РЕШЕНИЕ № 260148
/ 13.6.2022г.
гр. Перник, 13.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Гергана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 00779 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по искова молба на Л.Г.М. срещу Д.Д.Д.,
с която се иска предоставяне на родителските права върху малолетните деца Д.Д.,
родена на *** г., и Л.Д., роден на *** г., на майката, да се определи
местоживеенето на децата при майката, да се определи подхоящ ограничен режим на
лични отношения на бащата с децата, който да се осъществява в присъствието на
майката или на неин близък, както и бащата да бъде осъден да заплаща на децата,
чрез тяхната майка, месечна издръжка в размер на по 200 лева.
В исковата молба се твърди, че майката и бащата са
разделени и не могат да постигнат споразумение относно отглеждането на децата.
Посочва се, че с влязло в сила на 09.11.2018 г. решение № 873/24.08.2018 г. по
гр.д. № 2865/2018 г. на ПРС е била издадена заповед по ЗЗДН, с която съдът е
наложил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мерки за защита за извършен от
техния баща ответникът Д. на 28.**.2017 г. акт на психическо и емоционално
домашно по отношение на децата, като е задължил бащата да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо децата. Първоначално по молбата за защита
от домашно насилие било образувано гр.д. № 7413/2017 г. на ПРС е била издадена
първоначално и заповед за незабавна защита на основание чл. 18 ЗЗДН,
изпълнявана до 17.08.2018 г., с която на бащата е било забранено да се доближава
на по-малко от 200 метра до децата, до жилището им, детската градина и местата
за социални контакти и отдих. Сочи се, че след отмяна на заповедта за незабавна
защита, децата са възстановили контакта си с бащата, като са продължили да
живеят при майката, но бащата ги е взимал съгласувано от нея. Навеждат се
доводи, че през месец септември 2018 г. без знанието и разрешението на майката,
бащата е взел децата и ги е завел в Гърция, откъдето били върнати на 16.09.2018
г. Пояснява, че към момента на подаване на исковата молба децата са живеели с
майката в гр. Перник и от дълго време не са се виждали с баща си.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Н.Т.,
с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не са налице
законните предпоставки за предоставяне на упражняването на родителските права
по отношение на децата само на тяхната майка и че не се налага определяне на
ограничен режим на лични отношения с бащата. По делото е постъпило и становище
с вх. № 276250/27.09.2021 г., подадено от особения представител на ответника
адв. Н.Т., с което се твърди, че при определяне на привременните мерки следва
да се имат предвид интересите на децата.
Със становище с вх. № 277968/02.12.2021 г., подадено от Д.Д.,
чрез пълномощника му адв. В.П., ответникът признава, че с ищцата са родителите
на Д.Д. и Л.Д..
Не се оспорва искането на ищцата на нея да бъдат възложени за упражняване
родителските права върху децата, като се признава искът за за заплащане на
месечна издръжка на всяко от децата в размер на 200 лева. Оспорват се
твърденията в исковата молба относно поведението на ответника спрямо децата и
причините за издаване на заповедта за защита от домашно насилие срещу него. Сочи
се, че майката Л. е зарязала ответника в Гърция и се е върнала в България с
децата без негово съгласие. Поддържа се, че ответникът не е спирал да търси
децата и да се чува с тях. Ответникът моли при определяне на режима му на лични
отношения с децата да се съобрази работата му на международен шофьор, както и
евентуалната възможност същият да остане да работи на територията на Република
България, като в първия случай се иска режимът да включва една седмица от месеца
от 17 часа на първия ден до 17 часа на седмия ден, а във втория случай се иска
режимът да е всяка първа и трета седмица от месеца, както и посочени други дни,
включително празници. Моли се съдът да се произнесе по искането на ответника за
заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина във времето, когато са при
него съгласно определения режим на лични отношения.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, а и от приетите по делото
като писмени доказателства удостоверения за раждане, се установява, че по време
на фактическото съжителство на страните на 08.03.2011 г. е родена малолетната
им дъщеря Д.Д., а на 14.08.2012 г. е роден синът им Л.Д..
С влязло в сила решение № 873/24.08.2018 г. по гр.д. №
2865/2018 г. на РС-Перник, потвърдено с решение № 873/24.08.2018 г. по гр.д. №
2865/2018 г. на ПОС, на основание чл. 15, ал. 2 от
Закона за защита от домашното насилие е
издадена заповед за защита по молба на Л.Г.М., в
качеството на майка на ненавършилите пълнолетие - Д.Д. и Л.Д., като е
наложено на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
на Д.Д.Д. за извършен от него на 28.**.2017 г. в гр. Перник, акт на психическо
и емоционално домашно насилие по отношение на ненавършилите пълнолетие негови
деца - Д.Д. и Л.Д. мерки за защита,
като
Д.Д.Д. е задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на Д.Д. и Л.Д..
Видно от служебно изготвени справки от НОИ, Л.Г.М.
и Д.Д.Д. нямат действащи трудови договори на територията на
Република България.
По делото е безспорно, че Л.Г.М. осъществява трудова дейност като дентален лекар, а Д.Д.Д. работи като международен шофьор, като към настоящия
момент е с мярка за неотклонение в И.и е възпрепятстван да работи.
Видно от представени на английски език и в превод на
български език съдебни книжа, срещу Д.Д.Д. по обвинителен акт: Пристанище Рослеър 21814989 е
образувано наказателно производство по дело № 2020/212404 в Районен съд-район У.,
Република Ирландия, за извършено престъпление по раздел 2 (1) от Закона за
незаконните имигранти (трафик), за това, че на 26.11.2020 г. в Рослеър Европорт
Балигейн Литъл Рослеър, пристанище У., е организирал или умишлено съдействал за
влизане в държавата на Тиен Дат Нгуен, лице, за което е знаел или е имал
основание да смята, че е незаконен имигрант или лице, което възнамерява да
търси убещиже.
По делото е представено на английски език и в превод на
български език писмо от Трейси Хоран и компания Солицитърс относно това, че във
връзка с наказателното производство техният клиент Д.Д.Д. е под гаранция при следните условия: 1. че пребивава на
ул. „Д.**, Д.**, D** F504;
2. че Garda са доволни, че е пребивавал там със съпругата си от 2018
г.(използване на сметки за комунални услуги); 3. че се подписва веднъж дневно
на гара Ballyfermot
Garda; 4. че предаде всички документи за пътуване и се
задължава да не кандидатства за други документи за пътуване; 5. че предоставя
мобилен телефон на Garda и отговаря, ако е необходимо.
От прието медицинско удостоверение-диагноза с апостил от
16.11.2017 г., издадено на 09.11.2017 г. от клиника по психиатрия към Обща
болница-гр. Е.„Триасио“, Република Гърция, се установява, че Л.М. е лекувана за
периода от 12.04.2015 г. до 29.04.2015 г. и изписана с диагноза остър преходен
психозен инцидент и оттогава същата се преглежда/наблюдава за състоянието
ѝ в болница на технологическите учебни заведения и се установява, че
същата отлично се приспособява според дадените медицински указания и показва
стабилно липса на психозни синдроми през цялото време.
По делото са представени и извлечения от вайбър
кореспонденция и проект на спогодба, които не следва да се коментират, доколкото
не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК.
По делото е приет социален доклад, от който се
установява, че от месец април 2016 г. родителите на децата Д.и Л.са във
фактическа раздяла, откогато грижите за децата са поети от майката Л.М., която
разчита на подкрепата на своята майка Ц.М.. По молбата на майката двете деца са
били насочени за полсване на социални услуги към ***-Перник- работа с психолог.
Според социалния работник нуждите на децата се
задоволяват адекватно в средата, в която се отглеждат, облечени са с чисти и
съобразени със сезона дрехи, осигурена им е храна с оглед особеностите на
подрастващия организъм. Децата се отглеждат в апартамент, находящ се в гр.
Перник, нает от ищцата. Социалният работник е посочил, че жилището е
електрифицирано, водоснабдено и обзаведено, което предполага нормално
функциониране на домакинството. Не са изследвани хигиенно-битовите условия, при
които живее бащата, тъй като същият не живее на неговия постоянен и настоящ адрес
***. Майката е декларирала месечно трудово възнаграждение от 4000 лева. Д.и Л.имат
изградени приятелства сред връстниците си, контактуват с роднините и по
майчина, и по бащина линия, като разказват с добри чувства за баба си М.- майка
на ответника, която живее и работи в Гърция. Децата са споделили пред социалния
работник, че от месец септември 2020 г. са контактували с баща си само
посредством телефонни разговори.
От социалния доклад се установява още, че през учебната
2020 г.- 2021 г. Д.е била ученичка в трети клас, а Л.- във втори клас в **-то
ОУ-гр. Перник. Децата са интегрирани добре сред връстниците си и имат много
добри и отлични оценки. Д.посещава школа по балет, а Л.тренира футбол. При проведената
среща между децата и тяхната майка е установено, че между тях има изградена
силна емоциална връзка. Децата са в доверителни отношение и с баба им по
майчина линия, която оказва помощ на ищцата в грижите за децата. Децата
отговарят спокойно на въпроси за баща им, разказват, че са прекарали време с
него през лятото на 2020 г., откогато не са се виждали. Общуването с бащата не
е възпрепятствано от майката, като в хода на социалното проучване не са
регистрирани данни за манипулиране на децата от страна на майката.
По реда на чл. 59, ал. 6 СК е
изслушано детето Д.и двамата родители. Малолетната Д.споделя, че от
5 години живее с майка си и братчето си в Перник и се чувстват отлично тримата,
харесвало им е и в Гърция. За децата се грижи и баба им по майчина линия, която
редовно ги посещава следобен след училище. Д.разказва, че се чуват с татко им,
но той не им липсва много, защото, докато са живеели заедно, е пиел много
алкохол. Когато децата са допускали грешки, баща им се ядосвал и е крещял на
тях, на тяхната майка и на баба им по бащина линия М.. Детето посочва, че баба
им М. живее в чужбина, но се чуват редовно, изпраща на децата пари, дрехи и
други подаръци. Таткото не е удрял децата, само им е крещял, включително,
когато са се прибирали последното прекарано заедно лято от Гърция. Д.е
категорична, че иска да се вижда с баща си, но не желае да живее при него,
защото според нея той пие и много крещи.
Изслушването на детето се проведе в присъствие единствено
на социалния работник в съдебна зала, според когото детето е било спокойно,
разбрало е вярно смисъла на въпросите и е казало истината.
При изслушването си майката Л.М. изрази желанието си да
продължи да се грижи за двете си деца, както го е прави сама вече от 7 години.
Майката споделя, че с бащата са имали несъгласия относно това къде трябва да се
отглеждат децата, като според нея това трябва да бъде в България, където децата
има добри битови условия, ходят на училище и имат семейство и приятели.
Родителите са разделени от 7 години и имат противоречия относно грижите за
децата. Според майката има периоди, в които бащата се държи културно и двамата
се разбират добре относно децата, но има и алкохолни кризи, при които започвал
да ругае, да обижда и да не спазва уговорките им. Моли мерките за упражняване
на родителските права на децата да бъдат постановени в съответствие с техния
нормален ритъм и начин на живот. Признава, че е преживяла остър психичен шок в
резултат на домашен скандал през 2015 г. вечерта преди Великден и се е лекувала
18 дни в болница в Атина, след което е била изписана с документ, че може да
практикува професията си на зъболекар в Гърция. Според майката за децата няма
да бъде удобно бащата да се грижи за тях в дни, в които ходят на училище, и
смята, че два уикенда в месеца е нормално да бъде режимът.
По време на изслушването бащата заявява, че от 4 години
не пие никакъв алкохол и твърденията на майката по отношение на неговите
алкохолни кризи са лъжа. Разказва, че се намира в И.от 30.11.2020 г., когато
двама виетнамски граждани са се качили в камиона му, докато е пътувал от
Франция за Ирландия, като в тази връзка срещу него се води наказателно
производство. Споделя факти относно връзката им с майката, с която са живели
заедно 21 години. Твърди, че пред 2015 г. майката е направила опит за
самоубийство и се е лекувала в психиатрична клиника, което според него е
причината двамата да се разделят. Посочва, че плаща за издръжка на децата на
месец около 200 евро, като от 5 години с майката не са имали скандали, но понякога
тя не отговаряла на телефонните му обаждания и го изнудвала за пари. Бащата
твърди, че издадената срещу него заповед за защита от домапно насилие е била по
инсценировка, тъй като той е отишъл да вземе децата от нейните родители, а там
е чакала тяхната съдедка с телефон, за да снима. Смята, че отношенията му с
децата са прекрасни, като посочва, че първите три години от живота им той не е
работил, за да се грижи изцяло за тях. Докато майката е работела по 12 часа на
ден, бащата е готвел /бил е професионален готвач/, чистел, перял и гледал
децата. Бащата оспорва твърденията на майката, че не може да контролира гнева
си, като счита, че моментните влошавания на отношенията му с майката са в
резултат на нейното психично заболяване, когато тя отказва да му даде децата,
докато не заплати определена парична сума. Бащата е съгласен децата да останат
да живеят при майката в Перник, както и да заплаща 200 евро месечна издръжка за
тях, твърди, че и без това изпраща повече пари. Разказва и за конкретни случаи,
при които майката е не е спазила уговорките между тях и не е позволила да се
види с децата. Според него майката има страх, че някой ще и вземе децата.
Признава, че майката се държи прекрасно с децата, че те се чувстват добре при
нея, но твърди, че тя изпада в депресивни епизоди и подценява психичното си
здраве. Бащата заявява, че ще наеме квартира в Перник, за да може децата да го
посещават там и иска режимът му на лични отношения да включва една седмица
месечно.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
С.С.М.и Д. С.С.– първи братовчеди на ищцата, се установява, че от раздялата на
родителите преди 7 години само майката се грижи за децата. Условията, при които
живеят сега децата в Перник, са отлични, в тристаен апартамент в нова, топла
кооперация. Ищцата подсигурява всичко необходимо за децата, имат и кола, ходят
по почивки, като нейните родители оказват подкрепа, защото живеят наблизо.
От показанията на св. Д.В.Б.- фактическа съжителка на
ответника, се установява, че за първи път е видяла децата през месец март 2020
г., като са били на почивка в гр. В.Т.и са си изкарали много забавно. Децата и
техния баща обичат да играят на игри заедно, да ходят на кино, да си говорят.
Прекарали са едно един месец в Гърция, където са били и с бабата на децата по
бащина линия, която също се грижела много добре за тях, приготвяла различни
ястия, изпращала им пари също. През лятото на 2021 г. е имало уговорка с
майката децата да посетят баща си в И.и той е направил план да посетят много
места заедно, но плановете не са се осъществили. Понякога майката Л.М. бързо
затваряла телефона си или не го вдигала.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита
на св. Ц.С. А.- кръстница на детето Д.. От нейните показания се установява, че
когато майката е трябвало да работи в Гърция, Л.е бил новороден, а Д.е била на
2 години и бащата е поел изцяло грижите за децата. Сменял е памперси, хранил ги
е, приспивал ги е, разхождал ги е. Когато родителите са се разделили и по
решение на майката с децата са се преместили да живеят в България, бащата е
наел къща, за да е близо до тях и е продължавал да иска да полага грижи. Св. А.
е видяла и перфектно отношение от страна на бащата към децата, докато са били
на почивка заедно в Гърция, където свидетелката живее. Св. А. е присъствала и
на нервната психическа криза на майката. Сега св. А. не поддържа връзка с
майката и се вижда с децата, когато идват в Гърция с баща си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, като цени показанията на св. М., С.и
Б.с оглед на всички други данни по
делото, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост с оглед роднинската връзка на първите
двама с ищцата и фактическото съжителство на св. Б.с ответника.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК,
чл. 143, ал. 1 и чл. 149 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК,
когато родителите не живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения
с тях и издръжката на детето, спорът относно тези въпроси се решава от съда.
В настоящия случай единствено майката претендира родителски
права върху децата, като ответникът изразява становище за основателност на тази
претенция. В този смисъл съдът намира, че страните по делото не спорят относно
упражняването на родителските права, като от всички събрани по делото
доказателства се установява, че е в интерес на децата тяхната майка Л.М. да
продължи да ги отглежда и да упражнява родителските права, като при нея следва
да се определи и тяхното местоживеене.
При извършване на преценката
относно въпросите за предоставяне упражняването на родителските права, съдът се
основава на интересите на децата. За интересите на децата следва да се
преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се в чл. 59, ал. 4 СК
- възпитателските качества на всеки от родителите; моралния лик на родителите;
начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето; изразената готовност да се отглежда и възпитава детето; пола и
възрастта на детето с оглед неговите нужди; изследване към кого от двамата
родители в по - голяма степен то е привързано и защо; р.азполага ли родителят с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита;
каква е социалната среда, в която предстои да живее детето, както и финансовите
и материалните възможности на родителите.
В § 1, т. 5 от ДР от ЗЗакрД се посочва, че „Най-добър интерес на
детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за
детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
В т.
II от ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания и разяснения, че съдилищата,
като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата,
при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност
редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях
са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният
морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите
да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват
помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя,
на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални
условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на
брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези
критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗакрД. Следва да се подчертае, както е посочено и в множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК (пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр.
дело № 1325/20** г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по
гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.), че съдът е длъжен да
извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства,
давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия
морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите
от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето,
анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки
към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и
дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да
живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности,
начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно
съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно
най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за
интересите на детето.
Съдът
съобрази изразеното желание на страните по делото, становището на Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Перник, желанието
на детето Д., обстоятелството, че от
повече от 7 години, както и към настоящия момент децата се отглеждат от майка
им
в гр. Перник с помощта на нейната майка, а бащата от месец ноември 2020 г. е с
мярка за неотклонение на територията на Република И.и не може да пътува до
България.
Не се установява майката да страда от психично
заболяване, което да е пречка тя да се грижи за децата си.
След преживения от нея през месец април 2015 г. остър
преходен психозен инцидент, майката отлично се е приспособила според дадените
медицински указания и е показала стабилно липса на психозни синдроми през
цялото време съгласно представеното медицинско удостоверение-диагноза с апостил
от 16.11.2017 г., издадено на 09.11.2017 г. от клиника по психиатрия към Обща
болница-гр. Е.„Триасио“, Република Гърция.
Поради това съдът намира,
че майката
е родителят, при когото следва да живеят малолетните деца Д.Д.,
родена на *** г., и Л.Д.,
и на нея следва да се предостави упражняването на родителските права, като на нейния адрес се определи и местоживеенето на
децата.
По отношение на личните
отношения:
С оглед предоставянето на родителските права на
майката, на бащата,
следва да се определи режим на лични контакти с децата. При
определяне режима на личните контакти, следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, но винаги с оглед интересите на децата, за да се осигури тяхното
правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и интелектуален
аспект. Целта е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно
да отговаря на интересите на децата.
В ТР № 1/17 г. ОСГК е прието, че разпоредбата на чл.
59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на
развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските
права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от
родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските
права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС
№ 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави упражняването на
родителските права на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските
права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и
действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез
решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за
предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед
запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки
и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите
на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и
възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на
родителските права.
С постановлението е указано на съдилищата, че като
изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така
личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална
обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението
да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. р. по гр.
д. № 2537/13 г. на четвърто г. о., е прието, че определените мерки за лични
контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените
марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално
пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с
достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да
бъде преценявано отново с оглед интересите на децата. Когато родителите живеят
в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът
следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на
детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В
този случай режимът на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и
възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и
възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на
населеното място.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се
определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата
родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск
на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата, почивни дни в края на
седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената
емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие.
Конкретно се преценява липсата на обективни пречки за по-разширен контакт с
другия родител в отклонение от възприетия в практиката на ВКС като общ режим,
като се съобразява дали разширяването на мерките при личните отношения не
надхвърля посочената цел. Мерки, които ще създадат като резултат условие за
по-интензивна намеса от родителя с право на лични контакти в ежедневните
дейности и отговорности по отглеждането на детето и по същество пряко включват
този родител в разпределението на тези отговорности, надхвърлят целта на
режима. Родителят с право на лични контакти не може да настоява да бъде включен
в графика от ежедневни грижи по отглеждане на детето. Не следва да се забравя,
че родителските права са предоставени за упражняване на единия родител и
тяхното упражняване като комплекс от дейности е право и отговорност на
последния. Мерки, установени по настояване на родител с право на личен контакт,
имащи като резултат включването му пряко в грижите по отглеждане на дете, към
което се числи и воденето и вземането му от детска градина (или от училище,
докато е малко), без това да е обективно необходимо, да е желано от отглеждащия
родител или да е налице затруднение, което последният не може да преодолее в най-добър
интерес на детето, излишно утежняват отношенията между родителите, създават
напрежение и са предпоставка за възникването на затруднения от практическо
естество при отглеждането на дете
/в този смисъл- решение № 176 от 30.**.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3993/2018 г., III г. о., ГК/.
С решение № 51 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4140/2019
г., III г. о., ГК е прието, че при възлагане на родителските права за упражняване на единия родител е преценен интересът на детето с оглед обезпечаването
му с жилище, битови условия и семейна среда, непосредствено отглеждане и
възпитание. Това предоставяне не може да бъде отречено с определяне на режим на
лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права,
предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за детето и местоживеенето му да се
разпределят по равно между двамата родители/без споразумение между тях/, като
детето е за по две седмици в месеца при всеки родител.
При разрешаване на спора по настоящото дело съдът
се ръководи от указаното в цитираната задължителна и трайна практика на ВКС. С
оглед запазване на съществуващата привързаност на децата към бащата
и осигуряване на предпоставки за изграждане на силна емоционална връзка между
тях, съдът счита, че следва да се определи режим на лични отношения, който да е
максимално разширен. Не се установи по
делото основание за определяне на ограничен режим, като се доказа, че бащата
успешно е полагал грижи за децата си, докато са живеели заедно, и продължава да
се интересува от тях, а причините да не ги е виждал последната година е поради
наложената му мярка за неотклонение на територията на Република Ирландия, а не
поради нежелание от негова или от страна на децата.
Същевременно искането на бащата режимът на лични
отношения да включва една или две седмици месечно, в които да се грижи за
децата, се явява неоснователно, тъй като по този начин би се постигнало
съвместно упражняване на родителските права, което е недопустимо да се
постановява от съд при липса на споразумение между родителите.
Съобразявайки гореизложените правни разрешения, съдът
намира за подходящ следния режим на лични отношения, изразяващ се в това бащата
да има право да взема децата при себе си с преспиване всеки първи и трети петък
от месеца от 19:00
ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на съответния неделен ден, 20 дни през лятото по
време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, и всяка нечетна година за коледните, новогодишните и
великденските празници с преспиване.
На
децата следва да бъде предоставена възможност по свободна тяхна преценка да
контактуват чрез съвременни технологии с бащата, но не неограничено, а в
рамките на свободното им време съобразно дневния режим, определен от
родителя, под чиито постоянни грижи са
децата- майката/ в този
смисъл- решение № 51 от 13.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о., ГК/.
По издръжката на децата.
Всеки
родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите възможности и
материално състояние. Правото на детето да получава издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството “ненавършило пълнолетие
дете”. Съдът следва да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя, като вземе предвид представените по делото
доказателства.
Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.
1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която в настоящия момент е 650 лева.
Децата са ученици съответно в трети и четвърти клас и
имат разходи за учебни пособия. Предвид възрастта
и нуждите на децата, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, съдът приема, че децата
имат нужда да получават
издръжка по
300 лева месечно.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че децата
ще продължат да живеят при майката, което е свързано с
ежедневно полагане на грижи за тях.
Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява месечна
издръжка в размер на **0
лева, а останалите 200
лева следва да се поемат от бащата, който
размер той
не оспорва, че дължи.
Съгласно т. 7 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., на Пленума на ВС началният момент на
служебно присъдената издръжка за деца е влизането
в сила на решението относно развода и родителските права. Когато детето живее
при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските
права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на
решението за родителските права. Съдът присъжда служебно издръжка при
постановяване на решението по брачния иск и в случаите, когато се присъди
привременна издръжка. Във всички тези
случаи на издръжка съдът присъжда служебно и лихви
от деня, определен за заплащане на ежемесечната издръжка, като в случая съдът намира, че издръжката следва да се
заплаща до **-то число на текущия месец.
На основание чл. 242 ГПК, съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Ответникът не е предявил насрещен иск по чл. 127а СК в
срока по чл. 131 ГПК, съответно съдът не е приел такъв иск за съвместно
разглеждане в настоящото производство, поради което и не дължи произнасяне по
искането на ответника, направено едва със становище с вх. № 277968/02.12.2021
г., за даване на заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото ищцата има право да получи от
ответника направените по делото
разноски, които са в размер на 700 лева за адвокатски хонорар и 200 лева- заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник държавна такса в
размер на 601
лева.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2,
вр. ал. 1 СК упражняването на родителските права върху малолетните Д.Д., с ЕГН **********,
и Л.Д., с ЕГН **********,
на тяхната майка Л.Г.М., с ЕГН **********,
с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на малолетните Д.Д., с ЕГН **********,
и Л.Д., с ЕГН **********,
при тяхната майка Л.Г.М., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2
СК режим на лични отношения между малолетните Д.Д., с ЕГН **********,
и Л.Д., с ЕГН **********, и
техния баща Д.Д.Д.,
ЕГН **********,***, в следния смисъл: бащата има право да взема
двете деца при себе си с преспиване всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден
до 17:00 ч. на съответния неделен ден, 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката и
всяка нечетна година за коледните, новогодишните
и великденските празници с преспиване,
като бащата има право да общува с децата
чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по
преценка на децата в рамките на свободното им време съобразно
дневния режим, определен от майката Л.Г.М., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева
на малолетното си дете Д.Д.,
с ЕГН **********,
считано от влизане в сила на настоящото
решение, платима чрез неговата майка
Л.Г.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, до **-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка вноска от датата на
падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева
на малолетното си дете Л.Д.,
с ЕГН **********,
считано от влизане в сила на настоящото
решение, платима чрез неговата майка
Л.Г.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, до **-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка вноска от датата на
падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на
Л.Г.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
в размер на 900 /деветстотин/ лева – направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Перник сумата в размер на 601 /шестстотин и един/ лева – дължима
държавна такса.
Допуска предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ: