Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно
заседание на девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков,
при участието на секретар
М.Г., като разгледа АНД № 97 по описа за
2020 година, докладвано от съдията, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Г.И.М. ***, против наказателно постановление № 19-0286-000998
от 19.11.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР К., с което на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Твърди се в жалбата, че
издаденото НП е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че не
обозначено мястото на нарушението, което задължителен реквизит на НП, като
липсата му довежда до неяснота и неопределеност, съответно до
неиндивидуализиране на нарушението.
Твърди също така и непълнота при описание на нарушението, като определя
за неясно и лаконично описанието на нарушението в НП, което приравнява на
липсващо такова. Твърди се наличие на разминаване между описанието на
нарушението и законовите разпоредби посочени като нарушени, поради което
твърди, че не позволява преценка дали е извършено нарушение.
Твърди се и неизясняване на
механизма на нарушението, поради което иска неговата отмяна.
Жалбоподателя, редовно уведомен
не се явява в проведените две съдебни заседания.
Въззиваемата
страна – РУ на МВР К. не изпраща представител, като не изразява становище по
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
след като е подадена от лице, санкционирано с посоченото наказателно
постановление. Подадена е в срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, след като
обжалваното НП е връчено на 20.02.2020 г., докато жалбата е постъпила в регистратура
на въззиваемата страна на 26.02.2020 г. тоест в седмодневния срок, предвиден с
посочената разпоредба, в редакцията й към този момент.
По същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление,
на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса
за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Санкцията
е наложена въз основа на АУАН бланков № 345687, съставен на жалбоподателя на
06.10.2019 г. за това, че на същата дата, около 11.10. часа в гр. К. по ул. „О.,
посока на движение от ул. „М.С.“ към ул. „С.“ управлява л.а. „М.С.С.“ с ДК№ СВ
3189 МР, собственост на С.М.П.от гр. С., като водача управлява л.а. без да има
валидна застраховка ГО на автомобилистите за 2019 г.
Извършеното е квалифицирано в АУАН като
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвиждащ: „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.
По напълно идентичен начин, като
обстоятелства и правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП,
като е направен извод, че е извършено следното нарушение: Лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
От фактическа страна съдът приема
за установено, че на 06.10.2019 г., около 11.10 часа, жалбоподателя е
управлявал МПС – лек автомобил марка/модел „М.С.С.“ с ДК№ СВ 3189 МР,
собственост на С.М.П.от гр. С., като в участък от ул. „О., намиращ се между ул.
„М.С.“ и ул. „С.“ е бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР К. – Д.Ж.Г.
– младши автоконтрольор и Б.Г.В., служител на „ОП“. Към този момент за автомобилът, управляван от жалбоподателя
не е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, което е било установено от служителите на МВР, съответно му
е съставен цитирания АУАН, в който са налице подписи както на актосъставител - Г.,
така и на посочения като свидетел служител В.. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя,
което е удостоверено с подпис от негова страна в изричната разписка за това,
представляваща част от бланката.
Към момента на проверката – 11.10
часа на 06.10.2019 г. за автомобилът, управляван от жалбоподателя не е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а така
също и липсвала тази задължителна застраховка и за предходната дата –
05.10.2019 г.
Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е сключен на 06.10.2019 г., начална дата на покритие
13.00 часа
Описаните факти съдът установи без
никакви противоречия от приложените писмени доказателства - НП, АУАН, както и
от служебно приложените от съда справки от информационната система на „Г.Ф.“.
От правна страна съдът намира, че
на посочените в АУАН и обжалваното НП
дата и час жалбоподателя е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, който не е негова собственост и за притежанието, и ползването на
който не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобилистите, поради което основателно е
ангажирана отговорността му за извършено нарушение на изискванията на Кодекса
за застраховането.
Осъществени са обективните
признаци на нарушението, описано в посочената разпоредба – управление на
регистрирано МПС, за притежаването и ползването на което не е имало действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението е формално,
поради което от субективна страна е необходимо жалбоподателят да е имал
представа, че за управлявания от него автомобил няма сключен, действащ договор
за тази застраховка. Липсват конкретни доказателства в тази насока, но такива
не са и необходими, след като жалбоподателя е бил длъжен при управление на МПС
да провери дали за автомобила има сключен действащ договор за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, който има за обект, посочената в чл. 477,
ал. 1 отговорност, а жалбоподателя като водач на конкретното МПС е сред лицата
по чл. 477, ал. 2 от КЗ, които са застраховани за възникване на тази
отговорност.
Изложеното дава основание на съда
да счита, че от страна на жалбоподателя не е изпълнено задължението по чл. 638,
ал. 3 от КЗ да управлява МПС-то, но което не е собственик, само ако за този
автомобил има валидна, сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Правилно е определена нарушената правна норма, която в случая
се явява и основание за санкционирането на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за липсващо точно идентифициране на мястото, на което е било
установено нарушението. Характера на нарушението не се намира в пряка връзка с
точно определено място в пространството, тъй като задължението за наличие на
цитираната застраховка е обвързано с обективните признаци на нарушението,
описано в чл. 638, ал. 3 от КЗ – управление на МПС от лице, както не е негов
собственик, както и липсата на валидна застраховка към момента на осъществяване
на дейността по управлението.
Неоснователно е и твърдението за
неяснота при описание на нарушението, както и лаконичност, след като в АУАН и в
обжалваното НП са описани посочените обективни признаци на нарушението по чл.
638, ал. 3 от КЗ, като съдът намира, че това описание не е неясно, след като
няма основание за съмнение в начинът на описание на нито едно от съставомерните
обстоятелства.
Неподкрепено с аргументи е
твърдението за разминаване между описанието на нарушението и законовите
разпоредби, след като изложеното до момента дава основание за извод, че
правилно и в пълнота са описани обстоятелствата, което дават основание за
квалифициране на извършеното от жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба от КЗ.
При извършената служебна проверка
извън конкретните оплаквания на жалбоподателя съдът не установи при съставянето
на АУАН и издаване на обжалваното НП да са допуснати нарушения, които да са
опорочили законосъобразният характер на проведената процедура по ангажирани на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение. АУАН е съставен от
компетентно за тази дейност лице съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ, а именно
от длъжностно лице на служба за контрол по Закона за движението по пътищата. НП
е издадено от компетентно за това лице, заемащо длъжността „началник група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР К., изрично оправомощено за това със
приложената заповед № 517з-189 от 15.01.2016 г. на директор на ОД на МВР С. – лице
по чл. 647, ал. 2 от КЗ, което има право да издава НП конкретно за нарушения по
чл. 638, ал. 1 от КЗ или да предостави това правомощие на конкретни лица.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Поради липса на надлежни искания
за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0286-000998 от 19.11.2019 г.,
издадено от Началник група при РУ на МВР К., с което на Г.И.М., ЕГН **********,
на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за
извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Решението може да се обжалва в
14/четиринадесет/дневен срок от жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от
датата на съобщаването, пред Административен съд С.-област.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: