Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Димитринка Иванова като разгледа гр.д. № 2091 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „С.п.Х.1“ ЕООД твърди, че е
производител на електроенергия от възобновяеми източници (солар) като
експлоатира фотоволтаична електрическа централа „С.П.Х.1”, намираща се в ПИ №
000446, местност Т., в землището на село *******, община *******, област
Благоевград (за краткост „ФтЕЦ СПХ 1” или „ФтЕЦ Т. 1“). ФтЕЦ СПХ 1 е с
инсталирана мощност 4,9 MWp (видно от приложения
Договор за изкупуване на електроенергия № 339/26.07.2012 г.).
Ищецът твърди, че сключил с ЧЕЗ Е.В.АД Договор № 339/26.07.2012 г. за
изкупуване на електрическата енергия, произведена от ФтЕЦ СПХ 1 /в договора
наричано „ФтЕЦ Т. 1“/, с който договор се установявало качеството на СПХ 1 ЕООД
като производител по смисъла на ЗЕ на електроенергия от възобновяеми източници.
С Решение № Ц-33/14.09.2012 г., ДКЕВР
определило временни цени за такса достъп до преносната и разпределителната
мрежа. В Раздел III,
т.12 били определени временни цени за такса достъп в размер на 189.38
лв./МВтч за фотоволтаични централи, чиито
преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., които
фотоволтаични централи са с инсталирана мощност над 200 kWp и
са въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012
г. до 30.06.2012 г.
Тези цени били приложими по отношение на произведената от СПХ 1 ЕООД
електроенергия чрез ФтЕЦ СПХ 1.
Със свое писмо (приложено към тази
искова молба), Ч.Р.Б. АД уведомило СПХ 1 ЕООД, че на основание определените с
Решение Ц-33/14.09.2012 г. временни цени за такса достъп, Ч.Р.Б. АД ще започне
да начислява такса достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежи, считано от датата на влизане в сила на решението, а именно 18.09.2012 г.
Съгласно приложения двустранен протокол за произведена електроенергия от
30.06.2013 г., подписан от ЧЕЗ Разпределение и СПХ 1 ЕООД, ФтЕЦ СПХ 1 произвела
за периода 01.06. - 18.06.2013 г - 435 519 kWh, и
от 19.06. - 30.06.2013 г. - 345 626 kWh електроенергия. ФтЕЦ
СПХ 1 е произвела общо за периода 01.06. - 30.06.2013 г - 781 145 kWh електроенергия.
На 30.06.2013 г. ЧЕЗ Разпределение
издало към ищеца фактура № **********/30.06.2013 г. с основание за плащане „Достъп
електроразпределителна мрежа ВЕИ“ за произведено количество електроенергия в
размер на 435 519 kWh; единична
цена и сумата на такса достъп в размер на 98 974,31 лева с ДДС. Сумата по
фактура № **********/30.06.2013 г. била изчислена на базата на отчетената
произведена електроенергия за периода 01.06. - 18.06.2013 г. от ФтЕЦ СПХ 1.
Сумата била заплатена.
С множество свои решения (Решения на
ВАС - № 8937/19.06.2013, № 9620/26.06.2013, № 10300/08.07.2013) Върховният
Административен Съд, като последна инстанция, с окончателно решение, потвърждил
отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне временните цени
за достъп до преносната и разпределителна мрежа в частта, относима към ФтЕЦ СПХ
1 - Раздел III -
за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени е решение X“
Ц-1&/20.06.2011 г., т. 12 за ФтЕЦ е инсталирана мощност над 200 kWp, въведени
в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч.
Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК,
съдебното решение, с което административният акт
е отменен, имало действие по отношение на всички. По силата на цитираната
норма, конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт,
състоящо се в отпадане с обратна сила на правните му последици се разпростира
не само по отношение на страните по делото, а спрямо всички. Конститутивното
действие на решението отменя с обратна сила административния акт и неговите
правни последици от датата на издаването на отменения административен акт. По
силата на решенията на ВАС Решение Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР било отменено
с обратна сила от датата на издаването му, а именно - 14.09.2012 г.
Ищецът твърди, че начислената от Ч.Р.Б.
АД такса за достъп за периода 01.06-18.06.2013 г. с фактура №
**********/30.06.2013 г. е недължима и води до неоснователно обогатяване на ответника.
С връчена на 2.06.2017г. на Ч.Р.Б. АД
нотариална покана ищецът го поканил
да възстанови сумата от 98 974,31 лева,
което ответника към момента на исковата молба не бил сторил.
С чл. 21, ал. 1, т. 8 от
ЗЕ, законодателят е делегирал на
ДКЕВР правомощие да регулира цените в случаите, предвидени в ЗЕ вкл. цената за
достъп до електропреносната и или електроразпределителната мрежа. ДКЕВР вземало
решения за приемане размера на регулираните цени. В самия текст на чл. 26, ал.
4 от ПТЕЕ изрично се посочвало, че производителите дължат цена за достъп,
утвърдена от ДКЕВР.
Изискването за утвърждаване на цената за достъп е в съответствие с изричната
законова делегация ДКЕВР да регулира и утвърждава цена за достъп при спазване
на законовата процедура и изискванията на чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ.
За възникването на задължение за
заплащане, то трябвало да бъде индивидуализирано с основание и размер като в
случая размерът можело да бъде определен единствено от ДКЕВР. С отмяната на
решението на ДКЕВР отпаднало основанието за заплащане на процесната сума. До
приемането на решение на компетентния орган, с което се определя на размера й,
такава цена не била дължима
Ищецът моли съда да осъди ответника да му възстанови сумата
98 974.31 лв. като предявява главен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД;
евентуален по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД и евентуален по чл.59 от ЗЗД.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД в срок е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения,
подробно изложени в писмения му отговор и допълнителния му писмен отговор.
Твърди, че претендираните от ищеца суми са начислени по договор за достъп до
мрежата, който не е развален или прекратен, поради което не е налице отпадане
на основанието за плащането им и счита, че исковете са недопустими, тъй като те
били субсидиарни и твърденията на ищеца за наличие на договор ги изключвали.
Дори да нямало договор, налице били двустранни облигационни отношения.
Основанието за плащане било и нормативно – произтичало от закона. Заплащаният
размер на цената бил възприет от страните и заплащан всеки месец след приемане
на услугата. Договорите за използване на
мрежата се сключвали свободно и без участието на ДКЕВР и следователно
регулирането не било единствения начин за определяне на размера на цените. .
Договорът между страните бил с периодично изпълнение и развалянето му нямало
обратно действие.
Ответникът оспорва евентуалните искове
по чл.55, ал.1 и чл.59 от ЗЗД, тъй като липсвали елементите от фактическите им
състави.
Липсвало виновно поведение от страна
на ответника, което било в противоречие с чл.81 и чл.82 от ЗЗД. Основанието за
заплащане на сумите е осъществяването на услугата по договора, което не било
преустановявано за целия период на действие на договора между страните. На самостоятелно
основание оспорва иска в частта относно начисления ДДС.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Разрешение за ползване №
ДК-07-Бл-96/27.06.2012 г. на началника на регионален отдел „НСК“ Благоевград
към РДНСК Югозападен район на ДНСК е разрешено ползването на строеж трета
категория – Трафопост – първи етап от строеж „Инсталация за фотомолтаична
енергия /Соларен парк/, трафопост и ограда в ПИ № 000446, местност „Т.“,
землище с.*******, Община *******, област Благоевград с възложител „С.п.Х.1“
ЕООД.
С Разрешение за ползване №
ДК-07-Бл-97/27.06.2012 г. на началника на регионален отдел „НСК“ Благоевград
към РДНСК Югозападен район на ДНСК е разрешено ползването на строеж „Инсталация
за фотоволтаична енергия /Соларен парк/ и ограда“ – втори етап в ПИ № 000446,
местност „Т.“, землище с.*******, Община *******, област Благоевград с
възложител „С.п.Х.1“ ЕООД.
Представен е Договор № 339/26.07.2012
за изкупуване на електрическата енергия, произведена от СПХ 1 ЕООД (ФтЕЦ СПХ 1)
и Приложенията към него – сключен между ЧЕЗ Е.В.АД, в качеството на купувач и „С.п.Х.1“
ЕООД в качеството на продавач, с който са договорени доставката и изкупуването
на електрическа енергия, произвеждана от продавача със срок до 27.06.2032 г.
С писмо до „С.п.Х.1“ ЕООД Ч.Р.Б. АД е
уведомило за определените със Решение № Ц-33/14.09.2012 г. от ДКЕВР цени за
достъп доо елекропреносната и до електроразпределителните мрежи, които да бъдат
заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.
С Писмо от ЧЕЗ Б.ЕАД с изх. №
**********/01.07.2013 г. „С.п.Х.1“ ЕООД е уведомено, че Ч.Р.Б. АД предприема
необходимите действия за извършване на извънреден отчет и за преустановяване
начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Представен е Отчетен протокол от
30.06.2013 г. за количеството произведена електроенергия за м.юни 2013 от
фотоволтаична електрическа централа „С.П.Х.1”.
Представена е Фактура №
**********/30.06.2013 г., издадена от Ч.Р.Б. АД към „С.п.Х.1“ ЕООД с ***числена
цена на достъп за м.юни 2013 г. в размер 98 974.31 лв.
Представено е извлечение от банкова
сметка на „С.п.Х.1“ ЕООД към банка „Креди Агрикол България” ЕАД, удостоверяващо
извършено плащане на сумата 98 974.31 лв. по описаната по-горе фактура за
услугата достъп до ел.мрежа към Ч.Р.Б. АД.
С Нотариална покана, получена от Ч.Р.Б.
АД на 2.06.2013 г. „С.п.Х.1“ ЕООД го е поканило да върне сумата 98 974.31
лв.
С Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР Държавната Комисия за енергийно и водно регулиране
е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за
производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени. В решението в раздел III, т.12 са определени цените за
достъп за Фотоволтаични Електроцентрали с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в
периода 1.01.2012 г. до 30.06.2012 г., които следвало задължително да бъдат заплащани ежемесечно.
Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. е отменено с Решения на ВАС - № 9620/26.06.2013, №
10300/08.07.2013, като е отменен раздел III, т.12 на Решение № Ц-33.
Представен е Договор за използване на
разпределителната мрежа от производител № **********/23.07.2012 г., сключен
между Ч.Р.Б. АД и „С.п.Х.1“ ЕООД, в качеството му на производител на ел енергия
за обект фотоволтаична електрическа централа „С.П.Х.1”.
Съдът, при така установената фактическа
обстановка, приема следното от правна страна:
Не се спори, че за процесния период
ответникът в качеството си на енергийно предприятие е предоставял на ищеца, в
качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяем източник,
достъп до електроразпределителната мрежа, а ищецът е заплащал възнаграждение по
цени, определени по административен ред с Решение № Ц-33/14.09.2012 г., раздел III, т.12, издадено на основание чл. 30
ЗЕ. Посоченото решение е отменено по пътя на съдебния контрол.
От доказателствата по делото размерът
на платеното възнаграждение за достъп за периода, за който е издадени процесната
фактура възлиза на 98 974.31 лв.
Спорен е правният въпрос дали отмяната
на решението, с което са определени временни цени за осъществяване на услугата
„достъп“, води до отпадане на правното основание за заплащане на тази услуга за
периода, предхождащ отмяната, и ако да - възмездява ли се и как престацията на
ответника.
С Решение № Ц-33/14.09.2012 г., са
определени временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи на ответника, които да бъдат заплащани
ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за
количествата продадена енергия.
Решението в частта по раздел III, т.12, касаеща и процесната фотоволтаична
централа, е отменено по съдебен ред по жалба на трето лице.
При тези факти съдът приема, че в полза на ответника не съществува вземане за
възнаграждение за достъп до електроразпределителната
мрежа, за което е издал процесната фактура.
След отмяната на решение
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР отпада с обратна сила основанието за заплащане на
процесната сума. Определянето на цените за достъп и пренос е подложено на
административно регулиране съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ и е извън обхвата
на договорната свобода. Определянето на цени за достъп и пренос се извършва
чрез административен акт, който е материалноправно условие за възникване на
вземането, като определената от ДКЕВР цена за достъп/пренос допълва
съдържанието на договорното отношение. Задължението за заплащането й следователно възниква от смесен фактически
състав, включващ договор и решение на ДКЕВР, с което се определя
дължима цена /временна или окончателна/. Ако не е налице административен акт за
определяне на цената, липсва основание за начисляването й /без да липсва
основание за осъществяване на достъпа, каквото основание е договорът/. Както е
прието в Решение 212/23.12.2015 г., постановено по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС,
I т.о., „доколкото електроразпределителните дружества представляват естествени
монополи на съответния регионален пазар, не съществува правна възможност за
свободно договаряне на цените при пазарни условия за осъществяваната от тях
специфична дейност в отрасъла „Енергетика”. Затова определянето на цените за
предоставяне на услугите „достъп” до електроразпределителната мрежа и „пренос”
на произведена от възобновяеми източници електроенергия по същата представлява
изключително правомощие на регулаторния колективен административен орган ДКЕВР
/сега КЕВР/: чл. 30, ал. 1, т.т. 10 и 13 ЗЕ.
Обстоятелството, дали ищецът е
осчетоводил фактурите, също е напълно ирелевантно, тъй като - дори да се
приеме, че на регулиране подлежат само пределните цени и е налице свобода на договаряне,
осчетоводяването в случая няма характер на съгласие с предложената цена - тъй
като се осчетоводяват фактури с цени, определени по неотмененото към този
момент Решение № Ц-33, то нито издадената фактура би могла да има характер на
предложение, нито осчетоводяването й - характер на приемане.
Липсата на определена цена не
може да се преодолее по реда на чл. 326,
ал. 2 ТЗ, доколкото
нормата е приложима в случаите, в които страните имат свобода на договаряне.
Неприложимостта на тази разпоредба,но по причина, че на територията, на която
ответникът осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна
мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга е мотивирала цитираното
Решение № 155/11.01.2016 г., постановено по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, ТК, II
отд.
Наличието на договорна връзка между
страните за осигуряване на достъп до мрежата, не обуславя задължение за
заплащане на цена за достъп, тъй като същата е дължима, само ако е определена по предвидения в закона административен ред с
решение на ДКЕВР. Липсата на такова решение, тъй като не е постановено или
е отменено с обратна сила, или има решение, в което се определя нулева цена, означава,
че цена за достъп не се дължи.
В случая задължение за плащане на цена
за достъп е възникнало с издаването на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР,
но е отпаднало при отмяната му по
съдебен ред. Отмяната има обратно действие в случаите на индивидуален или
общ административен акт, какъвто е процесният. Действие занапред на съдебно
решение за отмяна на административен акт е предвидено с разпоредбата на чл.195,
ал.1 АПК, но само по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови
нормативни актове. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР характер на подзаконов нормативен акт, поради
което и по аргумент от обратното на чл.195, ал.1 АПК, съдебният акт за отмяната
му отменя и последиците от решението на ДКЕВР с обратна сила, включително за
лицата, неучаствали в производството по оспорване на решението, на основание
чл.177, ал.1, изр.2 АПК, съгласно който ако актът бъде отменен, решението
действа спрямо всички.
С обратна сила е отпаднало основанието
за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп през процесния период /така
и решение Решение № 1562 от 13.07.2015 г. по в.г.д. № 1726/2015 г. на Софийски апелативен
съд, Търговска колегия/.
Определянето на окончателни цени,
включително ако те са различни от нулевите, чрез нов административен акт би
било ново основание за дължимост на
сумите за осъществения достъп, като за процесния
период то би било приложимо чрез компенсаторни мерки, само ако валидно са определени временни цени /така в
Решение № 155/11.01.2016 г..
постановено по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС. ТК. II отд./.
Поради изложеното и в съответствие с
цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК следва да се
приеме, че отмяната на решението, с което са определени временни цени, води до
възникване в полза на ищеца на вземане за връщане на платените суми.
По отношение на сумите, представляващи
ДДС по сделката съдът намира възраженията на ответника неоснователни. Сумата,
която ищецът е платил на ответника включва и процесното ДДС в размер на 20%,
като тази сума ответникът е получил. Дали и за какъв размер ищецът е ползвал
право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е ирелевантен
въпрос в настоящия спор. Тези факти имат връзка с отношенията с фиска. В
процесния случай става въпрос за връщане на платени на отпаднало основание
суми. Въпросът налице ли е обедняване и
обогатяване на насрещната страна не е относим. Отношенията на страните във
връзка с фиска и данъчните задължения във връзка с ДДС са предмет на
административно правно регулиране и са извън настоящия правен спор.
Искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Тъй като главният иск е уважен, съдът
не дължи произнасяне по евентуално предявените искове.
При този изход на делото отговорността
за разноските по делото следва да бъде възложена на ответника. С оглед
минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на възнаграждението за процесното дело – 3499.23 лв. и правната
и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възнаграждението 3600 лв. не следва да бъде променяно.На ищеца
следва да бъде присъденасумата 7558.97 лв. съобразно представен списък.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ч.Р.Б. АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център гр.София да заплати на „С.п.Х.1“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата 98 974.31 лв. /деветдесет и осем хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ ведно със
законната лихва от 26.06.2017 г. до окончателното й изплащане и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 7558.97 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: