Решение по дело №4266/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260424
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530104266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

.........                                       14.12.2020 г.           Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 8 декември                                          2020 г.

В открито заседание в следния състав:

 

                                                     Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Диана Стоянова

 Прокурор: 

 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева

 гр. дело 4266 по описа за 2020 година.

 

 

Предявени са субективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

  Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че  е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко войвода”, Община Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система, посредством Електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

 Сочи, че ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-С)14 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.

Сочи обстоятелствата, на които основава иска си:

През периода от 23.10.2014г. до 22.11.2014.г „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД е заплатило на ответното дружество следните суми, представляващи цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода", намираща се в общ. Тополовград: за м. ноември 2014г. била заплатена сумата 10863.55 лв. по фактура № **********/30.11.2017г, представляваща начислена от ответника във фактурите цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. Сумата по фактурата е за измерена и отчетена електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко войвода". Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, води увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница -т.е. между Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Кап. Петко Войвода”. В тази връзка, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството ищец изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;Извод „Рила”;Вик-Зимница;ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. От ищцовото дружество било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник;ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.

На това искане на ищеца, първият ответник изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което уведомява, че следва да им се предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита това искане за  необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., дружеството е изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е собственик Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от ниско напрежение на средно напрежение, първият ответник не изпълнил задълженията си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.

Относно собствеността на ищеца върху недвижими имоти и енергийни съоръжения излага следното: Намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ищец. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Относно нанесени имуществени вреди ищецът излага следното твърдение: Пазарът на електроенергия в Република България се състои от два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени или т.нар. свободен пазар.

На регулирания сегмент цените на електроенергията се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужват от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните компании) разпределени на териториален принцип.

На свободния сегмент клиентите могат да сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение да влияе на това. Потребителите продължават да заплащат цени за пренос и достъп до мрежата, към която са присъединени (преносна или разпределителна). На свободния пазар КЕВР не определя цената на електроенергията. Комисията има единствено роля на регулатор, който осъществява контрол над пазарните участници. Тя има правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена „Задължения към обществото”. Енергията за свободен пазар, се закупува от търговците и крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или от платформите на Българска независима енергийна борса.

Съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. КЕВР не определя цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от EVN България Електроснабдяяване като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази дата се снабдяват от дружеството в качеството му на Доставчик от последна инстанция.На свободния пазар цените на електрическата енергия се определят на пазарен принцип и се договарят между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулира само цените на мрежовите услуги, които са едни и същи както за свободен, така и за регулиран пазар.Във връзка с промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ВиК между страните започва да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на свободния пазар от 01.07.2013г. ВиК ЕООД подава заявление за регистрация на пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с което ВиК желае да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: ВиК ЕООД КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с.Овощник с ИТН 2011685; Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за отпадни води изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН 2939127.

С писмо с изх. № 2867/05.06.2013г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ВИК било уведомено, че ВиК ЕООД отговаря на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

Вследствие на излизането на обектите на ищеца на балансирания пазар между ВиК, в качеството си на Възложител и Енергийна финансова група АД в качеството си на Изпълнител на 28.05.2013г. бил сключен Договор №ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извършва доставка на определени, съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в размера и при условията уговорени в договора. С писмо с изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013. ВИК изпраща писмо до първия ответник ЕВН България Електроразпределение ЕАД с което уведомява, че считано от 01.07.2013г. ще регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. енергия, като уведомява също, че новият доставчик на ел. енергия и координатор на балансиращата група е „Енергийна финансова група” АД

Твърди също, че от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Рила" , Вик - Зимница и ПС Ханчето, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВИК заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно сключения с „Енергийна финансова група” АД договор .

Предвид гореизложеното било безспорно доказано, че по отношение на всички останали обекти на ВиК ЕООД на средно напрежение са регистрирани на балансиращия пазар и за тях ищецът заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, като съгласно сключения договор между него и „Енергийна финансова група АД" от 28.05.2013г. цената на ел. енергия е 73,85лв./ MWh.

В молбата се твърди, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД е изпълнило законовите си задължения и е уважило искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник” на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, ВиК ЕООД и за този обект ищецът е щял да премине на балансирания пазар и да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна финансова група АД” от 28.05.2013г. По този начин ВИК ЕООД е щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за процесния период дължимата от ВиК за цена на ел. енергията за процесния период е щяло да бъде в размер на 7351.77лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се явява за ВиК имуществена вреда. В този случай сумата 3511.78лв., представлява за ВиК имуществена вреда.

Твърди също, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД е изпълнило законовите си задължения и е уважило искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Капитан Петко войвода” на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на ел. енергията до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033 нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е цената на ел. енергията до обект средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД договор от 28.05.2013г., като за процесния период тази сума била в размер на 7351.77лв.

Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД договор от 28.05.2013г. се явява недължимо платена, като тази сума била в размер на 3511.78лв. Тази сума за ВиК представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден.

Сочи, че съгласно съдебната практика съдът приемал за безспорно, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение /в този см. Решение № 922/07.08.2018г. по гр. дело № 499/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора и съгласно Решение № 30 от 14.01.2019г. постановено по т. дело № 1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

Твърди още, че в случай, че първият ответник е изпълнил законовите си задължения и е уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение по цени на свободния пазар, собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, съгласно сключения между ВиК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД договор от 28.05.2013г.

Посочената сума в размер на 3511.78 лв. безспорно представлявала претърпяна от ВиК имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите си задължения и не уважаване на искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Капитан Петко войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV като по този начин ВиК ЕООД било лишено от възможността да премине на свободния пазар и да заплаща по ниски цени на ел. енергия.

С оглед на горното ищецът намира за безспорно, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД, като сочи, че е налице противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник; налице е увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия ответник ВИК ЕООД заплаща по високи цени на ел. енергия;налице и причинна връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като е безспорно, че в случай, че първият ответник беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането ни за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определя цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение и ВиК ЕООД е щяло да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар.

Намира, че е налице и вина, доколкото същата се предполага до доказване на противното.

Тъй като всички процесни суми са заплащани от ищеца на втория ответник, в случай, че съдът отхвърли иска против първия ответник, за ищеца възниквал правен интерес да иска вторият ответник „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, да бъде осъден да му заплати /да върне/ платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които е получил от него, като искът против втория ответник предявява при условията на евентуалност-ако бъде отхвърлен искът му против първия ответник.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, да му заплати сумата от 3511.78 лв., представляваща недължимо платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, за периода 23.10.2014г. – 22.11.2014г., по фактура № **********/30.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковата му претенция към първия ответник, моли  съда да постанови решение, с което да осъди втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да му заплати сумата 3511.78 лв., представляваща недължимо платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, за периода 23.10.2014г. – 22.11.2014г., по фактура № **********/30.11.2014г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ „Електроразпределение Юг” ЕАД, гр. Пловдив, и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив  са депозирали общ писмен отговор на исковата молба, чрез упълномощените си представители. Считат предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорват изцяло, както по основание, така и по размер. Считат, че платената от ищцовото дружество сума е дължимо платена и с основание.

  По     силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора за продажба на електрическа енергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е измервателната точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

  В       изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която съставлявала исковата сума.

  Действително,     ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг" ЕАД, по силата на общи условия, бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.    Доставената        електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа.

  Съгласно    чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, било видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ  или процесната сума е дължима, тъй като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползва електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „Електроразпределение Юг” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.

  Сочат, че аналогично на издадените от КЕВР лицензии, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „Електроразпределение Юг" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантните норми на поведение, съобразно които те са задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия.

Относно мястото на измерване на електрическата енергия, ответниците твърдят,  че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г„ отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.3, аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.4, а е безспорен фактът, че процесиите обекти са присъединени през 1995 г. Счита, че е видно, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта.

  Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване в процесния обект се е произнесъл в мотивите си PC И ОС - Стара Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД съдебно производство по гр.д.№ 449/2018г. на PC - Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС - Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за периода 6.02.201 Зг. - 13.08.201 Зг. Твърдят, че коментираното съдебно производство не само, че касае друг период - 23.07.2014г. - 22.08.2014г., които няма нищо общо с процесния, но е и за друго място на измерване - обект с ИТН 2939032 - помпена станция „Орешник".Считат, че независимо от становището на страните, а и на съда, по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период, предявените в настоящото производство искове остават неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като къде е мястото на измерване на електрическата енергия в обекта няма отношение към цената на електрическата енергия в контекста, в който ищецът е произвел претенцията си – разлика между регулирани цени и свободно договорени цени.

Относно твърденията на ищеца за нанесени вреди ответниците излагат следните съображения:

Считат за абсолютно правилна информацията изложена в т. II. 5 от исковата молба свързана с пазара на електроенергия в Република България. Не оспорват фактите така, както са изложени от ищеца. Но не са съгласни и оспорват твърдението, че действията на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД са причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания пазар, вместо по свободно договорени цени.

 Това било така, тъй като не съществува норма в българското законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период е бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени цени. Освен това, не било известно на ответниците защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но категорично твърдят, че нито едно от дружествата-ответници не е извършвало действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа енергия, т.е. твърдят, че не е съществувала и не съществува законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност” АД, стига да пожелае това. Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти са присъединени на ниво средно напрежение са били задължение да изберат доставчик на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите получават доставки от Доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влече след себе си правило или извод, че клиентите, чийто обекти са присъединени на ниско ниво на напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи са налице. Не разбирали защо ищецът не е между тях. Не разполагали с данни за процесния период ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033, нито с данни Дружествата да са отказвали да извършат регистрацията.

Освен това, считат заявленията, които ищецът е правил имат за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение, като не им било е известно и не можели да предположат защо ищецът не е предприел действия за регистрация на свободния пазар по отношение на обект с ИТН 2939033, но определено твърдят, че обстоятелството, че измерването на електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско напрежение, не е пречка за настъпване на пререгистрацията.

Поради горното твърдят, че претендираните в исковата молба щети, представляващи разликата между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената от КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял да заплати, ако се бе регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключени от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група" АД, касаещ други обекти на ищеца, са последица от собственото му поведение (непредприемане на действия за регистрация на свободния пазар), а не поради действията на ответниците или трети лица (отказ за регистрация или др.).

Твърдят, че щетите са настъпили именно поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар, а не поради факта, че измерването на електрическата енергия е било на ниско напрежение, тъй като това обстоятелство не е пречка за пререгистрация.Без значение бил и факта за колко други обекта и кога ищецът е подал заявление за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на електрическата енергия е заплащал по договорите сключени с доставчиците на електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не касаят обектът, предмет на настоящия спор - помпена станция „Капитан Петко войвода", ИТН № 2939033.

Релевантни за настоящия спор били единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не е подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг договор, както и фактът, че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради това, че обектът е присъединен на ниво ниско напрежение.

Считат, че изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на предявените искове, поради което молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.Молят при отхвърляне на предявените искове, да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК.

При уважаване на предявените искове - възразяват срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Считат, че ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция, то е прекомерно и молят да бъде намалено до минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Третото лице помагач на страната на ответниците „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив и „Електроразпределение Юг” ЕАД гр. Пловдив – Застрахователна компания „Уника” АД гр. София,  чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва всички доводи и твърдения на ищеца, като поддържа направените от ответниците възражения. Не оспорва наличието и валидността на застрахователен договор № 14005ZP1001. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.                    Ответниците „Електроразпределение юг” ЕАД гр. Пловдив /ЕВН ЕР/ и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив //ЕВН ЕС/ не изпращат представител.

Третото лице помагач на страната на ответниците Застрахователна компания „Уника” АД гр. София не изпращат представител в съдебно заседание.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Не е спорно по делото, че „Електроразпределение Юг” ЕАД /ЕВН ЕР/ притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД /ЕВН ЕС/ притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС /включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител.

Не е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца,  няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939033 – Помпена Станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Видно от  Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Видно от писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., ЕВН ЕР информира ищеца, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г.  на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.

  В отговор на това писмо, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.

  С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник /процесния/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца.

  В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград.

Ищецът представя като доказателство Договор №ДЗ-14/28.05.2013г., сключен между ВиК, в качеството си на възложител, и «Енергийна финансова група» АД, в качеството си на изпълнител, по силата на който договор е възложена обществена поръчка, като възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва доставка на определени съгл.ал.2 количества нетна активна ел. енергия по договорени цена и условия. С писмо с изх. № ЦУ -788-3/21.06.2013г. ВиК изпраща писмо до ЕВН ЕР ЕАД, с което го уведомява, че считано от 01.07.2013г. ще регистрира график на обектите за достъп и пренос на ел. Енергия, като новия доставчик на ел.енергия и координатор е «Енергийна финансова група» АД .

 По делото е представена Фактура № **********/30.11.2014г.,  издадена от ответника ЕВН ЕС ЕАД за дължима от ищеца сума за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за множество места на потребление, вкл. ИТ № 2939033 – ЕИ В И К С. КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА - за периода 23.10.2014 г. - 22.08.2014 г. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 29.12.2014г.

 

По делото е депозирано заключение на назначената  съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно, обосновано и неоспорено от страните. Видно от заключението, през периода 23.10.2014г. – 22.11.2014г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Орешник". Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение. Ответникът ЕВН ЕР ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV,  изходящ от подстанция "Тополовград", е бил собственост на ищеца пред процесния период, то ЕВН ЕР ЕАД е трябвало да монтира измервателна група на изводите на средно напрежение 20 кV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което  съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че стойността на дължимата цена за ел. енергия за процесния обект по цени на свободния пазар, съгласно сключения на 28.05.2013г. между „ВиК“ ЕООД и „Енергийна ефективност“ АД договор за помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, ИТН № 2939033, е 7241.11 лв. Налице е разлика от платената от ответника цена на ел. енергия за процесния период на обекта с дължимата цена на ел.енергия по цени на свободния пазар, която е в размер на 3 622.43 лв. Посочено е в заключението, че  ако се приеме, че ищецът не дължи цена на ел.енергия по ел. разпределителна мрежа до обект на ниско напрежение ПС „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, ИТН № 2939033 за процесния период , а дължи цена на ел. енергия по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение по цени на свободния пазар, размерът на недължимо платените от ищеца суми за цена на ел.енергия за този обект за процесния период е 3 622.43 лв.

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

 

С предявения по настоящото дело иск се търси деликтна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже претърпените вреди /вкл. характера и размера им/ и че същите са причинени в резултат от противоправни действия или бездействия на лице, натоварено от ответника, при или по повод на изпълнението на възложената му работа (не е необходимо доказване на конкретното лице), изрично разпределена му с доклада по делото.

В разглеждания случай, съдът приема за безспорно установено правото на собственост на ищеца върху електропровод „Венеция“ и помпена станция „Капитан Петко Войвода“ . Не е спорно, че към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.

Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.

От горецитираните разпоредби се налага извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване, е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния случай се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, според което границата на собствеността са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.

Съдът не възприема доводите на ищеца относно претендираната деликтна отговорност  на ответниците. Обстоятелството,  че за процесния период от време измерването на потребена енергия за обект ПС „Капитан Петко Войвода“ неправилно се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Капитан Петко Войвода“, не следва, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатената от него цена за доставена и реално потребена ел. енергия и тази, която би заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на свободния пазар. Не е съществувала законова забрана и по отношение на този обект да се избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. Това, че ищецът не се е възползвал от тази си възможност не се дължи на противоправни действия, респ. бездействия на ответниците. Ищецът не установи противоправно поведение на който и да е от ответниците, в резултат на което „ВиК“ ЕООД да не е могло да избере доставчик на сводния пазар и по отношение на ПС „Капитан Петко Войвода“ и предвид това да е претърпял вреди. Като такова поведение не може да се цени отказа на „Електроразпределение юг“ ЕАД да смени нивото и мястото  на мерене на ел.енергия за исковия период - от ниско на средно ниво на мерене. Това че в срок до 01.10.2013 г. клиенти, чиито обекти са били присъединени на ниво средно напрежение, е следвало да изберат доставчик на свободния пазар и в случай че не са се възползвали от правото си на избор, след тази дата са се снабдявали от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на доставчик от последна инстанция, не следва, че е имало забрана за клиенти с обекти, присъединени  на ниско напрежение, да направят такъв избор. 

Съгласно чл. 95 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия, а съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

От посочените разпоредби е видно, че е липсвала забрана клиент с обект, присъединен на ниско напрежение, да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото не са представени  доказателства ответниците да са препятствали тази възможност на ищеца по отношение на процесния обект. Предвид това твърдените вреди, представляващи разликата между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определените от ДКЕВР такива за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът би заплатил, ако се е бил регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключения от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група“АД, не се дължат на противоправни действия на ответниците. Освен това, липсва и още един елемент на състава на непозволеното увреждане, а именно причина връзка между отказа на „Електроразпределение юг“ ЕАД да премени мястото и нивото на мерене на ел.енергия и претендираните вреди.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск за вреди против „Електроразпределение юг“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният, при условията на евентуалност, иск за същите вреди срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците юрисконсултски възнаграждения на представителите им от по 150 лева за всеки от тях, определени на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП (арг. чл. 78, ал.8 ГПК).

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 противЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ  ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 511.78 лева, представляващи платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.10.2014 г. - 22.11.2014 г., по данъчна фактура № **********/30.11.2014 г., вследствие бездействието на „Електроразпределение юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност, от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 511.78 лева, представляващи платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.10.2014 г. - 22.11.2014 г., по данъчна фактура **********/30.11.2014 г., вследствие бездействието на „Електроразпределение юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото.

 

ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото.

 

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответниците „Застрахователна компания Уника“АД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: