Определение по дело №20227/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10266
Дата: 7 март 2024 г. (в сила от 7 март 2024 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110120227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10266
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110120227 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е. П. М. срещу „... АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за изискване на препис от изпълнително
дело № 20178630402557 от ЧСИ С.Х..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.04.2024 г. от 09,50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищцата –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищцата документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис на изпълнително дело № ... от ЧСИ С. Х..
ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на основание чл.
140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от
Е. П. М. с ЕГН ********** срещу „...“ АД, ЕИК ..., за установяване на недължимост на
сумата от 742,06 лева – главница за потребена вода, доставена до имот с адрес: гр. .... за
периода от 21.01.2014 г. до 21.02.2016 г., както и на сумата от 96,98 лева – законна лихва за
забава върху главницата за периода от 21.02.2014 г. до 21.02.2016 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав,
за които е образувано изп.д. № 20178630402557 от ЧСИ Сия Халаджова, поради погасяване
по давност на правото на принудително изпълнение.
В исковата молба се твърди, че срещу Е. П. М. е издаден изпълнителен лист от
16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който по
молба на ответника е образувано изп.д. № ...от ЧСИ С. Х.. Претендира, че вземанията са
1
погасени с изтичане на кратката тригодишна давност, която следвало да намери приложение
в настоящата хипотеза. Твърди, че посоченият давностен срок е започнал да тече от момента
на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, т.е. от 25.05.2016 г., като не
бил прекъсван в течение на тригодишния, евентуално на петгодишния давностен срок.
Сочи, че поради неизвършване на изпълнителни действия в период от 2 години на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се явява прекратено по силата на
закона и извършените след прекратяването по закон изпълнителни действия не са породили
правно действие. Позовава се и на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, като посочва, че изпълнителното
производство е следвало да бъде прекратено, доколкото не е установено наличието на
секвестируемо имущество на ищцата, което да е годен обект на принудително изпълнение.
Моли съда да признае за установено, че ищцата не дължи процесните суми поради
погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че приложимият давностен срок за
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, като той започва да тече от
момента на влизане в сила на заповедта. Поддържа, че давността за процесните вземания е
прекъсната на 16.08.2017 г. с подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, съдържаща искане за предприемане на съответните изпълнителни действия
съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, като впоследствие давностният срок е прекъсван многократно с
редица изпълнителни действия, поради което не е изтекъл. Моли съда да отхвърли исковете
и да му присъди направените разноски.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже,
че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
Ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване
течението на погасителната давност за процесните вземания.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
срещу Е. П. М. в полза на „...“ АД е издаден изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по ч. гр. д.
№ 13348/2016 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който срещу ищцата е образувано
изп.д. № ... от ЧСИ С. Х..
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3