МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3080/2017 г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 18 СЪСТАВ
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Г.Б. и същият е
предаден на съд за това, че на 07.11.2015 г., около 21,30 ч. в град
София, ул. „Екзарх Йосиф“, в близост до „Женски
Пазар“ е отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефонен апарат, марка
„Самсунг“, модел „Галакси Тренд“, на стойност 134.10 лв., кожен ключодържател, на
стойност 2.40 лв. и два броя секретни ключове, всеки на стойност 3 лв., на обща
стойност 6 лв., всичко на обща стойност 142.50 лв. от владението на Е.Ф.Г., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал
вещите от ръката на Г., като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, а именно:
-С определение на СРС, в сила от
21.01.2012 г. по НОХД № 19893/2012 е одобрено споразумение за престъпление по
чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия Б. е
наложено наказание една година ЛОС.
-С определение на СРС по НОХД № 2970/2014,
в сила от 11.06.2014 г. е одобрено споразумение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а)“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, като на Б. е наложено
наказание ЛОС за срок от десет месеца.
-С определение на СГС по НОХД № 2041/2015, в сила от 10.02.2015 г. е одобрено споразумение за извършено престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а)“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, като на Б. е наложено
наказание ЛОС за срок от девет месеца.
-престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а)“ и б. „б)“ от НК.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия Д.Б. на осн. чл.371, т.1 от НПК прави искане за приобщаване на
протоколите за разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт, както и на
заключението на съдебно оценителната експертиза изготвени на досъдебното
производство, без да се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, като след
изразено съгласие на подсъдимия Б. и извършена преценка по реда на чл.372, ал.3 от НПК, съгласието за приобщаване на протоколите
за разпит на посочените свидетЕ.и експертно заключение от ДП е одобрено от
съда.
В хода на съдебните
прения представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода
на съдебното следствие е доказана изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка и е установено авторството на деянието от страна на подсъдимия.
Предлага на съда да постанови осъдителна присъда като признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
като му наложи наказание при условията на чл.54 НК в размер към средния предвиден. Счита
разпоредбата на чл.58а от НК за неприложима в случая.
Служебно назначеният
защитник на подс. Б. – адв. Н. – в пледоарията си моли да се има предвид при определяне на
наказанието, че пострадалата и подсъдимият са имали лични отношения и се
твърди, че телефонът е бил на подсъдимия, поради което моли да се наложи
наказания по предвидения от закона минимум. Защитникът моли също така, да се
приложи и разпоредбата на чл.58а от НК и наказанието да бъде намалено с една
трета.
Подсъдимият не се възползва от правото си
да даде обяснение по повдигнатото му обвинение.
С последната си дума,
подс. Б. заявява, че няма какво да каже.
Съдът, като взе предвид
събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и
съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Г.Б. е
роден на *** г., българин, български гражданин, с начално образование, общ
работник, неженен, с адрес ж.к. *********ап** с ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан
както следва:
1. С определение на СРС, в сила от 21.01.2012 г.по НОХД №
19893/2012 е одобрено споразумение за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.55,
ал.1, т.1 НК, като на подсъдимия Б. е наложено наказание една година ЛОС.
2. С
определение на СРС по НОХД № 2970/2014, в сила от 11.06.2014 г. е одобрено
споразумение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а)“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.55, ал.1, т.1 НК, като на Б. е наложено наказание ЛОС за срок от десет
месеца.
3. С
определение на СГС по НОХД № 2041/2015, в сила от 10.02.2015 г. е одобрено
споразумение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а)“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК като
на Б. е наложено наказание ЛОС за срок от девет месеца.
На 07.01.2015 г., около 21,30 часа свидетелката Е.Г. ***,
близо до „Женски Пазар“ - град София. Внезапно пред нея застанал подсъдимият Б.,
когото Г. познавала отпреди по прякор „Муци“ и без да разговаря с нея, издърпал
от ръката ѝ 1 брой мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси
Тренд“, на стйност 134.10 лв., кожен ключодържател на стойност 2.40 лв. и два
броя секретни ключове, всеки на стойност 3 лева, след което побягнал в посока
бул. „Мария Луиза“. На същия ден, около 23,00 часа, св. Г. отишла при свой
приятел – свидетеля Е.С. и му разказала за извършеното от подсъдимия деяние, когото
нарекла пред свидетеля с прякора му „Муци“.
Веднага двамата отишли до 03 РУ-СДВР,
където, вече на 08.11.2015 г., Г. подала заявление.
В хода на разследването, на 11.11.2015 г.
в сградата на 03 РУ-СДВР било извършено процесуално-следствено действие
разпознаване на лице, при което св. Г. категорично разпознала подс. Б. като лицето отнело ѝ инкриминираните движими вещи.
Според заключението на приетата по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК съдебно оценителна експертиза, стойността
на инкриминираните вещи е следната – мобилен
телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси Тренд“, на стйност 134.10 лв., кожен
ключодържател на стойност 2.40 лв. и два броя секретни ключове, всеки на
стойност 3 лв., всичко на обща стойност от 142.50 лв..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложените
фактически положения се установяват по несъмнен начин от приобщените по реда на
чл.371, т.1, вр. чл.372, ал.3 от НПК доказателства и доказателствени средства,
а именно: показанията на свидетелите Ели Г., Е.С. и Б.М., дадени на досъдебното
производство, протокол за разпознаване, СОЕ, както и от справка за съдимост.
Относно съществените обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото съгласно чл.102, т.1-3 от НПК, съдът не констатира противоречие в
събраните по делото източници на релевантните за правилния му изход факти,
които еднопосочно установяват възприетата от съда фактическа обстановка.
Фактът на извършено
посегателство, мястото, датата и часът на деянието се установяват по несъмнен
начин от показанията на пострадалата св. Г., подкрепящи се от показанията на
св. С..
Движимите вещи, предмет
на посегателство също се установяват от подробните и последователни показания
на св. Г..
Основен източник на
информация относно механизма на деянието и конкретното участие на подс. Б. в
извършването му отново се явяват показанията на св. Г. и извършеното от нея
разпознаване на подс. Б. именно като лицето, което отнело нейните мобилен телефон
и ключове с ключодържател. Съдът изгради изводите си по фактите, кредитирайки
изцяло показанията на св. Г., като съобрази, че същите изхождат от лице,
възпроизвеждащо свои непосредствени възприятия от случилото се. Тяхната
конкретност, последователност, логичност и липса на каквито и да било индикации
по делото за предхождащи задълбочени взаимоотношения с подсъдимия Б., сочат на
липса на тенденциозност в показанията ѝ и друга /извън установяването на
обективната истина/ мотивация на пострадалата да посочи подс. Б. като
извършител на деянието. Показанията на св. Г. не се оборват от каквото и да
било друго събрано по делото доказателство, а напротив - подкрепят се от
останалия доказателствен материал. Съпоставката между показанията на пострадалата
и извършеното от нея разпознаване на подс. Б. като извършителят на деянието,
води до извод за категорично и несъмнено установяване по делото на авторството
на деянието от страна на привлеченото към наказателна отговорност лице. Самото
разпознаване на извършителя от св. Г. е извършено при пълно съответствие с правилата
визирани в гл.ХІV, раздел VІІ от НПК за това процесуално-следствено действие,
установяващи се от наличния по делото протокол. Ето защо и съдът прие
разпознаването на лица за пряко уличаващо подс. Б. доказателство в извършването
на инкриминираното деяние и установяващо по категоричен начин авторството му.
Следва на също да се наблегне на убедеността и категоричността на св. Г., че
именно подс. Б. е извършителят на престъплението. За убедителността на
разпознаването най-вече е от значение категоричността на разпознаващия за
идентичността на лицето и описанието на белезите, въз основа на които тя е
формирана /даденото описание на дееца/. В настоящия случай и двата признака са
налице и св. Г. е дала правдиво описание на външността на подс. Б. и именно по
обективираните преди извършването на процесуално-следственото действие негови
белези, както и поради това, че го е познавала преди извършването на деянието,
е изразила несъмнената си убеденост, че подс. Б. е деецът. Ето защо
наслагването на вътрешната убедителност на източника на доказателства с
качествените му характеристики, водят до еднозначен извод за правдивост и
достоверност на изложената от пострадалата Г. версия.
Предвид изложеното и въпреки, че внимателно анализира
показанията на св. Г. освен като източник на доказателства, така и като
възможно средство за защита на накърнените от престъплението права на пострадалата,
съдът цени в цялост показанията ѝ относно деянието, механизма на неговото
осъществяване и авторството на посегателството.
Съдът цени в цялост
показанията на св. С. и св. М., установяващи контролни по отношение на предмета
на доказване факти. Показанията на св. С. са в подкрепа на тези на св. Г. по
отношение на това, че лице с прякор „Муци“ е издърпал от ръката ѝ нейния
мобилен телефон и ключовете за квартирата. Показанията на св. М. подкрепят
извода, че разпознаването е извършено в съответствие с процесуалните изисквания,
както и че разпознатото от св. Г. лице е с прякор „М.“.
Съдът кредитира заключението на приетата
по делото съдебно-оценителна експертиза, като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните и въз основа на него прие за установена по делото стойността
на инкриминираните вещи.
ПРАВНА СТРАНА:
Деянието на подсъдимия Д.Г.Б.
осъществява състава на чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а)“ и б. „б)“ от НК.
От обективна страна:
предмет на посегателството са чужди движими вещи - мобилен телефон, марка
„Самсунг“, модел „Галакси Тренд“, на стойност 134.10 лв., кожен ключодържател
на стойност 2.40 лв. и два броя секретни ключове, всеки на стойност 3 лв. или
всичко на обща стойност 142.50 лв. – собственост на друго лице, в случая на св.
Г., отнети от владението на последната, като за това подсъдимият Б. е употребил
принуда под формата на сила., а именно чрез издърпването им от лявата
ръка на св. Г.. Предвид съществуващата
между двата акта – употребата на принуда и отнемането – функционална връзка,
като силата е употребена именно за сломяване съпротивата на владелеца на вещите
с оглед отнемането на последните, са налице елементите на съставното
престъпление грабеж.
Налице е и престъпният
резултат – вещите предмет на посегателство са преминали във владението на подсъдимия,
който е осъществил трайна фактическа власт върху тях.
Осъществен е и
квалифицирания състав на чл.199, ал.1, т.4 от НК, тъй като грабежът е извършен при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а)“ и б. „б)“ от НК. Подсъдимият е извършил деянието след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, а именно:
-С
определение на СРС, в сила от 21.01.2012 г. по НОХД № 19893/2012 е одобрено
споразумение за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК,
като на подсъдимия Б. е наложено наказание една година ЛОС.
-С определение на СРС по НОХД № 2970/2014,
в сила от 11.06.2014 г. е одобрено споразумение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а)“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, като на Б. е наложено
наказание ЛОС за срок от десет месеца.
-С определение на СГС по НОХД № 2041/2015,
в сила от 10.02.2015 г. е одобрено споразумение за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а)“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, като на Б. е наложено наказание ЛОС за срок
от девет месеца.
От субективна страна подсъдимият Б. е
действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение
противозаконно да присвои вещите, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че вещите не са негови, а чужди, че се
намират във владението на другиго, както и че последният не е съгласен да му
бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез употребата на принуда под
формата сила, като е искал настъпването на престъпния резултат. В съзнанието на
подс. Б. са съществували и представи, относно предишните му осъждания.
Предвид изложеното
подсъдимият Б. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а)“ и б.
„б)“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието,съдът взе предвид следното: Предпоставка за приложението на чл.58а от НК е
провеждане на съкратено съдебно следствие с предварителното изслушване на
страните с признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Тъй като подсъдимият и защитата му не са се възползвали от тази възможност, то
съответно неприложим е и чл.373, ал.2 от НПК, чрез който се активира разпоредбата
на чл.58а от НК. С оглед гореизложеното,искането на защитата за приложение на чл.58А
от НК не следва да бъде уважено.
В отговор на изтъкнатото от защитата
следва да се отбележи и,че обстоятелството, че подсъдимият и св. Г. са се
познавали не е основание за намаляване размера на наказанието.
За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.199, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и съдът, при определяне на наказанието, е
обвързан с тези рамки.
При индивидуализация на
наказанието, съдът преценявайки наличието на смекчаващи обстоятелства, определи
като такива неинтензивната форма на принуда и неупражняването на сила насочена
срещу личността на пострадалата, както и ниската стойност на
отнетото имущество.
В заключение, съдът
намери, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК, в минималния предвиден в закона размер и
счете за справедливо налагането на наказание от 5 /пет/ години „лишаване от
свобода“,при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2 от б. „б“) от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете времето от 13.11.2015 г. до
20.01.2016 г. включително, през което подсъдимият Б. е бил задържан по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото
и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Б. бяха възложени
направените деловодни разноски в размер на 85.20 лв., както и по пет лева
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: