№ 1750
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110213312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
... срещу Наказателно постановление № 21-4332-008916/28.04.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излага, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А8“ с рег.№ ..., но няма влязло в сила административно или
съдебно решение, по силата на което да е лишен от право да управлява
моторно превозно средство.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично. В дадения ход по същество пледира за отмяна на
обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2021 г. около 13:57 часа в гр.София, жалбоподателят К. Д. П.
управлявал собствения си л. а. марка „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ ... по
ул.“Хан Кубрат“ с посока на движение от ул. „Жорж Дантон“ към
бул.“Ломско шосе“, като на ул.“Хан Кубрат“ срещу бл.123 бил спрян за
проверка от служители на СДВР. На място бил повикан екип на ОПП - СДВР,
в чийто състав бил свидетелят БР. Т. Г. – младши автоконтрольор към СДВР,
отдел „ОПП“. Свидетелят Г. извършил проверка в дежурната част и
установил, че жалбоподателят бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство, поради което съставил против жалбоподателя АУАН бл.
№ 373429/25.02.2021 г. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на
жалбоподателя, бил предявен на жалбоподателя и той го подписал без
конкретни възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 01.09.2021 г., а на
08.09.2021 г. била депозирана и жалба срещу него, която инициирала
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител БР. Т. Г..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
2
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Б.Г. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Извън доказателствените изводи на настоящата съдебна инстанция
остават единствено представените от страна на въззивника преписи от
съдебни актове, доколкото същите са неотносими, респективно и ирелевантни
в конкретния случай, а отделно от това не са надлежно заверени и липсва
отбелязване за влизането им в сила.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
3
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорвания
акт съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като съставеният в конкретния случай АУАН и
издаденото въз основа на него НП, не отговарят на императивните изисквания
на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно
и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда.
В АУАН и в наказателното постановление, нарушението и
обстоятелствата по извършването му не са описани ясно и конкретно. Така, в
съставения акт за установяване на административно нарушение от страна на
актосъставителя, респективно и в наказателното постановление, наказващият
орган се е задоволил единствено да посочи, че водачът „управлява МПС, след
като е лишен от това право по административен ред“. Липсва обаче посочване
с какъв акт жалбоподателят е лишен от правото да управлява МПС.
Посочването на конкретния акт, по силата на който жалбоподателят е бил
лишен от правото да управлява МПС, е от съществено значение за правото на
защита на последния, който може да провежда защитата си като навежда
твърдения например за последваща отмяна на акта или като доказва, че
срокът на наложеното му лишаване от право е изтекъл. Коментираният
пропуск на наказващия орган не може да се счете за несъществен. На първо
място, в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност за издаване на
наказателно постановление и в случаите, когато в акта е допусната
4
нередовност, но не е предвидена процедура за саниране на пороците в
наказателното постановление тогава, когато те са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, липсата в
наказателното постановление на елемент от състава на нарушението, за което
е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
не може да се замества чрез предположения.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да се излагат
доводи по съществото на административното нарушение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид изхода от делото право на разноски има въззивникът, но тъй
като такива не са претендирани, то не следва и да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-008916/28.04.2021 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя К. Д. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5