Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 237 Година 2019, 05.02.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав
на 09.01.2019
година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 3549 по описа за 2017 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от “МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР-СВЕТА ЕЛИСАВЕТА-РАКОВСКИ”ЕООД с адрес на управление гр. Раковски,
ул.“Васил Петлешков” № 1,
ет. 1 и 2, срещу Писмена покана изх. №160693 от 14.11.2017г.,
издадена от Директор РЗОК – Пловдив, с която дружеството е приканено да
възстанови сумата от общо 1 710 лева, получена без правно основание във връзка
с изпълнението на индивидуален договор №160693/17.02.2015г. и допълнително
споразумение №5/17.05.2016г. за оказване на специализирана извънболнична
медицинска помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК–Пловдив и
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР-СВЕТА ЕЛИСАВЕТА-РАКОВСКИ”ЕООД /изпълнител по него/.
Недоволен
от така издадения административен акт, жалбоподателят счита същия за
незаконосъобразен, излага конкретни доводи за това и настоява за отмяната му. Правят се принципни възражения за незаконосъобразността на
оспорената писмена покана, изразяващи се в липса на мотиви, липса на
доказателства дали и кога възложените от „МЦ-СВЕТА ЕЛИСАВЕТА-РАКОВСКИ“ЕООД СМД
са били заплатени и не на последно място, липса на доказателства за причиняване
преразход на бюджетни средства с допуснатото превишение
на броя на СМД, доколкото твърдяната вреда на РЗОК, причинена с превишението на регулативните стандарти за ІV тримесечие на
2016г., би следвало да е поправена с икономия през предходните три тримесечия
на 2016г. и целта на ЗБНЗОК за постигане на финансова дисциплина при
изпълнителите на медицинска помощ, е осъществена. Претендира присъждане на разноски. Подробни съображения
излага в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът
Директор РЗОК – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за нейното
отхвърляне. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане
на разноски.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, X-ти
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Със
Заповед №РД-13-2415/16.10.2017г./л.14/ ответният Директор наредил да бъде
извършена за срок от 16.10.2017г. до 20.10.2017г. извънпланова, по сигнал от
отдел „Здравноосигурителен бюджет“ към РЗОК - Пловдив, тематична, първична,
самостоятелна проверка от служители на РЗОК – Пловдив по изпълнението на
индивидуален договор на лечебното заведение №160693/ 17.02.2015г. и
допълнително споразумение №5/17.05.2016г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, със задача – контрол по изпълнението на назначените и
заплатени брой специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностичните
дейности.
За резултатите от проверката натоварените контрольори са
съставили Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-2415 от 17.10.2017г./л.20
и сл./. Въз основа на така съставения
протокол ответният директор издал и оспорената в това производство писмена
покана с основание в чл.76а ЗЗО.
Впрочем,
спор по установените факти не се формира между страните. Спорът се концентрира
във въпроса
допуснато ли е превишение на определените стойности
на назначавани СМД за четвърто тримесечие на 2016г. и това довело ли е до
нанасяне на щета на бюджета на НЗОК чрез преразход на бюджетни средства.
Веднага следва да се посочи, че следваният в
производството пред ответника ред/чл.76а ЗЗО/ предвижда установяване на
нарушението от контролните органи /ал.1/ и съставянето на нарочен протокол за
неоснователно получени суми /ал.2/, като лицето – обект на проверката, има
право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок,
считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на
срока за възражения по ал.1, Директорът на РЗОК издава писмена покана за
получаване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на
изпълнителя – ал.2 от същия текст. В настоящия случай, тази процедура е спазена в
развилото се административно производство - налице е заповед за възлагане на
проверка, в съответствие с която е извършена проверка от определените за целта
контролни органи, изготвен е и протокол за неоснователно получени суми, налице
е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение – и такова е
подадено с дата 19.10.2017г. /л. 23/, а след това е последвала и писмената
покана на ответния ръководител. Ето защо, наведените възражения за допуснати
съществени нарушения на адиминстративнопроизводствените
правила, съдът намира за неоснователни.
Във връзка с конкретно направените възражения от
страна на изпълнителя, следва да се посочи, че самата покана в случая е
постановена в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 АПК. Както вече се посочи, не се констатират нарушения на процесуалните правила
при осъществяване на действията от страна на органите на РЗОК. Издадена е от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган.
Според
съда, самата писмена покана /общо на 5 страници/ съдържа достатъчно обосновка
във връзка с формираната разпоредителна част, но от друга страна тя се основава
на съставения протокол от 17.10.2017г. и докладната записка към последния от
07.11.2017г. Именно последната записка съдържа на пет страници детайлно
посочване с обосновка на причините, мотивирали приемане на извода за
надвишаване на РС по периода – четвърто тримесечие на 2016г. Посочено е, че се
издава на основание чл.76а ал.3 във връзка с чл.76а ал.1 ЗЗО. Или, съдържа
фактически и правни основания.
Във
връзка с изложените възражения за противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби, в общ план следва да се
посочи, че според чл.3 ал.1 ЗБНЗОК за 2016г. /отм./ всяко тримесечие към
договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК
определя броя на назначаваните СМД и МДД в съответствие с чл.1 ал.2, ред 1.1.3.2 и ред 1.1.3.4 от същия
закон, т.е. в съответствие с размера на средствата, определени за тези
дейности.
Преди
това, по идентична разпоредба на Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2007г. /отм./, Конституционният съд на Република
България не възприе тълкуването, дадено с Решение № 12098 от 04.12.2006г. по адм. д. № 3696/2006г. на ВАС на РБ, 5-членен състав, ІІ-ра колегия и с Решение № 2 от 22.02.2007г. по к. д. №
12/2006г. се произнесе в смисъл, че ограничителната норма не е
противоконституционна. В мотивите на това решение Конституционният съд посочи:
„Тълкуванията на Конституционния съд и върховните съдилища са актове на волята.
Волята е продукт на духа, тя не може да бъде вярна или невярна. Това е
различието между съдебните тълкувания и тези, които прави юридическата наука.
Последните имат описателен характер и за тяхната достоверност може да се спори,
докато тълкуването на съдилищата е задължително – „то е такова, каквото е“. В
крайна сметка става въпрос за съотношение между върховенство на закон и
върховенство на Конституция. Противоречието в тези случаи се преодолява по
нормативен път.“
След
това решение на Конституционния съд, ВАС на РБ прие, че то по задължителен за
всички държавни органи, юридически лица и граждани начин /чл.16 ЗКСРБ/
подчертава правилото: ежегодно Народното събрание със закон определя
средствата, които могат да бъдат разходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична
дейност. Тези средства се разпределят от НЗОК по региони, а от нейните
териториални поделения /РЗОК/ - по индивидуални и групови практики за първична извънболнична медицинска помощ. В този аспект,
превишаването на определените нормативи води до преразход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета
следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили /в тази насока е и
наложилата се константната съдебна практика на ВАС още с Решение № 3330 от
15.03.10г. по адм. д. № 15376/2009г. на ВАС-VІ отд., Решение № 3499 от 17.03.2010г. на ВАС по адм. д. № 16299/2009г., VI отд.,
Решение № 4442/07.04. 2010г. по адм. дело №
15113/2009г. по описа на ВАС VІ отд. и Решение № 4774
от 13.04.10г. по адм. дело № 15793/2009г. на ВАС VІ отд., Решение № 232/ 08.01.2018г. по адм.
д. № 13226/2016г. ВАС, VІ отд., Решение №
40/03.01.2018г. по адм. д. № 11636/2016г., VІ отд., а и много други/.
Следва
също да се има предвид, че съгласно Решение № РД-НС-04-27 от 11.04.2016г., РЗОК
определя индивидуалните регулативни стандарти /РС/ на всеки от отделните
изпълнители на извънболнична медицинска помощ при
спазване на утвърдените от Директора на НЗОК регионални РС за съответното
тримесечие. А съгласно чл.49 ал.1, 2 и 3 от Допълнително споразумение № 5 от
17.05.2016г. към Договор №160693/17.02.2015г., лечебното заведение може да
назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове,
определени съобразно Правилата по чл.3 ал.2 ЗБНЗОК за 2016г. /отм./, за което
всяко тримесечие се подписва между страните нарочен протокол.
В
случая, за четвъртото тримесечие това е протокол от 03.10.2016г./л.36/, ведно с
два други протокола от дати: 23.11.2016г. и 22.12.2016г. /л.37-38/, които
установяват изпълнение на процедурата на договореното с клауза 51 от
съглашението, касаещо случаи на мотивирана
необходимост от отпускане на допълнителен брой СМД и стойност на МДД за същото
това тримесечие.
Според
чл.52 ал.1 на допълнителното споразумение, лечебното заведение е длъжно да
възстанови на НЗОК заплатените от нея средства за СМД и МДД, назначени от него
извън определените му обеми, вкл. извън разрешените надвишения и задължението
за компенсиране.
С
оглед изложеното, следва да се отбележи, че подлежащите на възстановяване суми
по чл.52 ал.1 от допълнителното споразумение към индивидуалния договор на
лечебното заведение – жалбоподател с НЗОК, са средства, изплатени от НЗОК над
определените и договорени обеми за стойности на СМД и МДД, поради допуснатото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на определените предварително или след увеличение/преразпределение
техни размери, т.е. в тези случаи се касае
за възстановяване на получени суми, като по този начин се поправя причинената с
превишаването им щета/преразход на бюджетни средства от фонда, поверен за
управление на НЗОК/.
В
тази връзка от събраните по делото писмени доказателства, представени от
ответника, а също така и на база изслушаните заключения на в.л. Т. и в.л. С.,
които съдът кредитира като коректни и безпристрастно изготвени, по категоричен
начин се установява, че в действителност има превишение
на определените СМД над разрешените за четвърто тримесечие на 2016г. с 90 броя
на стойност 1 710 лева. Касата е заплатила посочените в писмената покана суми
във връзка с издадените СМД.
Същевременно
от изслушаната и приета неоспорена от страните повторна ССЕ се установява, че
за второ тримесечие на 2016г. МЦ има неусвоени /неизползвани 86 броя СМД по бл.
МЗ-НЗОК №3. А съгласно изричната разпоредба на чл.15 ал.1 от Правилата за
условията и реда за утвърждаване от НЗОК за всяка РЗОК и за всяко тримесечие
към договорите с изпълнителите на извънболнична
първична и на извънболнична специализирана медицинска
помощ на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността
на назначаваните медико-диагностични дейности - 2016 година, приети от
Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-27/11.04.2016г., в сила от 01.04.2016г.,
неусвоените брой/стойности за СМД и МДД от ИМП от предходното тримесечие могат
да бъдат усвоени през текущото и следващи тримесечия с изключение на тези,
неусвоени през четвърто тримесечие. Това не е било взето предвид при
постановяване на оспорената в настоящото производство писмена покана.
На
следващо място следва да бъде съобразено, че съгласно чл.22 ал.2 от ЗЗО
разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, се определят в
годишна стойност, а финансовата рамка на НЗОК съответства на годишните разходи
за здравноосигурителни плащания. Тримесечните средства (брой на СМД и стойност
на МДД) се определят на всеки изпълнител на първична и специализирана
медицинска помощ в рамките на годишните разходи на НЗОК и съответната РЗОК. Като
целта на тримесечните разпределения на броя на назначаваните СМД и стойността
на МДД е да се осигури финансова дисциплина и текущ контрол върху разрешените и
изразходваните средства в рамките на финансовата година. А с ангажиране
отговорността на изпълнителя на медицинска помощ се цели обезщетяване на
нанесените на НЗОК вреди от преразход на средства, допуснат в резултат от
назначени и извършени медицински дейности над определения брой СМД или над
определената стойност МДД. При определяне на размера на нанесените на НЗОК щети
обаче, следва да бъде отчетена реализираната икономия през друго тримесечие и
да се извърши съответната компенсация на преразхода в рамките на отчетната
година/ така: Решение № 5317/27.04.2017г., постановено по адм.
дело № 10974/2016г., Решение №28/03.01.2018г., постановено по адм. дело № 10644/2016г., Решение №12341/15.10.2018г.,
постановено по адм. дело № 8266/2017г. и др., всички
на ВАС, VI-то отд./.
Съобразявайки
изложеното до тук, и след като е изключило от броя на установеното превишение на регулативния стандарт за бланка МЗ-НЗОК № 3
за четвъртото тримесечие на 2016г. (90 бр.) броя на неусвоени/неизползвани СМД
по бл. МЗ-НЗОК № 3 (86 бр.), вещото лице С. е установило, че жалбоподателят е
допуснал превишение на определения му брой СМД за
ІV-то тримесечие на 2016г. в частта бл. МЗ-НЗОК №3 – за направления за
консултация или провеждане на съвместно лечение само на 4 броя СМД, чиято
стойност е 76 лева.
Консеквентно, това обосновава и изводите на
настоящия състав за основателност на жалбата на изпълнителя до размера на
установените в това производство превишения в размер над 76 лева. В останалата
част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено,
че са неоснователни възраженията във връзка с преценката за наличие на
“излишъци” на регионално/РЗОК – Пловдив/ ниво и на национално такова, в каквато
насока са поставени въпроси на вещото лице, тъй като “прихващания” и
“компенсации” в случая няма как за бъдат направени, още повече, че няма как по
настоящото дело да бъде видяна общата картина на масови превишения, направени
за същия отчетен период от многобройните други изпълнители на медицинска помощ,
които по идентични съдебни производства/също все още висящи/ с Касата също се
позовават на подобна възможност.
С оглед констатираната частична
незаконосъобразност на оспорения административен акт и претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива им се дължат,
съобразно уважената, респ. съответно отхвърлената част на жалбата.
Така, за жалбоподателя разноските се констатираха
в размер на 1 098,89 лева (от общо извършени 1150 лв. – 50 лв. ДТ, 500 лв.
депозити за вещи лица и 600 лв. адвокатско възнаграждение), а за ответника – 20,00
лева (от общо извършени 450 лв. - 250 лв. депозит за вещо лице и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП, във
връзка с чл.76 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК). Или по компенсация на жалбоподателя
се дължат разноски от страна на ответника в размер на 1 078,89 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., Х състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ писмена покана
изх. №160693 от 14.11.2017г., издадена от
Директор РЗОК – Пловдив, в ЧАСТТА, с която „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР-СВЕТА
ЕЛИСАВЕТА-РАКОВСКИ”ЕООД е приканено да възстанови сумата от общо 1 634/хиляда
шестстотин тридесет и четири/лева, получена без правно основание във връзка с
изпълнението на индивидуален договор № 160693/17.02. 2015г.
и допълнително споразумение №5/17.05.2016г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център,
сключен между НЗОК/РЗОК–Пловдив и „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР-СВЕТА ЕЛИСАВЕТА-РАКОВСКИ”ЕООД,
като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, като ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата и част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА РЗОК – Пловдив с адрес на
призоваване гр.Пловдив, ул. „Христо Чернопеев”№14 да
заплати на “МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР-СВЕТА
ЕЛИСАВЕТА-РАКОВСКИ”ЕООД с адрес на управление гр. Раковски,
ул.“Васил Петлешков” № 1,
ет. 1 и 2, сумата от общо 1 078,89/хиляда
седемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ лева разноски по делото по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :