РЕШЕНИЕ
№ 1670
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател: Атанаска Ст.
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20215300102672 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. Г., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: ****, със съдебен адрес- ****, подадена чрез
пълномощника му- адвокат И. В. С., против Й. А. В., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: **** В исковата молба ищецът твърди, че през **** е встъпил във владение на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.539.376 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-48/
03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ****, с
площ: 5 833 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 3013, квартал 3, при съседи: 56784.539.363,
56784.539.383, 56784.539.382, 56784.539.377, 56784.539.374, 56784.539.375. Към този
момент имотът бил изоставен и се намирал в окаяно състояние- мястото било обрасло с
бурени и плевели, липсвала ограда на имота. Г. извършил редица дейности по
облагородяване и запазване целостта на имота, направил и подобрения в него: оградил
го с ажурна ограда и поставил портал, изкоренил бурените и плевелите, засадил
няколко вида овощни дръвчета и едногодишни селскостопански растения, редовно
косял и поддържал същия и до днес. Сочи, че тези му действия по ползване на имота и
плодовете на растенията продължават непрекъснато повече от 18 години, като същите
се афишират пред собствениците и ползвателите на съседните имоти, както и сред
близкото му обкръжение и познати, с оглед на което счита, че за него са се породили
предвидените в чл. 79 от ЗС предпоставки- владял е недвижимия имот в
законоустановения 10-годишен срок. През месец април 2021 г. ищецът Г. решил да се
сдобие с документ за собственост на основание давностно владение, ангажирал
услугите на адвокат и започнал да се снабдява с необходимите за това документи. На
1
29.06.2021 г. получил обаждане от непознато за него лице, което от името на
ответницата Й. А. В. му наредило да прекрати владението върху процесния имот и да
премахне оградата. Впоследствие му бил представен Нотариален акт от *** г. за
констатиране правото на собственост на В. – с № 200, том I рег. № 1986, нот. дело № 200
/ 2021 г. Ищецът Г. твърди, че владението на процесния имот е упражнявано в
продължение на 18 години, било е явно, трайно и непрекъснато. Същевременно,
легитимиращата се като собственик, Й. В. не е осъществила никакви действия по
стопанисването на имота, не го е посещавала, не е полагала каквито и да е грижи и не
се интересувала от него. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че за него се е
породил правен интерес от иницииране на настоящото производство, доколкото
ответницата се е сдобила с титул за собственост към момент, в който придобивната
давност в полза на Г. вече е била изтекла, т.е. притежава самостоятелно право, което се
оспорва, и същевременно се позовава на фактическото състояние. Ето защо, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата Й. А. В. не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.539.376 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-48 / 03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: **** с площ: 5 833
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 3013, квартал 3, при съседи: 56784.539.363, 56784.539.383,
56784.539.382, 56784.539.377, 56784.539.374, 56784.539.375.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Й. А. В., ЕГН **********, чрез упълномощените процесуални представители адв. С. К.
и адв. Г. К.. Взето е в него становище за недопустимост на заявената искова претенция
поради липса на правен интерес, тъй като евентуално положително решение, с което се
отричат правата на В. върху процесния имот, не би променило правното положение на
Г.. Сочи се още, че е налице злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК, тъй като
фактическото владение върху имота – предмет на спора не датира от октомври 2003 г.,
а от лятото на 2021 г. Оспорват се фактическите обстоятелства, от които ищецът
извежда правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
Твърди се, че през 2005г., когато е възстановено правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 56784.539.376 на Й. В., като наследник на А. и С. Ч., т.е. две години след
твърдяното встъпване на ищеца във владение, в имота не е имало никакви следи от
дейности по облагородяване и запазване неговата цялост, нито от подобрения. В същия
никога не са засаждани овощни или други дръвчета, нито едногодишни
селскостопански насаждения. Подобни действия нямало как да останат незабелязани
от собственика, тъй като имотът не е бил изоставян, а в периода 2007 г. – 2012 г. е бил
отдаван под наем на трето лице, което го стопанисвало по устна уговорка с Й. В.. В
следващите години действително имотът не е ползван активно, но е непосредствено
наблюдаван. След реституцията статусът му на „незастроен имот за жилищни нужди“
е ограничил интереса на земеделските производители- арендатори. По тази причина
2
след стопанската 2012 г. същият не е обработван, но това не означава, че е бил
изоставен, т.е. че собственикът се е дезинтересирал. Твърдяното от ищеца
непрекъснато и явно владение на процесния имот за периода от 2003 г. до настоящия
момент не се е осъществило, а още помалко е продължило непрекъснато повече от 10
години. Оградата, която ищецът сочи, че е поставил в имота, е там едва от няколко
месеца преди завеждане на настоящото дело. Внукът на ответницата– Т. В. Х. е
установил, че имотът е ограден и разбрал, че ищецът е започнал процедура за
снабдяването си с констативен акт по обстоятелствена проверка. Тогава влязъл в
контакт с близки на Г. и поискал оградата да бъде премахната. В отговор му било
отправено предложение да заплати разходите за оградата, а поставянето й било
определено като недоразумение. Ответникът предполага, че интересът на ищеца към
процесния имот е възникнал не по-рано от 2012-2013 г. През 2013 г. К. Г. става **** в
дружеството „***“ ООД, което стартира изграждането на производствена база в
непосредствена близост и съседство с процесния терен. Освен това, предполагаемият
интерес е неправдоподобно да се локализира точно върху процесния имот, тъй като
същият, както и околните на него имоти не са имали видими на място трасирани
граници. Да се завладее имот точно по границите му и да се постави ограда именно по
тях е възможно, само ако Г. е разполагал със скица, доколкото процесният терен се
явява вътрешна част в територията, който не граничи с път или някакъв отличителен
топографски елемент. Нещо повече, с исковата молба са представени писмени
доказателства, от които е видно, че Г. е обявил, че владее и съседния на процесния
недвижим имот – този с площ 3 107 кв.м и идентификатор 56784.539.377, като по
отношение на него също желае да се сдобие с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Ответницата посочва, че по данни на собствениците на този съседен имот,
след като са установили, че същият е заграден, подали жалба в полицията и не им е
известно срещу тях да е заведено дело за собственост. Предвид всичко гореизложено, се
иска да се прекрати производството по образуваното дело поради липса на правен
интерес. Едновременно с подаване на отговор по чл. 131 от ГПК Й. А. В. е предявила
насрещен иск против К. В. Г.. Изложени са твърдения, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване по закон
от нейните родители А. и С. Ч.. По силата на влязло в сила решение № 643 от
08.07.2005 г. на **** на наследниците на А. и С. Ч. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 5 840 кв. м, находящ се
в строителните граници ****, имот №5027 от КП от ****г., като ищцата В. е единствен
техен наследник. През м. септември 2005г. същата е инициирала пред *** процедура по
попълване на кадастралната основа с процесния имот, който получава нов номер -
3013, а със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК е нанесен като имот с
идентификатор 56784.539.376. Съгласно удостоверение от 28.01.2006 г., издадено от ***,
район „***”, описаният в решението на ОСЗГ имот № 5027 е идентичен с имот ПН 3013
по плана на ***. Придобиването на собствеността е декларирано от В. и през годините
тя е заплащала дължимите за имота местни данъци и такси. Освен това се сочи, че,
3
макар да се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на
28.06.2021 г., в действителност тя упражнява собственическите си правомощия от 2005
г. насам на правно основание, явно, спокойно, несмущавано и непрекъснато повече от
5 г., респ. повече от 10 г. към края на 2015 г., което владение е продължило по същия
начин и след това до момента, в който на неизвестна за нея дата през лятото на 2021 г.
К. Г. скрито от нея е заградил имота с телена ограда. Ето защо, се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните в
настоящия процес, че Й. А. В. е собственик на процесния недвижим имот с
идентификатор 56784.539.376, както и да осъди К. В. Г. да й предаде владението на
имота като на собственик.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск, с който от К.
Г. е взето становище за неговата неоснователност. Оспорват се твърденията, че Й. В. е
собственик на ПИ с идентификатор 56784.539.376. Посочва се, че процесният имот е
владян от Г. в продължение на 15 години без противопоставянето от страна на ищцата
по насрещния иск. Това се установявало от изложеното в отговора на исковата молба,
че В. не е извършвала действия по облагородяване на имота. По отношение на
твърденията, че внукът на последната е постигал устни уговорки с ищеца, се заявява,
че такива уговорки е нямало и изложеното не отговаря на обективната истина.
Посочва се още, че плащането на данъците за имота от В. през 2021г. не санира
обективираната през годините нейна незаинтересованост към имота. Допълнителни
съображения по спора са развити в писмени бележки на пълномощниците на страните.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира следното: Установява се от представеното решение №
Р643/08.07.2005 г. на ***, че с това решение е възстановено правото на собственост на
наследниците на А. и С. Ч. в
съществуващи стари реални граници на следните имоти- имот от 2,466 дка и имот от
5,840 дка, находящи се в строителните граници на ***- ***, ***, съотв. имот №5024 и
№5027 по кадастралния план, изработен 1999г., при граници съгласно скица и
удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, издадени от ***. Съобразно удостоверение от
30.03.2005г. на ***, ****, бившият имот №5027 е нанесен в помощния кадастрален
план, изработен на основание чл.13а от ППЗСПЗЗ, и е записан в регистъра на бившите
имоти- общински до доказване на собственост, като, съгласно скица по чл.13, ал.6 от
ППЗСПЗЗ, по графични данни съдържа 5840 кв.м. Видно от представените
удостоверения за наследници с №№ 548 и 548.1 на А. В. Ч. и С. А. Ч., Й. А. В. е
единствен техен наследник по закон. Представен е нотариален акт № 200, том 1, рег.
№1986, нот. дело №200/2021г. на нотариус Н.Б. с рег.№***, с район на действие- ***, с
който Й. В. е призната за собственик на основание- реституция по ЗСПЗЗ и
наследяване по закон на родителите й А. Ч. и С. Ч. на следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 56784.539.379, с площ от 2470 кв. м, и поземлен имот с
4
идентификатор 56784.539.376, с площ от 5833 кв. м, при описаните съседи. В уверение
на това, че В. е заплащала местния данък и таксата за битови отпадъци, начислявани
за периода от 2008 г. до 2021г. вкл., по разкритите за имотите партиди № ********** и
№ ********** са представени квитанции. По делото е допусната комплексна съдебно-
техническа експертиза, с вещи лица инж. В. Г. и д-р инж. Б. М., чието заключение
съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. В
заключението е посочено, че процесният имот попада в урбанизирана територия, с
решение на **** от 08.07.2005г. по отношение на този имот е възстановено правото на
собственост на наследниците на А. и С. Ч., същият имот е
попълнен в КРП „***” ІІІ **** с нов имот №3013, като попълването е одобрено със
Заповед №317/16.09.2005г. на Кмета на район „***”, ***. При извършения оглед вещите
лица са констатирали, че към настоящия момент по границите на имота, както и на
съседния – ПИ с идентификатор 56784.539.377 са направени огради с бетонови колове и
видимо нова градинска мрежа. Посочва се още, че за спорния имот са достъпни
изображения в Google Earth в периода **** г., като към месец декември 2019 г. и месец
септември 2020 г. по границите на имота няма ограда; такава е налична към м.
февруари 2021г. и м. април 2022г., при което е направен извод, че оградата е била
изградена в периода м.09.2020г.- м. февруари 2021г.
По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца Г.- А. М.Д. и Г.
В. С., както и тези на свидетелите на ответната страна- К. В. Ч. и Т. В. Х.. Свидетелят
А. Д. заявява, че по професия е ****, бил е ангажиран от ищеца да подготви документи
за снабдяването му с титул за собственост по отношение на спорния имот на основание
давностно владение. От Г. знае, че владее този имот отпреди 2010 г., няколко години
по- късно ищецът закупил и друг имот, в който бил изграден ****. Свидетелят твърди,
че към 2018 г.- 2019 г. процесният имот бил ограден с ограда, имало в него насаждения-
сливови дървета. Свидетелят Г. С. познава ищеца Г. от 2008 г., знае имота, в който е
изграден ****, сочи, че срещу този имот имало друг, който Г. обработвал, в него
отглеждал зеленчуци, имотът първоначално бил ограден с ограда от дървени колове и
бодлива тел, а впоследствиеот ограда с бетонни колове и мрежа, не е имало претенции
от други лица по отношение на този имот. Свидетелят Ч. депозира показания, че
притежава имот в съседство на процесния, след възстановяването на имотите по реда
на ЗСПЗЗ те били обработвани от собствениците им до 2012 г.- 2013 г., след това
последните решили да ги продадат, водели купувачи на оглед в имотите, през месец
април 2021 г. свидетелят видял, че имотът на В. е ограден с ограда, поставили я хората,
които работели в ****, намиращо се в близост до имота. Свидетелят Т. Х. е внук на Й.
В., твърди, че по поръка на баба му и дядо му предприел действия по иницииране
процедура по попълване на имота в кадастралната основа и откриване на партида в
****, заплащал е данъците за имота със средства на баба му. До 2012 г. вкл. процесният
имот бил обработван, след това дядо му се разболял и бил в невъзможност да го работи,
през 2013 г. предоставили имота за ползване на един от съсобствениците на съседен
имот, а през 2014 г. решили да го засеят с люцерна, направили дисковане, но след това
5
се отказали да го обработват, тъй като нямало икономическа изгода. След 2014 г. взели
решение да продадат имота, имало интерес към него, но до продажба така и не се
стигнало. Свидетелят научил от братовчед си, че имотът е ограден, предполага, че това
е станало към месец май 2021 г. След като направил справки, разбрал, че К. Г. е
упълномощил адвокати за извършване на процедура по придобиването на имота по
обстоятелствена проверка. Срещнал се с племенник на Г., на когото показал
документи, че баба му е собственик на имота. Същият го уверил, че ще премахнат
поставената ограда, водили разговор и за продажба на имота, след което контактите им
били преустановени. При изслушването на К. Г. по реда на чл.176 ГПК същият е
заявил, че ползва имота от 2008г.-2009г., първоначално имотът бил ограден с телена
мрежа, а оградата, която съществува и понастоящем, е поставена през 2021г. В имота
отглеждал домати, краставици, имало сливови дръвчета. Първите му посещения в
имота били преди 10-12 години.
С исковата молба на Г. са представени и писмени доказателства за инициирана от
него процедура по признаване на правото му на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка- молба- декларация до нотариус с район на
действие ***, опис на недвижим имот, удостоверение от 18.06.2021г. При така
събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна
следното: Съдът е сезиран да разгледа в рамките на едно производство отрицателен
установителен иск за собственост и предявен като насрещен- ревандикационен иск
относно същия недвижим имот, като при преценка на допустимостта на исковете,
съдът счита, че са налице предвидените в закона положителни процесуални
предпоставки за постановяване на решение по всеки един от тях.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост: Според чл.124,
ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния
установителен иск нуждата от защита възниква при неоснователно претендирано от
другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства
упражняването на неговите права. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 8 от
27.11.2013 г., постановено по тълк. д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В конкретния случай К. Г. излага, че притежава самостоятелно право
върху процесния имот, което ответницата В. оспорва, като преценявайки
фактическите твърдения, изложени в първоначалната искова молба, съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, в хипотезата по
т.1 на ТР по тълк.д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника, т.е. наличието на свое защитимо
6
право, засегнато от правния спор, а в тежест на ответника е да установи основанието,
от което е възникнало правото му на собственост. В случая ответницата поддържа, че е
собственик на спорния имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ и наследствено
правоприемство, а при условията на евентуалносттвърди да е придобила собствеността
на имота по давност- в резултат на давностно владение, продължило явно, спокойно,
несмущавано и непрекъснато в посочения период от време. Същата се е снабдила с
констативен нотариален акт, който не е оспорен от насрещната страна с твърдения, че
В. не е придобила правото на собственост чрез заявения придобивен способ.
По делото безспорно се установи, че е проведено производство по
възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. С решение №
Р643/08.07.2005г. на *** е възстановено правото на собственост на наследниците на А. и
С. Ч. в съществуващи стари реални граници на имот с №5027, с площ от 5,840 дка. Със
заповед на Кмета на район „***” от 16.09.2005г. е одобрено попълването на
кадастралната основа с нов имот №3013, който е идентичен с №5027, според
удостоверението от 28.01.2006 г. Доказа се и че Й. В. е единствен наследник на Ч., при
което се налага извод, че нея е възникнало правото на собственост на процесния имот в
резултат на извършена по административен ред земеделска реституция и наследство.
На следващо място, установи се от показанията на разпитаните свидетели Х. и Ч.,
които, преценени по правилата на чл.172 от ГПК, следва да се кредитират като
последователни, убедителни и непротиворечиви, че от 2005 г. спорният имот и
съседните му са били обработвани до 2012 г. включително, през 2013 г. имотът е
ползван от съсед, а през 2014 г. семейството на В. е преустановило селскостопанската
си дейност, като имотът впоследствие е предлаган за продажба и посещаван за
извършването на огледи от лица, проявяващи интерес към него. Според свидетелските
показания, към м. януари- февруари 2021г. имотът не е бил ограден, което
кореспондира с констатациите в заключението на
КСТЕ. Налице са писмени доказателства по делото, че са проведени от ответницата
процедури по попълване на кадастралната основа с процесния имот, по трасиране и
означаване на границите на имота, както и че са заплащани от нея местен данък и
такса за битови отпадъци за имота, които действия следва да се възприемат като
такива по упражняване правомощията, включени в съдържанието на правото й на
собственост.
Неоснователно е поддържаното от ищеца, че това право не съществува,
доколкото е погасено, поради изтекла в негова полза придобивна давност. При
събраните в хода на делото доказателства такъв извод не би могъл да бъде направен.
Липсват убедителни доказателства, които дават основание да се счете, че К. Г. е владял
процесния имот за себе си и с намерение да го свои в претендирания период от време.
Показанията на ищцовите свидетели са твърде общи и неточни и не установяват по
категоричен и недвусмислен начин упражнявана от Г. и то в пълнота фактическа
власт върху процесния имот. Не се доказва въз основа на тях конкретен момент, от
който ищецът е установил фактическа власт върху имота, нито се сочат да са
7
извършвани някакви конкретни фактически действия по самостоятелно поддържане и
стопанисване на същия, имайки предвид данните, че в оградения от него терен е
включен и съседен имот. Свидетелят М. заяви, че има впечатления от имота от 2018г.-
2019г., когато е посещавал Г. на работното му място, а свидетелят С. знае, че срещу
**** е имало друг имот, който ищецът обработвал, но не конкретизира дали това е
имот 377 или 376, като показанията му не съдържат и информация от кой момент е
започнало фактическото владение на имота. Не са налични данни в изслушаните
свидетелски показания и относно това кога е изградена ограда от страна на ищеца,
като същевременно се установи от заключението на КСТЕ, че съществуващата такава
към момента на огледа на процесния имот е видимо нова и е била изградена в периода
м. 09.2020 г.- м. февруари 2021 г. Няма категорични доказателства по делото още за
афиширане на поведение от К. Г., което да води на извод, че са упражнявани от него
собственическите правомощия в пълен обем и че това поведение е обективирано по
начин, позволяващ на всяко заинтересовано лице да узнае за него. Фактическият
състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно и
несъмнително, да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин. Не е
достатъчно ищецът само да започне да свои имота, своенето е трябвало да бъде
доведено до знанието на насрещната страна, а в случая липсват доказателства същият
да е извършил действия, с които да манифестира спрямо ответницата намерението си
да владее имота за себе си. Дори същият да е владял имота в някакъв период от време,
владението му е било скрито, поради което не може да се противопостави на
действителния собственик, спрямо когото съществува скритостта. Субективният
признак на владението не следва и от твърдяното действие по депозиране на молба
пред нотариус за издаване на констативен нотариален акт от страна на ищеца.
Инициирането на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален
акт не е израз на намерението за своене, доколкото последното следва да бъде насочено
и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица /като в случая
представените с исковата молба писмени доказателства дори не касаят процесния
имот/. В допълнение следва да бъде посочено, че от ответната страна е реагирано
срещу предприетата от ищеца процедура по съставяне на констативен нотариален акт,
като е подаден сигнал до ****, за да предотврати възможността да бъде издаден такъв
акт. От това че ответницата не е извършвала действия по облагородяване на имота и
не е поставяла ограда на същия, не може да обоснове извод, че е загубила правото на
собственост върху имота. Правото на собственост върху даден имот не се загубва
поради неговото неползване. То може да бъде загубено, само ако трето лице придобие
имота на деривативно или оригинерно придобивно основание или собственикът се
откаже от вещното си право по предвидения в чл.100 ЗС ред, каквито данни в случая
липсват. По изложените съображения, съдът намира, че ответницата се легитимира
като собственик на основание земеделска реституция и по наследство на недвижимия
имот с идентификатор 56784.539.376, а ищецът не успя да докаже наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, доколкото не установи фактите, от които
8
то произтича, при което предявеният от него отрицателен установителен иск подлежи
на отхвърляне.
По предявения насрещен иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС: За
основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на предвидените в чл. 108 от ЗС предпоставки: че е собственик на имота на
твърдяното придобивно основание и че ответникът владее спорния имот без
основание. Обект на търсената с осъдителния иск защита е описаният в исковата
молба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.539.376
по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, по отношение
индивидуализацията на който не се спори.
Ищцата по този иск счита, че е станала собственик на горепосочения имот на
основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и по наследство, като е въвела и друго
евентуално основание- изтекла придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Ответникът не
оспорва, че владее процесния имот, отказва предаването му на ищцата и твърди, че е
собственик на имота вследствие на изтекла в негова полза придобивна давност по см.
на чл.79, ал.1 от ЗС, като давностното владение върху имота е упражнявано от 2003г. и
до настоящия момент. В мотивите на настоящото решение съдът вече направи извод,
че Й. В. е установила по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване в
съответствие с разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК, че е придобила процесния имот на
основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване по закон от нейните родители. С
решение на **** от 08.07.2005г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на А. и С. Ч., чийто единствен
наследник е В., в съществуващи стари реални граници върху имота, като
легитимиращият ищцата титул за собственост не е оспорен от ответника. Доколкото се
доказа първото от сочените от ищцата основания за придобиване на собствеността
върху имота, то съдът не коментира наведеното от нея, при условията на евентуалност,
основание – придобивна давност. На следващо място, по делото се установи наличието
и на втората изискуема от закона предпоставка за уважаване на заявената претенция.
Не е спорно между страните, че ответникът упражнява фактическата власт върху
процесния имот. Не се доказа обаче наличието на годно правно основание,
оправдаващо това владение. За осъществяване на твърдения оригинерен придобивен
способ ответникът следваше да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 10
години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без
противопоставянето от страна на титуляря на правото на собственост, както и че е
демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик. Събраните по делото доказателства не сочат К. Г. да е
упражнявал фактическа власт върху имота, чрез явно и несъмнено изявено намерение
за своене. В подадения отговор на насрещната искова молба ответникът поддържа, че е
владял имота повече от 15 години, но в показанията на разпитаните по делото
свидетели М. и С. подобни данни липсват. Не се установява от тях нито началният
момент на фактическата власт върху имота, нито това владение да е било явно,
9
постоянно, непрекъснато, спокойно и несъмнително в заявения период от време.
Същите не сочат по сигурен и категоричен начин конкретни извършвани от ответника
действия като собственик на вещта и техния интензитет. Недоказан остана и
субективният признак на владението. Дори ответникът да е имал в съзнанието си
желание да свои вещта, за да произведе ефект придобивната давност, е било
необходимо намерението за своене да е манифестирано по отношение на действителния
собственик. Следователно, не се доказа правоизключващото възражение на ответника
за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не се установиха елементите
на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС.
Поради горното, предявеният иск по чл.108 ЗС се явява основателен и следва да се
уважи. С оглед изхода на спора, К. Г. следва да бъде осъден да заплати на Й. В.
направените от нея разноски за производството. Съобразно представения списък по
чл.80 ГПК, общият размер на разноските е 7 118,90 лв., като тях 1423,90 лв.- за внесена
държавна такса по насрещната искова молба и за преписи; 145 лв.- такса към АВ, 350
лв.- депозит за КСТЕ и 5 200 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
констатира, че е заплатена от страна на В. и сума от 100 лв., представляваща завишен
хонорар за работа на вещото лице инж. Г., при което разноските, които следва да се
присъдят в полза на същата възлизат на 7 218,90 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от К. В. Г., ЕГН **********, с адрес
за призоваване: ****, със съдебен адрес- ****- адвокат И. С., против Й. А. В., с ЕГН
********** и постоянен адрес: **** иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата Й. А. В. не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 56784.539.376 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: ****, с площ: 5 833 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3013, квартал 3, при
съседи: 56784.539.363, 56784.539.383, 56784.539.382, 56784.539.377, 56784.539.374,
56784.539.375.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: ****, със съдебен адрес- ****- адвокат И. С., че Й. А. В., с ЕГН **********
и постоянен адрес: **** е собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване
по закон от нейните родители А. В. Ч. и С. А. Ч. на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 56784.539.376 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: ****, с площ: 5 833 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3013, квартал 3, при
съседи: 56784.539.363, 56784.539.383, 56784.539.382, 56784.539.377, 56784.539.374,
10
56784.539.375.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****, със съдебен
адрес- ****- адвокат И. С., да предаде на Й. А. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес:
**** владението на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****, със съдебен
адрес- ****- адв. И. В. С., да заплати на Й. А. В., с ЕГН ********** и постоянен адрес:
**** сумата от 7 218,90 /седем хиляди двеста и осемнадесет лв. и деветдесет ст./ лв.-
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд - Пловдив:.......................................
11