Р Е Ш Е Н И Е
№ 228 /08.04.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Цветомира Димитрова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1189 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.П., против Решение №111/12.10.2021г., постановено по АНД №20215620200523 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0351-000376 от 12.05.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не разгледал задълбочено обстоятелствата, свързани в несъобразяването на материалния закон от страна на административно-наказващия орган. От административно-наказателната преписка се установявало, че към 09.03.2021г. свидетелството за управление на МПС на касатора било отнето с налагане на принудителна административна мярка. Управлението на МПС било установено впоследствие – на 16.04.2021г., в срока на изтърпяване на ПАМ. В тази връзка било образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по смисъла на чл.343в, ал.3 във вр. с чл.1 от Наказателния кодекс, като наказателното производство приключило със споразумение. За престъплението Т. бил осъден на наказание „Пробация“ с пробационни мерки. Не му било наложено обаче наказание лишаване от право по смисъла на чл.343г от НК. Това било продиктувано от факта, че към момента на деянието А.Т. вече бил лишен от право със заповедта за налагане на ПАМ. Предвид изложеното се счита, че към датата на издаване на НП – 16.04.2021г., не било възможно Т. отново да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, защото към датата на издаване на това НП той не притежавал СУМПС, лишен бил от същото със ЗППАМ. Тези аргументи обаче не били възприети от решаващия съд.
По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на НП.
Ответникът по касационната жалба, Група към ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника на същия е постъпила писмена молба, в която се ангажира становище по хода на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №111/12.10.2021г., постановено по АНД №20215620200523 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г., е потвърдено Наказателно постановление №21-0351-000376 от 12.05.2011г. на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП на А.Т. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна, съдържали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Налице било пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба. Спазени били и сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Посочил, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуването на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. Установил, че наказаното лице управлявало процесния лек автомобил и след надлежна покана изрично отказало да бъде тествано за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство, като не изпълнило и предписанието за медицинско изследване. Налице бил и субективният елемент от състава на нарушението, което било извършено виновно, при пряк умисъл. В мотивите на решението съдът обсъдил вида и размера на наложените наказания, както и отнетите с НП контролни точки на водача, като приел че отнемането било сторено законосъобразно. Обосновал и извода си за липса на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Районният съд е изложил доводи относно това кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанията. Ето защо не е налице касационното основание за отмяна на решението по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, приложим съобразно чл.63а, ал.1 от ЗАНН.
Правилно е прието, че при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения на ЗАНН, като направените в тази насока изводи се споделят от настоящия състав.
Ясно в НП е
посочено, че санкциите се налагат на основание чл.174, ал.3, предл.2-во от ЗДвП. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в себе си и
материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на
визираните в същата наказания. Казано по друг начин, нарушената и санкционната
разпоредба в случая съвпадат, поради което не би могло да се стигне до
неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е санкционирано,
нито че квалификацията на нарушението е непълна или неточна.
Разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. В случая със
санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза, като за
съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно
превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Безспорно от писмените гласни доказателства, дадени от преки свидетели – очевидци, на поведението на санкционираното лице, които правилно са кредитирани от въззивната инстанция, се установява извършването на нарушението, като се сочи че наказаното лице било пристигнало с управляван от него автомобил на паркинга срещу бившата бензиностанция „Никея“, гр.Харманли. Свидетелят Д. изрично в показанията си пред районния съд посочва, че в портфейла на настоящия касатор Т. от колегата му Т. било забелязано пакетче с бях прах, увито в стар АУАН, като на въпроса „какво е това“ Т. реагирал с поставяне на пакетчето в устата и поглъщане на част от съдържанието му. След това отказал да му бъде направен тест на за наркотици. Свидетелят Б. допълва, че Т. бил неадекватен, като също споделя за открито у лицето пакетче с бях прах и изричния му отказ да бъде тестван за наркотични и упойващи вещества. От показанията на посочените свидетели по безспорен начин следователно се установява, че касационният жалбоподател е имал качество на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, както и че при надлежна покана, достигнала до знанието на му, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По отношение възраженията в касационната жалба следва да се има предвид, че обстоятелството, че спрямо касатора на 09.03.2021г. е била приложена ПАМ“Отнемане на СУМПС“, не е пречка на същия да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява м.п.с.“, тъй като ПАМ не представлява наказание и със същата не се забранява извършване на определена правно регламентирана дейност, а е форма на държавна принуда. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Затова и законосъобразно с НП е било постановено от АНО и кумулативно предвиденото наказание за нарушенията по чл.174, ал.3 от ЗДвП -лишаване от право да управлява МПС за съответния срок.
Следователно, като е достигнал до извода, че касаторът е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с процесното НП
административно нарушение и е потвърдил санкционния акт, районният съд е
приложил правилно закона. Размерът на наложеното наказание е точно определен, в
съответствие с посоченото в разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
С оглед горното, настоящата инстанция счита,
че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №111/12.10.2021г., постановено по АНД №20215620200523 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0351-000376 от 12.05.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.