№ 3164
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20212102/16.11.2021 г. по гр. д. № 3722/2021 г. по описа на СРС,
59 състав „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на „В.****“ ЕООД на основание чл. 137, ал.
2 от Закона за енергетиката сумата от 4711,25 лева, представляваща цена за ползването
на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. **** в УПИ ІV-
36, кв. 717 „ГГЦ-Зона Г-13“ за периода от 11.11.2017-11.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2021 г-
до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 1507,45 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25169629/26.11.2021 г. от
„Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че независимо от разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от Закона за
енергетиката, която предвижда, че топлопреносното дружество заплаща цена за
ползване на съоръженията, изградени от клиентите, то ищецът би се обогатил
неоснователно получавайки претендираната сума. Това било така, тъй като „В.****“
ЕООД не било депозирало необходимите документи за извършване на процедура по
изкупуване в най-кратки срокове, както и не било подадено заявление за изкупуване на
1
процесните съоръжения. Поддържа, че съгласно чл. 137, ал. 3 от Закона за
енергетиката отношенията по прехвърляне на собствеността се уреждали в договора за
присъединяване, но ищецът не бил изпълнил задълженията си да направи искане за
това. Оспорва и твърдението, че дружеството е собственик на процесните енергийни
съоръжения, поради което и не би могло да се разпорежда с тях. Поддържа, освен това,
че съгласно § 4, ал. 4 а от ПЗР на Закона за енергетиката, ако в срок от три месеца от
покана не е осъществена сделка за изкупуване или има необоснован отказ на
енергийното предприятие, то е длъжно да плати наем по методика, определена от
КЕВР в зависим от типа и мощността на съоръжението. Моли да бъде постановено
решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25015750/23.02.2022
г., подаден от „В.****“ ЕООД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 3722/2021 г. по описа на СРС, 59 състав е образувано
по искова молба, подадена от „В.****“ ЕООД против „Т.С.“ ЕАД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката. Ищецът твърди, че
съгласно сключен между него и „Т.С.“ ЕАД предварителен договор за присъединяване
на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 482/18.04.2007 г.
ответникът се е задължил при условията на чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката да
придобие правото на собственост върху изградените съоръжени – присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, необходими за
присъединяването към топлопреносната мрежа на жилищна сграда с магазини, гаражи,
ателиета и подземни гаражи, находяща се в гр. София, бул. **** в УПИ ІV-36, кв. 717,
м. „ГГЦ Г-13“, собственост на В.**** ЕООД. В договора било посочено, че условията
и редът за прехвърляне следвало да бъдат уредени условията и редът за прехвърляне,
както и за възстановяване на направените разходи от 16122,00 лева. В периода след
19.12.2012 г. ответникът не проявил желание да проведе разговори с цел сключване на
окончателен договор. В период до подаване на исковата молба чрез изграденото
съоръжение била доставяна топлинна енергия до сградата. С Решение № 83944/2017 г.
по описа на СРС, 168 състав „Т.С.“ била осъдена да заплати на „В.****“ ЕООД сумата
от 11610 лева, представляваща цена за ползването на изградените съоръжения за
предходен на исковия период. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
4711,25 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и
2
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Т.С.“ ЕАД, с който
заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не дължи заплащане на сумите, тъй
като ищецът не бил изпълнил задължението си да направи искане за изкупуване на
процесните съоръжения, както и че сумите за обезщетение е следвало да бъдат
определени по § 4, ал. 4 а от ПЗР на Закон за енергетиката. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от които се установява
следното:
След извършено предварително проучване за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди между „Т.С.“ ЕАД и „В.****“ ЕООД е
сключен Предварителен договор за присъединяване на потребители № 482/18.04.2007
г. С този договор са уредени отношевията между двете дружества, свързани с
необходимите условия за присъединяване на жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. София, бул. **** в УПИ ІV-36, кв. 717 „ГГЦ-Зона Г-13“ към
топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване.
С Разрешение за ползване № ДК-07-309/11.07.2008 г., издадено от Началник на
СРДНСК е разрешено ползването на строеж „външен топлопровод (сградно
отклонение и абонатна станция, находящи се в жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. София, бул. **** в УПИ ІV-36, кв. 717 „ГГЦ-Зона Г-13“ .
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че цената за достъп до съоръженият на ищеца е в общ размер на 4711,25
лева.
С Решение № 63300/12.03.2019 г. по гр.д. № 83944/2017 г. по описа на СРС, 168
състав „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на „В.****“ ЕООД сумата от 11620,20 лева,
представляваща цена за ползването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, бул.
**** в УПИ ІV-36, кв. 717 „ГГЦ-Зона Г-13“ за периода 11.07.2008-11.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
29.11.2017 г. до окончателното плащане на вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
3
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката при
присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, но ал. 2 предвижда възможност
изграждането на съоръженията да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. В чл. 137, ал. 3 от Закона за
енергетиката е посночено, че собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора
за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Следователно основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е изградил
топлопреносно съоръжение и то е негова собственост, че това съоръжение се ползва от
ответното топлопреносно предпрятие. В тежест на ответника е било да установи, че
след изграждане на съоръжението, собствеността върху него е прехвърлена съобразно
условията на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 138 от Закона за енергетиката.
От събраните по делото доказателства се установява, че в жилищна сграда –
етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. **** в УПИ ІV-36, кв. 717 „ГГЦ-
Зона Г-13“ има изградено от „В.****“ ЕООД съоръжение „Външен топлопровод и
абонатни станция“, за което е издадено разрешение за ползване и същото е въведено в
експлоатация от 11.07.2008 г., както и че то се ползва от ответника „Т.С.“ ЕАД за
снабдяване на сградите с топлинна енергия за отопление и битово горещо
водонсабдяване. По този въпрос между страните има влязло в сила съдебно решение, с
което ответникът е осъден да заплати цена за ползване на съоръжението за предходен
период, поради което и доколкото не се установяват обстоятелства, които са настъпили
след влизането му в сила, то и основанието за възникване на процесното задължение не
може да бъде оспорвано на същите основания (а именно, че ищецът не е собственик
към момента на въвеждането му в експлоатация). Установява се и размерът на
дължимото обезщетение за ползване в исковия период.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че с плащането на
обезщетение за ползване на съоръжението ищецът „В.****“ ЕООД би се обогатил
неоснователно, тъй като не бил изпълнил задължението си да сключи договор за
прехвърляне на собствеността. Правото на собственика на съоръжението да получи
цена за ползване на съоръжението не е поставена в зависимост от това дали в
4
законоустановения срок е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху
съоръжението. В случай, че това неизпълнение на законовото изискване не е
прехвърлено на топлопреносното предприятие по вина на собственика, то може да се
търси неговата отговорност за това. В конкретния случай, обаче, е направено
единствено общо възражение, че ищецът не бил представил всички необходими
документи за това. Този довод е неодоказан, доколкото не е спорно между страните, а
и се установява от събраните по делото доказателства, че съоръжението е въведено в
експлоатация, присъединено е към топлопреносната мрежа, както и че са открити
партиди на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата. Това
опровергава твърдението на ответника, че документи за съоръжението не са
предоставени на ответника. В този смисъл, не е налице основание да се изследва
виновно поведение на ищцовото дружество във връзка с неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 59 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20212102/16.11.2021 г. по гр. д. №
3722/2021 г. по описа на СРС, 59 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5