Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1692
по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 450 000 лв.
В исковата молба на В.Х.П., А.П.П. и
Х.П.П. се твърди, че на 20.08.2015 г. на АМ „Хемус”, в посока на движение от
гр. София към гр. Варна се е осъществило ПТП като водачът на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос” с рег. № ********– И.М.З., движейки се с несъобразена скорост
застигнал и ударил отзад товарен автомобил „Рено Канго” с рег. № ********,
който се ударил в движещият се пред него лек автомобил „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ” с
рег. № СА ********след което товарният автомобил се отклонил наляво, навлязъл в
лентата за насрещно движение и реализирал челен кос удар с движещия се
правомерно лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********управляван от П.А.П..
Вследствие на удара, водачът на лек автомобил „Фолксваген” – П.П. получил
множество съчетани травми, несъвместими с живота и починал. Ищците са преживяла
съпруга и деца на починалия в ПТП. Твърди се, че неговата смърт била шок за
тях, а вследствие на загубата му преживели емоционални болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищците
са мотивирали правен интерес от предявяване на искове и искат от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, да им заплати сумата от по 150 000 лв. на всяка една от тях –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.П.. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице помагач на
ответника е конституирано дружество „Б.В.И.Г.” АД, което оспорва чрез
процесуален представител предявените искове.
По делото като трето лице помагач на
ответника е конституирана и Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно уведомена,
не изразява становище по делото.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Х..
Третото лице помагач „Б.В.И.Г.” АД
се представлява от юрк. Злидолски.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 129,
издаден от ОДП – София, от който се установява, че на 20.08.2015 г., в 13.45 ч.
на Автомагистрала „Хемус”, км 37,300 посока София се е осъществило ПТП между
товарен автомобил влекач „Мерцедес Актрос” с рег. № ********управляван от И.М.З.
и лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********управляван от П.А.П. като в
протокола е посочено, че пострадали от ПТП са П.А.П. – починал на място, В.Х.П.,
пътник в лекия автомобил.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 1107/24.08.2015
г. на Община Б., от което се установява, че П.А.П. е починал на 20.08.2015 г. и
за свои наследници по закон е оставил преживялата си съпруга В.Х.П., сина си А.П.П.
и дъщеря си Х.П.П..
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица д-р П.С.П. и инж. В.К.Д.. Вещите лица са обосновали
извод в заключението си, че ПТП-то е осъществено в светлата част от
денонощието, облачно, дъждовно и мъгливо време, добра видимост, мокра пътна
настилка. Посочено е, че в зоната на виадукт „Бебреш”, в платното за движение в
посока към гр. София е била извършвана ремонтна дейност и е била разработена
временна организация за двупосочно движение, маркирано с пътни конуси и
регулирано с пътните знаци в платното за движение от гр. София към гр. Варна.
Обоснован е извод, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос” по
неустановени причини, поради по-високата си скорост е застигнал и ударил с
предната си дясна част товарен автомобил „Рено Канго”. Удареният отзад
автомобил „Рено” бил отблъснат напред и застигнал и ударил движещият се пред
него лек автомобил джип „Мерцедес МЛ” в задната му дясна част като от втория
удар ротацията на лек автомобил „Рено” била ускорена, а след първия удар
„Мерцедес Актрос” продължил движението си диагонално наляво, навлязъл в лентата
за насрещно движение и ударил с предния си ляв ъгъл движещият се срещу него лек
автомобил „Фолксваген Пасат”. Посочено е, че причина за ПТП се явяват
субективните действия на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, който в
процеса на движение е допуснал отклонение наляво, навлязъл е в лентата за
насрещно движение и е ударил насрещно движещия се автомобил като водачът на
товарния автомобил е имал техническата възможност да управлява със скорост, при
която да се движи в неговата лента за движение, а водачът на лек автомобил
„Фолксваген” не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието. Посочено е, че лек автомобил „Фолксваген Пасат” е оборудван
фабрично с триточкови предпазни колани от инерционен тип. Вещото лице, изготвило медицинската част от
експертизата, е посочило, че вследствие на ПТП-то П.П. е получил
черепно-мозъчна травма, състояща се от тежка по степен мозъчна контузия,
линейно счупване на левите челна и слепоочна кости на черепа, счупване на
основата на черепа в областта на предна черепна ямка и двустранно счупване в
областта на двете средни черепни ямки и др. като е налице причинно следствена
връзка между получените травми и леталния изход. Посочено в заключението е, че дори и при правилно
поставен предпазен колан водачът П. не би могъл да предотврати множествените
тежки травматични увреждания и неминуемия летален изход като най-вероятно
същият е пътувал без поставен предпазен колан.
В съдебно заседание от 19.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите И.М.З. и Й.В.П., съпруг на ищцата Х.П..
По делото е изслушано и допълнително заключение на САТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че към датата на ПТП е имало валидно сключен договор за
застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното дружество по отношение на т.а. „Мерцедес Актрос” с ДКН ********.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите на КСМАТЕ, в нейната
автотехническа част.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза,
изслушана по делото.
Ищците са съответно преживяла съпруга и низходящи от първа степен на
починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да
претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния син
вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, които
съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно тяхното
състояние.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и родител представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на съпруг респ. родител, с
който са поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и
взаимно са се подкрепяли, същият е имал дълъг и хармоничен брак с ищцата В.П. и
се е грижил за нея, възрастта на починалия /53 год./, който е бил в разцвета на
живота си, възрастта на ищците, промяната в техния стереотип на живот с оглед
загубата на съпруг и баща справедливо би било да се присъди сума от по 150 000
лв. за всеки един от тях т.е. исковете са изцяло основателни.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан. Съдът намира
стореното възражение за неоснователно. В заключението си в КСМАТЕ и двете вещи
лица обосновават извод, че с оглед механизма на ПТП и посоката на удара
предпазният колан е неефективен и дори с поставен такъв би се стигнало до
летален изход.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца А.П.П. се следва
сумата от 6 000 лв. – внесена ДТ, а на ищцата В.Х.П. сумата от 1200 лв. –
внесена ДТ. В писмените бележки, депозирани по делото на 12.10.2018 г.
процесуалният представител на ищците е заявил искане да му бъде определено
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА, заявеното искане е сторено след
установения по ГПК срок / 12 дни след обявяване на съдебните прения/, поради
което е преклудирано.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и депозитите за съдебни експертизи, заплатени от бюджета
на съда в общ размер на 11 100 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на В.Х.П., ЕГН **********, А.П.П.,
ЕГН ********** И Х.П.П., ЕГН **********, и тримата на съдебен адрес: ***,
партер – адв. Й.Д. сумата от по
150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. за всеки един от тримата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 20.08.2015 г., с което е причинена смъртта на П.А.П., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2015 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на В.Х.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, партер – адв. Й.Д. сумата от 1 200 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на А.П.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, партер – адв. Й.Д. сумата от 6 000 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 11 100 лв. – дължима ДТ и разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.” АД и Агенция „Пътна инфраструктура”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: