№ 228
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120106900 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по повод
исковата молба на Т. А. И. против „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, с която са
предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В законоустановения едномесечен срок ответникът депозира отговор, с който
оспорва исковете.
В проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание съдът прие изменение на
иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ чрез увеличаване на неговия размер от 4260 лева на 5820,12
лева, дължимо обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
10.10.2022 г. – 05.02.2023 г., като прекрати производството по този иск за периода
05.08.2022 г. – 09.10.2022 г. поради оттеглянето му от ищцата.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника призна
исковете, включително иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ след неговото изменение, като поиска
от съда да постанови решение при признание на иска. В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата поиска съда да постанови решение при признание на
иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2022 г. на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ е сключен трудов
договор № *** (за краткост Договора) между „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, в
качеството на работодател, и Т. А. И., в качеството на служител, по силата на който И.
приема да изпълнява длъжността „***“. Според Договора служителят има право на основно
месечно възнаграждение в размер на 1417,56 лева. Брутното трудово възнаграждение за
месец юли 2022 г. на И. е в размер на 1455,03 лева.
На 31.10.2022 г. ищцата получава писмо от работодателя, с което последният я
уведомява, че трудовият й договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от
1
05.08.2022 г. На 24.01.2023 г. ответникът издава удостоверение, че в периода 07.08.2022 г. –
09.10.2022 г. ищцата е била във временна неработоспособност.
След уволнението ищцата не е постъпвала на работа при друг работодател, което не
се оспорва от ответника.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства и признанието на исковете, направено от ответника.
По правото:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна:
Според разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната,
в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Съгласно чл. 335, ал.
2, т.3 от КТ, когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление без
предизвестие (както е в процесния случай), правният ефект на прекратяване настъпва,
когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна
– в този смисъл Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о. Без
значение за настъпването на такава правна последица е дали изявлението е съобразено или
не с изискванията за мотивираност или за наличие на основанието за прекратяване – в този
смисъл Решение № 332 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2014 г., IV г. о.
Отбелязването в уведомление от работодателя по чл.62, ал.3 от КТ, че трудов договор е
прекратен на конкретна дата (в случая на 05.08.2022 г.), няма обвързваща доказателствена
сила досежно верността на това обстоятелство, т.е. съответствието на заявеното от
работодателя с действително осъществените факти.
Изготвянето на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение съставлява
техническа дейност. На няколко пъти в исковата молба и в уточняващите молби ищцата
твърди, че на нея заповед за прекратяване на правоотношението не й връчвана – ответникът
не твърди в отговора на исковата молба, че заповедта е връчена на ищцата. По делото е
налице волеизявление на работодателя от 31.10.2022 г., адресирано до ищцата, в което се
посочва, че трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл.71,
ал.1 от КТ. В този смисъл, следва да се приеме, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено именно на дата 31.10.2022 г., а не на 05.08.2022 г. Това се потвърждава и от
„признанието“ на работодателя, че в периода 07.08.2022 г. – 09.10.2022 г. ищцата е била във
временна неработоспособност, за която тя няма право на отпуск, ако не е в трудово
правоотношение с ответника – аргумент от чл.162 от КТ.
Тъй като е налице признание на този иск от страна на работодателя, което не
противоречи на закона и добрите нрави, той следва да бъде уважен. Извън горното, съдът
указа на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи, че законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, но заповед № 413/04.08.2022
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.71, ал.1 от КТ
не бе представена по делото, нито се представиха доказателства, че препис от нея е връчен
на И.. Ето защо, ако след 31.10.2022 г. бъде връчена на ищцата заповед № 413/04.08.2022 г.,
това е без правно значение, защото трудовото правоотношение вече е прекратено – аргумент
от Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа:
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор. Срок за изпитване
може да се уговори както при договор за неопределено време (както е в процесния случай),
така и при всички видове срочни договори. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за
изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен за неопределено време,
каквато е предварителната уговорка между страните – аргумент от Решение № 11 от
27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о. Ето защо основанието по чл. 325, т. 3
КТ се прилага само за прекратяване на срочни трудови договори, а не и на трудови договори
за изпитване, прекратяването на които е уредено в чл. 71, ал. 1 КТ и при други предпоставки.
2
В този смисъл, не съществува пречка ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за
времето на оставане без работа поради уволнението:
Предвид изложеното, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от
31.10.2022 г., признанието на ответника, че дължи обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за периода от 10.10.2022 г. до 30.10.2022 г. противоречи на закона,
защото към същия момент трудовият договор е действащ. Ето защо, искът следва да бъде
уважен за претендираната от ищцата сума, която се признава от ответника, но за периода
31.10.2022 г. – 05.02.2023 г. и отхвърлен за периода 10.10.2022 г. – 30.10.2022 г. По аргумент
от Определение № 1103 от 30.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2014 г., IV г. о. може да се
присъди обезщетение за бъдещ период, макар той да не е изтекъл към момента на устните
състезания пред първата инстанция, щом такова е претендирано.
По разноските:
Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете
предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай ответникът е
причинил завеждане на делото, поради което извършеното в хода на процеса признание
няма да го освободи от разноски. Ищцата има право на разноски в размер на 750 лева,
изплатено адвокатско възнаграждение.
Исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа са неоценяеми и съдът определя държавна такса за
всеки един от тях по 50 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 332,80 лева, представляваща държавни такси за предявените и
уважени искове, както следва: 100 лева държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 от КТ, 232,80 лева държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Т. А. И., ЕГН – **********, с
адрес ***, извършено от управителя на „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, ЕИК –
*********, без предизвестие на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 31.10.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. А. И., ЕГН – **********, с адрес ***, на заеманата от нея
длъжност преди уволнението, а именно „***“ в „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, ЕИК –
*********.
ОСЪЖДА „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Т.
А. И., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 5820,12 лева (пет хиляди осемстотин и
двадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за времето от 31.10.2022
г. до 05.02.2023 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение без
предизвестие на основание чл.71, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за периода от 10.10.2022 г. до 30.10.2022 г.
ОСЪЖДА „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Т.
А. И., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТРАКИЙСКИ ХОТЕЛИЕРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по
сметка на Бургаския районен съд държавни такси по предявените и уважени искове общо в
размер на 332,80 лева (триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
3
от датата на обявяването му.
На основание чл.345, ал.1 от КТ след влизане на решението в сила да се изпрати
съобщение до Т. А. И., че може да заеме предишната работа, на която е възстановена, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4