РЕШЕНИЕ
№ 234 дата 23 февруари
2022г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 14
февруари 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………….…
разгледа адм. дело № 1320 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от В.С.К.
*** против Заповед № 21-0304-000049/11.03.2021г., издадена от полицейски
инспектор в РУ Несебър към ОД на МВР Бургас, за прилагане на принудителна
административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е
разпоредено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
11.03.2021г., като са отнети два броя регистрационни табели с № А8228НС и СРМПС
№ *********.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна,
издадена при съществени процесуални нарушения, както и на материалния закон.
Счита, че не са били изяснени фактическите обстоятелства, което е ограничило
правото на защита и оставало неизвестно с каква цел е била приложена
мярката. Следващото оплакване касае
противоречия във фактите относно това дали автомобилът е бил управляван или
паркиран. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както
и се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – полицейски инспектор в РУ Несебър, ОД на МВР
Бургас, издал процесната заповед, не се явява и не се представлява.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от
закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Данните от
административната преписка сочат, че при извършена проверка на 11.03.2021г.,
около 10,55ч., в гр.Обзор, на улица „Белослав Манолов“, до бистро „Ореха“, от
контролни органи на МВР е било установено, че жалбоподателят К. управлява
личния си лек автомобил Мерцедес с рег. № А 8228 НС, като е било установено, че
водачът е лишен от правоуправление с предходно издадено и влязло в сила
наказателно постановление № 19-0304-003220/27.11.2019г. За нарушението е
съставен АУАН № 891400/11.03.2021г., като е иззето СРМПС, както и са свалени
регистрационните табели на автомобила. При съставяне на акта водачът е вписал
възражение, че не е управлявал.
Въз основа на
данните от съставения АУАН, полицейски инспектор в РУ Несебър към ОД на МВР
Бургас издал процесната Заповед № 21-0304-000049/11.03.2021г. за прилагане на
принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е разпоредено прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.03.2021г., като са
отнети два броя регистрационни табели с № А 8228 НС и СРМПС № *********.
Заповедта е
законосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а
от ЗДвП За осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: ………… 2а. прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Жалбоподателят К.
правилно е бил квалифициран като неправоспособен водач, тъй като е било
служебно установено и е безспорно, че не е притежавал свидетелство за
управление на МПС, отнето по-рано. В този смисъл, налице е хипотезата на
първото предложение на правната норма – управление от неправоспособен водач,
поради което материалният закон е правилно приложен. В тази насока е и
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съгласно която, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по
реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Възражението, че
не жалбоподателят, а друго лице е управлявало автомобила, съдът счете за неоснователно.
В съдебно заседание беше доведен и изслушан св.Р., който представи себе си като
водач на автомобила. Съдът не кредитира неговите показания, които противоречат
на всички други данни по делото. Изготвените от контролните органи докладни записки
за случая, безпротиворечиво сочат, че водач е бил именно жалбоподателят К.,
който при навлизането в гр.Обзор е бил следван от полицейски автомобил и
незабавно след спирането на паркинга пред гостилница „Ореха“ е започнала
проверката, като самоличността на водача била установена с представянето на
личната му карта. Бил е тестван за алкохол и е отказал тест за наркотици, които
действия се предприемат само по отношение на водач, а не на пътник в автомобил.
В подаденото възражение против акта е посочил, че автомобила е бил управляван
от друго лице, но не е назовал името му. При проведен разговор с полицейски
инспектор също е отказал да посочи кое е лицето управлявало автомобила.
Изнесеното от св.Р. съществено се отклонява от тази фактология. Свидетелят
отрича изобщо да е била извършвана проверка при управлението на автомобила,
като твърди, че той е управлявал автомобила, но както се посочи, самоличността
на водача е била установена посредством представянето на лична карта от страна
на жалбоподателя К..
Не се
констатират и съществени процесуални нарушения, в каквато насока са друга част
от възраженията, като се твърди, че заповедта е била издадена при неизясненост
на фактите. Административният орган ги е изяснил посредством докладните записки
за случая от контролните органи и ако има някаква неизясненост относно водача,
тя би била предизвикана именно от поведението на жалбоподателя, който е отказал
да назове име на човек, за когото твърди да е управлявал автомобила.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
установяване на управление от неправоспособен водач, при липса на данни за друг
водач, е длъжен да издаде заповед като процесната.
Не се констатира
също така и твърдяното противоречие на заповедта с целта на закона, напротив –
издаването й е именно в съответствие с целта на ЗДвП да се преустанови
управлението на МПС от неправоспособен водач.
В процеса на
цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните
фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния
закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.
Жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172,
ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен
съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К. *** против
Заповед № 21-0304-000049/11.03.2021г., издадена от полицейски инспектор в РУ
Несебър към ОД на МВР Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: