Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 324 12.10.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти септември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 807 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано, след като с протоколно определение от 05.02.2020г. състав на РС-Бургас е прекратил производството по гр.д.№ 6958/2019г. и на основание чл.104 т.2 от ГПК, го е изпратил по подсъдност в ОС-Бургас.
Постъпила е искова молба от К.Б.Д., ЕГН **********, лично и със съгласието на своя родител и законен представител П.Е.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Христов“, представлявано от адв. Георги Бойков Христов от АК-София - управител, с адрес на кантората: гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет.3 против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. “Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните директори Константин Стойчев Велев и Миролюб Панчев Иванов, чрез пълномощник юриск. Люба Маркова - Лозанова, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 100 000 лв. предявени частично от сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на неговия дядо Колю Илиев Д. в резултат на настъпило на 10.10.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – З.Н.Б., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
С протоколно
определение от 28.10.2019г., състав на РС-Бургас е конституирал като трето лице
–помагач на ответната страна З.Н.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Според изложеното в исковата молба, на 10.10.2015 г. на четвъртокласен път ІV-53911, км 4 + 500 от републиканската пътна мрежа, в посока от с.Черково към с.Екзарх Антимово, община Карнобат, област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил м.“Рено Канго“ с рег. № А 41 07 МС, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на К. И. Д., починал от получените увреждания на 20.10.2015г. поради настъпила венозна тромбоза, с последващо откъсване на тромби (кръвни запушалки) и развитие на белодробна тромбоемболия. За станалото ПТП бил съставен констативен протокол № 23/ 10.10.2015г. по описа на РУП-Карнобат, а след това и образувано ДП № 468/2015г. по описа на РУП-Карнобат, съотв. пр.пр.№ 9600/2015г. по описа на ОП-Бургас.
Ищецът бил неразделен със своя дядо, който го отгледал, К.Б. приемал починалия като свой баща и авторитет. Смъртта на К.Д. отнела сигурността на ищеца, предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота. Ищецът станал затворен, изпитвал страх да не сполети същата участ и неговите родители. Мислел за самоубийство, което принудило баща му да започне по-нископлатена работа, за да бъде до сина си и да го предпази. И сега – 5 години след смъртта на дядо си, продължава да изпитва болка от липсата му.
Отговорността на ответното дружество произтича от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 11113002911937/ 28.11.2014г. с период на валидност 15.12.2014 – 14.12.2015г.
Според ищцовата страна, обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност са с граници, определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя, който отговаря на основание чл.267 от КЗ (отм.). Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи ищецът, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият му роднина К.Д..
В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспори изцяло както по основание, така и по размер. От страна на дружеството липсва задължение за обезщетяване на разширения кръг лица според Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г. на ВКС, ОСНГТК, тъй като същото не е било постановено към датата на деликта - 10.10.2015г. Основание затова е и определената отговорност на причинителя на деликта, а застрахователя отговора винаги на договорно основание (сключена застраховка). Не е бил налице и „Застрахователен интерес“, което би направило евентуален застрахователен договор, обхващащ и разширения кръг лица, недействителен на основание чл.195 ал.1 от КЗ (отм.) поради липса на „застрахователен риск“ по смисъла на §.1, т.2 от КЗ (отм.). Пълномощникът на ЗАД„Армеец“ АД счита, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищцата, като се позовава на заложените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
Оспорен беше и изложения механизъм за настъпване на ПТП, доколкото в конст.протокол е отбелязано, че водачът на л.а.м. „ВАЗ“ с рег.№ А 64 66 ВВ бил навлязъл в насрещното платно при заобикаляне на дупка на пътя. Т.е. водачът З.Б. не носи вина за настъпилото ПТП, което обосновава липсата на отговорност и на застрахователя. В тази връзка е направено и възражение за изключително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който първи е навлязъл в насрещната лента в нарушение на чл.25 от ЗДвП и едва след предприемане на спасителна маневра от страна на З.Б. се е върнал в своята. Но тогава ударът е станал неизбежен, тъй като и З.Б. не е могъл да се върне в своята лента, въпреки че се е движел с около 67 кв/ч. Не е налице и пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на К.Д..
Накрая ответната страна мотивира неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, като се позовава на съдебната практика (Реш.№ 204/ 07.11.2016г. по т.д.№ 3568/2015г. на ВКС, ТК, I т.о.). Претендираният размер не е съобразен и с §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.), която ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
Направен е преглед на практиката на Съда на ЕС по прилагането на Директива 2009/103/ЕО, налагаща сходно третиране на пострадалите и застрахователите в границите на ЕС, като са цит.конкретни решения. В изпълнение на това, в чл.692 от КЗ са предвидени минимални размери за застрахователната сума по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт в размер на 10 420 000 лв.
В предоставения от съда срок, третото лице – помагач не изрази становище, не направи искания, не представи доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, както и съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи.
Процесуалният представител на ответната страна поддържа направените възражения. В пледоарията си обоснова защитната си теза.
Третото лице – помагач не се яви в съдебно заседание, не изпрати представител, не изрази становище.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. Възражението на ответната страна за липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като не е в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, е неоснователно, тъй като степента на близост със загиналия е въпрос по съществото на спора.
Предявените искове са с правно основание чл. 226, вр.чл.267 от КЗ (отм.), вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените удостоверение за наследници изх.№ 94-00-2698/ 27.10.2015г. (л.14 по гр.д.№ 6958/2019г. по описа на РС-Бургас), издадено от Община Камено, област Бургас и удостоверение за раждане № II-625/ 14.06.2002г. (л.58), ищецът К.Б.Д. е внук на починалия Колю Илиев Д.. Изясни се и наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача З.Б. по повод ЗЗГО полица № 11113002911937/ 28.11.2014г. с период на валидност 15.12.2014 – 14.12.2015г. (непредставена), предвид становището на ответника в отговора на исковата молба и приетото от съда на основание чл.146 т.4 от ГПК за безспорно в съд.заседание на 25.11.2019г. Съставен е бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23/ 10.10.2015г. (л.7-8 по гр.д.№ 6958/2019г. по описа на РС-Бургас), с описани участници и пострадали лица, както и протокол за оглед от 10.10.2015г. на местопроизшествието. Приложени са 2 бр. епикризи на починалия на 20.10.2015г. К.Д. с описани усложнения на получените травми, както и съобщение за смърт. Изпратената молба за изплащане на обезщетение от ищеца до застрахователя, е била отхвърлена с мотиви, че липсват доказателства за създадена трайна и дълбока емоционална връзка между дядо и внук, поради което и застрахователят не дължи заплащане по образуваната щета № 10016100100834Н.
В заключението по изготвената съдебно-психологична експертиза, вещото лице Д.Кондева твърди, че причинената от смъртта психическа травма у К.Б. е придружена с разместване на психичните пластове и дезинтеграция, което е продуцирало ефекти, наблюдавани и в момента на прегледа. Вещото лице е проследило и описало настъпилите психологически промени в ищеца след смъртта на К.Д..
Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза съдържа проследяване на получените от ПТП травми, извършената оперативна намеса и последвалите усложнения, довели до смъртта на К.Д.. Изводът на вещото лице д-р Парасков е, че получените увреждания и настъпилата смърт са в пряка причинна връзка с настъпилото на 10.10.2015г. ПТП. Такава травма би могла да се получи и при поставен предпазен колан.
Вещото лице Кирчо Неделчев по назначената автотехническа експертиза е изследвало възникналото ПТП и е стигнало до извода, че в този участък на пътя не е имало пътни знаци и маркировка. Ударът между двата автомобила е бил челен, леко кос. Скоростта на л.а.“ВАЗ“ в момента на удара е била 64.76 км/ч., а на товарния автомобил „Рено“ е била 37.31 км/ч., а преди това 85 км/ч. Водачът на товарния автомобил е възприел другата кола на около 119 м, но е предприел спиране когато се е приближил на 52 м. Причината за възникване на ПТП е била, че нито един от двамата водачи не е управлявал автомобила си в своята дясна половина на пътното платно. Допълнителните уточнения на вещото лице в съдебно заседание обосновават и извода, че дупки по пътя не са били установени при огледа. Освен показанията на Б., няма други данни, кой от водачите в коя част на пътното платно се е движел преди удара.
Според показанията на свидетеля А.Ф.– познат на ищеца, К. бил кръстен на своя дядо. Ищецът непрекъснато посещавал дядо си в неговата къща, двамата били неразделни. Ищецът бил много близък с дядо си, много често ходел с него по панаири. След смъртта на К.Д., ищецът станал затворен, изпаднал в депресия, говорел странни неща, дори започнал да спи в леглото на починалия. Цялата фамилия започнала да изпитва финансови проблеми, защото преди това починалият им помагал – гледал животни. Бащата на ищеца преди работел като шофьор и често отсъствал, но после напуснал работа и започнал като шофьор на училищен автобус, за да е по-близо до сина си. Б. и сега след толкова години, продължавал да страда за своя дядо.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на исковете. Съгласно чл. 226 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на товарния автомобил с рег.№ А 41 07 МС.
Според вещото лице К.Неделчев, вина за станалото на 10.10.2015г. ПТП носят и двамата участници, като З.Б. като водач на застрахования автомобил е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на К. Д.. Механизмът на настъпилото ПТП е установен в заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза, към която съдът препраща. Между ПТП и настъпилата смърт на К.Д. е налице пряка причинно-следствена връзка, като според в.л.д-р П.Парасков липсата или наличието на предпазен колан не биха променили изхода от сблъсъка за пострадалия.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк.д. №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него, най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, които да водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания. Отбелязано е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В заключение е отбелязано, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, в тежест на ищеца К.Б. е да установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, в резултат на която търпи от смъртта на дядо си Колю Д. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на смъртта си Ю.Юмер е бил на почти 72 годишна възраст (л.13 по делото пред РС-Бургас), ищецът К.Б. на 13 години и 2 месеца. Починалият К.Д. не е живеел заедно с ищеца, макар и в същото с.Трояново, община Камено, област Бургас. Отношенията между дядото и внука му били много близки. Ищецът е понесъл тежко загубата на дядо си, бил много променен – станал затворен, необщителен. От така събраните гласни доказателства, се констатира, че починалият и ищеца са били много близки, което е характерно за тази родствена връзка. Не се установява, отношенията помежду им, да са били от такова естество, че да създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между дядо и внук. Описаните от свидетеля отношения между ищеца и починалия са естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищеца морални болки и страдания от смъртта на дядо му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките – родителите. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса - ищецът скърби за своя дядо, но в случая не се установява тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на внучката.
С оглед изложените съображения настоящият съд счита, че предявените от К.Б. искове за претърпени неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните искове на ищеца К.Б., претенцията му за лихва за забава също е неоснователна.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените по делото съдебни разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение, които според приложения списък по чл.80 от ГПК (л.41, стр.2) са в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, 220 лв. внесени възнаграждения на вещи лица и 5 лв. деловодни разноски или общо 525 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К.Б.Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител П.Е.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Христов“, представлявано от адв. Георги Бойков Христов от АК-София - управител, с адрес на кантората: гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет.3 против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. “Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните директори Константин Стойчев Велев и Миролюб Панчев Иванов, чрез пълномощник юриск. Люба Маркова - Лозанова, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 100 000 (сто хиляди) лв. предявени частично от сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на неговия дядо Колю Илиев Д. в резултат на настъпило на 10.10.2015 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – З.Н.Б., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител П.Е.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Христов“, представлявано от адв. Георги Бойков Христов от АК-София - управител, с адрес на кантората: гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, ет.3 да заплати в полза на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. “Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните директори Константин Стойчев Велев и Миролюб Панчев Иванов, чрез пълномощник юриск. Люба Маркова - Лозанова сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :