Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС. С решение № 84/05.10.2006 г., постановено по НАХД № 276/2006 г., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 693/01.03.2006 г. на Кмета на Община Кърджали, с което на Радко Тодоров Тодоров от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.35в от Закона за паметниците на културата и музеите, за нарушение на чл.11, ал.3 от същия закон. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Кмета на Община Кърджали, който го атакува с молба същото да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. Като касационно основание в жалбата е посочено, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилни били изводите на съда относно неприложимостта на разпоредбите на чл.11, ал.3 и чл.35в от ЗПКМ, тъй като цитираните разпоредби не били действащи към датата на извършване на нарушението. Това тълкуване било неправилно, като административнонаказващия орган подвел нарушението и издал НП съгласно действащите правни норми от приложимия в случая нормативен акт – ЗПКМ. НП било издадено не само в съответствие с материалния закон, но и при стриктно спазване на административнонаказателното производство, в което безспорно и несъмнено се установило, че Радко Тодоров е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПКМ. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Чрез писмено подадено становище поддържа жалбата. Ответникът по жалбата Радко Тодоров се представлява от адв.Пенчева, която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на РС – Кърджали, като законосъобразно, правилно и обосновано. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.33, ал.1 от ЗАНН т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на закона, като наказващия орган е приложил правни норми, които не са били в сила към датата на извършване на административното нарушение. Съдът е посочил, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в конкретния случай текстовете посочени в НП – чл.11, ал.3 от ЗПКМ и чл.35в от същия закон, не могат да намерят приложение, тъй като същите са обнародвани в ДВ бр.55 от 2004 г., и съответно били в сила от 01.01.2005 г., а в акта и НП било прието, че жалбодателят е нарушил чл.11, ал.3 от ЗПКМ към 10.12.2004 г. т.е. към датата на извършване на административното нарушение посочените текстове не са действали, респ. за Радко Тодоров не е съществувало задължението да регистрира притежаваните от него движими паметници на културата, посочени в приложената Експертна оценка. Посоченото правело издаденото НП незаконосъобразно и било абсолютно основание за отмяната му само на процесуално основание. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационно основание - постановено неправилно решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, което по съществото си се изразява в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране. Такова нарушение касационната инстанция не констатира. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства и при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените фактически и правни изводи изцяло се подкрепят от касационната инстанция. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че 10.12.2004 г. в гр.Кърджали същият съхранявал и притежавал: в ателието си в гр.Кърджали, ул.”Клокотница” №6, вх.А, ет.1; в жилището на родителите си, находящо се в гр.Кърджали, ул.”Клокотница” №6, вх.А, ет.3, ап.5 и в собственото си жилище, находящо се в гр.Кърджали, бул.”България”№9, бл.”Стефан Караджа”, вх.А, ет.4, ап.11, следните движими паметници на културата, съгла±но Експертна оценка от 07.01.2005 година: описаните предмети по пунктове ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, ХІV, ХV – с изключение на посочените в т.1, 17, 18, предмети, ХVІІ - с изключение на предмети 1,6,7,9,10,12,13,15 от заключението /експертна оценка/ на съдебната културно-историческа експертиза за движими паметници на културата, като с бездействието си Радко Тодоров нарушил разпоредбата на чл.11, ал.3 от Закона за паметниците на културата и музеите, поради което и на основание чл.37, ал.1 и ал.2 и чл.35в от ЗПКМ във вр. с чл.53 от ЗАНН му у наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лева и на основание чл.37, ал.3 от ЗПКМ е постановено изземването на посочените по-горе вещи. След преценка за законосъобразността на така издаденото НП, настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно допуснатото съществено процесуално нарушение при издаване му. Съгласно чл.11, ал.3 от ЗПКМ движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей, а съгласно чл.35в от ЗПКМ, който не декларира движим паметник на културата по реда на чл.11, ал.3 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лева. Недекларирането на движими паметници на културата по реда на чл.11, ал.3 от ЗПКМ е обявено за съставомерно деяние с редакцията на ЗПКМ обнародвана в ДВ, бр.55 от 25.06.2004 г., като в ЗИДЗПКМ е посочено, че измененията влизат в сила от 01.01.2005 г. Преди посочената дата не е съществувало законово изискване за деклариране по нормативно определен ред на движими паметници на културата, съответно не е било скрепено със санкция, недекларирането им. В този смисъл напълно в съответствие с материалния закон, първоинстанционния съд е приел, че към 10.12.2004 г., когато се твърди от наказващия орган, че е допуснато нарушението, не е съществувало изискване за деклариране на движими паметници на културата, поради което и е невъзможно соченият за нарушител да е допуснал нарушение на цитираната разпоредба и съответно да понесе предвидената за това административнонаказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл.2, ал.1 от ЗАНН, деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания се определят със закон или указ. Изложеното налага извода, че след като описаното в НП деяние не е било обявено към момента на извършването му за административно нарушение със закон /ЗПКМ/ и съответно не е било обявено за наказуемо с административно наказание, то не може за това деяние да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. Аргумент в полза на изложеното е и разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, съгласно която за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. От анализа на цитираната разпоредба следва извода, че ако в сочения нормативен акт към момента на извършване на дадено деяние, последното не е обявено за съставомерно такова, то не представлява административно нарушение. Описаното нарушение е съществено и прави издаденото НП незаконосъобразно, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващия съд. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/29.09.2006 година, постановено по НАХД № 276/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |