№ 3135
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110158855 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
03.07.2017 г. сключил с ответника договор за въздушен превоз за редовен полет **** по
направление Москва, Шереметиево – Бургас, България с планиран час за излитане 09:00 ч.
местно време на същата дата. Твърди въздушният превоз да се е забавил, като самолетът
пристигнал в крайния пункт с повече от три часа закъснение спрямо планираното
разписание – следвало да кацне в 11:50 ч. местно време на 03.07.2017 г., а кацнал в 05:25 ч.
на 04.07.2017 г. Предвид изложеното счита, че на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент 261/2004 г. на ЕО има право на обезщетение в размер на 400 евро, тъй като
полетът е закъснял с повече от 3 часа и разстоянието от летище Москва, Шерметово до
летище Бургас, България е повече от 1500 км. За посочената сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу вземането, по която е подадено
възражение по чл.414 ГПК, което обосновава интереса от предявяване на иска за
установяване на вземане за плащане на сума в посочения размер, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.02.2021 г.,
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че носител на вземането за обезщетение е
„Компенсер“ ЛТД, тъй като ищцата се е разпоредила с него. Оспорва да е налице
облигационно отношение с ищеца по договор за превоз. Оспорва ищецът да се е явил на
гише за регистрация 45 минути преди определения час за излитане. Оспорват се и
твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на
вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел
„Жалби и рекламации“ на „България Ер“ АД не притежава представителна власт по смисъла
1
на чл. 235 ТЗ и не е упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва
твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие
за „България Ер“ АД. Релевира възражение за настъпила погасителна давност на вземането
на ищеца, с твърдения, че е приложим двугодишният срок, уреден в чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който е изтекъл към момента на подаване на
заявлението. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска и присъди направените в
производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е валидно възникнало облигационно отношение по силата на договор за въздушен
превоз, по който ответникът се е задължил на 03.07.2017 г. да изпълни полет **** от летище
Шереметиево – Москва до летище Бургас, България, потвърдена резервация за полета и
представяне на гишето за резервация не по – късно от 45 минути преди обявения час на
излитане.
От представената по делото разписка за електронен билет съдът приема за
установено, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който
ответникът се е задължил на 03.07.2017 г. да изпълни полет **** от летище Шереметиево –
Москва до летище Бургас, България, както и че е потвърдена резервацията за полета.
Фактът, че ищецът се е представил на гишето за резервация, не по – късно от 45
минути, преди обявения час на излитане, съдът приема за установен, в приложение на
санкцията на чл.190, ал.2 ГПК, вр. чл.161 ГПК, доколкото изводът се подкрепя от
извършеното от ответника извънсъдебно признание на правото на обезщетение, извършено
с писмо от 23.05.2019 г., което имплицитно съдържа и признание на фактите от състава на
отговорността.
Безспорни по делото са разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг, както и фактът на изпълнение на полета със закъснение повече от
три часа.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време, резултат от
договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно, във времето, полета, за който се
е задължил, поради което следва да бъде разгледано релевираното от ответника евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането.
С Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г., не са уредени правила, относно погасителната давност, с която се погасява вземането за
обезщетение за вреди от отменен полет, на който е приравнен и забавеният с повече от три
часа, поради което следва да се приложи правото на държавата – членка, съдът на която е
компетентен да разгледа спора ( в този смисъл и решение по дело № С - 139/11 на СЕС ).
Нормите, регламентиращи давността са материално правни, поради което приложим
е законът, действащ към момента на възникване на вземането, а именно датата, на която е
2
следвало да се извърши полетът – 03.07.2017 г. Към този момент действа специален закон -
чл.135 ЗГВ ( изменен с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. ), на който се позовава ответникът, относно
продължителността на давностния срок.
Съгласно чл.135 от ЗГВ, в редакцията преди изменението, правото на иск срещу
превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по
вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Тази разпоредба касае рекламационно
производство, относно претенции за обезщетение за имуществени вреди и неимуществени,
такива, резултат от нарушаване на телесна цялост и смърт ( in fine от чл.127 и чл.136 от ЗГВ
), поради което е неприложима по отношение на правоотношения, възникнали преди
м.02.2021 г., от закъснение/отмяна на полет, касаещи обезщетения за неимуществени вреди.
Следователно, за вземането за обезщетение за неимуществени вреди от
закъснял/отменен полет, приложими са общите правила на ЗЗД. В приложение на чл.111,
б.“б“ от ЗЗД и с оглед характера на вземането, давността е три годишна. Вземането за
обезщетение възниква като безсрочно, поради което, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД началният
момент на давността е денят, в който е възникнало, в случая, както беше посочено, датата,
на която е следвало да се изпълни полетът – 03.07.2017 г.
Преди да изтече този срок, на 23.05.2019 г. от „България Ер“, Отдел „Жалби“ до
ищеца е изпратено писмо ( л.14 от делото ), в което е посочено, че му се дължи финансово
обезщетение, във връзка с искането му за заплащане на такова за закъснял полет номер ****.
Това изявление представлява признание, по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Същото е
отправено от служител на отдел, който ответното дружество е натоварило с изпълнение на
задължения, свързани с разглеждане и преценка за основателност, именно на искания за
заплащане на обезщетения като процесното. Служителите на този отдел, при изпълнението
на задачите, за които е създаден, се считат овластени да изразяват становища по исканията
за заплащане на обезщетение, включително и такива за признаване на правото такова да се
получи, с обвързваща дружеството сила. По делото, въпреки, дадените указания в този
смисъл, ответникът, който носи доказателствената тежест, не представи доказателства, тези
правомощия да са ограничени, поради което е ирелеватно да се разсъждава дали едно такова
ограничение обвързва лицето, което комуникира с отдела и за приложението на чл.301 ТЗ.
Предвид изложеното, съдът приема, че извършеното признание обвързва ответника и
има последицата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД, вр. чл.117, ал.1 от ЗЗД, поради което прекъсва
давността. От прекъсване на давността, на 23.05.2019 г., е започнала да тече нова, три
годишна давност ( чл.117, ал.1 от ЗЗД ), която до 12.02.2021 г., когато отново е прекъсната, с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не е изтекла,
поради което вземането не е погасено по давност и релевираното от ответника възражение е
неоснователно, а искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 385 лв., за държавна такса и адвокатско възнаграждение и за
исковото производство в размер 25 лв. за държавна такса.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „България ЕР“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, Аерогара София
дължи на АЛ. Д., гражданин на Руската федерация, родена на ********** г., със съдебен
адрес - **** на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изпълнен със
закъснение, повече от три часа, полет **** по направление Москва, Шереметиево – Бургас,
България, ведно със законната лихва от 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч.гр.д.№ 8572 /2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „България ЕР“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, Аерогара София да заплати на АЛ. Д., гражданин на Руската федерация, родена
на ********** г., със съдебен адрес - **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 385
лв. - разноски за заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение
и сумата 25 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4