№ 38
гр. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200038 по описа за 2021 година
при участието на секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров а.н.д.№
38 по описа на Районен съд-Пирдоп за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на „************“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, Промишлена зона - гр. Пирдоп, представлявано
от Т.О.К. - изпълнителен директор, против наказателно постановление /НП/ № НЯСС-
188/30.12.2020г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което, за извършено
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с
чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000,00 лв.
Жалбоподателят, моли, съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като счита че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, в
депозирани писмени становища са релевирани основания за законосъобразност и
обоснованост на наказателното постановление, не са ангажирани нови доказателства.
В съдебното заседание жалбоподателя не се явява, редовно призован, чрез депозирани
становища чрез процесуалния си представител, релевира основателност на жалбата, не
1
ангажира доказателства.
Районна прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На 27.09.2019 г., на основание чл.190, ал.4 от Закона за водите (ЗВ), при извършена
проверка на язовир "Д.", находящ се в землищата на с. Д. и с. А.н, общ. Пирдоп, обл.
Софийска, е съставен Констативен протокол (КП) № 02-02-82 /27.09.2019 г., като в него е
посочено, че собственик на язовирната стена и съоръженията към нея е "************" АД-
(бивши собственици са МДК „********' -гр.Пирдоп и „********" АД) - Справка от ДАП на
„************" АД към 31.03.2018 г., 2 бр. извадки от Инвентарна книга за дълготрайни
материални активи към 09.09.97 г., Разпореждане № 239/1968 г., Протокол от 21.08.1967 г.,
Протокол от 26.08.1968 г., Писмо на Горско Стопанство изх. № 734/19.06.1997 г.,
Технически паспорт peг. № 18/13.08.2014 г. за язовирна стена „Д." и съоръженията към нея.
Има съставен Акт за публична общинска собственост № 59/10.03.2009 г. за имот № ООО3О3
в землището на с. Д. - язовир „Д. (без съдържащата се в него вода). В КП № 02-02-
82/27.09.2019 г., контролните органи по чл.190а. ал.1, т.3 са дали следното предписание на
собственика на язовир "Д." по осъществяване на безопасна техническа експлоатация, а
именно; "Да се преместят садковите инсталации на разстояние съгласно изискванията на
нормативната уредба (чл.42 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ)" - с указан срок на
изпълнение: 30.01.2020 г. КП № 02-02-82/27.09.2019 г. е съставен в присъствието на инж.
М.В. - ръководител ХТС в "************" АД - Пирдоп, представител на собственика. На
28.05.2020 г., на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите, при извършена проверка на
язовир "Д.", е съставен КП № 02-02-30/28.05.2020 г. Проверката е извършена от св.С.-
актосъставител, в присъствието на инж. М.В. - ръководител ХТС в "************" АД -
Пирдоп - представител на собственика и св.Ж.С.-ст.инспектор в РО „НЯСС“-ЗЦБ. Съгласно
чл. 141а, ал.1 и 2 от Закона за водите, язовир "Д." се класифицира, като "голям язовир" -
Височина на стената 47,30 м.; Завирен обем 11 600 000 куб. м.; Дължина 200,00 м. и е в
експлоатация. Сочи се, че по време на проверката чрез обхождане и оглед установил, че са
отстранени само част от садките и са преместени в опашката на язовира. Садковата
инсталация не е закрепена стабилно и към нея са привързани 3 бр. плавателни съда.
Констатирано е и наличие на 30 м. платформа плаваща на PVC бидони. Същата не е
укрепена достатъчно и е завързана за брега с въже. Сочи се, че в срока на даденото за
изпълнение предписание 27.09.2019 г. - 30.01.2020 г., техническата и безопасна
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях се осъществява с Наредба по чл.
141, ал.2 от Закона за водите (Наредбата), приета с ПМС № 262/07.10.2016 г. (обн. ДВ
бр.81/14.10.2016 г.). Съгласно чл. 42 от Наредбата, „Не се допуска разполагането и достъпът
на плаващи и подводни съдове и съоръжения на разстояние, по-малко от 1000 м., от
големите язовирни стени по чл.8, ал.З и съоръженията към тях". Наличието на описаните по-
горе плаващо съоръжение, не са за целите на техническата експлоатация на язовирната
2
стена и съоръженията към нея.
С оглед направените констатации, актосъставителят И.С., на длъжност началник в
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях”-Западна Централна
България(РО НЯСС ЗЦБ) в ГД НЯСС при ДАМТН съставил против „************“АД акт
за установяване на административно нарушение №02-039 от 06.07.2020г. В АУАН се сочи,
че на 31.01.2020 г., "************" АД с ЕИК: *********** в качеството си на собственик
на язовир "Д." не е изпълнило даденото в КП № 02-02-82/27.09.2019 г. предписание по
чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите, а именно: „Да се преместят садковите инсталации на
разстояние съгласно изискванията на нормативната уредба (чл.42 от Наредбата по чл. 141,
ал.2 от ЗВ)" - с указан срок на изпълнение: 30.01.2020 г., с което е нарушило чл. 190а, ал.2 от
Закона за водите и носи отговорност за виновното му неизпълнение и бездействие.
Описаното е нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. АУАН е подписан от
актосъставителя, свидетеля Жасмна С., присъствал при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на акта и е предявен на жалбоподателя, който е отразил в него, че ще
бъдат подаден писмени възражения съгласно сроковете по ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е възпроизведено съдържанието на акта, като е посочено, че на
28.05.2020 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена проверка на
язовир „Д.“, находящ се в землищата на с. Д. и с. А.н, община Пирдоп, Софийска област.
Собственик на язовината стена и съоръженията към нея е „************“ АД (бивши
собственици са МДК „********" - гр. Пирдоп и „********" АД) съгласно Справка от ДАП
на „************" АД към 31.03.2018 г., 2 бр. извадки от Инвентарна книга за дълготрайни
материални активи към 09.07.1997 г., Разпореждане № 239/1968 г., Протокол от 21.08.1967
г., Протокол от 26.08.1968 г., Писмо на Горско стопанство изх. № 734/19.06.1997 г.,
Технически паспорт per. № 18/13.08.2014 г. за язовирна стена „Д." и съоръженията към нея.
Има съставен Акт за публична общинска собственост № 59/10.03.2009 г. за имот № 000303 в
землището на с. Д. - язовир „Д." (без съдържащата се в него вода). За проверката е съставен
констативен протокол № 02-02-30/28.05.2020 г. В следствие на проверката, чрез обход и
оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено наличие на 30 м. платформа плаваща на PVC бидони, която не
е укрепена достатъчно и е завързана за брега с въже, отстранени са част от садките и са
преместени в опашката на язовира. Садковата инсталация не е закрепена стабилно и към нея
са привързани 3 бр. плавателни съда, т. е. че не е изпълнено задължителното предписание
дадено в констативен протокол № 02-02-82/27.09.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях", а именно „Да се преместят садковите
инсталации на разстояние съгласно изискванията на нормативната уредба (чл. 42 от
Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ)", със срок за изпълнение 30.01.2020 г. в НП се сочи, че в
срока по чл. 44, ал. 1 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е
постъпило писмено възражение вх. № 85-02-114(1)/09.07.2020 г. от Т.О.К. -изпълнителен
директор на "************" АД, което, разгледано по същество, е неоснователно, с което е
3
прието, че с така описаното в акта деяние на 31.01.2020 г. "************" АД е
осъществило фактическия състав на нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, който
задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, да изпълняват
предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Сочи се в НП, че извършеното не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В административнонаказателната преписка са приложени и в съдебно заседание са
приети като писмени доказателства: Оригинал ЖАЛБА, Вх. № 85-03-5(1)/21.01.2021г. от
„************“ АД, ЕИК: ***********, представлявано от Т.О.К. - изпълнителен директор,
чрез адвокат С.Й., срещу НП № НЯСС-188/30.12.2020г., издадено от Заместник-
председателя на ДАМТН ведно с приложения. Същата е подадена з деловодството на
ДАМТН в деня на завеждането и; Оригинал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
НЯСС-188/30.12.2020г. връчено на 14.01.2021 г. видно от ИЗВЕСТИЕ ЗА ДОСТАВЯНЕ, код
0100014213165, приложено копие към НП, ведно с придружително писмо, Изх. № 85-03-
5/07.01.2021г.; Заверено копие от ЗАПОВЕД № А-5/02.01.2018г. от Председателя на
ДАМТН; Оригинал АУАН № 02-039/06.07.2020г. ведно с копия на документи цитирани в
акта; Заверено копие от ПОКАНА за съставяне на АУАН, Изх. № 85-02-114/05.06.2020г.
ведно с ИЗВЕСТИЕ ЗА ДОСТАВЯНЕ; Заверено копие от КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ №
02-02-30/28.05.2020г.; Заверено копие от КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № 02-02-
82/27.09.2019г.; Заверено копие на ВЪЗРАЖЕНИЕ от „************" АД, относно АУАН №
02-039/06.07.2020г., Вх. № 85-02-114-(1)/09.07.2020г. ведно с приложения; Заверено копие на
СТАНОВИЩЕ от инж. И. М. С., н-к РО НЯСС-ЗЦБ, относно Възражение с Вх. № 85-02-114-
(1)/09.07.2020г. против АУАН № 02-039/ 06.07.2020г.; Заверено копие на писмо от
„************" АД, Вх. № 85-01-401-(1)/17.06.2020г.; Заверено копие от ЗАПОВЕД № А-
237/08,06.2020г. от Председателя на ДАМТН; Заверено копие от АКТ № 59/10.03.2009г. за
ПОС ведно със СКИЦА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ№ 15-370177-08.06.2018; Препис-извлечение
от Протокол № 4 от заседание на ОбС-Пирдоп, проведено на 23.02.2012 г., в който, на стр. 2,
фигурира Решение № 28, описано като приложение № 3 в жалбата; писмо рег.№ 1102-69-
1/02.04.2021 г., с приложена административна преписка по издаване на Разрешително за
ползване на повърхностен воден обект № 0001/20.03.2012 г., издадено от кмета на община
Пирдоп, съдържаща: Разрешително за ползване на повърхностен воден обект
№0001/20.03.2012г., Решение №28/23.02.2012г. на ОбС-Пирдоп,Платежно нареждане за
внесена такса за издаване на разрешително, Удостоверение, Съобщение за публично
обявяване, Констативен протокол,Обява - в-к „Регион", Удостоверение ИАРА, Декларация
по чл.71, ал.2 от ЗООС, Писмо с вх.№7000-178/19.05.2011 г., Заявление за издаване на
разрешително за ползване на повърхностен воден обект вх.№7000-446/29.11.2011 г.,
Удостоверение изх.№20110125164622/25.01.2011г., Обява, Инвестиционно предложение по
ЗБР, Решение №СО-71-ПР/2011 на РИОСВ-София,Таблица и технологична схема на садкова
инсталация.
От разпита на св.И.С. се установи, че е съставил АУАН и поддържа отразените в него
4
констатациии, няма какво да допълни към изложената фактическа обстановка. Направени
били две проверки. И на двата случая е присъствал. И в двата случая били отразени
констатациите в констативни протоколи. И във втория констативен протокол било отразено
неизпълнението на даденото задължително предписание, съгласно Закона за водите, на
базата на което е съставил АУАН. Не влизало в задълженията му като контролен орган да
установява лицето, което е разположило садковите съоръжения. Отговорността за
техническото и безопасно състояние на стената и съоръженията към нея и за изпълнение на
нормите, които са разписани в Закона за водите и наредбата била на собственика на
язовирната стена, а това било „************" АД. Не е търсил и не е установявал лицето.
Не е изисквал разрешителното, въз основа на което са поставени тези садки. Това
направление за разрешително не било в тяхната компетенция. В тяхната компетенция е
техническото и експлоатационното състояние на язовирите, а не разрешително за ползване
на повърхностни водни обекти, което било в компетенцията на Басейнова дирекция.
Запознал се с възражението на „************" АД срещу АУАН. Имал становище
към акта, което било приложено към административно-наказателната преписка.
Запознат е в полза на чие лице е издадено разрешителното за поставянето на садките.
Запознат е с преписката. Запознат е със становището. Вижда факта, че било издадено
разрешително по неправилен или неправомерен начин, но свиетеля нямал отношение към
наемателя. Те градят отношенията си със собственика на язовирната стена и съоръженията
към нея. Запознат е с писмото на Басейнова дирекция от 2015 г., с което се дават указания на
кметове да изменят разрешителното и че същото е издадено в противоречие на закона. Но
още веднъж казва, че това са неща, които не включвали техните задължения като контрол на
техническо и експлоатационно състояние. В АУАН не било описано на чие име е издадено
разрешителното, но във възражението на „************" АД е описано и свидетелят се е
запознал и знае, че това е „*********" ООД. На „*********" ООД не е давал никакви
предписания, защото нямало как да даде на „*********" ООД предписания за техническа
изправност на язовирна стена. Единственият отговорен за тези дейности и изискванията на
Закона за водите и Наредбата за техническото и експлоатационно състояние на язовирите
бил собственика. Дори не бил отговорен и оператора. При първата проверка не знаел точно
на коя фирма са тези садки. Но това нещо се случвало за втори път. Преди няколко години -
това било 2016-2017 г., същото такова предписание било дадено. Тогава садките били
преместени. Било изпълнено даденото предписание. След това се появили пак. И затова им
дал втори път предписание. Вторият път били изместени част от тях, но голямата част били
останали на 200 метра от преливното съоръжение, а същите не са за техническа
експлоатация на язовирната стена и нейните съоръжения и затова им дал това предписание
да бъдат преместени. След като установил, че не са преместени, им съставил АУАН. Били
започнали да ги преместват. Били отстранени част от садките, но голямата конструкция с
платформата, която би могла да попречи на нормалната работа при едно евентуално
повдигане на водното ниво и вкарването им в преливника, била още там. Нямал задължения
при установяване на административни нарушения да уведомявм конкретния
административнонаказващ орган. Нямал задължение в случая да уведоми Басейнова
5
дирекция. Това трябвало да се изпълни от собственика. Знае, че „************" АД са
писали уведомителни писма и до Общината и до собственика на съоръженията, но към деня
на проверката не било изпълнено предписанието.
От разпита на св. Жасмина Попова се установи, че е свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. От документацията, която е водена с
„************" АД знае, че „*********" ООД е собственик на садковата инсталация. За
това е уведомена от „************" АД. Едно разрешително, въз основа на което са
разположени садките, било приложено и изпратено до Главния директор Мария Пирянкова.
Не са изискали документи, въз основа на които да установят на какво правно основание са
разположени тези садки. Главният директор на ГД НЯСС бил уведомен от „************"
АД с писмо. Изпратено е Разрешително за ползване на воден обект № 1. В полза на
„*********" ООД мисли, че е издадено това разрешително. В момента не може да се сети
кой го е издал. От тяхна страна не са давани предписания на „*********" ООД или до кмета
за изменение на това разрешително. ДАМНТ нямала такива правомощия по изясняване на
собствеността. Свидетелят е на длъжност старши инспектор в РО НЯСС-ЗЦБ. По
образование е строителен инженер. Не е присъствала на проверката, по време на която било
дадено предписанието.
От разпита на св. И.Г. се установи, че е служител в „************" АД от месец юни
2017 г. на позиция ръководител връзки с институциите и комуникациите. Позицията му
предполага да осъществява редовни контакти между дружеството и местните власти в
лицето на кмета на община Пирдоп и ОбС. Тези срещи се провеждат на редовна база и на
тях се обсъждат различни аспекти от взаимодействието между дружеството и местните
власти. Нееднократно по време на тези срещи му е било възложено да информира устно, в
зависимост от срещите, кмета на общината, председателя на ОбС или ОбС като колективен
орган, във връзка с кореспонденция, която тече между дружеството и ДАМТН, свързана със
садковата инсталация, разположена на язовир „Д.". За този случай е бил устно и писмено
запознаван от служител на компанията - инж.М.В., която била ресорно отговорна за
поддържането на стената, преливника и инсталациите на язовир „Д.". Доколкото му е
известно разрешението за полагането на садковата инсталация е било издадено от местните
власти от община Пирдоп, във връзка с което свиздетелят е информирал кмета, зам.кмета и
преседателя на ОбС, че при тях нееднократно са постъпвали изисквания от съответни
държавни органи, примерно от ДАМТН, че отстоянието между садковата инсталация и
стената и преливника, трябва да бъде приведено в съответствие с действащата нормативна
уредба. Става въпрос за срещи проведени: на 19.12.2019 г. с кмета на община Пирдоп и
зам.кмета на община Пирдоп; на 28.02.2020 г. отново с кмета и зам.кмета на община
Пирдоп. На тази среща са били с двама колеги на свидтетеля, а именно директор Техническа
дирекция по това време и директор Човешки ресурси; на среща проведена на 08.06.2020 г.
отново в сградата на Община Пирдоп; на среща проведена на 22.06.2020 г. в сградата на
Община Пирдоп в разширен състав, а именно кмета на община Пирдоп, председателя на
ОбС, а от страна на дружеството са били изпълнителния директор, финансовия директор,
6
техническия директор, главния юрисконсулт на компанията и аз. Последните разговори по
тази тема, в които свидетелят е участвал, са се състояли на 10.07.2020 г. във формат
извънредно заседание на ОбС, свързано с взаимодействието между „************" АД и
община Пирдоп. На тези срещи по спомени по протоколи, които са водени не е бил поеман
изричен ангажимент от страна на местните власти, доколкото те припознават себе си като
компетентна институция. Докато от своя страна ДАМТН припознава дружеството като
компетентно отговорна институция. Уведомен е и за първия констативен протокол, който е
бил съставен на 27.09.2019 г., но срещите, на които тази тема е била конкретно и изрично
поставяна от страна на свидетеля, са тези, които цитирал.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите по делото
писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
14.01.2021 г., а жалбата е входирана на 21.01.2021г.(л.35, 37 от делото). Жалбата е подадена
от лице с правен интерес от обжалване на наказателното постановление и е подадена в
законоустановения срок. Въз основа на служебно извършената проверка по
законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, съдът намира следното:
АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на
тяхната дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
По същество жалбата е основателна, вкл.и по изложените в нея съображения.
Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обн. ДВ, бр. 55/03.07.2018 г., в сила
от 06.07.2018 г. е въведено задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях да изпълняват предписанията на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица, както и
на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на
проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.
Това означава, че към момента, когато е дадено задължителното предписание, е
съществувало нормативно закрепено задължение за неговото изпълнение, а при проверката
е установено, че жалбоподателя не е изпълнил задължителното предписание, като следва да
се обсъди извършеното нарушение от обективна и субективна страна. По делото се
установява и това не е спорно между страните, че „************“ АД с ЕИК***********
(Дружеството) е собственик и оператор на язовирната стена и съоръженията на яз. „Д.“,
находящ се на териториите на община Пирдоп и община А.н. На 16.10.2014 г., при
извършване на преглед на язовира и съоръженията, е констатирана, че в язовира са били
поставени садкови инсталации и че тяхното фактическо местоположение е по-малко от 1000
метра от язовирната стена. Въпросните садки са били поставени на около 200 метра от
7
водовземната кула и на около 300 метра от преливника на стената. По делото се установява,
също така, че садките са поставени въз основа на Разрешително за ползване на
повърхностен воден обект № 0001 от 20.03.2012 г. (Разрешителното), с което на основание
чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на трето лице, а именно-собственика на садковата
инсталация „*********“ ООД, е било предоставено правото да ползва яз. „Д." за
аквакултури и свързани дейности, съобразно Разрешителното. Разрешителното е било
издадено въз основа на решение № 28 от 23.02.2012 г. на общински съвет - Пирдоп,
включено в протокол № 4 от същата дата. От същото решение следва извод, че във връзка с
горепосоченото ползване на яз. „Д.“ от фирма „*********" ООД е бил сключен и договор за
наем между последното дружество и община Пирдоп. Следователно, собственикът на
садките разполага и с договорно право по договор за наем за ползване на съответната зона
на язовира, в която са били разположени садките, като има право да ги държи на
предвиденото в Разрешителното място. По искане на Дружеството в края на 2014 година, е
била извършена проверка от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район,
Пловдив (Басейнова дирекция), която е посочена в Разрешителното като контролипарщн
орган, вкл. и кмета на Община Пирдоп, при която е установено, че съобразно координатните
точки в скицата към Разрешителното, садковата инсталация е била разположена на по-малко
от 210 метра от язовирната стена, което е в нарушение на тогава действащата разпоредба на
чл. 40 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. и чл. 200, ал. 1, т. 22 от ЗВ. В резултат на
проверката, директорът на Басейновата дирекция е указал на кмета на община Пирдоп да
извърши, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗВ, служебно изменение на издаденото на
„*********" ООД Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, като съобрази
необходимото отстояние на садките от язовирната стена и съоръжения. Директорът на
Басейновата дирекция също така е констатирал, че при издаване на Разрешителното не са
били спазени изискванията за съгласуване на Разрешителното с Дружеството, като лице,
стопанисващо язовира (съгласно тогава действащата разпоредба на чл. 19 от Наредбата за
ползването на повърхностните води, отм. ДВ бр. 100 от 2016 г., и сега действащата
разпоредба на чл. 11 от Наредба за ползване на повърхностните води, обн. ДВ. бр. 100 от
16.12.2016 г., в сила от 20.12.2016 г.). При издаване на Разрешителното не е била спазена и
процедурата за издаване на становище от Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури, предвидена в чл. 44, ал. 1, т. 1 от тогава действащата Наредба за ползване на
повърхностни води. В частност, от споменатото писмо на директора на Басейновата
дирекция е видно, че издаването на Разрешителното не е било съгласувано с Дружеството, в
качеството му на собственик на язовира и лице, което стопанисва съоръжението.
Горепосочените указания към кмета на община Пирдоп са изложени в писмо на директора
на Басейновата дирекция писмо изх. № РД-11-192 от 26.01.2015 г., прието като
доказателство по делото.
На 27.09.2019 г. е извършена проверка на язовир „Д." от органите на ДАМТН, при
която е съставен Констативен протокол (КП) № 02-02-82/27.09.2019 г., в който контролните
органи са дали предписание на Дружеството за преместване на садковите инсталации,
8
находящи се в язовира, съгласно изискванията на чл. 42 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ
(тогава действащата Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние, в сила през периода от 17.10.2016 г. до 31.01.2020 г.),
като е даден срок за изпълнение на това предписание до 30.01.2020 г. В дадените
предписания не е посочено мястото, на което същите инсталации да бъдат преместени, нито
на Дружеството е предоставено ново или изменено разрешително за поставяне на
инсталациите в нова зона с точно определени координатни точки, находящи се на повече от
1000 метра от язовирната стена.
От разпита на актосъставителя С. се установява, че на контролните органи на ДАНТМ е
било известно обстоятелството, че садките са поставени на съответното им място въз основа
на Разрешителното, както и че собственик на същите садки и титуляр на Разрешителното е
„*********" ООД. Тези органи също така са били запознати с писмо изх. № РД-11-192 от
26.01.2015 г. на директора на Басейновата дирекция за необходимостта от изменение на
Разрешителното на „*********" ООД, но не са дали предписания на кмета на община
Пирдоп да измени Разрешителното и да определи нови координатни точки на садките, или
на „*********" ООД, да премести садките като за целта да поиска изменение на
Разрешителното.
Вследствие на проведени срещи и разговори от Дружеството, описани в т. 2 по-долу,
част от садковата инсталация все пак е била преместена от собственика „*********" ООД,
което е видно от т. 8 от Констативен протокол № 02-02-30 от 28.05.2020 г. на ДАМТН. Така,
според същия протокол, част от садките са били отстранени и преместени в опашката на
язовира.
При горната фактическа обстановка административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че не е изпълнил в срок предписания на ДАМТН за
преместване на описаните садкови инсталации. В съставения АУАН № 02-039/06.07.2020 е
посочено, че на 27.09.2019 г., на основание чл. 190, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ), при
извършена проверка на язовир „Д.", находящ се в землищата на с. Д. и с. А.н, и е бил
съставен Констативен протокол („КП") № 02-02-82/27.09.2019 г., в който контролните
органи са дали предписание на ******** (като собственик на язовирната стена и на
съоръженията към нея). Според предписанието, садковите инсталации, находящи се в
язовира, следва да бъдат преместени съгласно изискванията на чл. 42 от Наредбата по чл.
141, ал. 2 от ЗВ, със срок за изпълнение на това предписание до 30.01.2020 г. На 28.05.2020
г., на основание чл. 190, ал. 4 от ЗВ, е бил съставен и горепосочения КП № 02-02-
30/28.05.2020 г., в който е констатирано, че са отстранени само част от садките и че същите
са преместени в опашката на язовира. В резултат на това в АУАН е прието, че всрока на
даденото за изпълнение на предписанието - 27.09.2019 г. - 30.01.2020 г.( ********, в
качеството си на собственик на язовир „Д." не било изпълнило даденото в КП № 02-02-
82/27.09.2019 г. предписание, а именно - за преместване на въпросните садкови инсталации.
9
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ не се
допуска разполагането и достъпът на плаващи и подводни съдове и съоръжения на
разстояние, по-малко от 1 000 м. от големите язовирни стени по чл. 8, ал. 3 и съоръженията
към тях. Установява се от приетите писмени доказателства по сделото, че жалбопоателя е
подал възражения срещу констатациите в АУАН, заведени с вх. № 85-02-114 (1) от
09.07.2020 г., в които са изложено подробни съображения, че дадените предписания
изискват невъзможно за изпълнение поведение от страна на Дружеството и че същите
преписват извършване от Дружеството на явно престъпление или административно
нарушение, като същите не са приети за основателни от административнонаказващия орган
в издаденото НП.
В хода на съдебното производство се установява, че „************“ АД е предприело
всички възможни действия, за преместването на садковата инсталация. Тези усилия
продължават системно в периода от 2014 г. до 2020 г. и се установяват от следните писмени
доказателства за проведена кореспонденция с компетентните държавни и контролни органи,
приети като доказателства по делото: На 14.11.2014 г., в рамките на правомощията му на
собственик на язовира и лице, което го стопанисва, Дружеството отправя до кмета на
община Пирдоп искане да му бъде предоставено копие от издадено Разрешително за
ползване на воден обект на собственика на садките - фирма „*********" ООД; Във връзка с
горепосоченото писмо на Дружеството е изпратено копие от Разрешително за ползване на
повърхностен воден обект № 0001 от 20.03.2012 г., с което на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите („ЗВ") на собственика на садковата инсталация „*********" ООД е било
предоставено правото да ползва яз. „Д." за аквакултури и свързани дейности, съобразно
Разрешителното; Чрез направена справка за решенията на общински съвет Пирдоп, се
установява, че горното Разрешително е било издадено въз основа на решение № 28 от
23.02.2012 г. на общински съвет - Пирдоп, включено в протокол № 4 от същата дата. От
същото решение следва извод, че във връзка с горепосоченото ползване на яз. „Д.“ от фирма
„*********“ ООД е бил сключен и договор за наем между последното дружество и община
Пирдоп; Следователно, собственикът на садките разполага и с договорно право по договор
за наем за ползване на съответната зона на язовира; На 26.11.2014 г. ******** изпраща
писмо до директора на Басейнова дирекция за управление на водите, „Източнобеломорски
район", в качеството му на орган за контрол по ЗВ, с която го уведомява за обстоятелството,
че в язовира са поставени садки, които са на видимо отстояние, по-малко от 1000 метра от
язовирната стена и съоръженията на язовира, и отправя искане за издаването на становище
относно разположението на садковата инсталация; С писмо изх. № РД-11-192 от 10.12.2014
г. директорът на Басейновата дирекция изисква от кмета на община Пирдоп цялата преписка
във връзка с издаването на Разрешителното на „*********" ООД, включително скиците,
плановете и чертежите за установяване на предвиденото в Разрешителното място/зона на
поставяне на садковите инсталации; Резултатите от извършената проверка от директора на
Басейнова дирекция са отразени в писмо изх. № РД-11-192 от 26.01.2015 г., от което е видно,
че съобразно координатните точки в скицата към Разрешителното, садковата инсталация е
10
била разположена на по-малко от 210 метра от язовирната стена, което е в нарушение на
тогава действащата разпоредба на чл. 40 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. и чл. 200, ал. 1, т.
22 от ЗВ. В тази връзка директорът на Басейновата дирекция е указал на кмета на община
Пирдоп да извърши, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗВ, служебно изменение на издаденото на
„*********" ООД Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, като съобрази
необходимото отстояние на садките от язовирната стена и съоръжения. Директорът на
Басейновата дирекция същото така е констатирал, че при издаване на Разрешителното не са
били спазени изискванията за съгласуване на Разрешителното с Дружеството, като лице,
стопанисващо язовира, което не е отстранено и понастоящем, въпреки дадените по-горе
указания на директора на Басейновата дирекция, Разрешителното не се установи да е било
изменено или отменено, видно от представената и приета административна преписка по
издаване на Разрешителното. С писмо изх. № 1358 от 07.08.2017 г. до кмета на община
Пирдоп, копие от което е заведено и при компетентните контролни органи - Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Басейновата дирекция,
жалбоподатеял сезира кмета на община Пирдоп, в качеството му на орган, издал
Разрешителното, контролиращ орган на същото и адресат на указанията на директора на
Басейнова дирекция, да преразгледа въпросното Разрешително в съответствие с указанията
и процедурата, посочена от директора на Басейнова дирекция, като същото не се установи
да е изменено, или отменено, като жалбопадателя е отправил поредно искане до кмета на
община Пирдоп и до собственика на садковата инсталация - „*********" ООД, за
предприемане на действия за привеждане на Разрешителното в съответствие със законовите
изисквания и за изместване на садките на нормативно необходимото отстояние с писмо изх.
