РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. , 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100855 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от „А. за с. на в.” ЕАД, гр.С. против М. Т. Д. от гр.Г. Д., обл.Бл..
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че има
задължение към ищеца за следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 660/2023 г., на
Районен съд - Гоце Делчев, а именно: - 19 348.96 лв. (деветнадесет хиляди
триста четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) -
представляващи главница по неплатени месечни погасителни вноски за
периода от 15.10.2021 г. до 15.02.2031 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от датата на получаване на уведомлението -
08.12.2022 г.; - 2 895.65 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и
шестдесет и пет стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от
15.10.2021 г. до 15.04.2023 г.; - 2 062.50 лева (две хиляди шестдесет и два лева
и петдесет стотинки) – представляващи обезщетение за забава, считано от
16.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е
изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно
изискването, въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
1
извънредното положение; - законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и
отчасти предявените установителни искове се иска да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответника да плати на ищеца, следните
неизплатени по процесния договор суми, а именно: -19 348.96 лв.
(деветнадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и деветдесет и шест
стотинки) - представляващи главница по неплатени месечни погасителни
вноски за периода от **** г. до ***** г.; - 2 895.65 лв. (две хиляди осемстотин
деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) - представляващи
договорна лихва за периода от ***** г. до***** г.; - 2 811.71 лева (две хиляди
осемстотин и единадесет лева и седемдесет и една стотинки) -
представляващи обезщетение за забава, считано от 16.10.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, от който период е изключен периодът от
****г. до **** г. вкл. съобразно изискването, въведено с чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение; - законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в районен съд до окончателното
изплащане на задължението.
Заявяват, че с исковата молба уведомяват ищеца за предсрочната
изискуемост на вземанията.
Твърди се от ищеца, че на 04.02.2021 г. между „БНП П. П. Ф. С.А.,
клон Б.”, като кредитор и М. Т. Д. като кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит с № PLUS-18409551, при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора на ответника бил
предоставен кредит в размер на 20 000,00 лв. С подписването на договора
ответникът се е съгласил при усвояване на кредита да заплати на кредитора и
такса за ангажимент в размер на 700 лв., която се удържа от общия размер на
кредита. Освен това кредитополучателя трябвало да върне предоставения
кредит, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на кредита и добавка, съставляваща печалбата на кредитора,
като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него.
Така общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 40
870,80 лв. от които договорна лихва в размер на 11 582,80 лв. Сумата
трябвало да се върне в срок до 15.02.2031 г., на 120 броя месечни погасителни
2
вноски, всяка от които в размер на 340,59 лева, съгласно погасителен план
посочен в договора за кредит. Уговорено е, че при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. Тъй като длъжника допуснал забава в плащанията, му е
начислена лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 2062.50 лева, от който период е
изключен периодът от ****** г. до ****** г. вкл.
На 15.02.2022 г. било подписано приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., с което „БНП П.
П. Ф. С.А., клон Б.” прехвърлило на „А. за с. на в.” ЕАД вземанията,
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането и за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо
от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, връчено на 08.12.2022 г. чрез
ЧСИ М. Д. В..
Вземанията по договора за кредит не били изплатени, поради което от
страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.№660/2023 г. по описа на РС Г.Делчев. Заявлението било уважено и
била издадена заповед за изпълнение, по която е постъпило възражение от
ответника, поради което е предявен и настоящият иск.
Правната квалификация на предявените искове е по по чл.79 от ЗЗД
във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД, чл. 9 от ЗПК във вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. с
чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.124, ал.1, чл.422 и чл. 415 от ГПК; а по предявените
в условията на евентуалност искове – по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 и сл. от
ЗЗД, чл. 9 от ЗПК във вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. с чл.99 от ЗЗД.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор, с които се
изразява становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на
предявените искове. Твърди, че няма договорни отношения с ищеца, не е
запознат с договор за цесия между „БНП П. П.Ф. С.А.“ клон България като
цедент и „А. за с. на в.“ ЕАД като цесионер, касаещ получен от него кредит
като кредитополучател от „БНП П. П. Ф. С.А.“ клон Б.. Не му е връчено
3
никакво уведомително писмо, касаещо прехвъляне на вземането. В
приложенията се вижда, че такива фигурират на хартия, като за получател е
посочено лице с имена Е. Д.. Не му е връчено и уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита. По същество намира предявените искове за
неоснователни, тъй като изложените обстоятелства са противоречиви и няма
доказателства в посока за установяване на вземането от ищеца.
Правна квалификация на възраженията на ответника е по чл. 99, ал.4
от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
По искане на М. Т. Д. за отпускане на кредит, от страна на „БНП П. П.
Ф. С.А., клон Б.” му е предоставен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в който е
отбелязано, че при отпуснат кредит в размер на 20 000.00 лв. нетната сума
след удържане на такса ангажимент от 700 лв. (3.50% от размера на кредита)
ще бъде 19 300 лв. Срока на договора ще бъде 120 месеца, с погасителна
вноска от 340.59 лв. Общата сума за връщане ще бъде в размер на 40870.80
лв. при фиксиран лихвен процент от 9.82% и годишен процент на разходите -
11.21%. Уточнен е периода, в който клиента има право да се откаже от
договора, както и правото на обезщетение на кредитора при предсрочно
погасяване на договора.
На 04.02.2021 г. между „БНП П.П. Ф. С.А., клон Б.”, като кредитор и
М. Т. Д. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с
№ PLUS-18409551. Въз основа на договора на ответника бил предоставен
кредит в размер на 20 000.00 лв., от които 700 лв. били удържани за такса
ангажимент, 12 390.38 лв. били удържани за погасяване на стар кредит с
номер PLUS-********, а остатъка от сумата в размер на 6 909.62 лв. били
преведени по сметка на М. Т. Д. с IBAN: BG***************** с платежно
нареждане от 04.02.2021 г.
Заемната сума следвало да бъде върната ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и добавка,
съставляваща печалбата на кредитора, като е договорен лихвен процент от
9.82%, фиксиран за срока на договора и 11.21% годишен процент на
разходите. Договорено било, че се дължи и застрахователна премия в размер
4
на 9288 лв., както и такса ангажимент в размер на 700 лв. Така общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 40 870.80 лв., от
които главница 20 000 лв., застрахователна премия в размер на 9288 лв., както
и такса ангажимент в размер на 700 лв. и договорна лихва в размер на
11 582.80 лв. Сумата трябвало да се върне на 120 броя месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 340.59 лева, дължими съгласно
погасителен план посочен в договора за кредит. Първата погасителна вноска е
уговорена на 15.03.2021 г., следващите се дължат на всяко 15-то число на
месеца, а последната месечна вноска се дължи на 15.08.2023 г.
В чл.5 на договора е уговорено, че при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска.
По повод на сключения договор за кредит № PLUS-****1 между „БНП
П. П. Ф. С.А., клон Б.”, като застрахователен посредник и М. Д. като клиент е
сключен и договор за застрахователно посредничество, съгласно който
клиента възлага на посредника да му посредничи при сключване на
застрахователен договор със застрахователите „К. Ж., клон Б.“ и „К. О. З.,
клон Б.“. Уговорено е, че възнаграждението на посредника се дължи от
застрахователя и е част от застрахователната премия.
Представена е по делото застрахователна полица от 04.02.2021 г. за
застраховка „Защита на плащанията“ и допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“, сключена в полза на М. Т. Д. с „К.Ж., клон Б.“ и
„К.О.З., клон Б.“, подписана от застрахования.
На 15.02.2022 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.” от една страна
и от друга – „А. за с. на в.“ ЕАД, по силата на който вземането към ответника,
произтичащо от процесния договор за паричен кредит, е прехвърлено в
собственост на ищцовото дружество ведно с всички привилегии и
обезпечения. Представено е по делото и пътвърждение за извършената цесия.
„БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.” упълномощило ищцовото дружество да
уведомява длъжниците за извършената цесия. В съответствие с
упълномощаването, до ответникът било изпратено писмо от 15.02.2022 г. за
извършената цесия. Писмото връчено с обратна разписка и е получено на
22.02.2022 г. от Елена Д., с отбелязване, че е майка на длъжника.
5
Уведомление е приложено и към настоящата искова молба, връчена на М. Д.
на 07.11.2023 г.
До М. Т. Д. било изпратено от ищеца и уведомително писмо от
06.10.2022 г., че поради неплащане на задълженията по договора за кредит е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Писмото е
изпратено чрез ЧСИ М. В., връчено е на 08.12.2022 г. отново на Е. Р. Д., с
отбелязване, че е майка на лицето.
Тъй като сумите по договора не били платени, ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 660/2023 г. по описа на Районен
съд - Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за
изпълнение за следните суми: 19 348.96 лв. (деветнадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) - представляващи
главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 15.10.2021
г. до 15.02.2031 г., договорна лихва: 2 895.65 лв. (две хиляди осемстотин
деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) за периода от 15.10.2021 г.
до 15.034.2023 г.;обезщетение за забава: 2 062.50 лева (две хиляди шестдесет
и два лева и петдесет стотинки), считано от 16.10.2021 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, от който период е изключен периодът от
12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., съобразно изискването, въведено с чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.04.2023 година до окончателното и заплащане, както и
сторените разноски в размер на а 486.14 лева за заплатена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като по заповедта за изпълнение постъпило възражение, са
предявени настоящите искове.
По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза, като в
заключението вещото лице е посочило, че ответника М. Т. Д., е усвоил
потребителски кредит в размер на 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева). От
предоставеното платежно нареждане с референтен номер на бордерото №
000006153957 от 04.02.2021 год. се вижда, че сумата в размер на 6 909,62 лв. е
преведена на по сметка на лицето М. Т. Д., с IBAN:
BG04UNCR70001520615066. От отпусната сума на кредита в размер на 20
6
000.00 лв. е спряна еднократната такса за ангажимент в размер на 700,00 лв. и
е удържана сумата в размер на 12 390,38 лв. (дванадесет хиляди триста и
деветдесет лева и 38 ст.), като с тях е погасен договор за кредит PLUS-
17683197, което погасяване изрично е посочено в т. 2 от Условията по
договор за кредит подписан на 04.02.2021 год. Следователно на 04.02.2021
год., е усвоен целият кредит в размер на 20 000,00 лв., от които 12 390,38 лв.
са удържани за погасяване на стар кредит с номер PLUS-17683197, 700,00 лв.
са удържани за такса ангажимент, а остатъка от сумата в размер на 6 909,62
лв. са преведени по сметка на М. Т. Д. с IBAN: BG**********************
За периода от отпускането на кредита 04.02.2021 год. до датата на
изготвяне на счетоводната експертиза 28.12.2023 год. М. Д. е правил следните
плащания:
На 05.04.2021 год. е внесена сумата в размер на 340,59 лв.
На 12.05.2021 год. е внесена сумата от 700,00 лв.
На 25.08.2021 год. е внесена сумата от 345,00 лв.
На 31.08,2021 год. е внесена сумата от 330,00 лв.
На 23.09.2021 год, е внесена сумата от 670,00 лв.
На 21.12.2021 год. е внесена сумата от 330,00 лв.
На 28.01.2022 год. е внесена сумата от 100,00 лв.
Общо внесената сума от Кредитоискателя е в размер на 2 815,59 лв.
(две хиляди осемстотин и петнадесет лева и 59 ст.). При внасянето на
средствата от Кредитополучателя, първо се погасяват такси, комисионни и
застраховки по кредит, ако има, след това се погасява, лихва за забава, после
се погасява договорната лихва и накрая ако останат средства се погасява
главницата.
С общо внесените средства до 28.01.2022 год. в размер на 2 815,59 лв. е
извършено следното погасяване по кредита: Главница в размер на 651.04 лв.
(шестстотин петдесет и един лева и 4 ст.), Договорна лихва - 1 313,15 лв.
(хиляда триста и тринадесет лева и 15 ст.) и Застрахователна премия - 851,40
лв. (осемстотин петдесет и един лева и 40ст.)
След датата на цесията на 15.02.2022 год. е направена само една вноска
от Кредитополучателя в размер на 2400,00 лв. (две хиляди и четиристотин
лева) на 29.04.2021 год. С постъпилите средства е извършено следното
7
погасяване: Главница в размер на 1 721,87 лв. (хиляда седемстотин двадесет и
един лева и 87 Стотинки), Лихва за забава за периода от 16.11.2021 год. до
15.02.2022 год .-312,98 лв., Лихва за забава за периода от 15.02.2022 год. до
01.12.2023 год. - 365,15 лв.
Общо внесената сума преди и след цесията е в размер на 5 215,59 лв.
(пет хиляди двеста и петнадесет лева и 59 ст.), които са използвани за
погасяване на следните задължения: Главница- 2 372,91 лв., Договорна лихва
- 1 313,15 лв., Застрахователна премия - 851,40 лв., Лихва за забава до
15.02.2022 год. - 312,98 и Лихва за забава от 15.02.2022 год. до 01.12.2023 год.
- 365,15 лв.
След така направените изчисления се установява, че просрочената
главница преди датата на цесията 15.02.2022 год. е в размер на 19 348,96 лв.
(деветнадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и 96 ст.), а просрочената
главница след датата на цесията, а именно след 29.04.2022 год. е в размер на
17 627,09 лв. (седемнадесет хиляди шестотин двадесет и седем лева и 9 ст.)
Съгласно точка 5 от условия по договор за кредите номер PLUS-
********от 04.02.2021 год., при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, в едно с дължимото обезщетение за забава. Последното
плащане от Кредитополучателя е на 28.01.2022 год., с която сума е извършено
погасяване само на лихви и застрахователна премия за осма вноска, която е
била с падеж 15.10.2021 год. Месечните погасителни вноски от м.10.2021 год.
не са погасени, при което на 28.04.2023 год. има издадена Заповед за
изпълнение с № *******. Съгласно условията на договора за кредит, при
издаване на Заповед за изпълнение, Кредитополучателя дължи предсрочно
цялата главница в едно с договорната лихва до датата на издаване на
заповедта за изпълнение, както и обезщетението за забава.
Размерът неплатената договорна лихва за периода от датата на
последното погасяване на месечната вноска -15.10.2021 год. до датата на
подаване на заповедта за изпълнение - 28.04.2023 год. е в размер на 2 955,66
лв. (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 66 ст.)
Съгласно т. 5 от условия по договор за кредит с № PLUS-********* от
04.02.2021 год., при просрочие на месечна вноска, Кредитополучателя дължи
обезщетение за забава за периода на забавата върху всяка забавена
8
погасителна вноска. Обезщетението за забава е в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Законната лихва при забава е равна на
Основен Лихвен Процент обявен от БНБ за текущата година плюс надбавка
от 10 /десет/ пункта/.
Размерът на обезщетението за забава за периода от 16.10.2021 год. до
датата на подаване на заповедта за незабавно изпълнение - 15.04.2023 год. е
изчислена от вещото лице в таблица по периоди, като общо дължимият ѝ
размер е 2 934,83 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 83 cт.)
Размерът на обезщетението за забава, за периода от 16.10.2021 год. до
датата на подаване на исковата молба - 21.09.2023 год. е изчислена от вещото
лице в таблица по периоди, като общо дължимият ѝ размер на 3 852,04 лв.
(три хиляди, осемстотин петдесет и два лева и 4 cт.).
Съдът намира, че заключението на двете вещото лице, неоспорено от
страните, отговаря пълно и точно на поставените въпроси и го кредитира
изцяло.
Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен
срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от
правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
От страна на ответника се прави възражение за недопустимост на
предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация.
Заявява, че няма сключен договор с ищцовото дружество и не е уведомен за
извършената цесия и тя няма действие спрямо нея и третите лица, вкл. съда.
Твърди, че договор за цесия няма приложен и към исковата молба. Не са
приложени е уведомителни писма, а тези приложени към молбата са връчени
на лице с имена Елена Д..
Съдът намира възражението за недопустимост на предявените искове
за неоснователно. По делото е представен договор за цесия, ведно с
Приложение № 1 към него, с които „БНП П. П. Ф. с.А., клон Б.“ е
прехвърлило вземанията си към ответника на ищцовото дружество. „БНП П.
П. Ф. с.А., клон Б.“ е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на
длъжниците за прехвърлянето на вземанията, поради което следва да се
приеме, че изпратеното от ищеца уведомление в тази насока, изхожда от
цедента и отговаря на изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това уведомление е
9
получено на адреса на ответника от лице с имена Е. Р. Д., с отбелязване, че е
майка на адресата, което обстоятелство не се оспорва от него. Следва да се
вземе предвид и че съобщение за извършената цесия е приложено към
исковата молба и е получено от ответника на 07.11.2023 г., ведно с исковата
молба и останалите ѝ приложения. С оглед което следва да се приеме, че
извършената цесия има действие за ответника и спрямо него именно ищеца е
носител на изискуемите вземания по договор за потребителски кредит с №
PLUS-******/04.02.2021 г. Възраженията относно липса на надлежно
съобщаване за извършената цесия са относими единствено към евентуално
неточно изпълнение от страна на длъжника, но не и към валидността на
договора за цесия и съответно процесуалната легитимация на ищеца.
Разгледани по същество предявените установителни искове са
частично основателни, по следните съображения:
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
От приетите по делото документи безспорно се установява, че на
04.02.2021 г. между „БНП П. П. Ф. с.А., клон Б.“, гр.С. като кредитодател и
М. Т. Д. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с
№ PLUS-*********/04.02.2021 г. С договора ищцовото дружество отпуснало
на Д. заемна сума в размер на 20 000 лева, която следвало да бъде върната,
ведно с договорна лихва от 9.82 % и застрахователна премия в размер на 9288
лв. на 120 равни месечни вноски, всяка по 340.59 лева всяка. Първата вноска
се дължала на 15.03.2021 г., а последната – на 15.08.2023 г.
На същата дата - 04.02.2021 г. и по повод на сключения договор за
кредит № PLUS-*****, между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.”, като
застрахователен посредник и М. Д. като клиент е сключен и договор за
застрахователно посредничество, съгласно който клиента възлага на
посредника да му посредничи при сключване на застрахователен договор със
застрахователите „К.Ж., клон Б. и „К. Общо З. клон Б.“. Уговорено е, че
възнаграждението на посредника се дължи от застрахователя и е част от
10
застрахователната премия. Представена е по делото застрахователна полица
от 04.02.2021 г. за застраховка „Защита на плащанията“ и допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, сключена в полза на М. Т. Д.
с „К. Ж., клон Б.“ и „К. Общо З., клон Б.“, подписана лично от застрахования.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, размера на застрахователната премия, размер на
такса ангажимент, общият размер на всички плащания по договора, условията
за издължаване на заема от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да се
откаже от договора (чл.10 от договора), да отсрочи вноски (чл.6), да погаси
предсрочно кредита (чл. 11 от договора), право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания (чл. 7 от договора). Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като
отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено чрез представяне на стандартен европейски формуляр,
неоспорен от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Установява се на следващо място, от заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че „БНП П. П. Ф.
С.А., клон Б.” е изпълнило задължението си по договора, като от сумата в
размер на 20 000 лева, предмет на договора, 700.00 лева са задържани като
такса ангажимент,12 390.38 лева са удържани за погасяване на стар кредит с
номер PLUS-*****, а остатъка от сумата в размер на 6 909.62 лева са
преведени по сметка на М. Т. Д. с IBAN: BG****************
Ответника от своя страна не е изпълнил задължението си да върне
ползвания заем на договорените вноски и посочените в погасителния план
падежни дати.
11
На 25.02.2022 г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, сключен между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.” и „А. за с.
на в.“ ЕАД и Приложение № 1 към него, по силата на които вземането към
ответника, произтичащо от процесния договор за паричен кредит, е
прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички
привилегии и обезпечения.
До ответника било изпратено писмо, с което „БНП П. П. Ф. С.А., клон
Б.” чрез „А. за с. на в.“ ЕАД уведомява ответника за извършената цесия.
Писмото е връчено на Елена Д., с отбелязване, че е майка на ответника. Съдът
приема, че с получаването му от лице, живущо на адреса (майка на ответника)
и поело задължение да уведоми адресата, уведомлението е достигнало до
последния.
Съгласно текста на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на
последния от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за да
произведе то своето прехвърлително действие спрямо него и третите лица,
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е
въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор /цедента/. Това не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, но при всички
положения съобщението е нужно да достигне до длъжника.
Дори да се приеме, че Е. Д. не е уведомила ответника за извършеното
прехвърляне на вземания, неизпълнението на задължението за уведомяване
не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния
кредитор. В този смисъл е приетото в решение № 1279/12.11.1996 г. по гр. д.
№ 29/1996 г. на V г. о. на ВС, реш. № 244/23.01.1960 г. по гр. д. № 8461/1959
г. на III г. о. на ВС, реш. № 173/15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г. на ТК на
ВКС. С договора за цесия стария кредитор прехвърля вземането си на
приемателя, но до датата на получаване на съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
12
длъжника може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
му кредитор. Едва след като съобщението за извършената цесия стигне до
знанието му, изпълнение с погасяващ ефект той ще може да направи
единствено на цесионера.
По силата на така осъществената цесия, ищовото дружество е встъпило
в правата на кредитора по договора за кредит досежно вземането към
длъжника Д. след неговото прехвърляне, което прави „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД активно легитимирана страна, както в производството по
чл.410 от ГПК, така и по предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на същото вземане по исков ред.
Съдът намира, че по делото беше доказано и връчване на ответника на
уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за кредит. Писмото е получено на адреса на М. Д. от Е. Д. – негова майка.
Отбелязването на длъжностното лице, в кръга на службата му представлява
официално удостоверяване на осъществените факти. Обстоятелството, че Е.
Д. е негова майка и е поела задължение да му предаде книжата, не е оспорено
от ответника. Същият не твърди и не доказва, писмото да не е получено от
майка му и тя да не му е предала същото.
Съгласно заключението на приетата по делото и кредитирана съдебно-
икономическа експертиза за периода от отпускането на кредита 04.02.2021
год. до датата на изготвяне на счетоводната експертиза 28.12.2023 год. М. Д. е
правил следните плащания:
На 05.04.2021 год. е внесена сумата в размер на 340,59 лв.
На 12.05.2021 год. е внесена сумата от 700,00 лв.
На 25.08.2021 год. е внесена сумата от 345,00 лв.
На 31.08,2021 год. е внесена сумата от 330,00 лв.
На 23.09.2021 год, е внесена сумата от 670,00 лв.
На 21.12.2021 год. е внесена сумата от 330,00 лв.
На 28.01.2022 год. е внесена сумата от 100,00 лв.
Общо внесената сума от Кредитоискателя е в размер на 2 815,59 лв.
(две хиляди осемстотин и петнадесет лева и 59 ст.). С тези средства е
извършено следното погасяване по кредита: Главница в размер на 651.04 лв.
(шестстотин петдесет и един лева и 4 ст.), Договорна лихва - 1 313,15 лв.
13
(хиляда триста и тринадесет лева и 15 ст.) и Застрахователна премия - 851,40
лв. (осемстотин петдесет и един лева и 40ст.)
След датата на цесията на 15.02.2022 год. е направена само една вноска
от Кредитополучателя в размер на 2400,00 лв. (две хиляди и четиристотин
лева) на 29.04.2022 год. С постъпилите средства е извършено следното
погасяване: Главница в размер на 1 721,87 лв. (хиляда седемстотин двадесет и
един лева и 87 Стотинки), Лихва за забава за периода от 16.11.2021 год. до
15.02.2022 год .-312,98 лв., Лихва за забава за периода от 15.02.2022 год. до
01.12.2023 год. - 365,15 лв.
Общо внесената сума преди и след цесията е в размер на 5 215,59 лв.
(пет хиляди двеста и петнадесет лева и 59 ст.), които са използвани за
погасяване на следните задължения: Главница- 2 372,91 лв., Договорна лихва
- 1 313,15 лв., Застрахователна премия - 851,40 лв., Лихва за забава до
15.02.2022 год. - 312,98 и Лихва за забава от 15.02.2022 год. до 01.12.2023 год.
- 365,15 лв.
След така направените изчисления се установява, че просрочената
главница преди датата на цесията 15.02.2022 год. е в размер на 19 348,96 лв.
(деветнадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и 96 ст.), а просрочената
главница след датата на цесията, а именно след 29.04.2022 год. е в размер на
17 627,09 лв. (седемнадесет хиляди шестотин двадесет и седем лева и 9 ст.)
Размерът неплатената договорна лихва за периода от датата на
последното погасяване на месечната вноска -15.10.2021 год. до датата на
подаване на заповедта за изпълнение - 28.04.2023 год. е в размер на 2 955,66
лв. (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 66 ст.)
Размерът на обезщетението за забава за периода от 16.10.2021 год. до
датата на подаване на заповедта за незабавно изпълнение - 15.04.2023 год. е
изчислена от вещото лице в таблица по периоди, като общо дължимият ѝ
размер е 2 934,83 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 83 cт.)
Размерът на обезщетението за забава, за периода от 16.10.2021 год. до
датата на подаване на исковата молба - 21.09.2023 год. е изчислена от вещото
лице в таблица по периоди, като общо дължимият ѝ размер на 3 852,04 лв.
(три хиляди, осемстотин петдесет и два лева и 4 cт.).
Съответно съдът намира, че предявеният иск за установяване вземае на
ищеца за главница в размер на 19348.96 лева следва да се уважи като
14
основателен и доказан до размер на сумата от 17 627.09 лв. (седемнадесет
хиляди шестотин двадесет и седем лева и 9 ст.), съобразно заключението на
вещото лице и да се отхвърли като неоснователен над тази сума.
Основателен е иска за установяване, че ответника дължи на ищеца
вземане в размер на 2895.65 лева за договорна лихва от периода от 15.10.2021
до 15.04.2023 г. Както се установява от заключението на вещото лице, за
посочения период се дължи договорна лихва в размер на 2 955.66 лева, но тъй
като съдът не може да присъжда повече, отколкото е поискано, следва да се
уважи иска за договорна лихва в размера, в който е предявен.
Основателен е и иска за установяване, че ответника дължи на ищеца
вземане в размер на 2062.50 лева за обезщетение за забава от периода от
16.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Както се
установява от заключението на вещото лице, за посочения период се дължи
договорна лихва в размер на 2 934.83 лв. лева, но тъй като съдът не може да
присъжда повече, отколкото е поискано, следва да се уважи иска за договорна
лихва в размера, в който е предявен.
Предвид произнасянето по установителните искове, съдът намира, че
не следва да се произнася по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
В заповедното производство от страна на ищцовото дружество са
направени разноски 486.14 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от
претенцията, в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 498.16
лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са
представени доказателства за направата на разноските за държавна такса в
размер на 486.15 лева и 300 лева за възнаграждение на вещото лица по
съдебно-счетоводната експертиза. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева, съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП. На
15
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 1009.21 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото
производство.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
на исковете, но доколкото той не представя доказателства за сторени
разноски, съдът не му присъжда такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на „А. за с. на в.“ ЕАД,
ЕИК ******, гр.София от М. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Бл. за
сума в размер на 17 627.09 лева (седемнадесет хиляди шестстотин двадесет и
седем лева и девет стотинки), представляващи главница по неплатени
месечни погасителни вноски за периода от ***** г. до ******* г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от датата на
получаване на уведомлението - 08.12.2022 г., за сума в размер на 2 895.65 лева
(две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляващи договорна лихва за периода от 1****** г. до ***** г., за сума
в размер на 2 062.50 лева (две хиляди шестдесет и два лева и петдесет
стотинки), представляващи обезщетение за забава, считано от 16.10.2021 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023 г., от който период е
изключен периодът от ****** г. до ******г. вкл. съобразно изискването,
въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен иска на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК
********** гр.С. да се признае за установено, че има вземане срещу М. Т. Д.,
ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Бл. за сума над сумата от 17 627.09 лева
(седемнадесет хиляди шестстотин двадесет и седем лева и девет стотинки),
представляващи главница по неплатени месечни погасителни вноски за
периода от ***** г. до *****г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от датата на получаване на уведомлението - 08.12.2022
г. до предявеният размер от 19 348.96 лева (деветнадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).
16
Осъжда М. Т. Д., ЕГН ********** от гр. Г. ., обл. Бл. да заплати на „А.
за с. на в.“ ЕАД, ЕИК*****гр.С. сума в размер на 498.16 (четиристотин
деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща
разноски по заповедното производство и сума в размер на 1009.21 лева (
хиляда и девет лева и двадесет и една стотинки), представляваща разноски по
настоящото производство, като оставя без уважение като неоснователно
искането за присъждане на разноски в останалата част.
Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка
на „А. за с. на в.“ ЕАД: IBAN : BG ************ при „О. Б. Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
17