Р Е Ш Е Н И E
гр. Хасково, 12.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, граждански състав на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
секретар: Росица Тодорова
като разгледа докладваното от председателя съдия Дечева
т.д. № 201 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Търговско дело № 201/2020 г. по описа на ОС - Хасково е образувано
въз основа на искова молба, подадена от Л.Б.К., ЕГН **********,***, в
качеството му на законен представител-настойник на малолетната Р.Д.А., ЕГН **********,
чрез адв. М.Т.,***, против ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н ,,Т.‘‘, бул. бул. ,,В.‘‘ № 89Б. Претендира се обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2015
г. около 17:45 часа на път 7909 между кв. ,,Горно Езерово‘‘ на гр. Бургас и с.
Братово, обл. Бургас в посока с. Братово се движел л.а. марка ,,В.‘‘ ДК, № *******,
управляван от С.С.С.. Водачът С. предприел
изпреварване на товарен автомобил, а малко по-късно движейки се в плавен десен
по посоката си на движение завой, предприел изпреварване и на л.а. марка ,,О.‘‘.
Предприетата маневра била малко преди края на дъгообразната част на завоя в
зоната на непрекъсната осева линия, забраняваща изпреварването. При извършване
на неправомерното изпреварване водачът С. навлязъл в лявата насрещна пътна
лента с включени къси светлини на фаровете на МПС и започнал ускоряване с цел
изпреварване на л.а. марка ,,О.‘‘. След 4 секунди достигнал скорост от 116км/ч,
като в този момент С. се намирал в централната част на лявата пътна лента.
Тогава забелязал пред себе си насрещно движещия се л.а. марка ,,Ф.Т.‘‘ с ДК № *******, управляван от Д.Я.А.. Веднага след
това настъпил челен кос удар между предните леви челни части на двата
автомобила, като мястото на удара било изцяло в лентата за движение на л.а. ,,Ф.Т.‘‘.
От този удар водачът А. получил тежки наранявания, от които по-късно починал в
болница в гр. Бургас.
Твърди, че с протИ.правното
си поведение водачът на л.а. ,,В.‘‘ – С. станал причина за настъпване на ПТП на
30.10.2015 г. и с това – за смъртта на Д.
А. - баща на ищцата.
Според изложеното в исковата молба
отношенията на ищцата с починалия са били изключително близки, били са
привързани един към друг и скръбта й била неизмерима. Малолетната Р.А. претърпяла
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за нея човек. В отношенията между баща и дъщеря царяли хармония,
любов и разбирателство. Сочи се, че ищцата тепърва ще страда от загубата на
своя баща, който починал внезапно в разцвета на жИ.та
си, напълно здрав и без да е имал каквито и да било оплаквания.
В допълнение се сочи, че 2 години след
смъртта на баща й ищцата загубила и майка си К.К.,
която починала на 23.12.2017 г. на 35 години. В момента Р. се отглеждала от
вуйчо си и от неговите родители- нейните баба и дядо.
Към момента на събитието водачът С.
управлявал лек автомобил, който имал валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в ,,ДЗИ – Общи застраховане‘‘
ЕАД с полица № 06114002736157 валидна от 13.11.2014 г. до 13.11.2015 г.
С
изложеното се обосновава правния интерес от предявяване на иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Като паричен еквивалент на понесените до
настощия момент и за в бъдеще болки и страдания от загубата на баща й, ищцата претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Със смъртта на своя баща, ищцата загубила и
издръжката, която й е осигурявал родителят й приживе. Тази издръжка се определя
на 300 лева месечно, считано от датата на смъртта на А. – 31.10.2015 г. до
настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на плащането,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. От 31.10.2015 г. до
завеждане на настоящия иск дължимата издръжка била в размер на 18 000лв.
Ответникът ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД в
законоустановения срок, чрез упълномощения юрк. Ю.К., оспорва исковете в цялост
както по основание, така и по размер.
В писмения отговор се прави възражение за
погасяване на претенциите за главница и лихва по давност. Освен това ищцата не била
депозирала покана за изплащане на обезщетение по доброволен ред.
Пълномощникът на ответното дружество оспорва
претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, тъй
като не били представени доказателства, сочещи на трудова ангажираност на
починалия, чрез която същият да е осигурявал издръжка на дъщеря си. С казаното
се обосновава извод, че починалият не е реализирал доходи. Освен това по
системата на ДОО Р.А. получавала необходимите социални плащания, които в пълна
степен съответствали или били по-високи от издръжката, която е била осигурявана
от баща й и следователно липсвали настъпили имуществени вреди.
От друга страна, по делото не били
представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно
поведение на водача застрахован при ответника.
Твърди се, че уврежданията са настъпили по
изключителна вина на ищеца.
В условията на евентуалност се навежда
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредата. Починалият А. с
поведението си допринесъл за настъпване на вредата, тъй като допуснал
управление на МПС без включени светлини на фаровете в тъмната част на
денонощието.
Изложени са доводи и във връзка с размера на
претендираното обезщетение. Според ответника същият е прекомерен и не отговаря
на изискванията за справедлИ.ст
по чл. 52 от ЗЗД.
Хасковският окръжен съд след преценка
доводите на страните, обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Присъда № 130 от 14.10.2021 г., постановена
по НОХД № 177/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимият С.С.С., ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на 30.10.2015 г. по пътя от кв. ,,Горно Езерово‘‘ на гр. Бургас към с.
Братово, обл. Бургас при управление на л.а. марка ,,В.‘‘ с рег. № * **** **, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал.
2, т. 1 ППЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Д.Я.А., ЕГН **********
/настъпила на 31.10.2015 г./, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.
,,в‘‘, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП му е наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘
за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 НК съдът е
отложил изпълнението на наложението наказание с изпитателен
срок от три години. Цитираният съдебен акт след въззивен и касационен
инстанционен контрол е влязъл в законна сила на 04.07.2022 г. /л. 155/
Д.Я.А. е оставил свой наследник ищцата Р.Д.А.,
видно от Удостоверение за наследници с изх. № 94-01-40360 от 20.11.2015 г. /л.
10/
По делото не е спорно, че за управляваното от
виновния водач при престъплението МПС е била налична застраховка ,,гражданска
отговорност‘‘ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно
дружество.
От заключението по съдебно-автотехническа
експертиза /л. 181/, изготвено от вещото лице инж. С.П. се установяват следните
обстоятелства:
На 30.10.2015 г., около 17:45 часа, през
тъмната част на денонощието по път III-7907
(с двупосочна движение) в посока от кв. Горно Езерово на гр. Бургас към с.
Братово се е движил л.а. марка ,,В.‘‘, модел ,,C-40’’, с рег. № * **** **, управляван от С.С..
В процес на преодоляване на десен завой с
голям радиус на кривата, намиращ се на около 900м. преди разклона за кв. Долно
Езерово посоченият л.а. ,,В.‘‘ застигнал л.а. ,,О.‘‘ модел ,,К.‘‘, управляван
от И. И., който се движел със скорост около 65км/ч. В края на десния завой
водачът на л.а. марка ,,В.‘‘, модел ,,C-40’’, с рег. № * **** ** – С.С., с включени къси светлини на фаровете, е предприел
изпреварване на л.а. ,,О. К.‘‘, в момент когато в лентата за насрещно движение
се е движел л.а. марка ,,Ф., модел ,,Т.‘‘ с рег. № * **** **, управляван от Д. А.,
без светлини на фаровете и друга светлинна сигнализация.
При така създалата се ситуация е възникнал
удар между лек автомобил ,,В.‘‘, модел ,,C-40’’, с рег. № * **** ** и ,,Ф., модел ,,Т.‘‘
с рег. № * **** **. Ударът между двата автомобила по характер е бил челен, кос,
при сблъсък на предна челна лява част на лекия автомобил ,,В.‘‘ с предна челна
лява част на лек автомобил ,,Ф.Т.‘‘. Скоростта на движение на лек автомобил ,,В.‘‘
е била около 116 км/ч, а на управлявания от починалия А. – около 15км/ч.
Според експерта техническите причини за
настъпване на процесното ПТП са, от една страна, движението на л.а. ,,Ф.Т.‘‘
без предни светлини и друга светлинна сигнализация, а от друга – движението
на лек автомобил ,,В.‘‘, модел ,,C-40’’, с рег. № * **** ** непосредствено
преди произшествието със скорост несъобразена със зоната на осветеност пред
автомобила, при включени технически изправни къси светлини на фаровете.
Ако лекият автомобил ,,Ф.Т.‘‘ не е с включени
светлини на фаровете, водачът на л.а. ,,В.‘‘ е можел да го възприеме на
осветеността на фаровете на управлявания от него автомобил, на къси светлини,
на разстояние от 50м. при конкретната пътна обстановка . Според изложеното от
вещото лице ударът между двата автомобила е бил непредотвратим, тъй като е
станал преди началото на ефективния спирачен път на л.а. ,,В.‘‘
В момента на предприемане на маневра
,,изпреварване‘‘ водачът на л.а. ,,В.‘‘ е имал техническа възможност да
възприеме л.а. ,,Ф.Т.‘‘, ако последният е бил с включени светлини на фаровете,
като срещуположно движещо се ППС, с включени светлини на фаровете на достатъчно
разстояние и да не предприема изпреварване.
Лекият автомобил ,,Ф.Т.‘‘ е имал техническа
неизправност по отношение на своите осветителни тела /фарове/ - прекъсване на
ел. верига за захранване на крушката на десен преден фар на автомобила, в
следствие на некачествено извършен нестандартен монтаж, чрез запоени проводници
към пластините на крушката вместо със стандартен куплунг. Зоната на левия фар е
била с големи деформации и разрушения, поради което констатация за техническото
състояние на левия фар не е извършена.
От заключението по съдебно-икономическа
експертиза /л. 173/, изготвено от вещото лице И.П. се установяват следните
обстоятелства:
За периода от 30.10.2015 г. до 18.10.2022 г.
ищцата Р.А. е получила общо 13532,26лв., от които 11997,26лв. пенсия и 1535лв.
добавки.
За периода от месец април 2015 г. до месец
октомври 2022 г. за малолетното дете - Р.А. са изплатени социални помощи на
майка й - К.Б.К. /починала на 23.12.2017 г./ общо в размер на 1201лв. и след
предприетата мярка за закрила по чл. 26 от Закон за защита на децата
(,,настаняване в семейство на роднини‘‘) на Р.Л.И.
общо в размер на 4193,62лв.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Е.А.М., Б.К.И., И. Г. Б..
От показанията на св. Е.А.М., без родство със
страните по делото, се установява вида и интензитета на претърпените от ищцата
болки и страдания вследствие загубата на баща й Д. А.. Свидетелката и съпругът
й били семейни приятели със родителите на Р. и ходили на почивки заедно. Пред
съда подробно излага за хронологията на събитията. Сочи, че е присъствала на
погребението на А., като малолетното дете го оставили при баба й в град Хасково.
Случилото се не било съобщено веднага на детето Р.. Майка й потърсила съдействието
на психолог, за което й помогнала и свидетелката. След като узнала за смъртта
на баща си, Р. го е преживяла тежко и се затворила в себе си. Посещавали са
психолог в гр. Пловдив. Като по-малка всяка вечер Р. гледала небето, казвала,
че баща й я гледа и разговаряла с него. Сега вече знаела за действителността и
посещавала гробищата. В момента Р. била в трудна възраст-в периода на
пубертета. Свидетелката сочи, че ситуацията е тежка, тъй като Р. имала нужда от
родителите си, търсила ги и се затваряла в себе си. Приживе Д. А. се грижил за
семейството си, осигурявал издръжката му и живеели добре. Той се занимавал с
фотоволтаични системи и според свидетелката реализирал добри доходи от около
2000лв. Семейството не се е лишавало от нищо.
От показанията на свидетеля Б.К.И., дядо на
ищцата, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
установява, че загиналият при процесното А. е бил в
изключително близки отношения с дъщеря си. Р. се травмирала от загубата на баща
си. Тя постоянно е плачела за него и майка й я завела на психолог в гр.
Пловдив. Преди процесното ПТП семейството живеело
добре. След това майката на Р. се поболяла и починала. В момента ищцата живеела
при баба си и дядо си в с. Книжовник. Свидетелят всеки ден я водил и взимал от
училище в гр. Хасково. Той разказва, че детето още е травмирано, страда много и
не го е преживяло. Често си спомняла за баща си и питала дали не може да дойдат
с майка й, за да я видят за малко и пак да се приберат. Сега в училище й било
мъчно и се разстройвала. Тази година за деня на майката в училище им е била
поставена задача да напишат нещо за майката и тя се е прибрала разплакана. Приживе
отношенията между родителите на ищцата били перфектни, разбирали се и нямали
проблеми. Младото семейство живеело в едно домакинство със св. И. и съпругата
му. Починалият А. издържал семейството си и дори предлагал финансова помощ на
св. И.. А. получавал добро възнаграждение за труда си, като в България е вземал
над 1500лв., а в чужбина 2500лв.-3000лв. Свидетелят сочи, че в момента за Р. държавата
отпуска помощи от 310 лв., които не стигали. Пенсията на И. от 300лв. също не
стигала за нуждите на Р. и за да има тя всичко и да не е лишена дядото работил.
По делото е разпитан св. И. Г. Б., без
родство със страните. От показанията му се установява, че същият е бил свидетел
очевидец на процесното ПТП. Б. е бил пасажер в лек автомобил ,,О. К.‘‘, спрямо
който водачът на л.а. ,,В.‘‘ С. предприел изпреварване. Свидетелят Б. възприел
л.а. ,,Ф.Т.‘‘, управляван от Д. А., който бил без фарове и предупредил водача И.
И., до който се возел, да внимава. В същия момент С.С.
се изнесъл в насрещното пътно платно, за да изправи л.а. ,,О. К.‘‘, при което
настъпил челен удар с л.а. ,,Ф.Т.‘‘. Управлявания от пострадалия автомобил бил
без фарове, други ориентири или аварийни светлини. Свидетелят възприел
движещата се в насрещното пътно платно лека кола на разстояние от 2-3 метра.
При така установените фактически
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Процесните застрахователни правоотношения се
уреждат от отменения Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., в сила до 31.12.2015 г.). Отговорността на застрахователя по прекия иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е функционално обусловена от
отговорността на застрахования по задължителната застраховка ,,гражданска
отговорност‘‘ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият състав включва действие или бездействие,
което е протИ.правно, извършено е виновно и в
резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
Пасивната материалноправна легитимация на
ответника по иска се обуславя от наличието към момента на процесното ПТП на
договор за застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ на водача на лек автомобил ,,В.‘‘,
с рег. № *******, със ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД. На
основание застрахователния договор възниква задължение на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищцата вреди от деликта, причинен от застрахования
водач, в случай че същите бъдат доказани.
ПротИ.правността на
деянието и вината на дееца С.С.С. са установени с
влязла в сила присъда на наказателния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на доказателства относно
елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено
наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за установени по
висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на
деянието, неговата протИ.правност
и виновността на водача.
Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за
съдилищата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето,
което съжителства на съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС.
Ищцата Р.А. е дъщеря на загиналия при
катастрофата и попада в кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленума на ВС. От събраните по делото гласни доказателствени
средства, съдът приема за установено, че същата е претърпяла и търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки душевни болки, страдания и силно
негативни емоционални преживявания, вследствие на смъртта на баща си Д. А..
Показанията и на двамата разпитани по делото свидетели /Е.М. и Б.И./ са непротИ.речиви, последователни и
ясни в този смисъл. Същите са категорични, че ищцата е била силно привързана
към баща си, страда от факта за смъртта му и от липсата на бащина любов и
подкрепа.
Съобразно критерия за справедлИ.ст установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за
съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. При определяне на справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди при
причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение, действителните отношения между пострадалия и претендиращия обезщетението,
обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. В
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС се приема, че за справедлИ.то възмездяване на настъпилите в резултат на
произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на
специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото
разбиране за справедлИ.ст
на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се
съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Към момента на деликта
починалият Д. А. е бил на 32 години, т. е. млад и в активна трудоспособна
възраст. Семейството е живеело в любов и разбирателство. Като баща и съпруг
приживе А. е полагал усилия за благосъстоянието на семейството и е осигурявал
добри условия за жИ.т. А. е проявявал обич към дъщеря
си, прекарвал е време с нея, тя е била силно привързана към него, семейството е
ходило на почивки. Установените факти по делото за личността на починалия и на
ищцата, за особената детска възраст / на 3 г. и 10 м. към датата на инцидента/,
на която тя е била лишена от бащина грижа, от бащина ласка, морална и
материална подкрепа, продължителността на настъпилата неочаквана загуба на този
родител и нейната необратимост, както и установената съдебна практика при
сходни на разглеждания случаи мотивира съда да определи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева.
За да достигне до този извод относно размера
на обезщетението, съдът съобразява конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – октомври 2015 г., както и разпоредбата на § 27, ал. 2 от
ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по
задължителната застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите
минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало
лице са до размер на един милион лева.
По възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Възражението намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с
отговора на исковата молба, и е процесуално допустимо. Разгледано по същество
възражението е основателно.
Съгласно практиката на ВКС на РБ,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от
24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 942/2009 г. на II т. о., принос за настъпване на увреждането е налице,
когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като
тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди,
че е налице съпричиняване. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това
му поведение трябва да води до настъпване, или да улеснява настъпването на
вредоносния резултат, т. е. в някаква степен да го обуславя.
В конкретния случай на 30.10.2015 г., около
17:45 часа, през тъмната част на денонощието по път III-7907 (с двупосочна движение) в посока от кв.
Горно Езерово на гр. Бургас към с. Братово С.С. е
управлявал л.а. марка ,,В.‘‘, модел ,,C-40’’,
с рег. № * **** **. Преди разклона за кв. Долно Езерово той застигнал движещия
се със скорост около 65км/ч л.а. ,,О.‘‘ модел ,,К.‘‘, управляван от И. И.. В
края на десния завой С.С. с включени къси светлини на
фаровете и въпреки наличието на маркировка с непрекъсната разделителна линия,
забраняваща изпреварването /чл. 63, ал.2, т. 1 ППЗДвП/, е предприел
изпреварване на л.а. ,,О. К.‘‘, в момент когато в лентата за насрещно движение
се е движел л.а. марка ,,Ф., модел ,,Т.‘‘ с рег. № * **** **, управляван от Д. А.,
без светлини на фаровете и друга светлинна сигнализация. При така създалата се
ситуация е възникнал челен, кос удар между лек автомобил ,,В.‘‘, модел ,,C-40’’, с рег. № * **** ** и ,,Ф., модел ,,Т.‘‘
с рег. № * **** **, като скоростта на движение на първия е била около 116 км/ч,
а на управлявания от починалия А. – около 15км/ч.
Пострадалият съществено е допринесъл за
вредоносния резултат, тъй като е е управлявал МПС в тъмната част на денонощието
без никакви светлини.
При съпоставяне на поведението на увредения
/липсатана светлини/ с това на делинквента /несъобразена скорост и предприемане
на маневра изпреварване в забранен участък/ и отчитане тежестта на допуснатите
от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът
определя степен на съпричиняване от 50%.
При така приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия искът за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен до размер на 100 000,00 лева /50% от 200 000 лева /.
Предвид уважаването на главният иск, следва
да бъде уважено и искането на ищцата за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., считано от
30.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД.
По
иска за имуществени вреди.
Съгласно т. 8 от ППВС № 4/1968 г. когато при
причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени
вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка
от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се
компенсират от пенсията, на която имат право. Според практиката на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК – решение № 169/28.02.2012 на ВКС, ТК, ІІ
отд. т. д № 762/2010 г., правото на издръжка дължима от родителите на
непълнолетни им деца е безусловно, поради което тези деца имат право всякога да
търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди, изразяващи се в
лишаването му от възможност да бъде издържано от своя баща до пълнолетие,
поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния. За успешното
провеждане на иска е достатъчно ищецът да установи качеството на непълнолетно
дете и отсъствие на покритие на щетите с наследствена пенсия, като се взема
предвид правилото на чл. 142, ал. 2 СК.
Не е спорно по делото, че към датата на
настъпване на непозволеното увреждане, както и към настоящия момент ищцата е
сред лицата, имащи право на издръжка от своя родител.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от
30.10.2015 г. до 18.10.2022 г. Р. И. е получавала наследствена пенсия, чийто
размер възлиза на сумата от 11 997,26лв. От представените по делото
писмени доказателства /л. 194 – 199/, както и от експертното изслушване се
установява /л. 212-213/, че посочената сума се е изплащала с оглед настъпилата
смърт на майка й, а по линия на баща си Р. И. не получава наследствена пенсия.
Съобразно установената съдебна практика
крайната преценка на съда досежно размера на обезщетението може да се основава
на нормата на чл. 162 от ГПК /решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело №
3456/2015 г. на Първо ТО на ВКС/.
При липсата на други ангажирани от ищцата доказателства настоящият съдебен състав намира, че издръжката следва да се определи в размера, посочен като минимален такъв в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК - 1/4 от размера на минималната работна заплата.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 на Постановление
на Пленума на ВС № 4/75 г., дали да присъди еднократно или периодично
изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е
възложено от закона на съда. С оглед на конкретните особености на всеки отделен
случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено
наведнъж или за периоди. С несъобразяването с посочения от ищеца начин на
изплащане на обезщетение не се присъжда нещо различно от това, което е поискано
от ищеца, а следващият се законен размер.
В случая и доколкото от датата на смъртта 30.10.2015 г. - 30.11.2022 г. вредата вече е настъпила, то за този период съдът присъжда глобално обезщетение, в общ размер на сумата от 5 886,25лв.
При определяне на този размер съдът взе предвид ежегодното увеличение на минималната работна заплата /380лв. за 2015 г., 420лв. за 2016г., 460лв. за 2017 г., 510лв. за 2018 г., 560лв. за 2019 г., 610лв. – 2020 г., 650лв. – 2021 г. и 710лв. – 2022 г. /, солидарността на задължението за издръжка, т.е. частта на починалия А. следва да е в половин размер, както и обстоятелството, че ищцата получава наследствена пенсия за майка си.
Съдът присъжда месечно обезщетение в размер на 88,75лв. ( ¼ от размера на минималната работна заплата за 2022 г.), считано от 01.12.2022 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва за забава, считано от първо число на съответния месец, като искът за имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 300лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 86 ЗЗД лихвата се дължи от датата на забава, а при деликта -това е увреждането. При дължимост на обезщетение за периодично настъпили вреди, лихва се дължи от момента на тяхното настъпване, а не от датата на деликта, от който произтичат. Следователно, при постановяване на решение, с което се присъжда обезщетение на имуществени вреди, лихвата се присъжда от настъпване падежа на всяка отделна вноска при просрочие и в случай на разглежданата хипотеза, съдът приема, че падежът за месечните вноски на сумите, нужни за издръжка на ищцата, е първо число на месеца, за който се дължи присъдената сума.
По
възраженията на ответника.
Ответното дружество е навело възражение за
погасяване по давност на претенциите за главница и лихва.
Съгласно чл. 197 от КЗ /отм./ правата по
застрахователния договор при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват с
петодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие,
а съгласно чл. 111 от ЗЗД, давностният срок за лихвите е тригодишен.
Деликтът е извършен на 30.10.2015 г., поради
което исковете за главница се погасяват на 30.10.2020 г. Следователно към датата
на подаване на исковата молба 30.10.2020 г. /видно от пощенското клеймо – чл.
62, ал. 2 от ГПК/ петгодишната погасителна давност не е била изтекла и
възражението в тази му част е неоснователно. Самостоятелен довод за
неоснователността на правопогасяващото възражение е и разпоредбата на чл. 3, т.
2 от ЗМДВИП, която предвижда спиране на давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти за периода от
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.
По отношение на обезщетението за забава важи
кратката тригодишна давност, поради което всички лихви с падеж, настъпил до 30.10.2017
г. са погасени по давност. Ищците претендират законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 30.10.2017 г., поради което
възражението за давност е неоснователно и в тази му част.
По отношение на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 5 886,25лв. възражението е
частично основателно и същата се дължи от датата на предявяване на исковата
молба, т.е. от 30.10.2017 г.
Що се касае до възражението за липса на
доказателства за предявяване на покана пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение по доброволен ред, следва да се отбележи, че
посоченото обстоятелство е ирелевантно за допустимостта и основателността на
предявените искове. Това е така, тъй като в Кодекса за застраховане (отм.),
приложим в настоящия спор с оглед датата на деликта 30.10.2015 г.,
извънсъдебното искане до застрахователя за заплащане на обезщетение не е
предвидено като задължителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
увредените лица, както е в КЗ /обн. ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г., в сила
от 1 януари 2016 г.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и съобразно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6
от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и
двете страни.
Ответникът претендира заплащане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080лв. и за депозит на вещи лица в
размер на 400 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 708,07 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Т.Т., пълномощник на ищцата Р.А., сумата от 9 013,25лв., представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено съобразно уважената част на иска и по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на
ответното дружество следва да се възложи заплащането в полза на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Хасково дължимата държавна такса в размер на 4 363,25лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ,,Т.‘‘, бул. бул. ,,В.‘‘ № 89Б, да
заплати на Р.Д.А., ЕГН **********, чрез настойника й Л.Б.К., ЕГН **********,***,
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на баща й Д.Я.А., ЕГН **********, настъпил в
резултат на ПТП на 30.10.2015 г. по пътя от кв. ,,Горно Езерово‘‘ на гр. Бургас
към с. Братово, обл. Бургас, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 5 886,25лв. - обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от
лишаване на издръжка от баща й за периода 30.10.2015 г. - 30.11.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 88,75
лв. месечно, считано от 01.12.2022 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва за
забава, считано от първо число на съответния месец, като иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 100 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.;
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от
30.10.2015г.-30.11.202г. за разликата над 5 886,25лв. до пълния предявен
размер от 18 000лв. и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата
на месечна издръжка за разликата над 88,75лв. до пълния предявен размер от
300лв. месечно ,като неоснователни и
недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ,,Т.‘‘, бул. бул. ,,В.‘‘ № 89Б, да
заплати на адвокат М.Т.Т., вписан в Адвокатска
колегия – Хасково, сумата от 9
013,25лв., представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално
представителство, защита и съдействие по делото на ищцата Р.Д.А., ЕГН **********,
чрез настойника й Л.Б.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ,,Т.‘‘, бул. бул. ,,В.‘‘ № 89Б, да
заплати по сметка на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 4 363,25лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********, чрез настойника й Л.Б.К., ЕГН **********,*** да
заплати на ,,ДЗИ-Общо застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ,,Т.‘‘, бул. бул. ,,В.‘‘ № 89Б, сумата
от 708,07 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ: