Р Е Ш Е Н И Е
№ 49/6.3.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМО
ДИМОВ
СТОЯН ПОПОВ
при секретар: Д. Вълчева
Като разгледа докладваното от съдия Димов
ВНЧХД
№ 1402 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по
реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на адв. Б.Б. -
защитник на подсъдимите З.М.З. и Н.М.З. срещу присъда № 27/01.10.2018 год., постановена
по НЧХД № 59/2018год. по описа на ПРС- ІІ състав.
Делото се гледа
за втори път от
въззивната инстанция, като веднъж е било върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг състав поради допуснати съществени процесуални нарушения.
С обжалваната присъда,
жалбоподателят З.З. бил признат за
ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2015 г., в землището на гр. Дългопол, обл.
Варна, в съучастие като извършител с Н.М.З., умишлено причинил на Т.И.С., ЕГН: **********,
лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на
долната устна, кръвонасядане по окосмената част на главата, шията, лицето,
ожулвания по лицето, контузия на шията, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание ПРОБАЦИЯ, която да се изпълни чрез
приложението на следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 от НК:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 2 от НК:
-Задължителни периодични
срещи с пробационния служител за срок от 8 месеца.
На основание чл. 42 а, ал.
2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 150 часа, за срок от 1 година;
Подс.
Н.М.З., бил признат
за за ВИНОВЕН в това, че на
01.12.2015 г., в землището на гр. Дългопол, обл. Варна, в съучастие като
извършител със З.М.З., умишлено причинил на Т.И.С., ЕГН: **********, лека
телесна повреда изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната
устна, кръвонасядане по окосмената част на главата, шията, лицето, ожулвания по
лицето, контузия на шията, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК като му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, която да се изпълни чрез приложението на следните
пробационни мерки:
На
основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2
пъти седмично;
-
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
-
Задължителни периодични срещи с пробационния служител за срок от 12 месеца.
-На
основание чл. 42 а, ал. 2, т. 6 от НК:
-
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 160 часа, за срок от 1
година.
Съдът
е групирал на
основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК, наложените на Н.М.З.,
ЕГН: ********** наказания „Пробация“ с Присъда №10/04.04.2017г. по НЧХД
426/2015 на ПРС и по настоящата присъда по НЧХД 59/2018 на ПРС като НАЛОЖИЛ
едно общо най-тежко наказание „Пробация“,
включваща следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 от НК
- Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 12 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 2 от НК:
- Задължителна периодични
срещи с пробационния служител за срок от 12 месеца.
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 160 часа, за срок от 1 година.
На осн.чл.25,ал.2
от НК ПРИСПАДНАЛ при изпълнението на
това общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието пробация по НЧХД
№ 426/2015 на ПРС.
ОСЪДИЛ
подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З., ЕГН: **********, да заплатят
солидарно на Т.И.С., ЕГН: **********, сумата в размер на 2000 лева (две хиляди лева), представляваща
причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОХВЪРЛИЛ гражданския иск за горницата
от уважения до предявения размер от 8
000 лв.
ОСЪДИЛ подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З.,
ЕГН: **********, да заплатят на Т.И.С.,
ЕГН: **********, сумата в размер на общо 230 лева (двеста и тридесет лева), представляваща направените от него
съдебни разноски, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща
адвокатски хонорар, по ЧНД 59/2018 г. по описа на ПРС и в размер на 232 лева
(двеста тридесет и два лева) представляваща направените от него съдебни
разноски, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща
адвокатски хонорар, по ЧНД 421/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪДИЛ подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З.,
ЕГН: **********, да заплатят
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на общо 80 лева, в полза на Държавата,
по сметка на РС П..
Недоволни от така
постановената присъда са
останали жалбоподателите З.З. и Н.З., които чрез защитника си я обжалват в
срок, приемайки, че същата е неправилна и необоснована, при неправилно
приложение на материалния закон и постановена в нарушение правото на защита.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимите Зл. З. и Н. З. – редовно призовани, явяват
се лично и с упълномощения защитник адв. Бр. Б. от ВАК.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея
основания, а така също се правят възражения за това, че се касае за самозащита
от страна на подсъдимите, както, и, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, като моли същите да бъдат признати за невинни и оправдани,
алтернативно прави се искане за оправдаване на подс. Н.З., тъй като не е
доказано, че е нанасял удари на пострадалия.
Подсъдимите при дадената им последна дума заявяват, че не се признават за виновни и молят да бъдат признати за
невинни и оправдани по предявеното им обвинение.
Частният тъжител, редовно призован явява се лично и с
повереника адв. П. Н. от ВАК. Същият счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира следното:
ЖАЛБАТА на подсъдимите е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по
същество се преценява като частично основателна,
поради следните съображения:
На основание чл. 81 от НПК, производството пред ПРС е образувано по тъжба на частния тъжител Т.И.С. срещу
подсъдимите З.З. и Н.З. с което им е повдигнато обвинение по чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК. Съдебното
производство е приключило с атакуваната присъда с която двамата подсъдими са
признати за виновни, за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
като съдът им наложил наказание ПРОБАЦИЯ, както следва:
На подс. Зл.З.:
На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 от НК:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 2 от НК:
-Задължителни периодични
срещи с пробационния служител за срок от 8 месеца.
На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 150 часа, за срок от 1 година;
На подс. Н. З.
На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 от НК:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 2 от НК:
- Задължителни периодични
срещи с пробационния служител за срок от 12 месеца.
-На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 160 часа, за срок от 1 година.
Съдът
е групирал на
основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК, наложените на Н.М.З.,
ЕГН: ********** наказания „Пробация“ с Присъда №10/04.04.2017г. по НЧХД
426/2015 на ПРС и по настоящата присъда по НЧХД 59/2018 на ПРС като НАЛОЖИЛ
едно общо най-тежко наказание „Пробация“,
включваща следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 от НК
- Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 12 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 2 от НК:
- Задължителна периодични
срещи с пробационния служител за срок от 12 месеца.
- На основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 6 от НК:
- Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 160 часа, за срок от 1 година.
На осн.чл.25,ал.2
от НК ПРИСПАДНАЛ при изпълнението на
това общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието пробация по НЧХД
№ 426/2015 на ПРС.
ОСЪДИЛ
подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З., ЕГН: **********, да заплатят
солидарно на Т.И.С., ЕГН: **********, сумата в размер на 2000 лева (две хиляди лева), представляваща
причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОХВЪРЛИЛ гражданския иск за горницата
от уважения до предявения размер от 8
000 лв.
ОСЪДИЛ подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З.,
ЕГН: **********, да заплатят на Т.И.С.,
ЕГН: **********, сумата в размер на общо 230 лева (двеста и тридесет лева), представляваща направените от него
съдебни разноски, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща
адвокатски хонорар, по ЧНД 59/2018 г. по описа на ПРС и в размер на 232 лева
(двеста тридесет и два лева) представляваща направените от него съдебни
разноски, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща
адвокатски хонорар, по ЧНД 421/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪДИЛ подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З.,
ЕГН: **********, да заплатят
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на общо 80 лева, в полза на Държавата,
по сметка на РС П..
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на доказване, ПРС е приел за установена по несъмнен начин
следната фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия състав на въззивния съд:
Подсъдимите заедно с
баща си св. М. са земеделски производители от гр. Дългопол, а тъжителя заедно
със сина си отглежда животни в същия град. Няколко пъти животните на тъжителя
влизали в посевите на подсъдимите и ги увреждали, поради което подсъдимите
няколко пъти поискали от тъжителя да вземе мерки.
На 01.12.2015г, след обяд
подсъдимите видели сина на тъжителя – св. И. да минава с автомобила си с бърза
скорост покрай базата им и си помислили, че животните им отново са влезли в
посевите им. Затова двамата подсъдими се качили на автомобила си и последвали
св. И., като видели че действително овцете им са влезли в посевите им. Те
нанесли побой над св. И., който съобщил това на баща си – тъжителя Т.С..
Последният отишъл при сина си и съобщил за случилото се на тел.112, като на
сигнала се отзовали полицейски служители св. М. и св. Х.в, които съставили на
св. И. АУАН по чл.40, ал.2, т.3 от ЗОССИ след което отишли в базата на
подсъдимите. Там св. М. и св. Х.в разговаряли с подсъдимите и започнали да им
съставят АУАН по УБДХ за нанесения побой над И.. До тях бил св. М., св. К. и
св. З.. В този момент по пътя пред базата на подсъдимите преминал с бавна
скорост с автомобила си тъжителя, който бил сам. Подсъдимите започнали да му
викат да спре, за да се разберат и излезли на пътя. С. спрял управлявания от
него автомобил марка и модел „Ситроен Берлинго“, тогава подсъдимите започнали
да удрят по автомобила с юмруци и ритници, отворили шофьорската врата, удряли и
ритали тъжителя. Подсъдимият З. З. счупил с ритник предното ляво стъкло на
автомобила и двамата подсъдими продължили да нанасят удари с юмруци по главата
и тялото на С.. В автомобилът му имало касапски нож с дължина на дръжката около
30 см., който стоял между предните две седалки. Св. Х.в, чул, че някой извикал,
че тъжителя има нож, но не видял такъв. Св. М. видял ножа в автомобила на
тъжителя стоящ между двете предни седалки до ръчната скорост. Виждайки какво се
случва св. М., св. Х.в и св. З. отишли да разтърват подсъдимите и С.. През
цялото време С. не излязъл от автомобила си и не отвърнал на подсъдимите. Св. М.
и Св. Х.в, извикали за съдействие още полицейски служители, поради агресивното
поведение на подсъдимите, които задържали подсъдимите по УБДХ, за което била
образувана и преписка № 4/2015 по описа на У Дългопол. За видяното от тях и за
задържането на подсъдимите по УБДХ св. Х.в и св. М. докладвали на началника на
У Дългопол, като св. Х.в им съставил АУАН на 01.12.2015 год. След случилото се
св. Х.в и св. М. видели, че тъжителя има охлузни и прорезни рани по лицето и
врата. Св. М. се качил при него в автомобила и заедно отишли до участъка, за да
му свалят обяснения. След като се прибрал в дома си тъжителя разказал на сина
си св И. за случилото се. Св. И. видял, че по лицето на баща му имало подутини,
разкъсвания, прозореца на автомобила му бил счупен, както и маската. Психически
тъжителя не се чувствал добре, виело му се свят, не ядял, срамувал се от
случилото се.
На 02.12.2015г. тъжителят
заедно със сина си отишли до съдебна медицина в гр. Варна, където му издали
медицинско свидетелство.
Видно от приобщената по делото справка за съдимост, подс. Зл. З. е осъден по
НЧХД № 426/20115 год. с присъда влязла в сила от 21.01.2018 год. за деяние
извършено на 01.12.2015 год. по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.78а от НК
е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм. наказание глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Подс. Н. З. е осъден както следва:
1./ По НОХД № 188/2004 год. на Военен
съд, гр. Варна с присъда влязла в сила на 15.12.2004 год. за деяние извършено
на 10.04.2004 год., на осн. чл.194, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК на
глоба вразмер на 200 лв.
2./ По НОХД № 196/2009 год. на ПрРС, в
сила на 12.05.2009 год.на 05.04.2009 год. на осн. чл. 343б, ал.1, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ от НК на наказание Пробация.
3./ По НЧХД № 426/20115 год. с присъда
влязла в сила от 24.01.2018 год. за деяние извършено на 01.12.2015 год. на осн.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, от НК му е наложено наказание Пробация.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е частично
основателна. Това е така поради следните съображения:
По
отношение на поискания от защита отвод на състава на съда.
Жалбата на защитата е
неоснователна.
Принципно е споделима тезата (по
аргумент от предписанието на чл.29, ал. 2 от НПК), че незаконен съдебен състав
би бил този, в който участва съдия или съдебен заседател, който поради
определени обстоятелства /извън тези по ал. 1/ може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от
изхода на делото. За да е налице предубеденост или заинтересованост, е
необходимо да са установени конкретни
обстоятелства, аргументиращи липса на обективност и безпристрастност на съда,
или чрез конкретни свои действия съдът да е дал повод за съмнение в
своята безпристрастност. В тази връзка следва да бъде съобразена
практиката на ЕСПЧ при решаване на въпроси за нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ
поради неосигуряване на изискването за безпристрастен съд. Според ЕСПЧ, при
установяване на безпристрастността на съда се ползват два паралелни подхода: субективен подход, който представлява оценка на
личните качества и поведението на конкретния съдия по конкретното дело и обективен подход, при който се преценява
съществуват ли достатъчно гаранции, които да изключват всяко легитимно съмнение
в безпристрастността на съда. За да бъде съдът субективно безпристрастен е
нужно нито един от членовете му да не е проявил с поведението си и отношението
си към страните предразсъдъци, предубеденост или пристрастност, а за да е и
обективно безпристрастен, е нужно да не съществуват установими и подлежащи на
проверка факти, извън поведението на членовете на съда, позволяващи създаване
на основателно съмнение в безпристрастността на съдията или съда.
В случая, както е
аргументирал правилно и първоинстанционният съд, пред който защитникът на
подсъдимите е поставил искането си за отвод на член на състава - съдия Е. С.,
не може да се счете за предубедена или заинтересована.
Това е така защото
глобата на адв. Б. е била наложена за неизпълнение на разпореждането на състава
на съда от 14.05.2018 год. /л.43-47 от н.д./
Освен това защитникът
счита, че е налице основанието за отвод на състава на съда, поради обстоятелството,
че защитникът води дела с нейното семейство.
Във връзка с това
възражение съставът на въззивният съд служебно направи справка в трите районни
съдилища – Варна, П. и Девня при което се установи наличие на дело за делба в
Районен съд, гр. Варна. От справката в деловодството на ВРС се установи
образувано гр. д. № 15302/2015 год. – ХХІ състав, между страни Е. Илиева С. –
ищец /майка на съдията/ и ответник Ана Илиева Комуцус – с пълномощник- адв. Бр.
Б.. Това обстоятелство не води до извод на незаконен състав на съда, тъй като
процесното дело не е на производство пред Районен съд гр. П. и не би могло да
бъде основание за отвод, визирано в чл. 29, ал.2 от НПК.
Искането
за отвод на състава на съда следва да се
преценява единствено на базата на
допуснато съществено – процесуално нарушение
Настоящият
състав на въззивния съд намери, че такова съществено – процесуално нарушение не
е било допуснато от съдията разгледал наказателното дело, тъй като искането,
което се прави не се включва в хипотезата на чл.29, ал.1 или ал.2 от НПК.
Съдебният акт, с който съдът се отвежда от разглеждане на
наказателното дело, на осн. чл.29,
ал.1 и ал.2 от НПК, задължително следва да бъде мотивиран, което в
настоящият случай е сторено. Съдът изрично е чел определение по направеното искане за
отвод в съдебното заседание от 12.09.2018 год., с което го е оставил без
уважение.
Съставът на ВОС намира, че не са налице данни,
които да опровергават презумпцията на субективна безпристрастност на съда или
да установяват конкретни легитимни данни за обективна небезпристрастност и
заинтересованост на съдията от изхода на делото, поради което и правилно не е
пристъпил към самоотвод, тъй като при неоснователни отводи и самоотводи се
допуска неоправдан отказ от правосъдие.
По отношение нарушено право на защита.
Жалбата в тази част е
основателна. Това е така поради следните съображения:
В публично съдебното
заседание, проведено на 01.10.2018 год. първоинстанционният съд е дал ход на
делото в отсъствието на защитника на двамата подсъдими, като е бил уведомен от
адв. П. Н. за извинителни причини за неявяването му. Възражения по даване ход
на делото са направили и двамата подсъдим, като са заявили, че не желаят делото
да се разгледа в отсъствието на защитника им.
Въпреки това съдът е
приел, че не са налице процесуални пречки и е дал ход на делото, като е
извършил и процесуално следствени действия – разпит на един светител. След това
е обявил за приключено съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения.
Двамата подсъдими отново са възразили и са поискали отлагане на делото за друга
дата, като съдебното заседание се проведе в присъствието на защитника им.
Въпреки това съдът не е уважил възражението им и се е произнесъл със съдебният
си акт, като ги е признал за виновни по повдигнатото обвинение и им наложи
съответните наказания.
Съставът на въззивния съд
категорично приема, че като е дал ход на съдебното заседание и е извършил
процесуално-следствени действия в отсъствието на защитата, първоинстанционният
съд е допуснал грубо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
нарушаване на тяхното основно право - правото на защита – чл.55 от НПК, което е
абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт.
Това в настоящия случай е
недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на ал.3 на чл. 335 от НПК, когато
са налице повторно условията на ал. 2 от същия текст /допуснати съществени
процесуални нарушения/, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а
го реша по същество.
В настоящият случай
делото се разглежда пред ВОС за втори път, тъй като присъдата постановена по
НЧХД № 421/2015 год. на ПРС е била отменена с Решение на ВОС по ВНЧХД №
1453/2017 год. касаещо същото деяние, водено между същите страни и делото е бил
върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд.
Поради тези съображения
съставът на въззивния съд, намери, че процесуално-следствените действия
проведени в това съдебно заседание в отсъствието на защитника на подсъдимите, а
именно разпитът проведен на св. Г.М. и проведените съдебни прения не следва да
се кредитират.
Поради това съставът на
настоящият въззивен съд възобнови
съдебното следствие с оглед събиране на нови доказателства и с оглед
отстраняване на допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение, който е разгледал делото в отсъствие на защитника на подсъдимите,
като допусна повторен разпит на този свидетел.
Изводите на
първоинстанционния съд досежно приетото не бяха разколебани въпреки проведения
от състава на въззивния съд разпит на св. Г.М..
Пред въззивния съд бяха
изслушани прениите на страните с участието на защитника на подсъдимите, като по
този начин допуснатото съществено нарушение беше санирано.
Съставът на въззивния съд намери, че фактическата обстановка е
правилно установена от ПРС, а направените правни изводи – законосъобразни.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от НЧХД № 421/2015г. по описа на РС П., АНД 367/2015г. по описа на РУ П., НЧХД № 426/2015г. по описа на РС П., от приетите по делото СМЕ и СТЕ, показанията на свидетелите И. – син на тъжителя, свидетелите М. и Х.в – полицейски служители и очевидци и свидетелите, М., З. и К. /парвите двама родственици, а последният близък на подсъдимите/.
Посочената
фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е взел предвид обясненията
на подсъдимите, показанията на свидетелите, приобщени към доказателствения материал,
както и от другите писмени доказателства. Същата е правилно установена и се
възприема от настоящия състав на въззивния съд, както беше посочено по – горе.
Мотивите
на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират, поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав на
съда приема и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка.
Очевидно,
че в случая са налице три групи свидетелски показания, който по някои от
фактите взаимно си противоречат.
Правилно
ПРС е кредитирал гласните доказателства –
показанията на свидетеля И. – въпреки, че е син на частния тъжител, тъй като са
непротиворечиви и в съгласие с другите доказателства по делото. От тях се
установява обстоятелството на причинените телесни увреждания на тъжителя, в
която насока е и заключението на изготвената СМЕ. За достоверността на тези
показания е и обстоятелството, че е възприел нанесените по автомобила
увреждания, както и, че е възпроизвел съдържанието на разговора между него и
тъжителя, проведен непосредствено след конфликта във връзка с причиненото на
последния телесно увреждане.
Тъй
като са били преки очевидци на случилото се, обосновано
съдът е дал вяра на показанията на свидетелите М. и Х.в /полицейски служители/, поради това, че са последователни и подкрепени от
обективните източници на информация, като логично допълват и потвърждават твърденията на частния тъжител и
разкриват поведението на подсъдимите преди, по време и след инцидента. Тези свидетелски показания са дадени от лица без
никакви близки отношения с подсъдимите и частния тъжител, т.е. напълно
безпристрастни, и не противоречащи си с останалите по делото писмени и гласни
доказателства.
От същите по категорично се установява, че
тъжителят по никакъв начин не е предизвикал подсъдимите, както да е отправял
към тях обидни изрази или заплахи. Напротив свидетелите сочат, че двамата
подсъдими са принудили тъжителя да спре автомобила си, след което започнали да го удрят и ритат, като подс.З. З. счупил
предното ляво стъкло.
Малко по – късно двамата
полицейски служители – свидетелите М. и Х.в отишли да ги разтървават и видели,
че по лицето на тъжителя имало редица увреждания, като последният през цялото
време не е излизал от автомобила си.
Поради това те повикали
за съдействие свои колеги, които задържали и отвели подсъдимите в полицейския
участък гр. Дългопол, където била образувана преписка по УБДХ.
Правилно ПРС е кредитирал
прочетените показания на св. Х.в. по НЧХД 421/2015г., в които е заявил, че е
чул някой да казва, че тъжителя има нож, тъй като момента, в който са давани
тези показания е по-близък до случилото се и е нормално спомените на свидетеля
да са неясни или да липсват.
Правилно са кредитирани
показанията на св. М., който е заявил, че е видял нож с дължина около 30 см в
автомобила на тъжителя, поставен между двете седалки до ръчната спирачка, но не
го е виждал да го използва и не си спомня да е видял прорязана блузата на подс.
З. З..
Разпитан
от състава на въззивния съд свидетелят детайлизира показанията си, като
заявява, че ножът поставен между двете седалки на автомобила го е видял по –
късно, когато са качил в автомобила на тъжителя за да отидат до полицейското
управление за снемане на обяснения, но е категоричен, че тъжителят не го е
използвал срещу подсъдимите.
Частният
тъжител в тъжбата си посочва обстоятелството за намиращият се в автомобила нож, а и повереника в пренията си детайлизира точно
какво е наложило показването му.
ВОС
приема, че това е станало не с оглед нападение от негова страна, към
подсъдимите, а напротив за да отблъсне атаката на двамата подсъдими, които са
счупили прозореца на автомобила му и са му нанасяли едновременно удари.
Изваждането на ножа обяснимо за съда, не е било установено в момента от двамата
полицейски служители не защото са неистински, а защото в този момент те се
намирали на известно разстояние от тях и са закъснели с намесата си за
предотвратяване на конфликта.
Съставът
на въззивния съд намира, че възражението на защита е неоснователно по отношение
на обстоятелството, че се касае за самозащита от страна на подсъдимите. В
случая не частният тъжител е бил нападател, а напротив той е бил в позиция на
отбраняващ се, поради което подсъдимите не могат да се позовават на института
на неизбежната отбрана.
Въпреки това не са налице доказателства тъжителят да е използвал ножа и да е нанесъл удар на подсъдимия с който да е прорязал дрехата с която е бил облечен. Тава е така защото не са налице доказателства за нанесен такъв удар, а освен това липсват доказателства с каква точно дреха е бил облечен подсъдимия към момента на конфликта. Не без значение за това е и обстоятелството, че тази дреха се представя и беше приета, като веществено доказателство едва пред възвивания състав на съда – повече от три години след деянието, поради което следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност и не следва да се цени като годно доказателство относно този факт.
Правилно
първоинстанционният съд е подходил критично към показанията на свидетелите М., З.
и К., като е отчел, че те са в близки, роднински отношения с подсъдимите,
поради което не се явяват обективни и незаинтересовани свидетели по делото.
Затова обосновано не ги е кредитирал в частта им, че тъжителят е отправил към
подсъдимите обидни думи и изрази и ги заплашил с ножа намиращ се в автомобилът
му.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че показанията в некредитираната част противоречат на показанията на св. М. и св. Х.в, че тъжителят не е обиждал подсъдимите, не ги и заплашвал с ножа намиращ се в автомобилът му, че допълнителният полицейски екип е повикан заради агресивното поведение на подсъдимите, и, че двамата подсъдими едновременно са стигнали до автомобила му и са започнали да го удрят и ритат. Правилно е прието, че показанията им противоречат и на СМЕ, според която травматичните увреждания на тъжителя са причинени от удари с ритници и юмруци.
При
обсъждане обясненията на подсъдимите законосъобразно първоинстанционният съд ги
е кредитирал само в частта, че животните на тъжителя няколко пъти влизали в
техните посеви, и, че на 01.12.2015г. тъжителят е минал с автомобила си пред
базата на подсъдимите, докато св. Х.в и св.М. им съставяли АУАН, тъй като в
тази част те се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.
В останалата им част съдът обосновано не ги е кредитирал, а именно, че тъжителят спрял автомобила си пред базата и започнал да обижда подсъдимите; че отворил шофьорската врата, за да слезе, размахвайки нож пред подсъдимите, с който прорязал блузата му; че подс. З. З., за да се предпази бутнал вратата на автомобила и се счупило стъклото, че тогава при него дошъл подс. Н. З.. и св. М. и св. Х.в и го дръпнали, след което тъжителя излязъл от автомобила и продължил да обижда подсъдимите; че нито той нито подс. Н. З. са нанасяли удари на тъжителя, както, и, че подс. Н. З. не е нанасял удари по автомобила на тъжителя.
Въззивният
състав на съда намери, че обясненията на двамата подсъдими в настоящият случай
са израз не на доказателствено средство, а са средство за защита, с което целят
и да избегнат наказателната отговорност. Това е така, тъй като са в пълно
противоречие с показанията на така изброените свидетели – М. и Х.в, че тъжителя
не е излизал от автомобила си, че двамата подсъдими са отишли едновременно до
автомобила на тъжителя и са започнали да го удрят и ритат, че тъжителя не е
изричал обидни думи спрямо подсъдимите.
Обясненията им в тази част правилно е прието от първоинстанционният съд, че противоречат и на заключението от СМЕ, кредитирано от съда, според което травматичните увреждания на тъжителя са причинени от удари с ритници и юмруци, те противоречат и на останалите писмени доказателства по делото.
Изготвената
СМЕ правилно е била приета и кредитирана от
съда, тъй като е изготвена обективно, компетентно и професионално, с
необходимите познания и опит в съответната област и е дала отговори на всички
поставени от страните въпроси.
Всички
тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и негов автор са именно подсъдимият Зл. З.
и Н. З..
От
тях по категоричен начин и най – вече от изготвената СМЕ се установява, че на
частният тъжител е било причинено увреждане от двамата подсъдими, а не се касае
за самонараняване, вследствие счупване на стъклото на автомобила, при удара му
от подс. З. З..
Поради тези
съображения съставът на въззивния съд намери, че правните изводи, които
е извел първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимите З.З. и Н.З.
са осъществили с действията си от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК, са правилни и
законосъобразни.
Обосновано ВРС е приел, че от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие. Подсъдимите са нарушили телесната неприкосновеност на пострадалия – ч. т. Т.С.. Уврежданията които са му причинили представляват телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, кръвонасядане по окосмената част на главата, шията, лицето, ожулвания по лицето, контузия на шията, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
Правилно е прието от съда, че от субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл с целени и
настъпили общественополезни последици.
Неоснователно е възражението на защитата, че увреждането
на пострадалия е причинено единствено от подс. Зл. З., поради което
алтернативно се прави искане подс. Н.З. да бъде признат за невинен и оправдан
по възведеното обвинение. От доказателствата по делото, - показанията на
разпитаните свидетели – полицейските служители се установява, че двамата
подсъдими едновременно са стигнали до автомобила му и са започнали да го удрят
и ритат в каквато насока е и твърдението на ч. тъжител. От изготвената СМЕ,
която вещото лице поддържал в съдебно заседание освен това се установява, че
травматичните увреждания са в различни анатомични области, получени са при
контакт с твърд предмет. Експертът твърди, че някои от тях са получени при
нанасяне на удари с юмруци и стискане с ръце. Травмата на шията е възможно да е
причинена с ритник, като съобразно находките броя на ударите са не по- малко от
шест, поради което за толкова кратко време на конфликта е нелогично да се
приеме, че са причинени само от единия подсъдими.
Тези именно доказателства въззивния състав на съда
кредитира в пълен обем и
се доказва по несъмнен начин, както беше посочено малко
по- горе от прие, че увреждането на пострадалия е причинено именно от двамата
подсъдими, поради което ги призна за виновни в извършване на горното
престъпление.
Вината на подсъдимите показанията
на разпитаните по делото свидетели в кредитираните им части, частично от
обясненията на подсъдимите както и от писмените доказателства по делото, и най
– вече от изготвената СМЕ.
При така установената фактическа обстановка, доводите на защитата, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин се явява неоснователно, а материалният закон е приложен правилно.
При така посочената
правна квалификация и след като съобрази изискванията на специалната и
генералната превенция ПРС правилно е приел, че за престъплението по ч.130,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК на подсъдимите следва да се наложи наказание индивидуализирано при
условията на чл. 54 от НК. Правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 78а
от НК по отношение и на двамата подсъдими, тъй като този институт не е приложим
за множество престъпления, имайки предвид, че на същата дата са извършили и са
били осъдени по НЧХД № 426/2015 год. за същото по вид престъпление.
Така наложеното по вид
наказание настоящата инстанция намира за справедливо.
По
отношение на наложеното наказание
за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до
две години или с пробация:
Съставът на въззивния съд намира, че наложеното
на подсъдимите наказание е прекомерно
тежко и следва да бъде намалено.
С оглед по – ниската степен на
обществена опасност на деянието и на подсъдимите и с оглед обстоятелството, че
са трудово ангажирани, занимаващи се целогодишно с производство на земеделска
продукция, с оглед изминалия дълъг период от време от извършване на деянието, съставът на въззивния съд намери, че от така наложеното
наказание Пробация следва да бъде
отменено наказанието „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на
150 часа, за срок от 1 година; за подсъдимия З.З. и „Безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 160 часа, за срок от 1 година, за подсъдимия Н.З.,
което би било достатъчно
за постигане целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл. 36
от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Безспорно
на пострадалият Т.И. Пейчев са били причинени неимуществени вреди, ангажиращи
солидарно отговорността на подсъдимите З.З. и Н.З., съгласно чл.45 ЗЗД.
Настоящият
състав на въззивния съд приема, че законосъобразно е бил уважен по основание и в
размер на 2000.00 лв. приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
деянието по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК и законосъобразно е отхвърлен като недоказан за горницата до 8000.00
лв. Така уважения граждански иск е адекватен на претърпените от гр. ищец вреди
с неимуществен характер, съобразен с вида и характера на причинените
увреждания. С оглед изложеното, и на основание чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд
приема, че същият е правилен и обоснован в посочения размер и не следва да се
извършва корекция в гражданскоосъдителната част на присъдата. Респективно не
следва да бъде отхвърлян или намаляван под този размер.
Неправилно
първоинстанционният съд е осъдил двамата подсъдими общо да заплатят направените по делото разноски.
Това е така защото
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК когато осъдените са няколко,
съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.
В настоящия случай, така
направените поделото разноски следва да се разделят по равно.
Следва подсъдимите З.М.З., ЕГН: ********** и Н.М.З., ЕГН: **********, да бъдат осъдени да заплатят всеки
един от тях на Т.И.С., ЕГН: **********, сумата от по 115.00 лева (сто и
петнадесет лв./, представляваща
направените от него съдебни разноски, както и сумата от по 400 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатски
хонорар, по ЧНД 59/2018 г. по описа на ПРС и в размер от по 116.00 лева (сто и шестнадесет лв) представляваща направените
от него съдебни разноски, както и сумата от
по 400 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатски хонорар, по ЧНД
421/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА подсъдимите З.М.З.,
ЕГН: ********** и Н.М.З., ЕГН: **********, да заплатят всеки един от тях държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер от по 40 лева, в полза на Държавата, по сметка на РС П..
Пред настоящата инстанция разноски не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна,
поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение. Жалбата срещу нея като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл.334‚ т.3 НПК, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК‚ и чл.338 от НПК съдът
По изложените съображения и на основание чл.
337, ал.1, т.1, вр.чл. 334, т. 3 от НПК настоящия състав на ВОС
Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 27/01.10.2018 год., постановена по НЧХД № 59/2018 год. по описа на ПРС - ІІ
състав, като ОТМЕНЯ
наложеното наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на
150 часа, за срок от 1 година, за подсъдимия З.З. и „Безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 160 часа, за срок от 1 година, за подсъдимия Н.З..
ОСЪЖДА подсъдимите З.М.З.,
ЕГН: ********** и Н.М.З., ЕГН: **********, да бъдат осъдени да заплатят всеки
един от тях на Т.И.С., ЕГН: **********, сумата от по 115.00 лева (сто и
петнадесет лв./, представляваща
направените от него съдебни разноски, както и сумата от по 400 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатски
хонорар, по ЧНД 59/2018 г. по описа на ПРС и в размер от по 116.00 лева (сто и шестнадесет лв) представляваща направените
от него съдебни разноски, както и сумата от
по 400 лева (четиристотин лева), представляваща адвокатски хонорар, по ЧНД
421/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА подсъдимите З.М.З.,
ЕГН: ********** и Н.М.З., ЕГН: **********, да заплатят всеки един от тях държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер от по 40 лева, в полза на Държавата, по сметка на РС П..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./