РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 28.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№2715 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.Е.Г., ЕГН**********
от гр. Плевен против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „НАПРЕДЪК-
2000“ с. Згалево. В молбата се твърди, че по силата на сключените между
страните договори: № Н140000012/ 05.09. 2013 год. за наем на земеделска земя
върху общо 14,684дка, представляващи ниви, находящи се в землището на с.
Згалево, ответната кооперация дължи на ищеца наем в размер на 35 лв. на декар
за стопанската 2014/ 2015 година, или общо сума в размер на 513,94лв. и по
договор№Н150000089/28.11.2014г. за наем на земеделска земя върху общо
14,684дка, представляващи ниви, находящи се в землището на с. Згалево,
ответната кооперация дължи на ищеца наем в размер на 50лв. на декар за
стопанската 2015/ 2016 година, или общо сума в размер на 734,20лв. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано
ч.гр.дело № 807/2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че
срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от
ответника, което обуславя и правния интерес от предявяването на настоящия иск.
В заключение, ищецът моли съда, да признае за установено по отношение на
ответника вземането му за процесните суми, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№807/2017год. по
описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Вземането на ищеца произтича от сключените договори за наем на земеделски земи/
№ Н140000012/ 05.09. 2013 год. за наем на земеделска земя върху общо 14,684дка при наем 35лв./дка, представляващи ниви,
находящи се в землището на с. Згалево за стоп. 2014/2015г. и по договор№Н150000089/28.11.2014г. за наем на
земеделска земя върху общо 14,684дка, представляващи ниви, находящи се в
землището на с. Згалево при наем 50 лв./дка., за стоп.2015/2016г. Видно е, че
договорите са били сключени за една стопанска година, като наемната вноска се
дължи до 30 дни от реализиране на селскостопанската продукция в края на всяка
стопанска година и плащането й се извършва в брой. В депозирания отговор на
исковата молба ответникът е оспорил цитираните по- горе договори, като е навел
доводи, че същите са нищожни и не са подписани от председателя на кооперацията.
Следва да се отбележи, че доколкото се касае за частен диспозитивен документ,
който съдържа подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване на
неистинността на документа лежи върху оспорващия го, т. е. върху ответника.
Същото е положението и с доказателствената тежест досежно липсата на
представителна власт- мнимо представляваният следва да докаже този факт. В
конкретния случай не се събраха никакви писмени или гласни доказателства, че
подписът за наемател, положен в процесните договори за наем на земеделски земи,
не принадлежи на председателя на ответната кооперация. От друга страна, дори и
да беше установено, че договорите са подписани от друго лице, то не би могло да се
приеме, че същите са нищожни и не е
породил целените с неговото сключване правни последици. Това е така, доколкото
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ изисква незабавното противопоставяне на търговеца
за предприети от страна на друго лице от негово име действия, но в случая това
не е сторено. Нещо повече, видно от
представената справка от третото неучастващо по делото лице- Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Плевен- , е ответникът ЗКПУ „Напредък- 2000“ с. Згалево е
посочил процесните договори в подаденото заявление за участие в масиви за
ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. Згалево, т. е. налице е ясно
изразена воля за потвърждаване на извършените действия по сключването на
договорите.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че
между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от договори за наем на земеделски земи, по силата на което за ответната
кооперация е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена и
до момента на приключването на съдебните прения това задължение не е погасено.
В този смисъл предявеният установителен иск следва да бъде уважен за
претендираната сума от 1248,14лв.лв., като върху същата следва да се начисли и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 325лв., както и направените в хода на
исковото производство деловодни разноски в размер на 330лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя С.А.А.,
че същият дължи на ищеца И.Е.Г., ЕГН **********,***, сумата 1248,14 лева, от
които 513,94 лева неплатена наемна цена за наем на земеделски земи за
стопанската 2014/2015 година по договор за наем№ Н140000012/05.09.2013год, и 734,20 лева, неплатена наемна цена за наем на земеделски
земи за стопанската 2015/2016г. по договор за наем № Н15000008931/28.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017г. до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед№541/30.01.2017г. по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№807/2017г. по
писа на ПлРС.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от председателя С.А.А., да заплати на, сумата от 325лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.
гр.д.№807/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „НАПРЕДЪК- 2000“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от председателя С.А.А., да заплати на И.Е.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 330лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: