Р Е Ш
Е Н И Е
№ 859 /13.07.2020 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на втори юли две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар Галина Драганова
прокурор Величка Костова
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
1002/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Г.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат С.К. ***, против
решение № 317/06.03.2020 година по н.а.х.д. № 5626/2019 година на Районен съд –
Бургас (РС). С решението е потвърдено наказателно постановление № 3388а-280/21.09.2019
година, издадено от началника на 05 РУ – Бургас при ОД – Бургас на МВР (НП).
С НП, на Г., за нарушение на
чл. 264 ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението.
Заявява, че е недопустимо в производството по налагане на административното
наказание да се смесват качествата „пострадал“ и „свидетел по акта“ (за
актосъставителя и свидетеля по АУАН), от една страна, а от друга - „участник“ в
административнонаказателното производство (за същите лица). Твърди, че
съвместяването на две качества – „актосъставител“ и „пострадал“ поставя под
съмнение обективността на действията по установяване на нарушението. Поддържа,
че съдът необосновано е приел за доказано извършването на нарушението
единствено въз основа на показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН.
Иска решението да бъде
отменено като НП бъде отменено.
Прокурорът пледира
основателност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Г. е наказан за това, че на 28.08.2019
година в град Бургас, на улица „Стефан Стамболов“, след бензиностанция „ОМВ“, в
посока към центъра на града, по време на извършване на полицейска проверка, се
е държал арогантно, без да спазва разпоредената му дистанция и неколкократно е
бутал полицейските служители, нарушавайки физическата им неприкосновеност,
отправяйки думите „не се занимавайте с мен“, с което е нарушил чл. 264 ал. 2 от ЗМВР.
Съдът е приел, че са установени
по категоричен начин извършването на нарушението и самоличността на извършителя.
Изяснил е фактите по делото. Посочил е, кои доказателства кредитира и кои не,
като се е мотивирал надлежно. Съпоставил е фактическата обстановка по
извършване на деянието с нормата, по която е наложена санкцията в НП.
Формулирал е подробни доводи за неоснователност на основният аргумент на
жалбоподателя – за съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, изразяващо се в предубеденост на
актосъставителя, който се явявал и „пострадал“ от действията на Г.. Изложил е
аргументи за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Според мнозинството на
касационния състав, решението е неправилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Нормата на чл. 264 ал. 2 от ЗМВР предвижда, че който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на
служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба
от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Основателен е доводът, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, неотчетено от РС, защото АУАН е съставен от пострадало лице (полицай
Ч.), а като свидетел е посочено друго пострадало лице (полицай К.) и това е
предпоставка за тяхната евентуална предубеденост към нарушителя.
Законосъобразно съставеният
АУАН има три базови функции - констатираща, сезираща и обвинителна.
Именно при реализиране на
обвинителната функция на акта следва да намери приложение основния принцип на
обективност и безпристрастност в наказателния процес, прогласен в нормата на
чл. 13 ал. 1 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН.
В конкретния случай от фактите
по делото се установява, че между актосъставителя и свидетеля по АУАН, от една
страна, а от друга – нарушителя, е имало физически сблъсък, изразяващ се в
неколкократно бутане на полицейските служители от Г., с което е била засегната
физическата им неприкосновеност. При съприкосновението си полицай Ч. и полицай К.
са изпълнявали служебните си задължения като патрулен екип със служебен
автомобил. На подаден от тях сигнал са пристигнали и служители на сектор „Пътна
полиция“, които са извършили проверка на водача за алкохол. При тези
обстоятелства и с оглед факта, че именно Ч. и К. са били обект на действията на
Г. („пострадали“ по смисъла на чл. 74 ал. 1 от НПК, приложим на основание чл.
84 от ЗАНН), в противоречие с основния принцип за обективност при
констатирането на нарушението и поддържане на обвинението пред наказващия
орган, единият от тях е съставил АУАН, а другият го е подписал.
Според чл. 51 ал. 1 от ЗАНН, не
може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването
на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от
нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права
линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило
акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Цитираните ограничения,
установени в закона, имат за адресат субектите, които участват с властнически
функции в административнонаказателното производство – в това число
актосъставителя (повдигащ и поддържащ обвинението чрез акта) и наказващия
орган, който следва да разгледа материалите по преписката, и да прецени
извършено ли е нарушение, лицето, посочено в АУАН, явява ли се действителния
извършител, каква е правната квалификация на деянието, дали да се наложи
наказание и ако се наложи – в какъв размер.
В конкретния случай,
съставянето на АУАН от полицейския служител, констатирал противоправното
поведение на Г. спрямо себе си и подписването му от друг полицейски служител,
участник в същата проверка – като свидетел - и обект на същите действия от
нарушителя, представлява нарушение, имащо за правна последица отмяната на НП.
Законосъобразното констатиране на нарушението е изисквало АУАН да бъде съставен
от полицейски служител, който не съвместява някое от качествата по чл. 51 ал. 1
от ЗАНН и който не е участвал в сблъсъка, за да не възниква съмнение, че е
предубеден спрямо нарушителя.
Неоснователно е, обаче, второто
основно възражението на касатора, че РС е приел, че деецът е осъществил
нарушението единствено въз основа на показанията на актосъставителя и свидетеля
по АУАН. В производството пред РС са разпитани актосъставителя – полицай Ч.
(лист 26 стр. 2 от н.а.х.д. № 5626/2019 година), свидетеля по акта – полицай К.
(лист 27 от н.а.х.д. № 5626/2019 година) и очевидеца при проверката Димка
Георгиева - съпруга на нарушителя (лист 31 от н.а.х.д. № 5626/2019 година). В
мотивите на решението са изложени подробни и конкретни съображения (лист 33
стр. 2 от н.а.х.д. № 5626/2019 година) за кредитирането на показанията на Ч. и К.,
за сметка на показанията на Георгиева, т.е. извършени са съпоставка и анализ на
твърденията на свидетелите, поради което не може да се приеме тезата на
касатора, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът е подходил
едностранчиво, а това е довело до необоснованост на съдебния акт.
Като не е съобразил фактите по
делото с действието на основния принцип на обективност в наказателното производство,
приложим на общо основание в процеса по установяване на административните
нарушения, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се
отмени, като се отмени и НП.
Искането на процесуалния
представител на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва да
бъде уважено. На Г. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 300
(триста) лева - по 150 лева на всяка инстанция, съгласно представени договора
за правна помощ в производството пред РС и пред АдмС – Бургас, платими от ОД –
Бургас на МВР (юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган).
С оглед изложеното и на
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
317/06.03.2020 година по н.а.х.д. № 5626/2019 година на Районен съд – Бургас.
Вместо него постановява
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 3388а-280/21.09.2019 година, издадено от началника на 05 РУ –
Бургас при ОД – Бургас на МВР.
ОСЪЖДА ОД – Бургас
на МВР да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Веселин Енчев
Не
съм съгласен с мотивите и диспозитива на решението.
Съгласно
чл. 264 ал. 2 от ЗМВР, който противозаконно наруши физическата неприкосновеност
на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с
глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Неоснователен е доводът в
касационната жалба, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, неотчетено от РС, защото АУАН е съставен от
пострадало лице (полицай Ч.), а като свидетел е посочено друго пострадало лице
(полицай К.) и това е предпоставка за тяхната предубеденост.
Според
чл. 51 ал. 1 от ЗАНН, не може да участва в разглеждането
на административнонаказателна преписка и в издаването
на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от
нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права
линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило
акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на
административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени
отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.
Цитираните
ограничения, установени в закона, имат за адресат единствено субекта, който
следва да разгледа материалите по административнонаказателната преписка и да
прецени извършено ли е нарушение, лицето, посочено в АУАН, явява ли се
действителния извършител, каква е правната квалификация на деянието, дали да се
наложи наказание и ако се наложи – в какъв размер. Този субект е само
наказващия орган. ЗАНН не установява подобни ограничения по отношение на
актосъставителя и свидетелите по АУАН, защото те нямат решаващи правомощия в
административнонаказателното производство, а техните изводи/твърдения подлежат
на последваща оценка, на общо основание, от наказващия орган. Именно
наказващият орган формира волята за санкциониране (или не) на нарушителя и
точно от неговото волеизявление за лицето могат да настъпят (или не)
неблагоприятните последици от реализирането на административнонаказателната
отговорност. Затова само за наказващия орган е поставено изричното изискване да
не съвместява друго процесуално качество в процеса по разглеждане на
констатациите на актосъставителя и по (евентуалното) налагане на
административното наказание.
В
конкретния случай, съставянето на АУАН от полицейския служител, констатирал
противоправното поведение на Г. спрямо себе си и подписването му от друг
полицейски служител, участник в същата проверка – като свидетел - и обект на
същите действия от нарушителя, не представлява нарушение, имащо за правна
последица отмяната на НП. Нормите на ЗАНН предоставят на лицето, на което се
съставя акта, две процесуални възможности да изложи възраженията си срещу
констатациите на актосъставителя, в това число и по отношение на неговата
предубеденост или заинтересованост: 1. възможността да възрази непосредствено
при съставянето на АУАН и 2. възможността да изложи отделно тезата си в писмени
възражения в тридневен срок от подписването на акта (чл. 44 ал. 1 от ЗАНН). При
подписването на АУАН, жалбоподателят Г. е направил изрично възражение (лист 7
от н.а.х.д. № 5626/2019 година), че не е докоснал никого (от проверяващите го
полицаи). Едновременно с това, от актосъставителя е изготвена докладна записка
до наказващия орган, в която е описана фактическата обстановка по извършената
проверка и поведението на Г.Г., в това число действията му по бутане на
проверяващите (нарушаване на физическата им неприкосновеност), и използването
на фразата „не се занимавайте с мен“ (лист 8 от н.а.х.д. № 5626/2019 година).
При така установените обстоятелства, в съответствие с разпоредбите на чл. 52 ал. 4 и чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, като
е преценил, че констатациите на актосъставителя са доказани, наказващият орган
е издал НП, без да съвместява някое от качествата по чл. 51 ал. 1 от ЗАНН.
Отделно
от изложеното, считам, че нито актосъставителя, нито свидетеля по акта, имат
качеството „пострадал“ в административнонаказателното производство. ЗАНН не е
уредил изрично тази правна фигура и за нея няма легално определение в закона,
но по препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН такова определение може да бъде
открито в разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от НПК, според която „пострадал“ е
лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението.
Съгласно
чл. 75 ал. 1 от НПК, в досъдебното производство пострадалият има следните
права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи
защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на
наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в
този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които
водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има
повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или
спиране на наказателното производство, ако не владее български език.
Цитираните
права (и фигурата „пострадал“), обаче, възникват в наказателното производство
само при изрично искане от страна на
лицето - да участва в досъдебното производство като посочи адрес за призоваване
в страната, според текста на чл. 75 ал. 3 от НПК, т.е. при липсата на изрично
искане за конституиране именно в това качество, едно лице няма качеството
„пострадал“ в наказателното производство и не разполага с възможностите по чл.
75 ал. 1 от НПК.
В
конкретното административнонаказателно производство няма данни, а няма и
твърдения, полицай Ч. и полицай К. да са искали от наказващия орган да бъдат
конституирани като „пострадали“ с оглед евентуалните им права по чл. 45 от ЗАНН, съответно да бъде прилагана спрямо тях - по аналогия - нормата на чл. 51
ал. 1 от ЗАНН, и да бъде изследван въпроса за тяхната предубеденост към
нарушителя. Затова считам, че не е допуснато нарушение на процесуалните права
на дееца при констатиране на административното нарушение, неотчетено от РС.
Решението следва да се остави в сила.
СЪДИЯ:
/Енчев/