МОТИВИ към
присъда по НОХД № 1579/2019 г. по описа на на РС
Сливен, изготвени на 09.11.2020 год.
Подсъдимият Г.И.Й. е предаден на съд за извършено
от него престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК
спрямо И.Г.Й. и за извършено престъпление по чл. 144 ал.3, вр.
ал.1 от НК спрямо Е.С.Й..
В с.з. представителят
на РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „пробация”
изразяваща се в двете задължителни мерки за срок от шест месеца.
В с.з. подсъдимият Й., редовно
призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Не дава обяснения. Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Подсъдимият не се признава за
виновен, моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.И.Й. е роден на роден
на *** ***, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
Подс. Г.Й. и И.Г.Й. са син и баща. Св
Е.Й. е бивша съпруга на И.Г.Й..
По време на брака си И.Й. и
Е.Й. ***, заедно с
двете деца на св. Й. от първия й брак Подс. Й. живеел заедно с тях
на посочения адрес. В последствие, след като св. Й. забременяла, отношенията
между подсъдимия и И.Й. се влошили. Още преди да се роди детето Ивон, подс. Й. вече не живеел с
баща си и св. Й..
През годините често между подсъдимия и неговия
баща възниквали конфликти по различен повод, като при един от тези конфликти
през 2016 г.,
подсъдимият влязъл през оградата в дома му и се скарали.. На св. Й. била
причинена телесна повреда. И.Й. подал сигнал на тел. 112, където заявил, че
синът му го е нападнал и ударил жена му в главата. Вследствие на този конфликт
бащата на подсъдимия завел дело по ЗЗДН. С определение от 22.06.2016 г. по гр.д. № 496/2016 г. РС-Нова Загора на
основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН е задължил подс. Г.Й. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо баща си и Е.Й..
Отстранил е подс. Г.Й. от обитаване на жилището, находящо се в гр.Нова Загора,
ул. „Поборническа“ № 66. Забранил е на подс. Г.И.Й. да приближава това жилище,
както и местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалите Г.Й.
и Е.Й.. Въз
основа на цитираното определение била издадена заповед за незабавна защита, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН. В последствие, в
насроченото открито с.з. по делото, молителят - И.Г.Й., оттеглил молбата си и
производството е било прекратено.
През лятото на 2017 год. подсъдимия,
управлявайли лек автомобил, преминал с висока скорост
покрай св. Й., която била с двете си дъщери Ивона и Севастияна.
На 19.10.2017 г. в
гр. Нова Загора, св. Е.Й. получила телефонно обаждане от мъж, който обиждал св. Й., без да отправя закани с
убийство. На 02.11.2017 г., за този случай, И.Й. *** жалба срещу сина си - Г.Й.. Била
образувана полицейска преписка, в хода на която пред полицейския служител – св.
К.И.Й. и Елена Й. споделили, че подсъдимият на процесната
дата – 19.10.2017 год. позвънил на телефонния номер
на св. Й. и им отправял закани с убийство.
Св. Й. се
притеснила за съпруга си, който й е споделил че се страхува от поведението на
сина си, който имал лоши приятели и могат да им навредят , както се притеснила
и за децата си, като дъщеря й Н. се страхувала и притеснявала от подсъдимия.
Към момента на
съдебното следствие пред настоящата инстанция отношенията между подсъдимия от една страна и баща
му и св. Й. от друга се нормализирали.
Видно от заключението на
назначената по делото психологична експертиза И.Г.Й. е годен правилно да възприема заканите за убийство спрямо него и
близките му и тези закани ги е възприел правилно. Освидетелстваният
е осъзнавал правилно отправените закани и те са от такова естество, че могат да
възбудят у него основателен страх за осъществяването им. Отправените закани за убийство към него и против негови ближни, са възбудили
основателен страх у И.Й. за осъществяването им.
Изготвена е и психологична експертиза на
пострадалата Е.С.Й., от заключението на която е видно, че Й. е в състояние да възприема правилно заканите за
убийство спрямо нея и близките й и същата правилно ги е възприела. Освидетелстваната е осъзнала правилно
отправените закани и те са от такова естество, че да възбудят у нея основателен
страх за осъществяването им. Според експретното заключение отправените закани за убийство към И.Г.Й. и
против негови ближни, са възбудили основателен страх у Е.Й. за осъществяването
им.
Изготвена е и съдебно-фоноскопна експретиза, при която
на хартиен носител се въпроизвежда, подадения сигнал
от И.Й. на 21.06.2016 год. на тел.112.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
За осъществяване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или чрез действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е въприета от него и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
Въз основа на събрания в хода на разследването по
делото доказателствен материал, съдът намира обаче, че не може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият действително се е заканил с убийство на баща
си и св. Й. на 19.10.2017 год.
Безспорно
се установи, че на процесната дата е имало телефонно
обаждане на мобилния телефон на св. Й.. Последната обаче многократно разпитвана
в хода на досъдебното и съдебното производство дава противоречиви показания не
само за това какво е било съдържанието на думите, които е възприела, но и
относно това от кого е било обаждането. Противоречие е налице и относно това
дали мобилният й телефон е бил пуснат на високоговорител и дали и И.Й. е въприел отправените думи и изрази. Така, в хода на
досъдебното производство св. Й. заявява, че по телефона й се е обадил подсъдимият,
който се е заканил с думите: „ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина,
майка ви ще еба“. В хода на съдебното следствие същата заявява веднъж, че
подсъдимият й се е обадил и я е обиждал, но не й е отправял закани с убийство,
а в следващо съдебно заседание заявява, че дори не е сигурна дали този, който й
се е обадил е действително подсъдимият. Св. Й. заявява относно съдържанието на
показанията, дадени от нея на досъдебното производство, че е такова, тъй като е
била афектирана, както и заявява, че бащата на подсъдимия й е казал да даде
такива показания. Същата причина свидетелката изтъква и относно споделеното от
нея пред вещото лице.
Съдът не
кредитира показанията на св. Й., дадени в хода на досъдебното производство,
като приема за житейски логични обясненията й относно констатираните
противоречия както за това, че е била афектирана, така й че бащата на
подсъдимия й е казал да даде такива показания. Съдът намира за житейски логични
обясненията на св. Й. и съответно дава вяра на показанията, дадени в хода на
съдебното следствие, тъй като от една страна е видно, както от нейните, така и
от показанията свидетелите С. и К., а и от събрания писмен доказателствен
материал и фоноскопна експретиза,
че отношенията между нея и бащата на подсъдимия от една страна и подсъдимия от
друга са били влошени още преди процесния инцидент - между
страните е имало физическа и вербална агресия, имало е образувано гражданско
дело, от което може да се направи обоснован извод, че и св. Й., а и св. Й. са
били афектирани от поведението на подсъдимия, което би могло да даде отражение
върху достоверността на показанията на св. Й., дадени в хода на досъдебното
производство. А близките лични отношения между Й. и И.Й. предполагат
възможността св. Й. действително да й е казал какви показания да даде на
досъдебната фаза на процеса, а и пред вещото лице. Ето защо и съдът, макар и да
кредитира показанията на св. К. относно факта, че на него от св. Й. и бащата на
подсъдимия му е казано, че на 19.10.2017 год. подсъдимият им отправял закани с
убийство, то, тъй като от една страна по своето същество показанията му
представляват преразказ, а от друга страна – св. Й. твърди, че в хода на
досъдебното производство е била афектирана от поведението на подсъдимия и
казаното от нея е вследствие на това, което й е казал Й. да каже, то съдът
приема, че не може да основе извод за извършване на престъпление и то именно от
подсъдимия, на тези косвени доказателства. Налице е съмнение доколко
разказаното му от св. Й. и бащата на подсъдимия съответства на действително
случилото се на 19.10.2017 год. Съдът приема като житейски логично в хода на
досъдебното производство св. Й. да е дала показания, че на процесната
дата подсъдимия й се е обадил и се е заканил с убийство на нея и на баща си,
тъй като е била афектирана, доколкото към този момент отношенията между
страните, както се установи в хода на процеса, действително са били лоши.
Въпреки
че, за да бъде осъществено деянието по чл. 144, ал.3 от НК не е необходимо обективираната с думи или действия закана с убийство
действително да е възбудила страх от осъществяването му, то фактът, че в
съдебно заседание св. Й. заяви, че не се е страхувала за живота си, както и че
се страхува е споделила пред вещото лице, защото е била афектирана и защото
така й е казано, също води до извода, че действително в състояние на раздразнение
свидетелката е дала показанията си пред разследващия полицай.
От
факта, че нито св. Й., нито бащата на подсъдимия, се възползваха от правото да
се конституират като частни обвинители и по този начин редом с представителя на
РП Сливен да поддържат държавното обвинение, както и от факта, че нито един от
двамата не се конституира като граждански ищец, търсейки обезвреда
за причинени от подсъдимия с деянието за което е обвинен, вреди, също може да
се направи извод макар косвен такъв, не само че двамата не са се страхували за
живота си, но най-вече че св. Й. не е дала достоверни показания на досъдебното
производство относно това кой й се е обадил и какво точно й е казал на процесната дата, а показанията й в този период са били
продиктувани както от желанието на бащата на подсъдимия, така и от влошените им
отношения с подсъдимия като цяло.
Съдът
кредитира показанията на св. Н.С., доколкото с тях се установяват влошените
отношения между подсъдимия от една страна и неговия баща и Елеонова
Й. от друга. Самата С. не е свидетел – очевидец на случилото се на 19.10.2017
год.
Както
посочи и по-горе, съдът кредитира показанията на св. К., относно факта, че е работил
по полицейската преписка по подаден сигнал от И.Й. срещу сина му за инцидента
на 19.10.2017 год., както и че пред него И.Й. и Е.Й. са споделили, че
подсъдимият ги е заплашвал с убийство.
От
факта, че съдът не кредитира показанията на св. Й., дадени в хода на досъдената фаза на процеса, както и от показанията й в хода
на съдебното следствие, че това, което е заявила пред вещото лице не е вярно и
предвид факта, че заключението на вещото лице се базира именно на материалите
събрани в хода на досъдебното производство и вследствие на личното изслушване
на Е.Й. и И.Й., то съдът не кредитира и заключението на вещото лице, относно
това, че Й., а и И.Й. са осъзнали правилно отправените закани
и те са от
такова естество, че да възбудят
у тях основателен страх за осъществяването им.
Съдът
кредитира изготвената фоноскопна експретиза
доколкото тя отразява на хартиен носител, подадения сигнал на тел. 112 от И.Й.
на 21.06.2016 год.
В хода
на съдебното следствие свидетелите И.Г.Й., като баща на подсъдимия, Я.М.Д. –
като баба на подсъдимия, Р.Г.Р. – като майка на подсъдимия, П.И.Й., като
съпруга на подсъдимия и С.И.П., като живуща на семейни начала с подсъдимия, се
възползваха от разпоредбата на чл. 119 от НПК, поради което съдът може да
включи показанията им в доказателствената съвкупност и да позове своите изводи
на тях.
С оглед
така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Въз основа на кредитирания от съда, на база изложеното
по-горе, събран доказателствен материал, не може да се направи категоричен и
еднозначен извод не само, че подсъдимият е извършител на деянията, за които е
привлечен към наказателна отговорност, а не може да се направи извод, че въобще
на 19.10.2017 год., спрямо Е. Йорданови и И.Й. е извършено престъпление по чл. 144,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
Ето защо съдът призна подсъдимия
за невиновен и го оправда по повдигнатите му обвинения.
С оглед правилата на процеса
съдът се произнесе приобщеният в хода на съдебното следствие като веществено
доказателство един брой компактдиск да остане на съхранение по делото до изтичане
сроковете за съхранение на самото дело.
По правилата на процеса
разноските направени по делото остават за сметка на държавата.
В този смисъл съдът постанови
своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :