Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №13199 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД от Ю.Ж.К. срещу „Г.т.„
ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания вследствие на нанесени средни и леки телесни повреди
в резултат на претърпяна трудова злополука на 11.10.**. в гр.Варна, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
-16.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7500.60 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.11.**. до датата на завеждане на
иска 15.10.2020г.
Ищцата твърди, че на 11.10.**. около
21:00 часа претърпяла трудова злополука, към която дата работила при ответника
по трудов договор №**/29.06.**. на длъжността „кондуктор“. В деня на
злополуката ищцата изпълнявала трудовите
си задължения в тролейбус по линията №**. Тролейбусът се движел след обръщач 83
посока ж.к.“Владислав Варненчик“ и изведнъж поради гонка на пътя на частни
коли, водачът на тролейбуса, за да избегне настъпването на пътно транспортно
произшествие, натиснал рязко спирачките, при което ищцата паднала до първата
врата на тролейбуса. При падането си ударила силно главата и ребрата в дясно,
при което загубила съзнание. Шофьорът и няколко пътника я свестили и когато
дошла в съзнание, не можела да си поеме въздух, имала вкус на кръв в устата си,
не могла да помръдне и останала на място. Дишала много трудно и при всяко
вдишване усещала силна болка в гърдите, дишането х било късо и насечено. Бил
извикан екип на Спешна помощ, който дошъл на място заедно със служители на
сектор „ПП“ при ОД на МВР. Ищцата не можела да се движи, затова я качили на
ръце в линейката. Била откарана в МБАЛ“Света Анна“ АД гр.Варна за диагностика и
лечение с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. От
удара главата силно я боляла и й се виело свят непрекъснато. Състоянието й се
подобрило на 14.10.**. след лечение и била изписана три дни по-късно от
Клиниката по Неврохирургия. Здравословното й състояние не било много добро.
Продължава да диша и да се движи изключително трудно. Продължавала да изпитва
силни болки в гърдите, едвам сядала и лягала и не можела да се движи, поради и
което лекарят й дал направление за рентгеново изследване на ребра. На 23.10.**.
провела такова изследване, при което било установено интактни белодробен
паренхим и плевра фисура на четвърто ребро в дясно аксиларно. След изписването
от лечебното заведение й било назначено домашно лечение, което обусловило
назначаването на 13 дни отпуск за
временна неработоспобност за периода от 12.10.**. до 24.10.**., който бил
удължаван три пъти до 20.11.**.
С разпореждане №5104-03-248 от 01.11.**.
издадено от НОИ, ТД –Варна злополуката, която ищцата претърпяла, била обявена
за трудова по реда на чл.55,ал.1 КСО.
Твърди, че вследствие на претърпяната от
нея трудова злополука й били причинени неимуществени вреди в резултат на
описаните от нея травматични увреждания. Излага, че сега дори и след проведения
курс на лечение усеща болки в главата, на моменти имала силен световъртеж и й
отнемало доста време, за да концентрира и да дойде на себе си, движенията й
били затруднени и имало моменти, в които се изправяла и навеждала трудно.
Изминали близо три години, но травмите, които получила оставили следи и до днес
и заявява, че не се е възстановила напълно не само физически, но и емоционално.
Шокът и стресът от инцидента останали и до ден днешен. Наред с физическата
болка и страдание, които изживяла и които не били преминали и до днес,
преживяла силен стрес, водещ до напрежение и страх, всеки път, когато се
качвала в превозно средство. Трябвало да продължи работата си като кондуктор
поради икономическата обстановка и в страната и поради това, че й предстояло
пенсиониране, но всеки път, когато започвала работния ден се молела да мине
леко и без инциденти.
След приключване на болничния и връщането
й на работа, поискала среща с управителя на ответното дружество, на която
отправила претенция за заплащане не обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Било й отговорено да отправи искането си към З.“А.“АД , с което дружеството имало сключена
застраховка на основание Наредба за задължителното застраховане на работниците
и служителите. Дали й бланка, която да попълни.
Подала заявление до застрахователя, който я уведомил, че застраховката
покривала само и единствено имуществени вреди за временна неработоспобност и й
изплатили обезщетение в размер на 36 лева, явяващо се разликата между изплатено
й обезщетение за отпуск по болест и
трудовото й възнаграждение.
На 06.02.**. предявила писмено
претенцията си за заплащане на обезщетение към работодателя, като в отговор
била уведомена за застраховката със З.“А.“АД. С писмо от 12.03.**. отново
отправила искане към работодателя, но така и не получила отговор. На 18.09.**.
трудовото й правоотношение било прекратено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Г.т.“ЕАД е депозирал отговор
на исковата молба, в който е изложено становище за недопустимост и в условията
на евентуалност за неоснователност на исковете.
Сочи се, че исковата молба е недопустима,
тъй като е изтекъл срокът по чл.358,ал.1, т.3 КТ.
Не се оспорва, че ищцата е пътувала на
11.10.**. в тролейбус „Г.т.“ ЕАД, изпълнявайки трудовите си задължения. Оспорва
се твърдението на ищцата, че въпросната травма във вида и размера, в който е
получена, е основание за твърдените от ищцата възникнали впоследствие болки и
страдания. Оспорва се твърдението на ищцата, че в следствие на тази сравнително
лека травма е получила непрекъснат световъртеж, затруднено дишане и загуба на ориентация. Оспорва се
твърдението на ищцата, че въпросната травма на главата е довела до постоянен
страх и напрежение при качване в транспортно средство. Сочи се, че същата е
продължила да работи след приключване на болничните от 40 дни, на същото
работно място като кондуктор още една година и през това време не се била
оплаквала от болки и страдания по повод на възникналата при падането травма и
не била ползвала болнични в период от една година до пенсионирането в края на
месец септември **.
Оспорва се размера на иска с твърдения,
че същият многократно надвишава справедливата равностойност на обективно
претърпените от ищцата болки и страдания. Счита се , че същият е прекомерно и
неоснователно завишен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл.52 ЗЗД. Излага се, че претърпените болки и страдания по медико-биологичния
си характер представляват временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Отправя се възражение за съпричиняване.
Твърди се, че ищцата е проявила груба небрежност като било налице липса на
елементарно старание и внимание и драстично пренебрегване на основни технологии
и правила за безопасност. Твърди се, че ищцата е осъзнавала реалната възможност
в резултат на нейните действия да настъпи неблагоприятен резултат, но
независимо от това предприела съответните действия със самонадеяната увереност,
че този резултат няма да настъпи или че тя ще е в състояние да го предотврати,
преодолее. Твърди се, че тя е съзнавала опасността от контузия или счупване, но
въпреки това самонадеяно и лекомислено е продължила да работи в условия, които
дори са усилвали и усложнявали допълнително предпоставките за възникване на
травматично увреждане. Излага се, че съобразно Наредба РД 07-02 /2009г. в сила
от 2010г. ищцата е преминала и се е подписала за Инструктаж по безопасност и
здраве при работа- начален и Инструктаж на работното място- периодичен.
В предоставения срок конституираното
по делото като трето лице помагач на ответника „Армеец“АД е изразило становище
за неоснователност на претенцията. Сочи, че правоотношенията между страните се
основават на застрахователен договор №571440/28.11.**. и Общи условия на
застраховка „Злополука и заболявания“ , сключен с „Г.т.“ЕАД, като ищцата била
застраховано лице по същия. Твърди се, че ищцата не била предявила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение към настоящия момент. Оспорват се
твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
събитие и твърдените увреждания. Твърди се, че са налице предхождащи
заболявания, които били допринесли за настъпване на увредите и които повлияли
на продължителността и развитието на оздравителния процес. Оспорва се
претендирания размер на обезщетението с твърдение, че същият е завишен и
несъответстващ на принципа на справедливост предвид характера и степента на
описаните в исковата молба увреждания, както и тяхната продължителност. Прави
се възражение за съпричиняване ма вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която с поведението си сама поставила здравето си в опасност и
допринесла за вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на
трудовите правила.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Съгласно Трудов договор
№**/29.06.**., Ю.Ж.К. е назначена на
длъжност „Кондуктор“ в „Г.т.“ЕАД. Трудовото правоотношение е прекратено със
Заповед №216/18.09.**.
Съгласно Епикриза,
издадена от МБАЛ“Света Анна-Варна“АД Ю.Ж.К. е приета в болничното заведение на
11.10.**. и е изписана на 14.10.**. с поставена диагноза Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма.
Съгласно представените
болнични листи Ю.К. е ползвала отпуск по болест за периода 12.10.**. -20.11.**.
С Разпореждане №5104-03-248/01.11.**.
на основание чл.60,ал.1 КСО декларираната от „Г.т.“ЕАД злополука, станала с Ю.Ж.К. на 11.10.**. е
приета за трудова злополука. Посочено е, че злополуката е станала през работно
време и при таксуване на пътници и проверка на карти за пътуване в тролей на
градски транспорт. Пострадалата се намирала до първата врата на превозното средство, водачът на
тролея внезапно спрял, пострадалата паднала на пода, следствие на което
получила мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Свидетелят Ив. Йо. Р.
излага, че
познава ищцата от 1978г. като двете поддържали контакт по телефона често. Сочи,
че при инцидента през **. е била заедно с нея в тролея като пътник.
Свидетелката била седнала на първата седалка до вратата, на първата врата, а
ищцата била на двойната седалка и като тролеят взел завоя на Пароцентралата,
покрай тях профучала една кола,а втората директно перпендикулярно минала пред
тролея и шофьорът набил спирачките. Свидетелката се опряла в стъклото отпред и се ударила, а
ищцата залитнала чак отпред до вратата, ударила си главата и паднала долу. Тя
била на двойната седалка зад шофьора. Била седнала като с единия крак се
подпирала долу. Била на седалката. Отишли да я вдигнат. Тя била в безсъзнание.
Едни момчета донесли вода. Измили ли й лицето и дошла в съзнание. Вдигнали я
внимателно, сложили я да седне.Шофьорът се обадил за линейка. След като дошла в
съзнание ищцата не знаела какво е станало. После се пооправила и започнала да
говори, тогава свидетелката си тръгнала. Вечерта после се чули от болницата.
Ищцата се оплаквала, че не може да диша и че не може да стане. След като
излязла от болницата се чули един, два пъти по телефона. Казала, че има пукнати
ребра. Преживяла го тежко. Била си вкъщи, било й трудно да се движи. След като
се прибрала от болницата синът й бил при нея и й помагал. Два или три месеца не
можела да става, било й трудно в началото. Имала още два професионални инцидента
и при единия била в автобуса в края и паднала чак отпред.
Свидетелят Л. Е.
Г. излага,
че е се познава с ищцата от 1976г. , като майка й живеела над тях и често
ходела там. Майката на свидетелката й казала, че ищцата е катастрофирала през **.
и свидетелката отишла в болницата, за да я види. Не била адекватна – лежала,
завъртала се на една страна, на другата страна, охкала. После имала оплаквания.
Било й много трудно. Движела се трудно.
Имала болки, трудно вървяла. Държала се в областта на кръста и била трудно
подвижна. Свидетелката ходела при майка си на три, четири дена и се виждала с
ищцата. Баща й й помагал.
Свидетелят Н.Д. Т.
излага, че е бил водача на тролея по време на
процесния инцидент. Движели се по посока кв.Владиславово като на бул.
Ян Хунияди като се завива по бул.Трети
март в посока кв.Владиславово на кръстовището, след преминаване на кръстовището
около 200 м, минавал бавно, което явно изнервило водачите, които се гонили.
Били младежи две, три коли. Първата и втората успяли да минат пред него, но
третата кола била близо пред него и го пресекла и ако не бил спрял, щял да го
удари. Рязко набил спирачките, за да предотврати ПТП. След като набил
спирачките, чул писък и колежката паднала точно до него отстрани до първата
врата и се ударила. Помогнал й, вдигнал я, дал й вода, измил й лицето. Обадил
се на тел.112 дошла Бърза помощ. Отвели я в болницата. След като я вдигнали не
била адекватна. Мислела си, че от нея тече кръв и викала :“Задушавам се ,
Устата ми е пълна с кръв!“. Оказало се,
че нямало кръв, а ищцата не била адекватна. Сочи, че ищцата е била зад него,
когато набил спирачките, видял с периферното си зрение, когато паднала, но не
знае дали преди това е била подпряна или е била седнала. Имало други хора в
тролея, които залитнали, но нямало оплаквания. Сочи, че в тролея няма такова
място, където кондукторът трябва да стои след като таксува пътниците,но
практически сяда отпред, когато е свободно, където е седалката за майки с деца.
Съгласно заключението на
проведената по делото СПЕ към момента на психологичното изследване
психологичното състояние на ищцата е стабилно, тя е дейна, активна и стенична.
Настъпилата на 11.10.**. злополука е представлявала значим стрес за ищцата,
който е бил взезапен и неочакван. Към момента няма данни за нанесена психическа
травма вследствие на случилото се. Стабилният тип ВНД, амбравертната
насоченост, активността, действеността и стеничността като личностови характеристики,
както изминалият период от време от три години са спомогнали при ищцата за
преработване на емоциите и преживяното от злополуката.
Съгласно заключението на
проведената по делото СМЕ на 11.10.**. в резултат на падане по време на работа
ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и счупване на
четвърто дясно ребро. Тези травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата и дясната гръдна
половина. В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Проведено е консервативно лечение с обезболяващи,
противоповръщащи и витамини по време на престоя в болницата. Травматичните
увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на около три седмици. Към
настоящия момент оздравителният процес е приключил без усложнения. Във връзка
със съобщеното по време на клинични преглед за болки в областта на гръбначния
стълб не е представена медицинска документация.
Въз основа на гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна,
безвиновна. Основание за
ангажиране на отговорността на работодателя на посоченото основание е наличие на трудово
правоотношение с пострадалото
лице, като предмет на репатриране
са всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането
/в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975г./. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса,
ищците следва да установят, в условията на пълно
и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки:
1./ наличие на валидно трудово правоотношение между пострадалото лице и ответника – работодател по време на
действие, на което е настъпила трудова злополука, в резултат на която
е причинено увреждане на здравето на
работника; 2./ наличие на причинени вреди;
3./ причинно – следствена връзка между увреждането
и причинените вреди.
Не
е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че ищцата се е намирала в трудови правоотношения с
ответника.
Безспорно се установява
също, че на 11.10.**. по време на
изпълнение на служебните си задължения като кондуктор в тролей ищцата е
претърпяла пътен инцидент, при който е паднала и е получила травматични
увреждания. С Разпореждане №5104-03-248/01.11.**. на основание чл.60,ал.1 КСО
декларираната от „Г.т.“ЕАД злополука,
станала с Ю.Ж.К. на 11.10.**. е приета за трудова злополука.
Въз основа на
съвкупна преценка на събраните гласни доказателства, представената медицинска документация и
заключението по СМЕ се установява, че след набиване на спирачки от шофьора на
тролея ищцата е паднала до първата врата на тролея, като е получила мозъчно
сътресение вследствие на удара в главата, контузия на гръдния кош и счупване на
четвърто дясно ребро.
Ответната
страна е направила възражение за съпричиняване с твърденията, че пострадалата е
допринесла за трудовата злополука като е допуснала груба небрежност като било налице липса на елементарно старание и
внимание и драстично пренебрегване на основни технологии и правила за безопасност.
Твърди се, че ищцата е осъзнавала реалната възможност в резултат на нейните
действия да настъпи неблагоприятен резултат, но независимо от това предприела
съответните действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да
настъпи или че тя ще е в състояние да го предотврати, преодолее. Твърди се, че
тя е съзнавала опасността от контузия или счупване, но въпреки това самонадеяно
и лекомислено е продължила да работи в условия, които дори са усилвали и
усложнявали допълнително предпоставките за възникване на травматично увреждане
Съгласно чл.
201 ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В КТ няма дефиниция
на понятието “груба небрежност”, за това по аналогия следва да се приложи
текстът на чл. 11 ал. 3 НК/ в този смисъл Решение №1026/18.12.2009г. по гр.д.
№4001/2008г. по описа на ВКС, Iг.о./ . Според тази
разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност
е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. Грубата
небрежност е форма на вината, която представлява степен на небрежността,
изразяващо се в поведение, което и най-небрежният не би извършил.
