Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град София, 04.01.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 224 по описа на 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 334 от ТЗ, вр. чл.93, ал. 2 от ЗЗД.

          Ищецът „Л.Л.Р.” ООД, чрез процесуален представител излага в исковата молба, че за нуждите на търговската му дейност през 2013 год. сключил с „К.А.“ ООД, чиито правоприемник е ответника „А. Б.“ ООД, 35 договора за продажба на нови автомобили, като в тях били посочени условията при които се сключват. Твърди, че в изпълнението им заплатил на ответника авансови по всички тях суми в общ размер на 168 633.20 лева, но ответното дружество не изпълнило ангажиментите си, поради което изпълнението на договора станало безполезно, тъй като за нуждите му се снабдил с други автомобили. В тази връзка моли съда да осъди ответникът да му заплати сумата от 337 060.40 лева, представляващи двойния размер на платените по договорите аванси, представляващи задатък. Претендира заплащане на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и направените разноски.

          Ответникът „А. Б.“ ООД, чрез процесуален представител не оспорва по същество наличието на облигационна връзка с ищеца по процесните договори, но твърди, че те са част от изпълнението на корпоративен договор от 08.12.2012 год. по които са договорени начин на ползване на вещите и продажбените отстъпки. Твърди, че не е налице неизпълнение от тяхна страна, тъй като ищеца нарушил клаузите на корпоративния договор, като препродавал автомобилите, което наложило и прекратяването му. Прави възражение за прихващане на различни суми. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като претендира разноските по делото.

          Третото лице помагач „БМВ Ф. Гмбх – клон Б.“ КЧТ по същество оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Представени са по делото процесните 35 договора за продажба на нови автомобили, сключени на 07.05.2013 год. /1 бр./, на 30.05.2013 год. /14 бр./, на 07.06.2013 год. /18 бр./ и на 10.06.2013 год. /2 бр./. От тях се установява, че „К.А.“ ООД се е задължило да достави и прехвърли възмездно на „Л.Л.Р.” ООД, съгласно Общите условия за доставка и продажба на нови автомобили, подробно описано по всеки един от договорите лек автомобил, при конкретно определена за всеки цена, при заплащане на аванс от страна на купувача. Договорено е също така, че всеки един договор, както и приложенията към него, включително ОУ, представляват цялостно споразумение между страните и заменя всички предходни споразумения, преговори и друга комуникация /писмена или устна/ между страните, по отношение предмета на договора. Представени са доказателство, но това не се оспорва и от ответника, че въз основа на тези договори купувача ищец е заплатил на продавача ответник аванси в общ размер на 168 533.20 лева. Представени са общите условия за доставка и продажба на нови МПС, съгласно които доставчикът има възможност да забави доставката с не повече от тридесет дни, считано от уговорената в договорите дата за доставка.

          Представен е и договор за покупко-продажба /корпоративни клиенти/ от 02.08.2012 год. сключен между страните, по които купувача се задължава да закупи/лизингова количество от минимум 120 нови автомобила, за което ползва търговска отстъпка, но следва да ползва автомобилите за свои нужди и да останат в негово владение и собственост за минимум шест месеца от датата на регистрацията.

          Не се спори по делото, че ответната страна не е изпълнила задълженията си по сключените процесни 35 договора за доставка и продажба на нови автомобили, въпреки заплатените аванси по тях.

          Настоящият състав намира, че останалите приети по делото писмени доказателства са ирелевантни към настоящият спор и като такива не следва да се обсъждат и ценят, включително и приетите съдебно-счетоводни експертизи, тъй като с тях се цели доказване на факти, извън предмета на настоящето дело, което касае единствено процесните договори.

          При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на ищцовата претенция се свежда до заплащане на двойният размер на платени аванси, които имат правно значение на задатък, дадени по сключените 35 договора, сключени между страните по делото.

Безспорно установено по делото е, че страните са сключили през 2013 година 35 договора за продажба на нови автомобили, по които ищеца като купувач е заплатил авансова общо сумата от 168 533.20 лева. Безспорно е също така, че доставките не са се осъществили, както и че договорът е развален едностранно от ищеца – купувач, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД. Спорът е относно изправността на страните по сключените договори, както и дали платените по тях и претендирани от ищеца суми в двоен размер са платени като задатък.

Настоящият състав приема, че типичното задължение на страните по договора за доставка на стоки и покупко - продажба е задължението на купувача за заплащане на цената на стоката да е изискуемо при доставката й, но е допустима и търговска продажба с предварително плащане на цената, която е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 334 от ТЗ и единственото изискване във връзка с валидността на уговорката за предварително плащане на цената е тя да е в писмена форма, което в случая е спазено. Съдът приема, че сключените търговски договори са самостоятелни такива и всеки поражда правното си действие единствено досежно предмета, обективиран в него. Това е така, тъй като във всеки един от тях изрично страните са договорили, че всеки един договор, както и приложенията към него, включително ОУ, представляват цялостно споразумение между страните и заменя всички предходни споразумения, преговори и друга комуникация /писмена или устна/ между страните, по отношение предмета на договора. Т.е. облигационните взаимоотношения между страните са регламентирани в рамките на всеки отделен договор и следва да се уреждат от него. В тази връзка неоснователно е позоваването на ответника на сключен корпоративен договор предхождащ процесните. Ирелевантни са и изложените доводи за взаимоотношения между ответника и трето лице по отношение на договорените автомобили, тъй като съгласно чл. 21 от ЗЗД договорите пораждат действия само и единствено между страните.

Задатъкът по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗЗД служи за доказателство, че е сключен договора и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която го е дала, не изпълни задължението си, другата може са се откаже от договора и да задържи задатъка / чл. 93, ал. 2 от ЗЗД/. Ако задължението не е изпълнено от страната, получила задатъка, другата при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Фактическият състав на  чл. 93, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативно изискуеми елементи: валидно сключен договор, задатък, даден от изправната страна, неизпълнение на задълженията от страната, която го е получила и отказ от договора от изправната страна. Следователно, за да бъде успешно проведен иска по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на две предпоставки – неизпълнение на задължението от страната, получила задатъка и отказ от договора като последица от развалянето му по вина на ответника.

В настоящия случай ищецът доказа наличието на договори по които е платен задатък, получаването му от ответната страна и неизпълнение на задълженията по тези 35 договори. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата 337 066.40 лева, представляващи удвоения платен задатък по процените договори се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Направеното от ответната страна възражение за прихващане е неоснователно. За да е налице възможност за прихващане следва двете насрещни задължения да си ликвидни и изискуеми. Твърдяното вземане на ответника за ползвани от ищеца отстъпки по други договори за продажба на автомобили не е нито ликвидно, нито изискуемо, а е спорно, тъй като ответното дружество, видно от представени доказателства е предявило такава частична претенция по съдебен ред, за което пред СРС е висящо гр.д. № 18483/2014 год. Следователно претенцията на ответника за връщане на ползвани отстъпки по други договори е спорна, налице е висящ съдебен спор и възражението не следва да бъде уважено в настоящето производство.

При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 982 лева, разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „А. Б.“ ООД с ЕИК **** със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. да заплати на „Л.Л.Р.” ЕООД с ЕИК **** със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. на правно основание чл. 334 от ТЗ, вр. чл.93, ал. 2 от ЗЗД сумата от 337 066.40 лева /триста тридесет и седем хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, представляващи удвоения задатък по 35 договора за продажба на нови автомобили, сключени на 07.05.2013 год. /1 бр./, на 30.05.2013 год. /14 бр./, на 07.06.2013 год. /18 бр./ и на 10.06.2013 год. /2 бр./, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2014 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 27 982 /двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и два/ лева, разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - „БМВ Ф. Гмбх – клон Б.“ КЧТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: