№ 3550
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110203817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н
Кремиковци, ж.к.“Враждебна“, бул.“Ботевградско шосе“ № 262,
представлявано от Б.П. – управител, чрез адв.И. М. – САК, срещу Наказателно
постановление № 22-2300523/09.01.2024 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в случая на
дружеството – жалбоподател не е дадена никаква възможност да се защити,
1
като не е спазено задължението за уведомяване съобразно чл. 26 от АПК,
респективно че е нарушено правото му на участието в производството на
основание чл. 34 от АПК, като не е дадена възможност за становище във
връзка с констатираното нарушение. На следващо място се поддържа, че
съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно,
както и ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН, като в
случая и при издаване на обжалваното НП наказващият орган не е обсъдил
дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от ИК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и налице ли е основание за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се аргументи, че изцяло неверни и
неправилни са констатациите в НП, че работодателят „ХХХХХХХХХХХХ”
ООД не е изпълнил задължението си да застрахова ХХХХХХХХХХХХ –
работник на дружеството, за риска трудова злополука, което обстоятелство се
установява от представения в хода на административнонаказателното
производство допълнителен списък на застрахованите работници за риска
„Трудова злополука“. На последно място се сочи, че издаденото НП е
неправилно, тъй като никъде и по никакъв начин
административнонаказващият орган не е мотивирал позицията си да наложи
санкция в определения размер.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
условията на евентуалност се моли наказателното постановление да бъде
изменено, респективно да бъде намален размерът на наложената имуществена
санкция.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Силяновска, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли
наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на
евентуалност – размерът на наложената имуществена санкция да бъде
намален. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
2
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Б., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на разноските,
претендирани от насрещната страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка е необходимо
да бъде посочено, че съгласно приложено по делото становище от куриерска
фирма „Спиди“, пратка с товарителница 62495997843 с подател Адвокатско
дружество М. и получател ДИТ – София, е изпратена на 01.02.2024 г., но при
обработка в куриерската фирма същата е изпаднала в склада и съдържанието
й е останало без индикация. След уточнение на точното съдържание същата е
била локализирана и доставена с товарителница 50744060406 на 07.03.2024 г.
По посочените съображения и доколкото препис от НП е връчено на
въззивника на 18.01.2024 г., то депозираната на 01.02.2024 г. жалба срещу
последното е подадена в законоустановения срок, поради което подлежи на
разглеждане.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 05.10.2023 г. св. С. Д. Л. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – София, заедно с колегата си ХХХХХХХХХХХХ, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на място в обект: „Строителен
обект – магазин за нови и употребявани автомобили, автосервиз, офиси и
склад“ УПИ I-1497,1512, ПИ 68134.6721.1779, кв. 1 от рег. плана на м.
„кв.Горубляне - Каваците", р-н Панчарево, гр. София“, изпълняван от
„ХХХХХХХХХХХХ“ ООД - строител, във връзка с подаден сигнал от
3
органите на МВР за станал на 05.10.2023 г. инцидент с работник на
дружеството, вследствие на което последният е починал.
В хода на проверката на горепосочения обект била изискана и
представена от работодателя „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД застраховка за риска
„Трудова злополука" със застрахователна полица с №
711523211000046/27.07.2023 г., с която работодателят бил застраховал 27
работещи при него лица.
С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“
ООД била изискана сключена застраховка за риск „трудова злополука“ на
работниците и служителите, актуална към датата на проверката.
Проверката продължила по документи в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София на 27.11.2023 г., при която се установило, че за
лицето ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, заемащ длъжността „работник,
изграждане и ремонт на покривни покрития“ в дружеството
„ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, към 04.10.2023 г. няма сключена задължителна
застраховка за риска "трудова злополука".
В хода на проверката бил представен добавък № 2/09.10.2023 г., с който
работодателят добавил четири лица, в т.ч. ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН
**********, ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН
********** и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ********** към Застраховка за риска
„Трудова злополука".
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2337721/27.11.2023 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на дружеството „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ.
За констатираното нарушение св. С. Д. Л. съставил АУАН № 22 -
2300523/27.11.2023 г. срещу „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ, за извършено административно нарушение по чл. 52, ал.
1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал.
1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на
риска "трудова злополука".
АУАН бил предявен на управителя на дружеството – работодател, който
след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни
4
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 22-2300523/09.01.2024 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 2000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“.
НП било връчено на представител на въззивника на 18.01.2024 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е
инициирано и настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-актосъставител С. Д. Л., призовка на
основание чл. 45, ал. 1 АПК, протокол за извършена проверка №
ПР2337721/27.11.2023 г., АУАН № 22 – 2300523/27.11.2023 г., трудов договор
№ ЮП-391/04.10.2023 г. между „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН **********, карта за
предварителен медицински преглед, резултати от прегледи, справка НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, ведно с уведомление
и придружително писмо; заключение за пригодността на работещия да
изпълнява даден вид работа въз основа на условията на труд и задължителния
предварителен медицински преглед, застрахователна полица с №
711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова
злополука“, ведно със списък на служителите; Добавък № 2/09.10.2023 г. към
полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка
„Трудова злополука“, ведно с информация за промените на застрахованите
лица; Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на
ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на
ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на Изпълнителния директор на
5
ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики, справка куриерска фирма Спиди.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител С. Д.
Л. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля С. Л. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е
възприел възпроизведените от него в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
му и ги кредитира изцяло. Последните са съответни и на останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което съдът постави същите в
основата на доказателствените си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира
напълно.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на
доказване по делото.
В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
6
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложените по делото Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-302/28.03.2023 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по
неговото извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на
издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и
несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната
действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената
отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз
основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена
санкция. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В
този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем
с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
7
теза.
Отделно от това, АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им на
представляващия дружеството – въззивник. Отделно от това,
представляващият дружеството – въззивник е бил уведомен за правото му на
възражение срещу констатациите в АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
респективно и релевираните в жалбата доводи, че е нарушено правото му на
участие в производството и възможността му да даде становище във връзка с
констатираното нарушение, не могат да бъдат споделени.
На следващо място, по делото е установено по безспорен начин, че между
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* (застраховател) и
дружеството – работодател „Юнг Проект“, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ
(застраховащ) е сключена застрахователна полица с №
711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна застраховка „Трудова
злополука“, ведно със списък на застрахованите служители при работодателя,
а именно 27 лица, посочени в Приложение № 1 към застрахователна полица с
№ 711523211000046/27.07.2023 г. От представената по делото застрахователна
полица се установява също така, че съгласно чл. 4.7 от същата при промяна в
списъка на лицата, застраховащият уведомява писмено застрахователя, като
изрично е уговорено, че за новоназначените служители застрахователното
покритие влиза в сила автоматично от датата на назначаването им, като
същото е валидно и за служителите, които не фигурират в приложимия списък
на застрахованите лица и са назначени след неговото изготвяне. Съгласно чл.
4.7.2 от застрахователната полица е видно също така, че застраховащият
следва да представя на застрахователя един път в годината справка за
новопостъпили и напуснали работници и служители по застрахователния
договор в срок до една седмица преди края на полицата.
Установява се по делото също така, че с трудов договор № ЮП-
391/04.10.2023 г., сключен между „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ, в качеството на работодател и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН
**********, в качеството на работник, последният приел да изпълнява
длъжността „работник, изграждане и ремонт на покривни покрития“, с
произтичащи от длъжностната характеристика задължения, считано от
04.10.2023 г. с работно място, където да се осъществява трудовата функция –
8
гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ № 262.
За същото лице дружеството-работодател „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД,
ЕИК ХХХХХХХХХХХХ уведомило застрахователя „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, който от своя страна издал Добавък №
2/09.10.2023 г. към полица с № 711523211000046/27.07.2023 г. за задължителна
застраховка „Трудова злополука“, ведно с информация за промените на
застрахованите лица, въз основа на който считано от 00:00 часа на датата на
назначаване, към застрахователния договор били добавени четири лица по
списък, неразделна част от анекса, сред които бил и ХХХХХХХХХХХХ, ЕГН
**********.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда,
че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за
живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт
на Министерския съвет.
Основната дейност на дружеството-жалбоподател е строителство на
жилищни и нежилищни сгради, като видно от Заповед РД-06-44/22.11.2022 г.
за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2023 г. от МТСП, която е общодостъпна, е че през
2023 г. е определен среден коефициент за трудов травматизъм за страната от
0,64, а този, предвиден за икономическа дейност "строителство на сгради" е
1,48.
От доказателствата по делото се установява, че дължимата застраховка
"трудова злополука" по отношение на работника ХХХХХХХХХХХХ е била
сключена от въззивника, като е била с начало на покритие от 00.00 ч. на
04.10.2023 г. – датата на сключване на трудовия договор между дружеството –
въззивник и ХХХХХХХХХХХХ, поради което съдът намира, че в случая не е
осъществен от обективна страна съставът на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството –
9
жалбоподател в качеството му на работодател. Следва да бъде посочено, че
работодателят не е имал задължение при назначаване на нови служители да
сключва нова задължителна застраховка „Трудова злополука“, доколкото
видно от самата застрахователна полица е, че застрахователят е уговорил, че
за новоназначените служители застрахователното покритие влиза в сила
автоматично от датата на назначаването им, като същото е валидно и за
служителите, които не фигурират в приложимия списък на застрахованите
лица и са назначени след неговото изготвяне, а застраховащият следва да
представя на застрахователя един път в годината справка за новопостъпили и
напуснали работници и служители по застрахователния договор в срок до
една седмица преди края на полицата. В случая застрахователната полица е
била сключена със срок и период на застрахователно покритие една година, с
начало 00.00 часа на 01.08.2023 г. и край 24:00 часа на 31.07.2024 г.,
респективно и съобразно уговореното между застрахователя и застраховащия,
последният е следвало да уведоми застрахователя за новопостъпилите
служители най – късно в срок до 24.07.2024 г. Писменото уведомяване от
страна на застраховащия е било направено значително по – рано, като на
09.10.2023 г. е издаден Добавък № 2 към застрахователната полица, в който
застрахователят изрично е отбелязал, че застрахователното покритие по
отношение на посочените в приложението лица, включително и за лицето
ХХХХХХХХХХХХ, влиза в сила автоматично от 00:00 часа на датата на
назначаване, в процесния случай – от 04.10.2023 г. Поради изложеното,
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивника не е извършено, респективно отговорността му е
ангажирана неправилно.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски
се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал присъждането
им. Същият е претендирал такива в размер на 600,00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложени по делото договор за правна защита и
съдействие и фактура № **********/19.01.2024 г., платежно нареждане за
кредитен превод, видно от които уговорената сума е изплатена изцяло,
10
респективно и последната следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя. Неоснователно е релевираното от процесуалния представител
на въззиваемата страна възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото последното е
съизмеримо с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2300523/09.01.2024 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
дружеството – жалбоподател „ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – София да заплати на
„ХХХХХХХХХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление в гр. София, р-н Кремиковци, ж.к.“Враждебна“,
бул.“Ботевградско шосе“ № 262, представлявано от Б.П. – управител, сумата
от 600,00 (шестстотин) лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11