07.2016 г. до м.04.2018 г. ответникът признава, че задължението
е погасено по давност. Оспорва претенцията за периода от м.05.2020 г. до
м.02.2022 г. Твърди, че ищцата е собственик на процесния имот и подробно
излага, че между страните са налице облигационни отношения. Сочи, че за
процесния период е доставил ТЕ, която ищцата не е заплатила. Излага, че не е
дал повод за завеждане на делото и моли разноските да останат в тежест на
ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал насрещен осъдителен
иск за сумата в размер на 1768,58 лв., представляваща консумирана и
незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 92,72 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 15.07.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата в размер на 36,49
лв., представляваща услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г.., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,08 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 01.12.2022 г.
В срока за отговор на насрещния иск А. Т. го оспорва като недопустим
и неоснователен. Изрично заявява, че не оспорва доставката на топлинна
енергия и размера и не са необходими СТЕ и ССЕ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ответника е да установи, че по силата на облигационно отношение с
наследодателя на ищеца, съществувало към процесния период, е престирал
2
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, поради
което и е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и да докаже, че след настъпване на
изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването
й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ се установява, че
ищцата А. Р. Т. е закупила ап. **, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл. ***+, вх. В,
ет. 2 на 13.04.1987 г. Видно от приетото по делото като писмено
доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ ищцата е декларирала, че е
данъчно задължено лице за процесния имот – ап. **, находящ се в гр. С., ж.к.
Д., бл ***, вх. В, ет. 2, придобит на 13.04.1987 г. Макар данъчната декларация
да не представлява титул за собственост, съдът намира, че тя е една индиция
за същото. Следва да се отбележи, че ищцата не оспори представената по
делото декларация. Доколкото датата на придобиване съгласно данъчната
декларация и договора по чл. 117 ЗТСУ съвпада и данните за имота са
идентични за номер на апартамент, ж.к., населено място, вход и етаж, то
житейски логично е, че бл. ***+ и чл. *** са една и съща сграда. При
съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал
съдът достига до еднозначен правен извод, че ответницата е притежавала
право на собственост върху процесния имот през исковия период.
Не е спорно между страните по делото, че през исковия период
процесният имот е бил топлоснабден.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
3
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
4
В случая не е установено по делото, партидата да е открита на трето лице
със съгласието на собственикът на имота.
Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че А. Р. Т. има
качеството на потребител за доставената и незаплатена топлинна енергия от
ищцовото дружество в процесния имот за исковия период.
Не е спорно между страните по делото и съдът с доклада по чл. 140 ГПК
е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
Т(ФИРМА) ЕАД е доставяло топлинан енергия в исковия период в процесния
имот в размер на претендираните суми, както и че е осъществявана в исковия
период в процесния имот услуга дялово разпределение в размер на
претендираната сума, както и относно размера на законната лихва върху
двете главници.
При така установената фактическа обстановка съдът прави извод, че
ответникът при условията на пълно и главно доказване е установил, че по
силата на облигационно отношение с ищцата е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, поради което и е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “Т(ФИРМА)” ЕАД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Ответникът признава иска за погасени по давност вземания за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. за сумата в размер на 2443,65 лв. Съдът намира,
5
че действително за това вземане е изтекла тригодишната погасителна давност
и искът в тази част следва да се уважи.
В останалата част за сумата в размер на 605,27 лв. за периода от
м.05.2020 г. до м.02.2022 г. искът за погасяване по давност на вземането е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно предявените в законоустановения срок от ответника насрещни
осъдителни искове за сумата в размер на 1768,58 лв., представляваща
консумирана и незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 92,72 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 15.07.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата
в размер на 36,49 лв., представляваща услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.., ведно със законната лихва от
01.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,08
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
01.12.2022 г., съдът намира, че по гореописаните мотиви се явяват
основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника в размер на 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение за уважените насрещни искове и
отхвърления частично главен иск.
Съдът намира, че доколкото ответникътс ОИМ признава уважената част
от главния иск, то същият не е дал повод за завеждане на делото и не дължи
разноски. В този смисъл е константната практика на ВКС – Определение №
300 от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2274/2013 г., Първо ГО, Определение № 75
от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г., Първо ГО, Определение № 66 от
12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г., Трето ГО, Определение № 95 от
22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., Четвърто ГО, Определение № 318 от
25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето ГО, Определение № 534 от
06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г., Трето ГО.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че А. Р.
Т., ЕГН ********** не дължи на „Т(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в
размер на 2443,65 лв., представляваща доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл. ***, вх. В, ап. 58 за периода от м.07.2016г. до
м.04.2018г., поради погасяване по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Т., ЕГН ********** срещу
„Т(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск, че не
дължи сумата в размер на 605,27 лв., представляваща доставена топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл. ***, вх. В, ап. 58 за периода
от м.05.2020г. до м.02.2022г., поради липса на облигационна връзка и
погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД А. Р. Т., ЕГН
********** да заплати на „Т(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в
размер на 1768,58 лв., представляваща консумирана и незаплатена топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл. ***, вх. В, ап. 58 за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 92,72 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 15.07.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата
в размер на 36,49 лв., представляваща услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.., ведно със законната лихва от
01.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,08
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до
01.12.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК А. Р. Т., ЕГН
********** да заплати на „Т(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в
размер на 150 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач
„(ФИРМА)” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7