Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 16.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседА.е на 16 август две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Коюмджиева ч.гр.д.№ 1866 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на взискателя
Б.Н.Б. срещу постановление от 03.12.2018г. на ДСИД.И. в СИС при СРС, 3
отделение, 20 участък, по изпълнително дело № 1356/2005г., с което на основА.е
чл.433, ал.1, т.8 е прекратено изпълнителното производство.
Жалбоподателят
твърди, че от страна на Б.та е искано от съдебния изпълнител по делото
предприемане на различни изпълнителни действия. БНБ нееднократно е подавала
молби до ДСИ за проучване имущественото състояние на длъжника, като последната
такава молба е с изх. № БНБ-105099/17.11.2016 г. Посочва, че БНБ е предприела
необходимите действия за отстраняване на пречките пред принудителното
изпълнение, с цел превеждане на дължимите от длъжника. Моли да бъде отменено
обжалваното определение.
Длъжникът, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436,
ал.3 ГПК не излага становище по частната
жалба.
ДСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалвА.те
действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на стрА.те и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Процесното изпълнително дело № 1356/2005г. е образувано по молба на жалбоподателя — БНБ въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2005г., издаден по гр.д. 97/2004г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, съгласно който А.П.Ч., ЕГН **********, е осъдена да заплати на БНБ, сумата от 40 025 лева, представляваща липса, допусната от наследодателката й К.Н.Ч., допусната като отчетник на длъжността „касиер“ на оперативна каса № 26, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2004г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основА.е чл.207, ал.1, т.2 във връзка е чл. 211, ал.1 от КТ , както и сумата от 13296,50 лева, представляваща лихва за забава върху сумата по предходния иск, изтекла през периода от 08.08.2001г. до 21.01.2004г. по иск с правно основА.е чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
На 11.09.2005г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника. На 24.06.2005г. взискателят е поискал да бъдат издадени
удостоверения, с цел установяване на декларирА. банкови сметки, МПС, движимо и
недвижимо имущество. На 26.03.2008г. е депозирана молба взискателя -БНБ, с която
иска да бъде извършена справка в НАП за регистриран трудов договор на длъжника.
С молба от 20.01.2009г. взискателят е поискал справка до НАП за наличие
на трудов договор на длъжника. Установено е, че длъжникът няма декларирА.
недвижими имоти и МПС на територията на Столична община. На 06.04.2009г. е
връчено запорно съобщение на управителя на „О.“ ЕООД, работодател на длъжника Ч..
В СИС при СРС на 13.04.2009г. е получено писмо от работодателя, че Ч. е в
отпуск по майчинство и получава обезщетение за отглеждане на дете до две
години. С молба вх. 11228/ 07.09.2009г. взискателят е поискал издаването на
удостоверение, с оглед установяване на движимо и недвижимо имущество на
длъжника. На 09.04.2010г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка
в НАП относно наличие на трудов договор на длъжника. Взискателят на 30.09.2010г.
е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Запорното съобщение е получено от пълномощник „О.“ ЕООД на 10.11.2010г.,
като по делото на 18.11.2010. е постъпило писмо от третото задължено лице, че
длъжникът А. Ч. не получава трудово възнаграждение, тъй като е в отпуск за
бременност и раждане и получава обезщетение от НОИ. На 20.12.2011г. е поискано
отново проучване на имущественото състояние на длъжника. На 22.05.2012г. в СИС
при СРС е постъпило писмо от „О.“ ЕООД, в което е посочено, че трудовото
правоотношение на длъжника е прекратено. С молба от 01.02.2013г. и молба вх.
9536/ 29.08.2013г. взискателят отново иска извършване на проучване на имущественото
състояние на длъжника, а на 15.11.2013г. взискателят депозира молба с искане за
налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „Ю.И Е.Д.- България“ АД,
като върху същата има отбелязване от държавния съдебен изпълнител, че запорът е
наложен на 13.11.2013г. На 04.02.2014г. взискателят е депозирал молба с искане
за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „П.И.Б.“ АД, като на
11.02.2014г. е наложен запор. Взискателят на 13.02.2015г. е депозирал молба за
извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника -А. Ч., като с
молба от 18.11.2016г. е поискано същото. На 05.12.2016г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, като с писмо вх. № 15175/30.12.2016г.
Прокуратурата на РБ съобщава, че „върху трудовото възнаграждение на длъжника е
наложен запор по изпълнително дела на ЧСИ Н.М.и съгласно разпоредбата на чл.
446 от ГПК, към момента не могат да правят нови удръжки“. На 09.12.2016г. е
наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Ю.Б., а на 17.01.2017г. е
наложен запор и върху банковата сметка на длъжника в „ДСК“ ЕАД.
С молба вх. № 14015/ 30.11.2018г. депозирана
от длъжника, чрез адв. Л.Л.е поискано на основА.е чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК да
бъде прекратено изпълнителното дело. На 03.12.2018г. държавен съдебен
изпълнител е издал обжалваното постановление за прекратяване на изп. дело №
1356/2005г. по описа на СИС при СРС, на основА.е чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на горното, съдът прави следните
изводи:
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните
правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
В
чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК са предвидени основА.ята, при настъпването на
които изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В
конкретния случай, изпълнителното дело не е за събиране на издръжка. Същото е
образувано на 16.06.2005г. , въз основа на молба от Б.Н.Б. и представен
изпълнителен лист. Последното изпълнително действие, което е поискано от
взискателя Б.Н.Б. е по молба вх. № 132608 от 18.11.2016г., с която е поискано извършване
проучване на имущественото състояние на длъжника -А. Ч., като след тази дата - 18.11.2016г.
други изпълнителни действия не са поискА..
В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със
своите действия и искА.я, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба
за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да
отправя искА.я до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия,
което състояние продължава през период от две години, има за правна последица
прекратяване на изпълнителното производство по право.
В
случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че поддържаното
от длъжника по изпълнението основА.е за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е налице- в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, поради което и е налице основА.е за
потвърждаване на обжалваното определение, а депозираната от взискателя жалба -
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 17306 от 18.02.2019г. по описа на СГС на взискателя Б.Н.Б. срещу постановление
от 03.12.2018г . на ДСИД.И. в СИС при СРС, 3 отделение, 20 участък, постановено
по изпълнително дело № 1356/2005г., с което на основА.е чл.433, ал.1, т.8 е
прекратено изпълнителното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.