№ 253
гр. ****** 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****** ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241630103086 по описа за 2024 година
Производството е по искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22
ЗПК, съединени с искове по чл.55 ЗЗД.
Ищцата М. И. И. твърди, че на 09.11.2022 година сключила с ответника *******
ЕАД договор за паричен заем № 2668890. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в
размер на 1599.18 лева. На същата дата бил сключен договор под същия номер с ответника
****** ЕООД за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението на поръчителя по
този договор била в размер на 1200.00 лева, платимо разсрочено, заедно с погасителните
вноски по кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. чл.11,
ал.1, т.10 във връзка с чл.22 ЗПК. Недействителността на този договор предпоставя
недействителност и на акцесорния договор за поръчителство, който също е подчинен на
разпоредбите на ЗПК. Последният е недействителен и поради липса на основание за
сключването му; с договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК – плащането води до оскъпяване на кредита, което не е посочен в ГПР; не
на последно място е сключен и при накърняване на добрите нрави, като икономически по –
силната страна в правоотношението е наложила на ищеца допълнително парично бреме.
Всичко това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда, да
постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните
нищожността на сключения договор за заем и да осъди ответното дружество ******* да
й заплати сумата от 50.00 лева, представляваща недължимо платена с оглед
разпоредбата на чл.23 ЗПК сума за договорна лихва и 50.00 лева, представляваща
1
недължимо платена сума за възнаграждение по договора за поръчителство; да признае за
установено между страните нищожността на договора за поръчителство с ответното
дружество ******.
Претендира заплащане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество ******* е предоставило отговор
на исковата молба. На първо място прави възражение за нередовност на ИМ, тъй като
ищцата не била посочила банкова сметка, по която да й бъде изплатена евентуално
присъдената сума. На следващо място приканва съда да изпълни служебните си
задължения и да провери редовността на ИМ – заплатена ДТ, представителна власт и
т.н. Излага доводи за недоспустимост и липса на правен интерес от предявяване на иска,
тъй като към настоящия момент договорът между страните не е действащ.
Недопустимостта на субективно съединените искове се корени в недопустимото
съединяване на установителен с осъдителен иск. Ищецът може да постигне целения
правен ефект само чрез осъдителен иск, където в хода на производството да установи
материално правната предпоставка за вземането си. Предявявайки два иска, ищцата
съзнателно злоупотребява с права и цели обогатяване за сметка на ответника. Взема
становище и за неоснователност на предявения иск като излага подробни доводи за
валидност на възникналото правоотношение, при което нито договорът като цяло, нито
отделни негови клаузи са недействителни, като сключени в нарушение на императивни
норми на ЗПК и ЗЗП. Не оспорва твърденията за наличие на облигационно отношение по
повод договор за заем и договор за поръчителство. Прави признание, че е налице предсрочно
погасяване на кредита, поради което ищцата е внесла суми за възнаградителна лихва в
размер на 16.96 лева, а за възнаграждение по договора за поръчителство – 77.34 лева. В
такава насока е и становището на ответника ******.
В съдебно заседание страните не се явяват. Депозират писмени становища, в които
излагат съображения по изготвената експертиза и същество на спора.
В хода на производството са представени писмени доказателства и е допуснато
изменение в размера на осъдителните искове. От доказателствата съдът приема за
установено следното:
По делото не е спорно, че между ищцата и ответника ******* ЕАД на 09.11.2022г.
е сключен договор за потребителски кредит № 2668890. По силата на този договор на
ищеца е предоставена в заем сумата от 1599.18 лева със срок на издължаване 12 месеца на
равни месечни вноски при ЛП на кредита 20% и ГПР 21.94%. На същата дата ищецът е
сключил с ответника ****** ЕООД договор за поръчителство по кредита със същия номер,
според който ищцата дължи на дружеството гарант сумата от 1280.84 лева.
Последната следвало да престира заедно с погасителните вноски по кредита.
Двата договора са сключени на един и същи ден. Всички плащания е следвало да
бъдат извършвани по единствената посочена банкова сметка – именно тази на *******
ЕАД. Внимателният прочит на Общите условия към договора за кредит сочат, че за да
2
бъде одобрено заявлението на кредитоискателя, последният следва да представи
непременно обезпечение. Последното може да бъде банкова гаранция или поръчителство
от одобрено от кредитора дружесто (Раздел IV, т.4 изречение последно – „В случай, че
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от *******“).
Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър при Агенция по
вписванията кредиторът и поръчителят имат еднакво седалище и адрес на управление в
град ****, бул. ******* ет.4 Бизнес Център. Наред с това ******* е едноличен собственик
на капитала на ****** ЕООД. Предвид изложеното двете дружества са свързани лица по
смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ.
От представени по делото справки, както и направените признания от ответника
******* АД, се установява, че с две вноски – на 17.11.2022 и 22.11.2022 година ищцата е
погасила предсрочно и изцяло задължението си за главница по кредита, както и сумата от
16.96 лева договорна лихва за периода на ползване на кредита и 77.34 лева по договора за
поръчителство.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е
посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на поръчителя следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е
пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя. Договорът за потребителски кредит и договорът за
поръчителство са сключени на една и съща дата. Договорът за поръчителство е сключен
чрез кредитора. Налице е несъмнено знание у кредитора за този разход по кредита и е
налице свързаност между разходите по двата договора. Знанието у кредитора се
потвърждава и от обстоятелството, че двете ответни дружества са свързани лица по
3
смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ. Наред с това съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за
поръчителство ******* ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението за плащане на възнаграждение по договора.
Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.4 от договора за кредит,
изискваща обезпечение на задължението, възлага в тежест на ищеца в определен срок от
сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество, като
същевременно наличието на обезпечение е условие за одобрение на заявлението за кредит.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него. Предвид това, не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита.
Следователно, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати – насочва го към сключване на договор за
поръчителство с одобрено от него дружество, което на практика е собственост на самия
кредитор. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по
т.нар.“гаранционна сделка“ към разходите по кредита и към ГПР, като по този начин
заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разсрочвайки вземането по договора за
предоставяне на гаранция по начина, по който длъжникът се издължава към кредитора и
„овластявайки” последния да приема тези плащания, сочи несъмнено на извод, че
кредиторът изначало очаква, че длъжникът няма и не може да покрие изискванията за
осигуряване на обезпечение. Ето защо вземането по договора за поръчителство
напрактика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да
бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът
приема, че действителният ГПР е над този допустим размер (размерът на
възнаграждението по гаранционната сделка е почти колкото размера на самия кредит),
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на
неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на
закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за
недействителен.
4
Поради недействителност на главното задължение и съответно липса на
основание, за недействителен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде обявен и
акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и ****** ЕООД. Този
договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона
– заобикаляне на чл. 11, т. 10 от ЗПК, и противоречие със закона – с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
При констатирана нищожност на договора за кредит, кредитополучателят дължи
връщане само на чистата сума по заема. Затова сумата, заплатена от
кредитополучателя за възнаградителна лихва се явяват недължимо платени. Такива са и
заплатените по договора за поръчителство суми, като престирани при начална липса на
основание. Ето защо и предявените на това основание искове се явяват основателни.
С оглед този изход на делото ответниците дължат заплащане на направените в
производството разноски.
Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ за
производството пред Районен съд – ****** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв и е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. От
ответниците е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. На първо място следва да се
отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така,
когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я
докладва, разглежда и се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се
определя от установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно
съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият
случай. Предявените обективно съединени установителен иск и осъдителен иск не налагат
несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
съотношението, в което са съединени. По въпроса за неравноправността на клаузите от
договора, водещи до неговата нищожност, съдът дължи преюдициално произнасяне, за да
достигне до извод за основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тоест, дори да няма
изрично предявен установителен иск. На следващо място, когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. При
определянето и присъждането на разноските съдът следва да спазва принципа на
разумност и пропорционалност. Разноските по делото не следва да бъдат източник на
неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за
5
неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в
разумни граници разход за защита на правата на страните. Присъждането на отделни
адвокатски възнаграждения по всеки иск би надхвърлило принципите на разумност и
пропорционалност при определянето на разноските. Този вид съдебни производства не
следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи
многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата
на чл. 3 ГПК. Присъждането на адвокатско възнаграждение по всеки иск би надхвърлило
значително материалния интерес по делото, като предоставянето на безплатна
адвокатска помощ не следва да е с цел извличане на икономическа облага, като в тази
връзка съдът съобразява множеството еднотипни дела, сходни на настоящото, по които
се претендират отделни адвокатски възнаграждения.В този смисъл и при съобразяване
цената на предявените искове, свързания им предмет, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие
на процесуален представител на ищеца, настоящият съдебен състав приема, че в полза на
адв. Е. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „*******”ЕАД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град ****, бул. ******** Бизнес център България
НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и М. И. И. с ЕГН ********** от
с.******, общ. ****** ул.***** №10 Договор за потребителски кредит № 2668890 от
09.11.2022 година.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „******”ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град ****, бул. ******** Бизнес център България
НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и М. И. И. с ЕГН ********** от
с.******, общ. ****** ул.***** №10 Договор за поръчителство от 09.11.2022 година.
ОСЪЖДА „*******”ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град
****, бул. ******** Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И. с ЕГН **********
от с.******, общ. ****** ул.***** №10 сумата от 16.96 лева недължимо платена по
договор за потребителски кредит № 2668890 от 09.11.2022 година и 77.34 лева, недъжимо
платена по договора за поръчителство от 09.11.2022 година, ведно със законната лихва,
считано от 04.12.2024 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „*******”ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град
****, бул. ******** Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана
сумата от 80.00 лева, дължима ДТ, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „******”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
****, бул. ******** Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана
6
сумата от 80.00 лева, дължима ДТ, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*******”ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град
****, бул. ******** Бизнес център България и „******”ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град ****, бул. ******** Бизнес център България ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ ***** със
съдебен адрес град ****** ул.****** сумата от 400.00 лева за оказана безплатна правна
помощ на материално затруднено лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7