№ 275
Гр. Перник, 22.02.2024 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И.
административно дело № 517 по описа на Административен съд – Перник за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 268 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Д.Д.Б., чрез Адвокатско дружество „Г., И., А. ***
срещу Решение № ПИ-366/16.11.2023 година на директора на ТД на НАП София, с
което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на дружеството срещу
Разпореждане изх. № С230022-137-00076318/27.10.2023 година, издадено от С.М.–
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което е отказано да бъдат
погасени по давност публични задължения на „***“ ЕООД, гр. Земен, както следва:
по ЗДДС – за м.11.2013 г.; м.08 и 09.2014 г.; м.06, м.07, м.08, м.11 и
м.12.2015 г.; м.03, м.06 и м.10.2015 г.; м.03 и м.06.2017 г.; по ЗДДФЛ – за
м.06, м.07 и м.08.2014 г.; от м.02.2015 г. до м.04.2017 г. вклю.; по ЗКПО – за
2015 г.; за ДОО – за м.06, м.07 и м.08.2014 г.; от м.02.2015 до м.04.2017 г.
вкл.; за ЗО – от м.06 до м.08.2014 г.; от м.02.2015 до м.04.2017 г.; за УПФ –
от м.06 до м.08.2014 г.; от м.02.2015 г. до м.04.2017 г.
В жалбата се твърди,
че решението е необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон, допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Посочват се конкретни данни за
възникването и размера на съответните публични задължения, началото и края на давностния период за
всяко от тях и се излагат аргументи в полза на твърденията, че давностния срок
за събирането им е изтекъл към датата, на която дружеството е поискало
отписването им. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и връщане на
преписката на публичния изпълнител с указания за отписване по давност на
процесните задължения.
В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адвокат В.И. от
АК София, който поддържа жалбата, доводите в нея и направените искания. Моли за
отмяна на оспореното решение на директора на ТД на НАП София. Претендира присъждане
на направените по делото разноски като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК и доказателства, че такива са
направени в посочения размер.
В проведеното съдебно
заседание ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП София, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт К. К., която застъпва становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че действията на публичния изпълнител са
законосъобразни, а оспореното решение правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско
възнаграждение.
Административен съд –
Перник, като взе предвид твърденията на страните, фактическите и правни
основания за издаването на обжалвания акт и приложените по делото
доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение №
ПИ-366/16.11.2023 година, директорът на ТД на НАП София е оставил без уважение
като неоснователна Жалба вх. № 53-06-11342/02.11.2023 г. по регистъра на ТД на
НАП София, подадена от „***“ ЕООД, гр. Брезник. Решението е връчено на
дружеството по електронен път по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, като
получаването е удостоверено чрез активиране на съдържащата го електронна
препратка на 20.11.2023 година /лист 23/. Жалбата срещу него е с вх. №
53-06-11342#2/24.11.2023 година /лист 13/, т.е. постъпила е в
деловодството на ТД на НАП София в законоустановения срок. Подадена е от
надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от административния
акт. От изложеното следва, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Не се спори между
страните, че жалбоподателят има непогасени публични задължения, за събирането
на които са образувани изпълнителни производства.
По ИД № 1109/2014 година
по описа на ТД на НАП София с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № 77-00-9026/14.12.2013 година /лист 56/ на „***“ ЕООД е наложен запор
върху движими вещи – две моторни превозни средства, собственост на дружеството,
за събиране на установено и изискуемо публично вземане в размер на 21 000,07 лева,
от които: главница – 19 947,80 лева, и лихви върху тях – 1052,27 лева. То
е връчено на длъжника на 14.12.2013 г., видно от разписката към него.
Също по ИД №
1109/2014 година с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
1109-000002/03.10.2014 година /лист 57/, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „***“ АД и „***“ АД. В постановлението са
описани задълженията, а именно: задължения за ДОО – от м. 01.2013 г. до м. 10.2013
г. вкл.; ЗО - от м. 01.2013 г. до м. 10.2013 г. вкл.; УПФ – от м. 11.2012 до м.
10.2013 г. вкл.; ДДС – за м. 02, м.06, м. 07 и м. 08.2013 г.; ДДФЛ – за м.09. и
м.10.2012 г. Постановлението е връчено на упълномощено от дружеството лице на
16.10.2014 година, видно от разписката към него /лист 58/.
С Постановление за
отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 1109/2014/000019/24.01.2015 година
/лист 59/, връчено на 28.01.2015 година е отменено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 1109-000002/03.10.2014 година и е вдигнат запора на
банковите сметки, наложен със Запорно съобщение изх. № 1109-00003/03.10.2014 година,
с цел да не се нанесат вреди на лицето, което вече не е длъжник от този
момент“.
По горепосоченото ИД
№ 1109/2014 година отново са наложени обезпечителни мерки с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 1109/2014/000027/26.08.2015 г. /л.62/ за
събиране на публично вземане в размер на 20 727,04 лв., в т.ч. главница –
17 959,25 лв., и лихви към 26.08.2015 г. – 2767,79 лв. От представените по
делото писмени доказателства не се установява същото да е било връчено на
длъжника по надлежния ред. Тъкмо обратното, в известието за доставяне е оформен
отказ за получаване.
От страна на
дружеството-жалбоподател не се оспорва, че същото е получило покани за
доброволно изпълнение на 26.01.2015 година, на 26.02.2015 година и на
26.03.2015 година, както и разпореждания за присъединяване на публични
задължения към образуваното изпълнително дело от публичен изпълнител – на
22.01.2015 година и на 19.02.2015 година. Същият отрича да е получавал каквито
и да е съобщения или да са му били връчвани актове във връзка с образуваното
изпълнително дело и задълженията по него след тези дати. Твърдения за обратното
не се правят и от ответника и липсват доказателства в тази насока.
На 18.09.2023 г. „***“
ЕООД – гр. Брезник е подало до публичния изпълнител при ТД на НАП София Искане
вх. № С230022-000-0453233/18.09.2023 г. за отписване на задължения по ИД № 14140001109/2014
г. В него е посочил, че са погасени по давност и поради това е поискал
отписването им от данъчно-осигурителната сметка на дружеството следните
задължения:
- задължения по
ЗДДС, формирани в данъчните периоди от м.11.2013 г. до м.06.2017 г. вкл. с обща
стойност на главницата 4 013,68 лева и начислените до момента лихви върху тези
задължения, съгласно подавани месечни Декларации по ЗДДС;
- задължения по
ЗДДФЛ за периода от м.11.2012 г. до м.04.2017 г. вкл. – главница в размер на 8 421,05
лева и начислените до момента лихви върху тези задължения, съгласно подавани
месечни Декларации обр.6;
- задължения по
ЗКПО, формирани в периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. – главница в размер
на 6 551,12 лева и начислените до момента лихви върху тези задължения, съгласно
подавани данъчни декларации;
- задължения по КСО
– ДОО за период от м.11.2013 г. до м.04.2017 г. вкл. – главница в размер на
11 293,09 лева и начислените до момента лихви, съгласно подавани месечни
Декларации обр.6;
- задължения по
Закона за здравното осигуряване – здравно осигуряване за период от м.04.2013 г.
до м.04.2017 г. вкл. – главница в размер на 5 504,03 лева и начислените до
момента лихви, съгласно подавани месечни Декларации обр.6;
- задължения по КСО
– Универсален пенсионен фонд за период от м.12.2013 г. до м.04.2017 г. в размер
на 3 296,33 лева, както и начислените лихви, съгласно подавани месечни
Декларации обр.6
С Разпореждане изх.
№ С230022-137-0007631/27.10.2023 година /лист 32/ публичен изпълнител при ТД на
НАП София постановява отказ за отписване по давност на всички задължения по ИД
№ 14140001109/2014 г. поради изтекла давност за периода 2012 – 2017 година,
произтичащи от данъчни декларации по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО, както и за периода
2013 – 2017 г., произтичащи от декларации обр.6 за ДОО, УПФ и ЗО. Публичният
изпълнител е мотивирал отказа с това, че на основание чл. 91, ал. 3 от ДОПК и
чл. 458 от ГПК съдебни изпълнители са присъединили публичните вземания в
образуваните при тях изпълнителни основания /Удостоверение № 140371701771972/07.11.2017
г. по ИД № 20167900401371, Удостоверение № 140371501393794/30.07.2015 г. по ИД
№ 20157900401007, Удостоверение № 140371902965092/27.11.2019 г. и Удостоверение
№ 140372202890448/29.06.2022 г. на ЧСИ С.Б./, като по отношение на тях са
налице действия по прекъсване на давността и същите не са погасени по давност.
Настоящият
жалбоподател „***“ ЕООД, гр. *** е подало Жалба вх. № 53-06-11342/02.11.2023 г.
по регистъра на ТД на НАП София, с която по реда на чл. 266 от ДОПК е оспорило
Разпореждане изх. №
С230022-137-0007631/27.10.2023 г. пред директора на ТД на НАП София. Последният
е отхвърлил аргументите на жалбоподателя,
приемайки ги за неоснователни.
С Решение №
ПИ-366/16.11.2023 година на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставил
жалбата на дружеството без уважение. Посочил, че погасителната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекла, тъй като е
спряна с издаването на ПНОМ от 14.12.2013 година, с което е наложен запор върху
2 МПС, собственост на жалбоподателя, и ПНОМ от 26.08.2015 година, с което е
наложен запор върху банковите му сметки.
Решение №
ПИ-366/16.11.2023 година е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на всички основания настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, а именно по повод постъпила
жалба в производство по чл. 266 и чл. 267
от ДОПК.
Решението
е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр.първо от ДОПК и
представлява валиден административен акт. То е обективирано в предвидената от
закона писмена форма и е със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, отговаря на изискването за
мотивираност. Означен е органът, който го е
издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания
за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и
подписан.
От обстоятелствената част на оспореното решение
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
съображенията на публичния изпълнител, издал разпореждането, с което е отказано
отписване по давност на всички задължения по ИД №
14140001109/2014 година /Разпореждане
изх. № С230022-137-0007631/27.10.2023 година/. Възприел е като правилни и
законосъобразни изводите му, че за задълженията, обезпечени чрез наложения с
ПНОМ от 26.08.2015 година запор върху банкови сметки на дружеството,
погасителната 5-годишна давност е спряла да тече от момента на налагане на запора
и не е изтекла към момента на подаване на искането дори и относно публичните
задължения за 2014, 2015, 2016 и 2017 г. Като е
изложил съответни мотиви в тази насока е отхвърлил жалбата на „***“ ЕООД, гр. ***.
Извършената
от
съда проверка установи, че при постановяването на актовете на директора на ТД
на НАП София и на публичния изпълнител не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната им.
Процедурата по издаването им е съобразена с
приложимите норми на ДОПК. Не
се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Конкретният
спор е свързан с приложението
на материалния закон и по – конкретно: довело ли е издаването на ПНОМ от
14.12.2013 година и на ПНОМ от 26.08.2015 година до спиране на давността или
нейното прекъсване и изтекла ли е тя към момента, в който жалбоподателят е
направил искането си за отписване на задълженията от данъчно – осигурителната
му сметка.
Погасителната давност е
материално – правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма
в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към
момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните
вземания е разписана в чл.
171 от ДОПК. Според ал. 1 на посочената
норма, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък
срок.
Давността не се прилага служебно,
затова в производството пред административният орган жалбоподателят е подал
Искане вх. № С230022-000-0453233/18.09.2023 година, с което публичният
изпълнител е бил сезиран да се произнесе по давността на посочените в него
публични вземания.
Давностният срок може да бъде
спиран и/или прекъсван при наличие на някое от основанията по чл. 172 от ДОПК.
При спирането е налице период от
време, през който давността спира да тече поради настъпване на определено
събитие и продължава да тече след отпадането на основанието за спиране. В този
случай срокът се удължава с периода от време, през който същият е спрял да
тече.
Според чл.
172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, събитията, които
прекъсват давността са издаването на акта за установяване на публичното вземане
и предприемането на действия по принудително изпълнение.
Издадените разпореждания за
присъединяване, на които се позовава публичния изпълнител, нямат правния ефект
на прекъсващи давността действия по принудително изпълнение, а единствено имат
ефекта на образуване на изпълнително дело, за което приложимо е Тълкувателно
решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ВАС. Според
последното, образуването на изпълнително дело по реда на чл.
220, ал. 1 от ДОПК и съобщението по чл.
221 от ДОПК не прекъсват давността. Еднозначният извод, следващ
от мотивите на това тълкувателно решение е, че за да има прекъсване на
давността не е достатъчно в хода на изпълнителното производство да е извършено
каквото и да е действие, а трябва да е било извършено действие по същинско
принудително изпълнение, обективирано в нарочен акт, надлежно връчен на
съответния адресат. Тези действия са конкретни и са насочени срещу имуществото
на длъжника, целят удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното
вземане. Давността се прекъсва от момента на издаване на акта, съответно
извършване на действието, обективирано в съответния акт, но само при условие,
че същият е сведен до знанието на адресата чрез връчване. От изложеното следва,
че изпратените до дружеството – длъжник покани за доброволно изпълнение и
разпорежданията за присъединяване на задължения към ИД № 14140001109/2014 г.,
издадени от публичен изпълнител, не са довели до прекъсване на давностните
срокове, респ. не предполага извършването на същински изпълнителни действия,
насочени към ефективно удовлетворяване на претенцията на взискателя.
Неправилно ответникът е приел, че
присъединяването на процесните публични задължения към ИД, образувани при ЧСИ Б.,
може и следва да послужи като основание за отхвърляне искането на жалбоподателя
за отписването им като погасени по давност. Съгласно чл. 163, ал. 4 от ДОПК,
когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на ГПК. По същия ред се събират и публичните
вземания, присъединени в производството пред съдебен изпълнител на основание
чл. 191, ал. 3 от ДОПК и чл. 458 от ГПК. В този случай, относно спирането и
прекъсването на давността, освен Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 година по
тълкувателно дело № 8/2019 година на ВАС, приложение намират и изводите на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ВКС. Ето защо, при произнасянето си публичният изпълнител е следвало да
съобрази предприетите действия от ЧСИ, които са довели до спиране и/или
прекъсване на давността за задълженията на дружеството ако има такива, и по – конкретно
– да изиска от ЧСИ да му предостави информация за предприетите от него
действия, датите на издаване на съответните актове и датите на връчването им.
По делото липсват данни, а още по – малко конкретни доказателства, това да е
направено.
От всичко гореизложено и с оглед
конкретиката на казуса се налага извод, че преценката на административния орган
относно давностните срокове за всяко от публичните задължения, чието отписване
се иска, е неправилна.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК давностният срок започва да тече от първи януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е.
годината през която е настъпила изискуемостта на вземането. Последната
/изискуемостта на вземанията/ е уредена в съответните материални закани –
съгласно чл.
7, ал. 1 от КСО и чл.
40, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, осигурителните вноски за ДОО и
здравно осигуряване се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца,
следващ месеца през който е положен трудът, а съгласно чл.
158 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7, т.е. до 25-то число на
месеца, следващ месеца през който е положен трудът. Съответно, давностните
срокове по чл.
171, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК започват да текат от първи януари на годината,
следващата годината на възникване на изискуемостта на процесните вземания.
С оглед последното и като се има
предвид направеният по-горе извод, че давностните срокове за процесните
задължения не са били прекъсвани, то към датата на подаване на искането за
отписването им /18.09.2023 г./ те са били изтекли:
Относно вземанията по ЗДДФЛ, за
ДОО, ЗО и УПФ:
* за тези, чиято изискуемост е
настъпила през м.06, м.07 и м.08 на 2014 г. давностният срок е започнал да тече
на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г.;
* за тези от м.02 до м.11.2015 г.
вкл. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2016 г. и е изтекъл на
28.02.2021 г., тъй като се отчита спирането на давностните срокове за периода
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. във връзка с обявеното в страната извънредно
положение и предвиденото в чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците;
* за тези от м.12.2015 г. до
м.11.2016 г. вкл. срокът е започнал да тече на 01.01.2017 г. и е изтекъл на
31.12.2021 г.;
* за тези от м.12.2016 г. до
м.04.2017 г. вкл. срокът е започнал да тече на 01.01.2018 г. и е изтекъл на
31.12.2022 г.;
Относно вземанията по ЗДДС:
* при задълженията за м.11.2013
г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на
31.12.2018 г.;
* при задълженията за м.08 и
м.09.2014 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл
на 31.12.2019 г.;
* при задълженията за м.06, м.07,
м.08 и м.11.2015 г. срокът е започнал да тече на 01.01.2016 г. и с оглед
спирането на давностните срокове в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
във връзка с обявеното в страната извънредно положение и предвиденото в чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, е изтекъл на 28.02.2021 г.;
* при задълженията за м.12.2015
г., м.03, м.06 и м.10.2017 г. срокът е започнал да тече на 01.01.2017 г. и е
изтекъл на 31.12.2021 г.;
* при задълженията за м.03 и
м.06.2017 г. срокът е започнал да тече на 01.01.2018 г. и е изтекъл на
31.12.2022 г.;
Относно задълженията по ЗКПО –
давностният срок за задължението по ЗКПО за 2015 година е започнал да тече на
01.01.2017 г., доколкото същото е станало изискуемо през 2016 г., и същият е
изтекъл на 31.12.2021 г.;
Относно задължението за ДДФЛ за
период м.11.2012 г. следва да се отчете, че предвид разпоредбата на чл. 171,
ал. 2 от ДОПК, по отношение на него е изтекла абсолютната погасителна давност.
Погасените по
давност вземания подлежат на отписване, а като е постановил обратното в
Разпореждане изх. № С230022-137-0007631/27.10.2023 година публичният изпълнител
при ТД на НАП София е издал незаконосъобразен акт, който неправилно и в
нарушение на материалния закон е бил потвърден от директора на ТД на НАП София
с Решение № ПИ-366/16.11.2023 година Ето защо те трябва да бъдат отменени в
оспорените с жалбата части и делото да бъде върнато на публичния изпълнител при
ТД на НАП София с указание, че правилното приложение на материалния закон
предполага отписване на така посочените публични вземания и прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на тях.
При този изход на
спора и съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК страните имат право на
съдебни разноски съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от
жалбата. Жалбоподателят своевременно е направил искане в тази насока,
представил е списък по чл. 80 от ГПК, в който са описани разноските и е
представил доказателства, че са действително направени такива в размер на 1 850,00
/хиляда осемстотин и петдесет/ лева, от които: 50,00 /петдесет/ лева внесена
държавна такса и 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева платено адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Минималният размер на същото, изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1605,83 лева, предвид материалния интерес по делото, който е в
размер на 36 860,91 лева /главница: 20 608,87 лева и законната лихва
върху нея към датата на подаване на жалбата: 16 252,04 лева/, а
същевременно следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото и
реално положените от адвоката усилия. Ето защо, съдът счита, че на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в пълния заплатен
от него размер.
Така мотивиран и на
основание чл. 268 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № ПИ-366/16.11.2023 година на директора на ТД на НАП София, с което е
оставена без уважение като неоснователна жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.Д.Б. срещу
Разпореждане изх. № С230022-137-00076318/27.10.2023 година, издадено от С.М.–
главен публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е отказано да бъдат
погасени по давност публични задължения на „***“ ЕООД – гр. Земен, както
следва: по ЗДДС – за м.11.2013 г.; м.08 и 09.2014 г.; м.06, м.07, м.08, м.11 и
м.12.2015 г.; м.03, м.06 и м.10.2015 г.; м.03 и м.06.2017 г.; по ЗДДФЛ – за
м.06, м.07 и м.08.2014 г.; от м.02.2015 г. до м.04.2017 г. вклю; по ЗКПО – за
2015 г.; за ДОО – за м.06, м.07 и м.08.2014 г.; от м.02.2015 до м.04.2017 г.
вкл.; за ЗО – от м.06 до м.08.2014 г.; от м.02.2015 до м.04.2017 г.; за УПФ –
от м.06 до м.08.2014 г.; от м.02.2015 г. до м.04.2017 г., като
незаконосъобразен
ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите София
за ново разглеждане и произнасяне по същество, съобразно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя Д.Д.Б., направените по делото съдебни разноски в размер на 1850,00 /хиляда
осемстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/