Следва да се
отбележи, че работодателят не е посочил конкретни правила за безопасност, които
ищцата да е нарушила, а се ограничил до въвеждането на общи постановки без
излагането на каквато и да е конкретика, поради и което съдът е в невъзможност
да изследва въведеното възражение. В тази връзка се установява, че ищцата се е
намирала на първата седалка, която се намира зад шофьора, като е била седнала
на седалката и с единия крак се е опирала на пода. Липсват сочени от
работодателя правила относно организацията на безопасността на работещите в
градския транспорт. Общоизвестно е, че кондуктурите в изпълнение на служебните
си задължения за таксуване на пътниците могат да се намират на различно място в
превозното средство, което в случая е била седалката зад шофьора, при което
положение не се установява, ищцата да е
допринесла за трудовата злополука като е
допуснала груба небрежност
при липса
на елементарно старание и внимание. По тези
причини съдът приема възражението в този смисъл за недоказано, поради и което
искането за намаление на обезщетението няма да бъде уважено.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, контактите и социалния живот, икономическото
положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
От анализа на събраните
по делото доказателства се установява, че възстановителният период за ищцата е
траел около 2-3 месеца, в който тя е изпитвала болки и затруднения в
движението. Към настоящия момент същият е напълно приключил. Не се установява
ищцата да е изпитала стрес извън рамките на обичайния за този вид инциденти
като към настоящия момент не се установява да са налице негативни последици в емоционален и
психологичен план. С оглед изложеното съдът намира, че справедливият размер на
дължимото обезщетение възлиза на 6000 лева, като иска следва да се отхвърли за
разликата до 25 000 лева.
Възражението за
погасяването на претенцията по давност е несъстоятелно. Тригодишният давностен срок за
погасяване на вземането за обезщетение по чл.200 от КТ за вреди, причинени от
трудова злополука тече от датата,на която злополуката е призната за трудова / в
този смисъл и Решение
№336/23.11.2012г. по гр.д. №303/2012г., IIIг.о., Решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д.
№ 204/2009 г. на ІІІг.о. и др./. Аргументите за достигане до този извод са, че установяването
на трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред/по
чл.57 от КСО и Наредбата за установяване, разследване,регистриране и отчитане
на трудовите злополуки-ДВ бр.6/2000г./, като
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за
установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ/ а процедурата по издаването
му отнема време/, поради което следва да се приеме, че началният момент,от
който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт.
По делото липсват данни относно момента на влизане в сила на Разпореждане
№5104-03-248/01.11.**., но с оглед датата на издаването му и датата на подаване на исковата молба
16.10.2020г. съдът намира, че към датата на депозиране на исковата
претенция не е изтекъл тригодишния
давностен срок.
Дължимото обезщетение следва да се присъди
заедно със законната лихва за забава в
плащането за периода 01.11.**. до 15.10.2020г., което възлиза в размер на
1800.01 лева.
По разноските :
На основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева.
С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иск, на основание чл.78,ал.3 ГПК за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 312 лева и
депозит, внесен от бюджета на съда за провеждане на първоначалната СПЕ и СМЕ в размер на 96 лева.
Воден от горното съдът :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК:** със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Ю.Ж.К., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 6000/шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие, изразяващи
се в причинени болки и страдания вследствие на нанесени средни и леки телесни
повреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 11.10.**. в гр.Варна,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба -16.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1800.01 / хиляда и осемстотин лева и една
ст./ лева, представляваща лихва за забава за периода 01.11.**. до датата на
завеждане на иска 15.10.2020г., на
основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главницата за разликата до 25 000 лева и иска за
лихва за забава за разликата до 7500.60 лева.
ОСЪЖДА Ю.Ж.К., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „Г.т.“ ЕАД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат Г.И.,
вписана с личен номер ********** в АК-Варна с адрес гр.Варна, ул.“**“
№18, ет.1, офис 1 сумата от 300/триста/лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал. и ал.8 ГПК..
ОСЪЖДА „Г.т.“ ЕАД, ЕИК:** със
седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
–гр.Варна сумата от 408/четиристотин и
осем/ лева, лева, представляваща
дължима държавна такса и изплатен от бюджета на съда депозит за експертизи, на
основание чл.78,ал ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: