№ 528
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000404 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. Е. К., която
обжалва решението в частта му, с която предявеният от нея иск по
чл.432,ал.1 от КЗ против „ЗК Л. И.“АД е отхвърлен за разликата над
сумата от 100 000 лева, до който размер искът е уважен до пълния предявен
размер от 125 000 лева. Или обжалваемия интерес е 25 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването,че решението е
постановено при неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като размера на
присъденото обезщетение е занижен.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от ответника ЗК „Л.
И.“АД, който обжалва решението в осъдителната му част, с която искът по
чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 63 000 лева до 100 000 лева, до
който размер иска е уважен.
Или обжалваемият интерес е в размер на 37 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че съдът е присъдил
обезщетение в изключително завишен размер, като жалбоподателят
1
счита,че справедливия размер на обезщетението е 63 000 лева. Претендира
да се отхвърли иска за разликата над 63 000 лева., до който размер признава
иска.
Пловдивският апелативен съд след преценка на данните по делото и
като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл.269
от ГПК, намира за установено следното :
Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „ ЗК „Л. И. „ АД да
заплати на М. Е. К. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразявщи се в болки и страдания от получените
травматични увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 27.04.2019 г.
в гр. С. З. .
Същото е причинено виновно от Т. А. А., ЕГН **********, при
управление на собствения му лек автомобил „ Ш. модел А. с ДКН ********,
гражданската отговорност на когото е застрахована по застрахователна
полица BG **/***********, със срок на валидност от 00:00 ч. на
01.01.2019 г. до 23:59 ч. на 31.12.2019 г.
По силата на същото решение искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен
за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 125 000
лв.
Първоинстанционният съд е установил точно механизма, по който е
настъпило процесното ПТП. По делото е приета комплексна медицинска и
автотехническа експертиза,която е установила,че основната причина за
възникването на процесното ПТП е навлизането в кръстовището на лек
автомобил модел „ Ш. А. „, с надпис „Такси“, при светещ за него червен
сигнал на светофара, като по този начин е отнел предимството на лек
автомобил А. А*, движещ се на север и пресичащ процесното кръстовище
при светеща за него зелена секция на светофара.
Водачът на лекия автомобил „Ш. А.“ е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако бе изчакал 10-12 секунди светофарни
секции А21,А22 и А23 да светнат с жълта и след това със зелена светлина.
2
Съгласно експертизата, водачът на лек автомобил А. А* - В. И. е нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Пред нея,
светофарните секции А29 и А3О са светили със зелена светлина, като са
оставали 8 секунди, докато светне жълт сигнал.
Пострадалата М. К. е пътувала като пътник на предната дясна седалка
на таксиметровия автомобил. Ударът е бил страничен за таксито и е
настъпил в предната дясна врата,точно там където се е намирала ищцата.
Според свидетелката В. И. вратата е била силно деформирана и не се е
отваряла, поради което се е наложило пожарникарите да режат вратите, за да
могат да извадят пострадалата от автомобила. Според свидетелката ищцата
е била в шок, цялата е била облята в кръв и е стенела от болка . Веднага е
била откарана в „УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ АД, където е приета в
Клиниката по гръдна хирургия, в която е претърпяла оперативна
интервенция - торакоцентеза. От болницата е изписана след 8 –дневен
болничен престой.
От приетите пред първата инстанция заключения на двете
комплексни медицински експертизи се установява че в резултат на удара
пострадалата е получила следните травматични увреждания:
1. Гръдна травма –фрактура на 1,2,3.4 и 5 десни ребра;
2.контузия на десен бял дроб, набиране на въздух в дясната плеврална
кухина,което имено е наложило оперативната интервенция;
3. фрактура на дясната ключица;
4. контузия на дясна тазобедрена става;
5. фрактура, без разместване на дясната хълбочна кост на таза;
Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като възстановяването
е в резултат на оперативна интервенция. Счупването на ребрата е причинило
трайно затруднение на движението на снагата, като възстановяването е за
около 2,5 месеца.
Контузията на десен бял дроб е причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като възстановяването е траело около 3 до 40
3
дни. Счупването на дясната ключица е причинило трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник, като възстановяването е около 2 месеца.
Най – продължителен е бил възстановителния период, при
счупването, без разместване на дясната хълбочна кост на таза , което е
причинило трайно затрудняване на движението на снагата и долен крайник.
При тази фрактура възстановяването е продължило около 7-8 месеца.
През периода на лечение ищцата е изпитвала болки, които са били
по-интензивни в острия период на травмата, т.е. през първия месец след
ПТП, като предвид нестихването им, е извършвала допълнителни медицински
консултации.
Пострадалата е била общо 127 дни в отпуск по болест, като при
проведена повторна консултация с ортопед и апаратно изследване е
установено спукване на дясната хълбочна кост на таза.
По делото е разпитана свидетелката Я. К., близка приятелка на
ищцата, относно състоянието на ищцата след ПТП и към настоящия момент.
Според свидетелката ищцата първоначално е била неадекватна и не е
успявала да контактува с нея, а след това започнала да ходи в дома й. Не
можела да излиза сама от дома си в продължение на 7-8 месеца след ПТП.
Изпитвала е силни болки в десния крак в зоната на тазобедрената става. През
продължителен период от време буквално е влачела десния крак. Това все
още се забелязвало, но вече не било така явно, както в началото. Ищцата се
страхувала и не е смеела да шофира. Имала проблеми с рамото и ходела на
процедури. След инцидента се е сринала психически, не била вече същия
жизнерадостен човек, каквато е била преди катастрофата. След нея се е
затворила в себе си – ако свидетелката К. не отивала в дома й да се видят ,
тя нямало да отиде в дома на свидетелката. Преди инцидента, ищцата била
душата на компанията – пеела, танцувала, сега се затворила и не
контактувала.
Ограничила е контактите си, като се е виждала само със сестра си и със
свидетелката Я. К., която била нейна стара приятелка в продължение на 28
години.
Свидетелката е установила, че е имало случаи да отидат да пият кафе в
центъра на града или до работата , при което ищцата била под стрес,
непрекъснато се оглеждала за преминаващи автомобили. Физически още
4
леко си влачила крака и все още накуцвала леко.
Преди катастрофата често ходела на разходка в парк А., но след
случилото се, вече спряла да ходи. Вече не искала да шофира, а да се качи в
таксиметров автомобил -това било просто изключено . След процесното
ПТП, ищцата не можела въобще да си движи едната ръка, отделно са
поставяли възглавници да я подпират отзад. В легнало положение била през
повечето време. Не можела да си вдига ръката и да се обслужва сама. Най-
много болки изпитвала в областта на тазобедрената част на крака и в рамото.
Ищцата споделила пред свидетелката, че болката в ребрата била най-
жестоката, която е изпитвала някога , просто дишането й спирало, не и
достигал въздух и в тези моменти имала чувството, че умира. Тазът също
бил контузен, още се оплаквала от болки в тази област, а също и в ръката и в
дясното рамо.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Я. К., която има
непосредствени впечатления и в детайли установява подробности не само
за претърпените от ищцата травматични увреждания,но и за настъпилия
психически срив, който последната е изпитала. Ищцата е претърпяла
животоспасяваща оперативна интервенция като особено интензивни са били
болките по време на болничния й престой. Те са продължили и през първия
месец след инцидента, през който е била на легло и не е могла да се
обслужва сама,без помощта на съпруга си.
В продължение на около два месеца ищцата буквално е влачела
десния си крак, но най-мъчителни са били болките, получени след
контузията на десния й бял дроб, тъй като е имала усещането, че не може да
диша и буквално умира.
Най- продължителни са били болките при фрактурата без разместване
на дясната хълбочна кост, което е довело до трайно затрудняване движението
на снагата. При това травматично увреждане възстановителния период е
продължил най-дълго- около 7-8 месеца. Към настоящия момент болките в
областта на таза все още не са отшумели.
Като отчита претърпените от ищцата сериозни травматични
увреждания и свързаните с тях болки и страдания през продължителен
период от време въззивният съд намира,че сумата от 100 000 лева напълно
съответства на принципа на справедливото обезщетение. Този размер не е
5
завишен и е в състояние да обезщети действително изпитаните болки и
страдания.
В този смисъл въззивната жалба на ЗК „Л. И..“АД е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По отношение на въззивната жалба на М. К. съдът вече изложи
своите съображения, че справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди в случая е 100 000 лева. Ищцата претендира да й се
присъдят още 25 000 лева, но в такъв случай размера би бил изключително
завишен и не отговаря на представите на съда за справедливо обезщетение.
Следва да се потвърди решението в отхвърлителната му част за
разликата над 100 000 лева.
По отношение на разноските.
Ищцата се е защитавала успешно като при обжалваем интерес пред
въззивната инстанция от 37 000 лева е постигнала потвърждаване на
решението в осъдителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е
уважен в размер на 100 000 лева.
Следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на
адвокат П. Х. К.,вписан в АК-С. З. сумата 1968 лева с вкл.ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание
чл.38,ал.2 от ЗА- за безплатно процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260037 от 29.03.2022 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело №1304/2020 г. по описа на
Окръжен съд С. З., с което „ ЗК Л. И.“АД ЕИК ********* е осъдена да
заплати на М. Е. К. ЕГН: ********** сумата от 100 000 / сто хиляди лева /,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
болки и страдания от травматичните увреждания , получени при ПТП,
настъпило на 27.04.2019 г. в гр. С. З., причинено виновно от Т. А. А., ЕГН
**********, при управление на л.а. Ш. модел А. с ДКН ********, негова
собственост, гражданската отговорност на когото е застрахована по
6
застрахователна полица BG **/***********, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 03.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която предявения от
ищцата М. Е. К. ЕГН: ********** против „ЗК Л. И..“АД е отхвърлен за
разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 125 000
лева.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД да заплати на адвокат П. К., от АК –С. З.
сумата 1 968 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7