Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 / 27.1.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Красимир
Лесенски
при
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа
докладваното от съдия Видев касационно административнонаказателно дело № 1346,
по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Централно
управление на НАП против Решение № 260089 от 21.10.2020 г., постановено по нахд
№ 812/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № 405050-F454688 от 06.12.2019 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на
НАП, с което за нарушение на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на
основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС на Т.Л.В. *** е наложена глоба в размер на 200
лв.
Касаторът излага съображения за допуснато нарушение на
материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Моли да се
отмени обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Поддържа жалбата си и в писмено становище подадено чрез процесуалния му
представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира и присъждане на
разноските направени в двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Т.Л.В. – оспорва
жалбата в писмено становище, подадено от
процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Моли да бъде оставено
в сила обжалваното решение, като излага съображения за неговата правилност и
законосъобразност.
Прокурорът представя заключение за неоснователност на
жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Предлага съдът да го остави в
сила.
Районният съд е отменил наказателното постановление,
като се е позовал на показанията на свидетеля А.П., с които са изнесени
съществено различни факти от тези посочени от него в представената пред
проверяващите писмена декларация. Това различие е аргументирано от свидетеля с
твърдението, че проверяващите са го накарали да декларира неверни
обстоятелства, като сумата, която е дал на инструктура и датата, на която е
станало това. Въз основа на тези показания съдът е приел, че отразените в АУАН
и НП дата на плащане, размера на заплатената сума и възникването на
задължението за издаване на касов бон не са установени по безспорен и
категоричен начин.
Настоящият касационен състав не споделя изводите на
районния съд. Същият не е събрал допустими и относими доказателства и в
резултат на това не е разкрил обективната истина. Съдът не е разпитал
актосъставителя С. З., за да сравни нейните показания с тези на свидетеля П.,
доколкото последният твърди, че се подписал под невярна декларация,
съдържанието на която му е внушено от проверяващите. Действително съдът е
разпитал като свидетел друг проверяващ служител – В. М.. Но неговите показания
не биха могли да заместят показанията на актосъставителя, тъй като свидетелят М.
не е бил основният проверяващ и не си спомня, а и не е обърнал внимание на
важни моменти от проверката. Например, той сочи следните обстоятелства:
„Колежката З. писа протокола“, „Не мога да кажа дали обяснения или декларации
са попълнили тези лица“, „Аз лично нямам данни дали са издавани касови бележки
от фискалното устройство, аз лично съм участвал на проверката но в оформянето
на документите и съставянето на акта нямам участие“ и т.н. Следователно, този
свидетел не би могъл да изясни обстоятелствата дали свидетелят П. е бил
подтикван от проверяващите към невярно деклариране. Освен това показанията на П.
са снети в последващо съдебно заседание, поради което на М. не са задавани
въпроси във връзка с тях. Предвид това неправилно съдът в последното заседание
е заличил като свидетел актосъставителя С. З., приемайки че „фактическите
обстоятелства при проверката са изяснени чрез разпита на свидетеля М.“.
Затова, решението следва да бъде отменено, а делото –
да бъде върнато на друг състав на
Районен съд – Пазарджик, със задължителното указание да разпита актосъставителя
З., включително при евентуално разминаване на показанията ѝ с тези на
свидетеля П. да ги постави в очна ставка. Едва след събирането на тези гласни
доказателства, а при необходимост и на гласни доказателства от други служители,
участвали при проверката или от други обучаващи се, следва да бъдат направени
изводите за установеността или неустановеността на административното нарушение.
Предвид връщането на делото за ново разглеждане следва
съобразно неговия изход първоинстанционният съд да се произнесе и по исканията
за разноски, включително пред настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2,
т. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
Отменя Решение
№ 260089 от 21.10.2020 г., постановено по нахд № 812/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление №
405050-F454688 от 06.12.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централното управление на НАП.
Връща делото на друг състав на Районен съд –
Пазарджик, който следва да се произнесе при спазване на дадените задължителни
указания в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове: 1./П/
2./П/