РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. ХАСКОВО, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500457 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител адв. Тодоров.
С Решение № 289/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1135/2023 г.,
Районен съд - Хасково е уважил предявените от А. Х. Д., ЕГН **********, от
***, адв. Д. Г., против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул. „Сакар“ №
2, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като: е
отменил Заповед № 31/07.04.2023 г., с която на основание чл.71, ал.1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение между страните, като
незаконосъобразна; възстановил е А. Х. Д., ЕГН **********, на заеманата
преди уволнението длъжност „****“, с място на работа - р-н Хасково, гр.
Хасково *** във „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД; осъдил е
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А. Х.
Д., ЕГН **********, сумата от 6 786 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради това уволнение, а именно от
1
07.04.2023 г. до 07.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
С решението съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд - Хасково държавна
такса в размер на 371.44 лева и разноски за вещо лице - 100 лева, и е
допуснал, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото обезщетение за работа.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, като го обжалва в законоустановения срок. Излага
доводи, че възприетата от съда фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава. Изтъква, че нормата на чл. 70, ал. 1 от КТ представлява
клауза към трудов договор и не е самостоятелно основание за сключване на
такъв. Набляга, че няма значение колко години въззиваемата е работила при
работодателя, доколкото е заемала друга длъжност, която съществено се
различава с новата такава. Аргументира, че не се установява злоупотреба с
работодателска власт при подписване на допълнителното споразумение.
Счита за неправилно, че съдът е възстановил въззиваемата на длъжност
„****“, а не на заеманата преди прекратяване на трудовото отношение -
„***“. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и отхвърли предявените обективно съединени
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата А. Х. Д., която чрез пълномощника си адв.
Г. оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно, като
излага аргументи в тази насока и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
2
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. При
служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е
неоснователна.
РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от ищеца А. Х. Д.
против ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.
По делото е безспорно установено, че страните са били в
трудовоправни отношения, възникнали по силата на Трудов договор №
159/28.11.2014 г., сключен на основание чл. 68, т. 3 от КТ и чл. 70, ал. 1 от КТ.
Ищцата е заемала длъжността „***” с място на работа: район Хасково - гр.
Хасково ****. Между същите страни е сключено Допълнително споразумение
№ 13/22.02.2023 г. с посочено правно основание чл. 70, ал. 1 от КТ, като е
записано още, че договорът се сключва за неопределено време със срок за
изпитване за период от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Със
сключването на това допълнително споразумение ищцата е заела длъжността
„***“.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били относими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките
между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими
доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 са основателни, поради
което ги е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на
основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което
препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства,
които да навеждат на изводи, различни от направените от
3
първоинстанционния съд.
Основният въпрос по делото е имал ли е право работодателят да
сключи с ищцата допълнително споразумение със срок за изпитване с оглед
забраната за последващо изпитване, съдържаща се в чл. 70, ал. 5 от КТ.
Според въззивната инстанция на този въпрос следва да се отговори
отрицателно.
Съгласно разпоредбата на 70, ал. 1 от КТ когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява окончателното
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване
до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или
служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С
включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение
имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно
окончателното им обвързване от трудов договор.
Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок
за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, според която
за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да
се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно
определена трудова функция и съответно последният да провери дали
работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка
за изпитване е допустимо само ако едновременно с това съществено се
промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност
за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за
изпитване със същия работник или служител за същата работа.
Настоящата инстанция достигна до извод, идентичен с този на
първата такава относно функциите на двете длъжности. По делото са
представени длъжностни характеристики за длъжността „***“ (л. 9) и за
длъжността „***“ (л. 13) от които се извеждат трудовите функции на същите.
Видно от длъжностните характеристики последните съвпадат в значителна
част. И двете инкорпорират сходни функции, свързани с отчитане и плащане
на задълженията към дружеството – както по отношение на работа с други
служители, така и във връзка с работата с абонати. Голямата част от
4
функциите и задачите, посочени за едната длъжност, могат да се отнесат и
към такива, вменени на другата длъжност
С оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите на
въззивника за съществено различие на естеството на работа и преките
задължения при двете длъжности. Установява се точно обратното – в
основната си част функциите и задачите по длъжностна характеристика на
длъжностите „***“ и „***“ съвпадат.
В тази връзка следва да се посочи, че не се доказва пълно и главно от
страна на въззивника и фактическото извършване на различна работа от
страна на въззиваемата след сключеното допълнително споразумение и
нейното преназначаване на длъжността „****“. От показанията на
разпитаните свидетели Т. (л. 43), П. (л. 70) и Ж. (л. 76) не става ясно, въпреки
промяната в длъжността, възложени ли са на въззиваемата от страна на
работодателя различни функции и задачи и съответно дали и кога последната
практически е започнала да изпълнява дейности във връзка с нейната нова
длъжност, неприсъщи на предишната такава. Първите две, от които Т. заемаща
ръководна длъжност, твърдят, че до прекратяването на трудовото
правоотношение А. Д. се е занимавала с дейности, свързани с поставяне и
отчитане на водомери - практически присъщи според свидетелите на
длъжността „***“, а не с такива, възложени на практика на служител с
длъжност „***“.
Св. Ж. от своя страна посочва, че въззиваемата не е изготвила
таблицата с длъжници на дружеството, възложена на служител с длъжност
„***“, но не се установява от доказателствата по делото изготвянето на такава
таблица изобщо да е било възложено от страна на работодателя в хода на
работния процес на въззиваемата, а такива твърдения не са изложени и от
другите разпитани свидетели.
Предвид установеното се налага решаващият основен извод, че
въззиваемото дружество не е доказало наличието на основания за
сключването на допълнително споразумение с клауза за изпитване по чл. 70,
ал. 1 от КТ с оглед забраната за последващо изпитване, съдържаща се в ал. 5 на
същия член, атакуваната заповед е незаконосъобразна и това води до
заключение за основателност на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от
КТ.
5
Възстановяването на ищеца на предишната работа и правото на
обезщетение за оставането без работа след прекратяване на трудовия договор
с ответника са в зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се
обуславят от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
След като уволнението е признато за незаконно и ищцата преди
уволнението е заемала длъжността „****“, то е налице правно основание за
възстановяването на последната именно на заеманата преди уволнението
длъжност - „***“, с място на работа - р-н Хасково, гр. Хасково *** във
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е
основателен и първата инстанция правилно е възстановила ищцата на
длъжността, заемана преди нейното уволнение. Не се споделя възражението
на въззивника в тази насока, че ищцата е възстановена на длъжност, различна
от тази, заемана преди уволнението. Основателен е и предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, за което
ищцата е останала без работа.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
800 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 289/11.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1135/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, да заплати
6
на А. Х. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивната
инстанция в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок, считано от датата на обявяването му - 09.07.2024 г., за която дата
страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7