№ 175
гр. Варна, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600198 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Варна е по реда на чл. 243 ал.7
от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП - Търговище, против
определение № 91/26.05.2022г. на ОС - Разград по ЧНД № 125/2022г., с което
е отменено постановление от 25.10.2021г. на ОП - Търговище за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 12/2021г., по описа на ОСлО -
Търговище.
В протеста се твърди, че определението на съда е необосновано и
незаконосъобразно, като се иска отмяната му и потвърждаване на
постановлението за прекратяване. Изтъкнати са подробни съображения за
липса на цялостен анализ на мотивите на постановения от ОП акт.
Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста,
определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление
на Окръжна прокуратура - Търговище и със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, намира протеста за процесуално допустим, а
разгледан по същество за частично основателен.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
ДП било образувано за престъпление по чл.219 ал.1 от НК с предмет на
разследване дали и кое длъжностно лице в периода 2006-2016г., не е
положило достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването или
запазването на повереното му имущество, собственост на „Лоджистик" ЕООД
Варна, от което да са последвали значителна повреда, унищожение или
разпиляване на имуществото.
С Решение № 2261/01.11.1991г. на ОС - Търговище било регистрирано
„Стария Дъб" ЕООД. С Решение № 517/29.03.1996г. за управител на същото
1
бил вписан Д.К.. След приватизацията на държавното предприятие „Стария
Дъб" ЕООД през 1998г., собствеността била разпределена между
новоучреденото дружество „Стария Дъб -97"ООД (с дял от 80% и управител
К.) и държавата (с дял от 20%). През 2004г. държавните дялове били изкупени
от А.А., управител на „Старият дъб" ООД (жалбоподател по ЧНД пред
първоинстанционния съд).
На 16.03.2006г. с еднолично съставен от К. протокол от общо събрание
на „Стария дъб" ООД, А.А. бил изключен като съдружник от дружеството с
ограничена отговорност, а последното веднага било преобразувано в ЕООД.
На 17.03.2006г. К. в качеството си на управител на „Стария Дъб“ ЕООД с
нотариално заверен договор продал дружеството, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения на „Лоджистик“ ЕООД Варна,
представлявано от И.К, като предмет на договора били и недвижими имоти,
находящи се в гр.Търговище, собственост на „Стария Дъб“ ООД. На
04.05.2006г. К. придобил собствеността върху „Лоджистик“ ЕООД Варна,
като закупил дяловете на К за 1000лв.
С Присъда № 263/28.04.2009г. на РС - Търговище по НОХД №725/09г.
К. бил признат за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице
(управител на „Стария дъб” ЕООД) присвоил, като се разпоредил в интерес на
„Лоджистик” ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лв., собственост на
„Стария дъб” ООД, поверени му да ги пази и управлява - престъпление по
чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 ал.1 НК, за което бил осъден на лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца и лишен от право да упражнява
дейност, свързана с управление и представителство на юридически лица, за
срок от 5 години. Присъдата влязла в законна сила на 26.02.2010г.
Междувременно дружеството преустановило дейността си, а управлението на
„Лоджистик“ ЕООД било поверено посредством договор за управление на
неговата съпруга К.Д. която го управлявала в периода 20.05.2010г. -
09.07.2019г., когато К. отново станал управител, поради изтичането на срока
на наложеното му наказание.
С решение на СРС по гр.д. № 959/2012г., в сила от 16.11.2016г. и
решение на ОС-Разград по т.д. № 80/2010г., в сила на 04.07.2018г., договорът
от 17.03.2006г. за продажба на търговско предприятие „Стария дъб" ЕООД
бил обявен за нищожен.
През 2006г. предприятието функционирало, имало ресурс в материално
и кадрово отношение, били извършени някои ремонтни дейности, но с
течение на времето се наложила тенденция на спад на дейността, който се
отразил в намаляване на персонал, амортизиране на техника и др. При
осъждането на К. дейността практически спряла. От 2010г. и по време на
управлението на ЕООД, осъществявано от К.Д. дейност не била извършвана.
Респективно липсата на приходи рефлектирала на поддръжката на
материалните активи, опазването и съхранението им, което с времето се
повредило и разпиляло.
2
По протеста:
При упражняването на съдебен контрол по чл.243 ал.5 и следващите от
НПК, по прекратяването на наказателното производство от прокурора,
предметните предели на проверката са ограничени до обоснованост и
законосъобразност на правните изводи на прокурора. ОС – Разград
постановил определение, с което отменил постановлението на прокурора,
връщайки го за доразследване с указания.
Настоящата инстанция счита, че изводът за отмяна на определението е
правилен и законосъобразен, макар с различни мотиви от тези на
първоинстанционния съд.
ОС-Разград, вместо да изследва обосноваността и законосъобразността
на правните изводи на прокурора досежно прекратителното основание, се е
фокусирал върху обстоятелството, че по делото липсват експертизи относно
това какво точно имущество е повредено, какво – разпиляно, съответно и
какви да причините за това. Мотивирал това декларативно, основно с
твърдението за резултатност на престъплението по чл.219 ал.1 от НК, което е
вярно, но то не е единствен елемент на този престъпен състав. Обосновал
длъжностното качество на К.Д. с вписването й като управител на ЕООД,
както и произтичащите от това задължения за полагане на дължимата от
добрия стопанин грижа за управляваното имущество. Мотивите за отмяна на
постановлението на прокурора били именно тези – за извършването на
повторна преценка за извършено престъпление по чл.219 ал.1 от НК от
управителите на „Лоджистик” ЕООД с излагане на конкретни аргументи, при
съобразяване на дължимата от управителя грижа на добър стопанин след
назначаване на посочените експертизи. В определението липсва засягане на
въпроси относно субективната съставомерност, които са от не по-малка
значимост в производството.
АС – Варна намира аргументите на съда за непълни и логически
непоследователни. Прокурорът взел ясно становище защо не приема
извършено престъпление по чл.219 ал.1 от НК по отношение и на двамата
управители. За К. посочил, че за деянието по чл.202 от НК (за обсебване на
същото имуществото, предмет на разследването по ДП № 12/2021г., по описа
на ОСлО - Търговище) бил признат за виновен с влязла в сила присъда,
поради което счел, че след осъждането му за обсебване на същото имущество,
не би могъл да носи отговорност и по чл.219 ал.1 от НК. Отделно посочил, че
дори и обратното да бъде счетено за възможно – то по отношение на него е
изтекла давността по чл.80 ал.1 т.3 от НК, тъй като управлявал дружеството
до 2010г., а ДП било образувано през 2021г. (със забележка от страна на
въззивния съд, че абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК не е изтекла към
момента). По отношение на К. първостепенният съд не взел никакво
становище, а настоящата инстанция следва да посочи, че споделя изводите на
държавното обвинение в посока ne bis in idem.
Гореизложеното налага извод, че усилията при допълнителното
3
разследване следва да се насочат основно към изследването на евентуална
деятелност по чл.219 ал.1 от НК от страна на съпругата на К., която поела
управлението на „Лоджистик” ЕООД през 2010г. По отношение на нея този
съд не споделя мотивите на прокурора, че липсата на стопанска дейност към
този момент препятствала полагането на нужните грижи към повереното й за
управление имущество. Липсата на парични постъпления в резултат на
дейността на дружеството не могат да служат за оправдание по отношение на
грижата за имуществото. Освен това - тези изводи на прокурора са базирани
единствено и само на показанията на К.Д. без да бъдат съпоставени с
останалите свидетелски показания по този въпрос (които съвсем не са
еднопосочни с нейните), както и с наличните писмени документи по делото.
Поради което и в тази си част постановлението категорично страда от липса
на мотиви. Без съмнение Д. е била наясно с решението на СГС от 2012г., с
което договорът от 17.03.2006г. за продажба на търговско предприятие
„Стария дъб" ЕООД бил обявен за нищожен, както и последващото такова
решение от 2018г. на ОС - Разград. За да бъде установено дали К.Д. в
качеството й на управител (длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“ от НК, както е
посочил ОС - Разград) е положила нужните грижи на добър стопанин, е
необходимо най-първо да се изследва чрез икономическа експертиза дали в
периода на управлението й на „Лоджистик” ЕООД дружеството е разполагало
с реален ресурс да извършва стопанска дейност. Едва положителният отговор
на този въпрос би поставил на внимание на разследващите обсъждането дали
би могла да осъществи задължението си по опазване на имуществото с
грижата на добър стопанин и как точно да го стори, което едва тогава би
довело до необходимостта от назначаването на предписаните от ОС-Разград
ССчЕ по отношение остойностяване на твърдяното повредено и/или
разпиляно движимо и недвижимо имущество. В допълнение следва да се
посочи още, че по делото останал неизяснен въпросът, поставен още в
постановлението за образуване на ДП на АП – Варна, относно установяване
на обстоятелството в чие владение е било имуществото след прогласяването
на нищожността на сделката по продажбата от 2006г. Не е изяснен въпросът и
в кой точно момент (по отношение на това във времево отношение кой е бил
управител на дружеството тогава) дружеството е преустановило стопанската
си дейност (а това има отношение и към горепосочената задача на
икономическата експертиза).
С оглед горните съображения, въззивната инстанция счита атакуваното
определение на ОС - Разград за правилно и законосъобразно (с допълненията
в настоящото определение), а доводите в протеста – за частично основателни
(тези, по отношение на К.), поради което първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 91/26.05.2022г. на ОС - Разград по
ЧНД № 125/2022г., с което е отменено постановление от 25.10.2021г. на ОП -
Търговище за прекратяване на наказателното производство по ДП №
12/2021г., по описа на ОСлО – Търговище и делото върнато на ОП за
допълнително разследване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5