Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 / 02.01.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен
състав,
на втори декември две хиляди и деветнадесета
година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Михаела Бончева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1240 по описа
на Районен съд - Хасково за
2019г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П.И.П. *** , срещу Наказателно постановление № 387080– F421551 от
06.12.2018г. издадено от
Заместник директора на ТД на НАП, гр. Пловдив,
с което на жалбоподателя е наложена на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч. административна санкция –глоба в размер на 200 лева
за нарушение на състава на
чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В подадената
жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се, че датата на установяване на нарушението
не била бесъмнено установена от страна на наказващия
орган .Навеждат се доводи и по съществото на спора.Моли съда да
постанови решение, с което да отмени
изцяло, като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно
призован, не се явява ,но се представлява от адв.Д.
,която поддържа жалбата и моли за отмяна
на атакуваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно
призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Р. , оспорва жалба и в хода по същество
моли същата да бъде оставена без уважение ,а атакуваното с нея наказателно
постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в
съдебно заседание.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което
е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00
– 42#5 от 07.08.2018 г. на Агенцията по вписванията и във връзка с писмо
изх.№20-00-149/17.08.2019г. на ЦУ на НАП ,получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№04-01-1347/17.08.2018г.
била предприета
проверка от свид. В. Г. В.-С. , на длъжност главен инспектор по приходите
в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по
отношение на задълженото лице „Виана "
ООД,гр.Хасково с
управител П.И.П.. В хода на проверката
било установено, че дружеството „Виана“ООД
е извършвало дейност през 2017 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2600И0143450/01.04.2018 г. След като контролните
органи достигнали до извод за
допуснато нарушение по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч., въз основа
на изложените факти, доколкото, от страна на
„Виана "ООД
,гр.Хасково , като предприятие по смисъла на Закона
за счетоводството и търговец по смисъла
на Търговския закон, не бил
публикуван към дата 02.07.2018 г. годишен
финансов отчет за 2017 г. като
такъв до 02.07.2018 г. не
бил заявен за вписване и не
бил представен за обявяване в Търговски регистър, на 11.10.2018 г., срещу П.И.П. в качеството му на
управител на „Виана“ ООД бил съставен, от свид.
В. В.-С. , Акт
за установяване на административно нарушение №
F421551/11.10.2018 г.Всъщност
ГФО на дружеството за 2017г.
бил заявен за вписване и представен
за обявяване нв ТР към АВ на 09.10.2018г.Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на 11.10.2018 г.,който го
подписал.
Срещу така съставения
акт за установяване
на административно нарушение е постъпило в рамките на законоустановения срок възражение от страна на
жалбоподателя.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството наложил процесната административна санкция.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. В.-С. и Р.Б. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите,
до които е достигнато в хода на административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал.
1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган, както следва: т. 1. всички
търговци по смисъла на Търговския
закон – чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Според чл. 74, ал.
1 ЗСч, който е задължен и не публикува
финансов отчет, се наказва с глоба
в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на
сто от нетните
приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което
е наложена санкция на жалбоподателя, е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42
от ЗАНН, не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето му в присъствие на жалбоподателя и един свидетел ,а препис от АУАН е надлежно връчен на същия срещу подпис . На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването
му, а по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити.
По делото не е спорно, че в случая на 07.08.2018 г. от Агенцията по вписванията са били предоставени на НАП с писмо списъци – извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. и в не са подали в срока до 30.06.2018 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2017 г. Именно въз основа на обективираните констатации в писмото, с установяването на правнозначимите факти и обстоятелства, става възможно за административно- наказващият орган да изгради извод относно наличие на съставомерно деяние от страна на дружеството от обективна страна и съответно същото да се квалифицира като административно нарушение. Именно от този момент 07.08.2018г. натам, за овластения държавен орган е започнал да тече 3-месечния срок, в който той след като е узнал кой е нарушителят, е предприел нужните действия, по привличане на отговорността му. Процесната дата 07.08.2018г. е приета и от актосъставителя и от наказващия орган за дата на установяване на нарушението ,видно от съдържанието и на двата акта. От изложеното следва извод, че АУАН е следвало да бъде съставен до 07.11.2018 г. вкл., а той е съставен на 17.10.2018г. ,т.е. перди изтичане на посочения 3-месечен срок, с което са спазени изискванията, които законодателят въздига в разпоредбата на чл. 34, ал.1, от ЗАНН като условия, за ангажиране отговорността на нарушителя.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Безспорно е, че дружеството „Виана “ООД е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и е търговец по смисъла на Търговският закон и като такова е длъжно да съставя и публикува в Търговският регистър годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството. Задължението за публикуване на ГФО съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч е вменено и на ръководителя на предприятието – в случая на управителя на дружеството, в каквото качество е наказан жалбоподателят . По делото се доказа че управляваното от жалбоподателя дружество „Виана " ООД е извършвало дейност през отчетния период 2017г., видно от писмените доказателства по делото,което обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.Несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ГФО на дружеството за 2017 г., не е публикуван в Търговският регистър, в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. -30 юни 2018 г. Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и с изтичане на законоустановения срок за подаване на ГФО, нарушението е довършено. Следователно правилно е възприето от АНО, че датата на осъществяване на деянието в случая е 02.07.2018 г.,доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни. Датата на извършване на нарушението и датата на установяване на същото не е задължително да съвпадат, поради което и кога са констатирани признаци на административното нарушение не е въпрос относим към доказаността на елементите му.Затова и възражението на жалбоподателя в тази насока се явява несъстоятелно . С пропускане на законоустановения срок за публикуване на ГФО е осъществено нарушението, описано в НП, поради което правилно управителят на дружеството, който носи на самостоятелно основание отговорност за публикуването му, е бил наказан по реда на чл. 74, ал. 1, предл. 1 от Закона за счетоводството.
В случая не са
представени доказателства за изпълнение на
това задължение в съответния законоустановен срок или доказателства
за наличие на обективна причина,
възпрепятствала точното изпълнение на задължението,
като възраженията на жалбоподателя в обратна насока и в контекста на възражението
по чл. 28 от ЗАНН, съдът
счита за необосновано, доколкото не е подкрепено с никакви доказателства. Деянието, обявено от чл.
74, ал. 1,
вр. чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗСч. за наказуемо
се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни
на следващата година, което за
ГФО за 2017 г, означава до 30.06.2017 г.Нарушението обаче не е извършено за първи
път/според доказателствата ,приложени по преписката / , с него няма данни да са
настъпили допълнителни неблагоприятни последици, но същото е отстранено със заявяване за
обявяване в ТР на ГФО за 2017 г.едва
на 09.10.2018г. т.е. два месеца след законоустановения срок. Съдът намира, че в конкретната
хипотеза не би могла да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се
приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя
характер, както вече бе отбелязано,
е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на определен вредоносен резултат. Процесното деяние обаче, не би могло
да се приеме,
че се отличава
от останалите нарушения от този
вид, като се приеме че
обществената му опасност е явно незначителна.
Срокът за публикуване на годиния финансов отчет не е бил
обвързан с една единствена конкретна дата, а е по-продължителен и е следвало да бъде
спазен, като за процесното закъснение
не е доказано наличието на обективна
и изключваща отговорността причина.Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя , като не
е допуснато нарушение от наказващия орган
и в дейността по индивидуализиране на административната санкция, съобразно установения специален минимум, предвиден в наказващата норма, отчитайки всички отразени по – горе обстоятелства
от значение за преценката.По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 387080– F421551 от
06.12.2018г. издадено от на Заместник директор
на ТД на НАП- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.