№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание
на трети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2434/2022г. |
||||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез юрк.Д Ф , против Решение № 1237/19.09.2022г. на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3113/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 11-2533/22.03.2011г., с което за нарушение на чл.92, ал.2 ЗКПО и на основание чл.264, ал.1 ЗКПО, на В.А.К., в качеството ѝ на представляващ „ЕЛДИВА“ ООД, ЕИК ****, е наложена глоба, в размер на 200,00лв. Със същото решение на К. са присъдени разноски в размер на 360,00лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оспорва извода на ВРС, че е изтекла абсолютната давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 НК, като в тази връзка сочи, че следва да се прави разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя, и погасяването на възможността ѝ да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти /чл.34 ЗАНН и чл.82 ЗАНН/ в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория – след влизането му в сила, респ. имат и различно правно значение – в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира, което и да е от правомощията си по правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на наложената санкция. В случая наказателното постановление е връчено на 20.07.2022г., обжалвано е и не е влязло в сила. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. С писмено становище С.д. № 16056/28.10.2022г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Ответната страна – В.А.К., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор вх. № 70726/14.10.2022г. В съдебно заседание се представлява от адв.А., който поддържа писмения отговор. Счита, че правилно ВРС е приел, че в случая са приложими разпоредбите на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 НК и наказателното преследване е погасено по давност, поради което административнонаказващият орган е следвало да прекрати производството, а не да издава наказателно постановление. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС е приел, че на 20.10.2010г. в ТД на НАП - Варна било установено, че В.А.К., в качеството си на управител на „ЕЛДИВА“ ООД, не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 ЗКПО за 2008г. в законоустановения срок за подаване на декларацията до 31.03.2010г. За нарушението срещу К. бил съставен АУАН № ***/03.12.2010г., а въз основа на него било издадено НП № 11-2533/22.03.2011г., с което на основание чл.264, ал.1 ЗКПО, на К. била наложена глоба, в размер на 200,00лв.
За да отмени наказателното постановление, съобразявайки разпоредбите на чл.81, ал.3 НК и чл.80, ал.1, т.5 НК, и ТР № 3/27.02.2015г. ОСНК, ВРС е приел, че при извършено нарушение на 01.04.2010г., към момента е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване – 4 години и половина от извършване на нарушението.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактите по случая и прилагайки правилно материалния закон е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на основания за приложението на разпоредбата на чл.82, ал.1 ЗАНН, регламентираща давността за изпълнение, т.к. не тази давност е приел ВРС, че е изтекла, а тази по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 НК.
Както правилно е приел ВРС, ЗАНН регламентира сроковете за образуване на административнонаказателно производство – чл.34 ЗАНН, както и давностните срокове за изпълнение на наложените наказания – чл.82 ЗАНН, но липсва регламентация на давностните срокове за погасяване на административнонаказателното преследване, поради което и по арг. от чл.11 ЗАНН следва да се приложи уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Този извод на ВРС кореспондира изцяло с тълкуването, дадено с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца административнонаказателното преследване се погасява по давност. Съобразно датата, на която е извършено вмененото административно нарушение – 01.04.2010г., към момента са изтекли повече от 12 години, поради което правилно ВРС е приел, че абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла.
По изложените съображения настоящият състав преценява, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Оплакването за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е определено в минималния размер от 300,00лв. по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с вкл. ДДС по арг. от § 2а от ДР на Наредбата.
При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, които съгласно списък са в размер на 360,00лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, изплатено изцяло по банков път. Възнаграждението е определено в предвидения от Наредба № 1 минимален размер, поради което възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1237/19.09.2022г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3113/2022г.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да
заплати на В.А.К.,
ЕГН: **********, разноски за касационното производство в размер на 360 (триста
и шестдесет) лева.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.