Определение по дело №5/2021 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

11.05.2021 г.

Град

Кърджали

Кърджалийски административен

съд

състав

На

11.05.

Година

2021 г.

В

закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

5

по описа за

2021

година.

        

 Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Депозирана е молба от областен управител на област Кърджали, в която се твърди, че с Решение № 59/02.04.2021 г. по а.д. № 5/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, съдът е отхвърли оспорването на областния управител на област Кърджали срещу издадения от Общински съвет – Черноочене общ административен акт, при което е осъдил Областна администрация Кърджали да заплати на Община Черноочене деловодни разноски в размер на 960 лв.

Излага съображения, че заплатеното от Община Черноочене адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на адв.М.С. в размер на 960 лв. с ДДС било необосновано прекомерно, съобразно действителната ниска правна и фактическа стойност на делото. В този смисъл следвал да се има предвид, че делото било без материален интерес, разгледано в едно съдебно заседание, водено по реда на АПК и не попадало в хипотезите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1/09.07.2004 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, каквото било и настоящето, бил 500 лв.

Счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на 78, ал. 5 от ГПК и моли съда на основание чл. 248 от ГПК да постанови определение за изменение на Решение № 59/02.04.2021 г. по а.д. № 5/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС на 500 лв.

От пълномощникът на ответника по делото – адв.М.С. е постъпил отговор на молбата за изменение на решението, в който оспорва искането. Излага съображения, че до приключване на устните състезания по делото от страна на пълномощника на оспорващия не е било въведено възражение за прекомерност на заплатеното от Община Черноочене адвокатско възнаграждение, поради което възражението за прекомерност, релевирано в искането за изменение на решението, се явявало преклудирано и следвало да бъде оставане без разглеждане.

На следващо място сочи, че оспорващият не е отчел нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. , съгласно който за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък се начислявал върху възнагражденията по наредбата и се считал за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В конкретния случай заплатеното от Община Черноочене възнаграждение било в размер на 960 лв. с ДДС, респ. 800 лв. без ДДС, поради което се явявало едва с 300 лв. над минималния размер на възнаграждението, визиран в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Това взето в съвкупност с характера на делото, което не се явявало такова с ниска фактическа и правна стойност, осъщественото процесуално представителство в производството, изразяващо се в проучване на делото, участие в съдебно заседание и представяне на писмена защита, обосновавало извода, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение се явявал обоснован и справедлив по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Моли съда да постанови определение, с което да отхвърли молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 59/02.04.2021 г. по а.д. № 5/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е отхвърлил оспорването на областния управител на област Кърджали, инкорпорирано в Заповед № РД-09-3/11.01.2021 г., срещу Решение № 105 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет – Черноочене, проведено на 16.12.2020 г., в частите му по т.  II, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2021 г. в частта й за услугата „Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации“ за всички имоти - жилищни и нежилищни на задължените граждани и предприятия и по т. III, с която е прието да останат в сила всички досегашни размери на таксата за битови отпадъци за услугите „Събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за жилищните и нежилищните имоти на задължените граждани и предприятия, във всички населени места на общината, определени с Решение № 126 от 18.12.2012 г. по Протокол № 12/18.12.2012 г. С решението съдът е осъдил Областна администрация - Кърджали  да заплати на Община Черноочене, деловодни разноски в размер на 960 лв. В мотивите на съдебния акт е посочено, че в полза на  Община Черноочене следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 960 лв., произтичащи от адвокатско възнаграждение, заплатено по банкова сметка/***. 140/, съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 61/. Предвид нормата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, присъдените разноски следва да бъда възложени в тежест на Областна администрация – Кърджали, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията. Решението е връчено на областния управител на област Кърджали на 05.04.2021 г., а искането за изменение на акта е подаденото по пощата на 15.04.2021 г./вх. № 785 от 16.04.2021 г./, т.е същото се явява депозирано в срока за обжалване на решението, респ. в предвидения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

На основание чл. 143, ал. 3, пр. 1 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК предвижда, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С други думи, присъждането на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение изисква наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и своевременно направено искане на насрещната страна за намалянето му. Липсата на първата предпоставка обуславя извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, а липсата на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Според съдът, в конкретния настоящия случай не е налице нито едната от горепосочените кумулативно изискуеми се предпоставки, поради което не може да бъде намалено присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същото.

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Както вече, бе посочено по-горе, съдът не е компетентен служебно да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, като това е възможно само при изрично формулирано искане на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като искането следва да е направено най-късно до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. Депозиранато след това искане не поражда правомощие за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност/В този смисъл - Решение по а.д. №7400/2010 г. на ВАС; Определение №2150 от 14.02.2013 г., по а. д. №1954/2013 г. на ВАС - VII о.т./.

В производството по а.д. № 5/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, оспорващият – областен управител на област Кърджали е бил представляван от юрисконсулт Е. З., като до приключване на устните състезания по делото/съдебно заседание на 04.03.2021 г./, което заседание е протекло с участието на процесуалния представител на оспорващия, пълномощникът не е направил искане за присъждане на по-нисък размер на направените разноски при отхвърляне на оспорването от съда, поради прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, респ. липсва надлежно релевирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова искане не е въведено и в представената писмена защита по делото/вх. № 503/12.03.2021 г./. Искането е направено едва с депозираната молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. В хода на това производство – по чл. 248 от ГПК, могат да бъдат отстранени пропуски на съда относно присъждане на разноските, но не и да се правят за пръв път процесуални искания от страните за присъждане на разноски или за намаляването им поради прекомерност. Този характер на производството следва от систематичното място на разпоредбата на чл. 248 от ГПК, която се намира между уредбата за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на съдебно решение. Процесуалният пропуск на страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания пред първата инстанция, какъвто е и в настоящия случай,  преклудира самото право да се претендира редукция на адвокатското възнаграждение, поради което този пропуск не може да бъде отстранен в производството по изменение на решението в частта му за присъдените разноски. С други думи, въведеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение след приключване на устните състезания по делото, едва с настоящата молба, се явява преклудирано и като такова, следва да бъде оставено без разглеждане по същество.

Независимо от горното, за прецизност и за да отговори на всички доводи, посочени в молбата, съдът намира за необходимо да изложи следното:

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/ адвокати дължимият данък върху добавената стойност/ДДС/ се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. По делото е налице представен и приет Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 61/, видно от който е договорено възнаграждение на пълномощника на ответника – адв.С., в размер на 960.00 лв. с ДДС, респ.  в размер на 800.00 лв. без ДДС. Възнаграждението е изплатено по банкова сметка/*** - л.140/. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, каквото е и настоящото административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лв., който размер по аргумент от гореизложеното се явява посочен без ДДС. Предвид това се налага изводът, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на ангажирания по делото адвокат, регистриран по ЗДДС, осъществил процесуалното представителство и защита по същото, се явява с 300.00 лв., без ДДС, над определения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., поради което съдът намира за неоснователно твърдението в молбата за изменение на решението, че Община Черноочене е изплатила почти двойно по-високо от заложеното в Наредбата възнаграждение, за процесуално представителство по административно дело без материален интерес.

На следващо място, съдът не споделя и твърденията на молителя, че а.д. № 5/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали било с ниска правна и фактическа сложност. В тази връзка предмет на делото е общ административен акт на Общински съвет – Черноочене, чието приемане се предхожда от сложен фактически състав и изпълнението на редица нормативни изисквания. В конкретния случай, осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ответника, изразяващо се в участие в проведеното открито съдебно заседание по делото, е предшествано от проучване на делото, извършване на преценка на релевантните писмени доказателства и вземане на становище относно същите в хода на съдебното следствие, съответно излагане на съображения в хода на устните състезания и представянето на писмена защита, в която са изложени подробни съображения относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на общия административен акт и доводи по същество за основателността на оспореното изменение на ТБО. Предвид това съдът намира, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 960.00 лв. с ДДС, не се явява необоснован и прекомерен, както се твърди в процесната молба, респ. същият се явява справедлив и обоснован, както и съответен на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Независимо от изложеното, предвид обстоятелството, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение по настоящото дело е въведено след приключване на устните състезания по делото, респ. е реливирано едва с настоящата молба за изменение на решението в частта му за разноските, то същото се явява преклудирано и като такова, следва да бъде оставено без разглеждане по същество.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът   

 

                                  О П Р Е Д Е Л И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от областен управител на област Кърджали, молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, за изменение на Решение № 59/02.04.2021 г. по а.д. № 5/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му относно присъдените в полза на Община Черноочене деловодни разноски, произтичащи от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване от страните пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                        

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                              

                                                                                                             2.