Решение по дело №3869/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 758                                    27.02.2020 г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                       Х граждански състав

На тридесет и първи януари                                                               Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                       Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 3869 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ против Р.А.Х. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 722,73 лв., представляваща неплатено задължение по цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ вземане, произтичащо от сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 54793 от 30.09.2014 г., от които 433,26 лв. – главница, дължима за периода 28.02.2015 г. – 30.09.2015 г. вкл., 149,88 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 08.11.2014 г. – 30.09.2015 г. вкл., 120 лв. – фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 19,59 лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода 02.08.2015 г. – 25.01.2016 г. вкл., както и законната лихва върху сумата от 703,14 лв., представляваща сбор от първите три горепосочени суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2004/2019 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 30.09.2014 г. между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД е бил сключен договор за стоков кредит в размер на 701 лв. за закупуване на стока от търговец „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, която сума е следвало да бъде върната от ответника за срок от 12 месеца заедно с начислените договорни лихви, на 12 месечни вноски в размер на по 71,74 лв. Предоставеният кредит е бил усвоен на 30.09.2014 г., като ответникът не е изпълнявал коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 25.01.2016 г. и приемо-предавателен протокол към него „БАНКА ДСК“ ЕАД е прехвърлило на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ вземания по договори за кредити, предоставени на физически лица, сред които е било и вземането срещу Р.Х., като ответникът е бил уведомен за цесията. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Поради това се твърди, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се също така, че клаузите за възнаградителна лихва в размер на 39,73 % и за годишен процент на разходите в размер на 47,95 % са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. На следващо място се твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като по делото липсват доказателства изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост да е изпратено до длъжника и да е достигнало до него. Твърди се и че липсват доказателства цесията да е била съобщена на длъжника от цедента „БАНКА ДСК“ ЕАД. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, направил е доказателствени искания, не е представил писмени доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за стоков кредит № 54793 от 30.09.2014 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД (кредитор) и Р.А.Х. (кредитополучател), с който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 701 лв. за закупуване на хладилник/фризер „Самсунг” от търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, който кредит е следвало да бъде върнат за срок от 12 месеца, съгласно погасителен план (Приложение № 1), като е посочено, че в погасителния план се съдържа и информация за общо дължимата от кредитополучателя сума.

Съгласно чл. 6 от договора, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 39,73 % годишно или 0,1104 % на ден, а в чл. 7 е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 47,95 %, като същият може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, които съгласно чл. 12 представляват неразделна част от договора.

Договорът за стоков кредит е двустранно подписан и подписите не са оспорени в  настоящото производство.

Представен е и погасителния план към договора за кредит, в който са посочени падежите на отделните вноски, техните размери, както и каква част от главницата и каква част от лихвата се погасяват с всяка вноска, и каква част от главницата остава дължима след съответната вноска. В погасителния план е вписан и общият размер на дължимите лихви – 157,77 лв., както и общият размер на дължимите плащания по месечните вноски – 858,77 лв. Описани са и допълнителните допускания, при отчитане на които се изчислява ГПР по кредита.

Приложени са общите условия към договора за кредит, всяка страница от които е подписана от двете страни по него.

Видно от представения дубликат на фактура, сумата по кредита в размер на 701 лв. е била платена по сметката на „Технополис България” ЕАД на 30.09.2014 г. за клиент: Р.Х..

          По делото е представено копие на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.01.2016 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД (продавач) и „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (купувач), с който продвачът е продал и прехвърлил на купувача свои вземания по предоставени кредити на физически лица, които са просрочени и не се погасяват надлежно, посочени в приемо-предавателен протокол към договора.

Представено е и копие на приемо-предавателен протокол към договора за цесия, в който под № 5211 фигурира вземане по стоков кредит от 30.09.2014 г., сключен с Р.А.Х., с разрешен размер от 701 лв., по който е била налице остатъчна главница от 433,26 лв., наказателна лихва от 19,59 лв., договорна лихва от 149,88 лв., такси в размер на 120 лв., като към 08.02.2016 г. дългът е бил в общ размер от 722,73 лв.

По делото е представено копие на пълномощно, с което „БАНКА ДСК“ ЕАД е упълномощило „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ да уведоми от името на банката всички длъжници по вземания по кредити, които банката е цедирала с горепосочения договор за цесия.

          Ищецът е представил и копие на уведомително писмо до ответника Х. за извършената цесия, но липсват данни това писмо да е било изпратено и да е достигнало до ответника преди завеждане на делото.

По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с приложените по делото документи и след справка в счетоводството на ищцовото дружество, е посочило, че задълженията на ответника по сключения с „БАНКА ДСК“ ЕАД стоков кредит са в общ размер от 722,73 лв., като това заключение на вещото лице се основава на приемо-предавателния протокол към договора за цесия. Вещото лице също така е установило, че след 25.01.2016 г. Р.Х. не е извършвал плащания към „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ за погасяване на задълженията му по сключения с „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е изготвило заключението си въз основа на предоставените му от ищеца документи.

Особеният представител на ответника е оспорил заключението на вещото лице, предвид факта, че експертизата е изготвена само по документи, които са били предоставени на вещото лице от ищеца, поради което моли то да бъде ценено с оглед на всички доказателства по делото.

При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съдът намира, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от този закон.

В чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са предвидени условията, на които следва да отговаря договорът за потребителски кредит.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че неспазването на горните изисквания относно външната форма на договора представлява основание да се приеме, че договорът е недействителен.

В настоящия случай е видно, че погасителният план към договора за кредит е представен в шрифт, чийто размер е значително по-малък от размера на шрифта, в който е представена останалата част на договора. С оглед на това и тъй като погасителният план представлява част от договора, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото обаче не се установи чрез пълно и главно доказване какъв е размерът на непогасената от кредитополучателя главница по договора.

В приемо-предавателния протокол към сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ договор за цесия е посочено, че размерът на изкупената главница е бил 433,26 лв. Не са ангажирани обаче доказателства дали непогасената от ответника към банката главница е била именно в този размер. Последното не се установява и от заключението на вещото лице, което е работило единствено по предоставените му от ищеца документи и е изследвало само неговото счетоводство, като е установило, че след цесията не са извършвани плащания от ответника, а по отношение размерите на вземанията вещото лице се е базирало само на приемо-предавателния протокол към договора за цесия. Не е правена обаче проверка в счетоводството на първоначалния кредитор, за да се установи какви погашения са извършени от ответника към него и дали непогасените от ответника задължения са били действително в размерите, посочени в приемо-предавателния протокол към договора за цесия. С оглед на това съдът намира, че ищецът не доказа твърдението си, че дължимата от ответника главница е именно в претендирания по делото размер, което налага отхвърляне на иска и в тази му част. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен, поради констатираната по-горе недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК.

Предвид гореизложеното е безпредметно произнасяне по наведените в отговора на ответника възражения. 

С оглед отхвърлянето на иска, на ищеца не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски, както той претендира.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Г. А. Г., против Р.А.Х., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 722,73 лв. (седемстотин двадесет и два лв. и седемдесет и три ст.), представляваща неплатено задължение по цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ вземане, произтичащо от сключен между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД Договор за стоков кредит № 54793/30.09.2014 г., от които 433,26 лв. – главница, дължима за периода 28.02.2015 г. – 30.09.2015 г. вкл., 149,88 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 08.11.2014 г. – 30.09.2015 г. вкл., 120 лв. – фиксирана по размер такса разходи при изискуем кредит и 19,59 лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода 02.08.2015 г. – 25.01.2016 г. вкл., както и законната лихва върху сумата от 703,14 лв., представляваща сбор от първите три горепосочени суми, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1087/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2004/2019 г. по описа на БРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА