Р Е
Ш Е Н
И Е №77
гр. Шумен, 03.04.2020
г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на трети
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Радославова
ЧЛЕНОВЕ:
1.Марияна Георгиева
2.Йордан Димов
като разгледа докладваното от съдия Й. Димов, в. гр.
д. №110 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх. №2480/24.02.2020
г. депозирана от Д.Ф.О., ЕГН-********** ***, чрез адв. И.И. *** срещу
постановление за разноски от 20.02.2020 г. по и. д. №2020*0400127 по описа на
ЧСИ с рег. № * и район на действие – района на ОС - Шумен. Жалбоподателя, в
качеството му на длъжник, обжалва изцяло начислените му такси и разноски по
изпълнението в общ размер на 1386.46 лв. с твърдението, че същите не следва да
се начисляват, доколкото е направил всичко възможно да заплати дължимото по
решение №28/11.02.2020г. постановено по в.гр.д. № 518/2019 г. по описа на ШОС,
но е бил лишен от възможността да го направи. Излага, че веднага след узнаване
на решението, е предприел всички необходими действия за заплащането на
дължимата сума, но в постановеното решение липсвало посочена банкова сметка, ***,
поради което е депозирал молба с вх. №1025/20.02.2020 г. пред ШОС, с искане
решението да бъде допълнено така, че да отговаря на изискванията на чл. 236,
ал. 1, т. 7 от ГПК. На същата дата е изпратил и нотариална покана до ищцата С.С.М.
с искане за представяне на банкова сметка ***, като същевременно е в три банки:
ТБ Експресбанк, Първа Инвестиционна банка и Райфайзенбанк е заявил откриване на
банкова сметка ***, с цел превеждане на дължимите суми. Сочи, че към датата на
подаване на жалбата, нито ищцата е отговорила на поканата, с което е изпаднала
в забава по чл. 95 от ЗЗД, нито съда е допълнил решението си, нито има
официално становище от банките. Ето защо счита, че е лишен от възможността да
изплати задължението си, а ищцата черпела права от собствената си
недобросъвестност. Твърди, че непосочването на банкова сметка ***, прави
невъзможно изпълнението на паричното задължение по него, моли съда да отмени,
като незаконосъобразно и неправилно постановлението за начислените разноски по
образуваното изпълнително дело. В условията на евентуалност счита, че
начисления адвокатски хонорар е прекомерен и не отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, като липсвали и доказателства за неговото изплащане.
Също така моли, да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото
производство в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.
Ответника по жалбата – взискателя С.С.М. чрез
процесуалния си представител адв. Д.М. ***, е депозирала становище по същата, в
което подробно е изложила мотиви относно нейната неоснователност и моли съда да
я остави без уважение. Сочи, че всички предприети от длъжника действия са с
дата 20.02.2020 г. – шест дни след образуване на изпълнителното дело на
14.02.2020 г. и същите не могат да обосноват отмяна на атакуваното
постановление. Сочи, че непосочването на банкова сметка ***, може да се
разглежда като пропуск в исковата молба, който е следвало да бъде санкциониран
със съответния съдебен акт, което не е сторено от нито една от двете съдебни
инстанции и това обстоятелство не можело да се вмени във вина на взикателя –
ищец, още по - малко да се разглежда като забава по чл. 95 от ЗЗД, като самият
длъжник е можел да поиска от съда, да задължи ищеца по време на производството
да посочи банкова сметка. ***, че нито длъжника, нито процесуалният му
представител, са предприели действия за осъществяване на контакт с взискателя,
по телфон или по друг начин, с оглед начина на изпълнение на съдебното решение
още повече, че това не е и първото изпълнително дело между двете страни и
длъжника разполагал с данни за специалната клиентска сметка на взискателя от
предходното изпълнително дело между тях. За неоснователно намира и възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, както и за липсата на представени
доказателства за заплащането му, тъй като такива са представени по делото, а в
договореният хонорар били включени и суми за други разходи, не само за
адвокатско възнаграждение.
В писменото си становище по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ
излага подробни мотиви по обжалваното действие, а по същество намира жалбата за
неоснователна. Обстоятелството, че съдът не е задължил страната да представи
банкова сметка *** постановлението за разноски. Длъжникът нито твърдял, че е
извършено плащане преди образуване на изпълнителното дело нито, че е нарушена
разпоредбата на чл. 73а от ГПК.
Предприетите от длъжника действия, изложени в жалбата били извършени
след постановяване на постановлението за разноски и същите не можели да се
отразят на законосъобразността му. За неоснователно намира възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, както и за липсата на доказателства за
заплащането му, тъй като същите са приложени по изпълнителното дело. Сочи, че и
до настоящият момент, длъжника не е предприел никакви действия за доброволно
изплащане на задължението, и по делото не са постъпвали никакви суми, въпреки,
че същия е можел да плати, тъй като разполага с банковата сметка на взискателя,
от предходното образувано между тях и.д. №2019*10400096. Основния довод на
жалбоподателя за недължимост на таксите бил обвързан с поведението на
взискателя, а не с конкретна незаконосъобразност на постановлението за
разноските.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с
доводите изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
от надлежна страна, срещу акт подлежащ
на обжалване по см. на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление за разноски,
поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна,
поради следните съображения:
В закона изброените хипотези, в които могат да се
обжалват действията на ЧСИ са numerus clausus
(изчерпателно изброени). Поради това обстоятелство е от съществено значение кое
от действията на ЧСИ се обжалва в подобно производство. Необходимостта от точно
посочване какви действия на ЧСИ се обжалват има високо практическо значение.
Това е отбелязано и от практиката, но му се отдава и значение в теоретическите
разработки по въпроса – „Уточняването на
процесуалното действие, което подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.2
(от ГПК), е от изключително важно
значение. Защото то е свързано с необходимостта за уточняване на предмета на
обжалването, а също и с определянето на началния момент на преклузивния срок за
обжалване (чл.436, ал.1). То е свързано и с диспозитива на определението на
съда по жалбата на длъжника с оглед компетентността на съда по жалбата срещу
действията на ЧСИ.“ – стр.1174, §191 от „Българско гражданско процесуално
право“, проф. д-р Живко Сталев и екип, девето издание, издателство „Сиела“,
2012 г. В рамките на настоящото производство поради изрично посочване от страна
на жалбоподателя съдът разглежда казус на обжалване на присъдените от ЧСИ
разноски за водене на изпълнителното дело. Това е изрично посочено в жалбата,
като в титулната ѝ част е записано, че същата е подадена на основание
чл.435, ал.2 т.7 от ГПК, а в диспозитива се иска отмяната на Постановление за
разноски изх. №2291/20.02.2020 г., получено на 24.02.2020 г. Предвид това в
компетенциите на съда е да отмени изцяло или частично обжалваното постановление
за разноски на ЧСИ по съображения извлечени от неправомерни действия на ЧСИ при
определянето на разноските в рамките на изпълнителното производство. Напълно
ирелевантни са и е недопустимо да бъдат разглеждани съображения на
жалбоподателя касаещи пропуски на съда или на ищеца в рамките на
производството, по което е издаден изпълнителния титул – а именно по спорно
исково производство, развило се и към момента приключило с необжалваем съдебен
акт. Ето защо съдът няма да обсъжда основните аргументи в жалбата касаещи
непосочването на банкова сметка ***. За жалбоподателят остават възможностите за
ангажиране на съдът постановил решението, а при настъпване на вреди и защитата
по реда на чл.439 и чл.441 от ГПК. Въпреки изложеното съдът е длъжен да
съобрази и да се произнесе за законосъобразността на определените от ЧСИ такси,
както и по направеното в жалбата възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Към момента на образуване на настоящото въззивно
производство по обжалване на действията на ЧСИ по изпълнителното дело са били
извършени от ЧСИ само действията по образуване на делото, изпращане на поканата
за доброволно изпълнение, изготвяне на справки от НАП и БНБ. Други действия не
са били извършени от ЧСИ. Ето защо само за тези действия ЧСИ може да събира
такси, като тук следва да се включат и вероятните бъдещи изпълнителни действия,
какъвто би бил например запор на банкови сметки, което е вероятно поради
данните за налични банкови сметки от справката в БНБ. Ето защо оправдани са
таксите посочени в обжалваното постановление, както следва:
24.00 лв. такси по т. 1 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за
образуване
12.00 лв. такси по т.4 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за ПДИ
12.00 лв. такси по т.З от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за справки
НАП, БНБ
18.00 лв. такси по т.9 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за запор
на вземане по банкови сметки
1.20 лв. разноски по т.З 1 от ТТР от ЗЧСИ за такса към
БНБ
4.20 лв. разноски по т.З 1 от ТТР от ЗЧСИ за пощенски
услуги.
Или общо таксите дължими към момента на постановяване
на обжалваното постановление са в размер на 71.40 лв.
По отношение на възражението за прекомерност на
адвокатско възнаграждение съдът съобрази следното: В рамките на изпълнителното
производство за процесуално представителство, защита
и съдействие на страната по изпълнително дело при образуване на делото се дължи сумата от 200 лв. за адвокатски хонорар –
чл.10, ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Освен това се дължи и сума за защита и
съдействие с цел удовлетворяване на парични вземания, която за
вземания над 1000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
– 7 от
Наредба №1/2004 г. – чл.10, ал.2 от Наредбата Тъй като в настоящата хипотеза на
взискателя се следват 2473.06 лв. (включваща главница от 1000 лв., 750 лв.
разноски за първа инстанция, 600 лв. разноски за втора инстанция и следващите
се мораторни лихви от момента на завеждане на исковото производство, описани в
ПДИ като 123.06 лв. за период от 18.12.2018 г. до 05.03.2020 г.), то
определеният по правилата на чл.10, ал.2 от Наредбата хонорар е в размер на 403.11
лв. Т.е. общо дължимата сума за адвокатско възнаграждение за образуване и
водене на изпълнителното производство, определена по правилата на наредбата е
603.11 лв. Видно е от договора за правна защита и съдействие между взискателя и
и представляващия го адвокат е, че е определено възнаграждение от 600 лв. (без
ДДС), което е под посочената сума. Видно е, че защитата се осъществява от
адвокатско дружество, което следва да начисли и ДДС. Ето защо сумата дължима от
длъжника за осъществяване на адвокатско представителство е 720 лв. Не следва да
се взема предвид договорената между взискателя и неговият защитник сума за
пътни разходи, тъй като няма никаква яснота дали тя е била необходима, както и
няма доказателства дали е била направена. Предвид това обстоятелство
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждеине в изпълнителното
производство е основателно за сумите над 720 лв.или неоснователно са присъдени
с постановлението суми от 120 лв.
Неоснователни са към момента определените в
постановлението разноски, както следва:
Такса по т.26 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС, определена на
материален интерес от 2469.17 лв.. представляващи присъдени разноски по
Изпълнителен лист издаден на 14.02.2020 г. от НпРС на основание Съдебно решение
по ГД № 1716 от 2018 г. на НпРС, 840.00 лв. заплатено от адвокатско
възнаграждение, 0.38 лв., представляващи обща сума, дължима по към ТД на НАП,
платима при събиране на съответната част от паричното вземане,
12.00 лв. такси по т.4 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за
уведомление за приключване на дело - длъжник
24.00 лв. такси по т.5 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за
уведомление за приключване на дело - взискател
18.00 лв. такси по т.9 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за вдигане
запор на вземане по банкови сметки
2.80 лв. разноски по т.З 1 от ТТР от ЗЧСИ за такса преводи
към взискател и ТД на НАП.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено
обжалваното постановление за сумите от 791.40 лв., а в останалата му част за
сумата от 595.06 лв., формирана като разлика между общо определението суми за
разноски от 1 386.46 лв. и приетите от съда за основателно определени –
791.40 лв.
С отделна молба по делото с вх. №1666/02.04.2020 г. от
страна на жалбоподателя в производството е Д.Ф.О. поискано спиране на
изпълнителното производство по процесното изпълнително дело - №2020*0400127с основен аргумент – чл.3 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, с която норма са спрени всички
процесуални срокове от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение,
като намира, че произнасянето по жалбата ще бъде отсрочено във времето. Сочи,
че това няма да увреди интересите на взискателя, но няма да доведе до
неоснователно събиране на суми от последния.
По тази молба съдът счита, че самото действие на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение или отделни
негови норми не може да представлява самостоятелно основание за спиране на
изпълнително производство. Действително нормата на чл.3 от Закона предвижда
спиране на изтичане на процесуалните срокове по делата, но когато срокът за
произнасяне на съдът с акт е започнал да тече няма пречка, доколкото не се
засягат интереси на страните, като се засягат течащите за тях срокове, той да
се произнесе с акта си, което и става с постановяване на настоящото решение.
Осен това Закона за мерките и действията по време на извънредното положение с
цел да гарантира правата на страните в рамките на изпълнителното производство е
въвел изрични ограничения във връзка с производството по изпълнение, а именно
предвиденото в чл.5 от Закона – „Спират
се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните
и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение
публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се
дължат нови такси и разноски.“ – ал.1 на чл.5 и „Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни
заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки
върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на
движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за
задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за
трудови възнаграждения.“ Т.е. няма никаква опасност от засягане на правата
на длъжника в производството.
В рамките на производството жалбоподателят е поискал
да му бъдат присъдени разноски от 385 лв., от които 300 лв. за адвокатски
хонорар и 85 лв. за разноски за такси. В рамките на производството по
настоящото дело не се установява заплатени суми за адвокатски хонорар на
представител на жалбоподателя. Не само липсва договор за правна защита и
съдействие, но липсва и пълномощно в полза на адвокат. Ето защо разноски за
адвокат не могат да се присъдят. По отношение на претенцията за заплатени такси
се установява само платена държавна такса по жалбата в размер на 25 лв., която
следа да бъде присъдена, като бъде осъден да я заплати взискателя в
изпълнителното производство.
Предвид резултата и данните за направени разноски от
444 лв. жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на взискателя сумата от
190.56 лв. за водене на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
за разноски от 20.02.2020 г. по и. д. №2020*0400127 по описа на ЧСИ с рег. № *
и район на действие – района на ОС - Шумен, със страни – взискател С.С.М., ЕГН-**********
и длъжник Д.Ф.О., ЕГН-**********, в частта, в която са определени като дължими
от длъжника следните разноски: 1).Такса
по т.26 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС, определена на материален интерес от 2469.17 лв..
представляващи присъдени разноски по Изпълнителен лист издаден на 14.02.2020 г.
от НпРС на основание Съдебно решение по ГД № 1716 от 2018 г. на НпРС,
840.00 лв. заплатено от адвокатско възнаграждение, 0.38 лв., представляващи
обща сума, дължима по към ТД на НАП, платима при събиране на съответната част
от паричното вземане; 2).12.00 лв. такси по т.4 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за уведомление за приключване
на дело – длъжник; 3).24.00 лв. такси по т.5 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за
уведомление за приключване на дело – взискател; 4).18.00 лв. такси по т.9 от
ТТР от ЗЧСИ с ДДС за вдигане запор на вземане по банкови сметки; 5).2.80 лв.
разноски по т.3.1 от ТТР от ЗЧСИ за такса преводи към взискател и ТД на НАП
6).Както и по отношение сумата от 120 лв. за дължимо адвокатско възнаграждение,
формирано като разлика от определената от ЧСИ сума от 840 лв. и приетата за
основателна от съда от 720 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Ф.О., ЕГН-**********, срещу постановление за разноски
от 20.02.2020 г. по и. д. №2020*0400127 по описа на ЧСИ с рег. № * и район на
действие – района на ОС - Шумен, в останалата ѝ част, за сумата от 791.40
лв. (седемстотин деветдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляващи
дължими такси за водене на изпълнителното производство, както следва: 24.00 лв.
такси по т. 1 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за образуване; 12.00 лв. такси по т.4 от ТТР
от ЗЧСИ с ДДС за ПДИ; 12.00 лв. такси по т.З от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за справки
НАП, БНБ; 18.00 лв. такси по т.9 от ТТР от ЗЧСИ с ДДС за запор на вземане по
банкови сметки; 1.20 лв. разноски по т.З 1 от ТТР от ЗЧСИ за такса към БНБ; 4.20
лв. разноски по т.З 1 от ТТР от ЗЧСИ за пощенски услуги, както и по отношение
на сумата от 720 лв., които съдът е приел за основателно начислено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Ф.О., ЕГН-**********
*** за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело№2020*0400127
по описа на ЧСИ с рег. № * и район на действие – района на ОС – Шумен, на
основание чл.438, във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предл. посл. от ГПК, като
неоснователно.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Р. Русев, с
рег. №*, с район на действие райна на ОС – Шумен, по изп. д. №2020*0400127.
Председател: Членове:1.
, 2.