№ 177 от 24.01.2020 г., с копие до ДАМНТ, Басейновата дирекция и областния управител на
Софийска област. В допълнение на писмената кореспонденция, Дружеството е правило
усилия за преместване на садките чрез срещи и разговори, като е отправяло молби за това на
многобройни срещи с кмета и зам. кмета на община Пирдоп, и с Общинския съвет на
община Пирдоп, което се установи със събраните гласни доказателства по делото, а именно
от разпита на свидетеля И.Г., проведен в съдебното заседание на 18.03.2021г., като същият
нееднократно е информирал кмета, зам. кмета и председателя на общинския съвет на
Пирдоп, за предписанията на ДАМТН, както и за необходимостта за преразглеждане на
Разрешителното на „*********“ ООД относно отстоянието на садковата инсталация, която
трябва да бъде преведено в съответствие с нормативната уредба, като не се установява
издаденото Разрешително на „*********" ООД да е изменено или отменено от компетентен
орган и досега. Същото Разрешително е вписано като валидно Разрешително със срок на
действие до края на 2021 г. в публичния регистър на Министерството на околната среда и
водите, на ред 278 от същия регистър. По делото се установи, че садковата инсталация е
разположена от дружество „*********" ООД, въз основа на валидно и действащо към
момента Разрешително, издадено от Кмета на община Пирдоп, което се установява от
следните доказателства по делото, а именно: Разрешително за ползване на повърхностен
воден обект № 0001/20.03.2012г., издадено на „*********" ООД със срок на действие до
2021 година включително; Решение № 28 от 23.02.2012г. на Общински съвет - Пирдоп за
11
издаване на Разрешителното. Установява се, че горното Разрешително е било издадено въз
основа на решение № 28 от 23.02.2012 г. на общински съвет - Пирдоп, включено в протокол
№ 4 от същата дата; На 26.11.2014 г. ******** сезира с писмо директора на Басейнова
дирекция за управление на водите, „Източнобеломорски район", в качеството му на орган за
контрол по ЗВ, с която го уведомява за обстоятелството, че в язовира са поставени садки,
които са на видимо отстояние, по-малко от 1000 метра от язовирната стена и съоръженията
на язовира, и отправя искана да бъде издадено становище относно разположението на
садковата инсталация; С писмо изх. № РД-11-192 от 10.12.2014 г. директорът на Басейновата
дирекция изисква от кмета на община Пирдоп цялата преписка във връзка с издаването на
Разрешителното на „*********" ООД, включително скиците, плановете и чертежите за
установяване на предвиденото в Разрешителното място/зона на поставяне на садковите
инсталации; Резултатите от извършената проверка от директора на Басейнова дирекция са
отразени в писмо изх. № РД-11-192 от 26.01.2015 г., от което е видно, че съобразно
координатните точки в скицата към Разрешителното, садковата инсталация е била
разположена на по-малко от 210 метра от язовирната стена, което е в нарушение на тогава
действащата разпоредба на чл. 40 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. и чл. 200, ал. 1, т. 22 от
ЗВ. В тази връзка директорът на Басейновата дирекция е указал на кмета на община Пирдоп
да извърши, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗВ, служебно изменение на издаденото на
„*********" ООД Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, като съобрази
необходимото отстояние на садките от язовирната стена и съоръжения. Директорът на
Басейновата дирекция също така е констатирал, че при издаване на Разрешителното не са
били спазени изискванията за съгласуване на Разрешителното с Дружеството, като лице,
стопанисващо язовира; Въпреки дадените по-горе указания на директора на Басейновата
дирекция, не се установява процесното Разрешително да е било изменено или отменено,
което се установи от приетата административна преписка по издаване на Разрешителното.
Установява се от писмо изх. № 1358 от 07.08.2017 г. до кмета на община Пирдоп, копие от
което е изпратено и на компетентните контролни органи - ДАМТН и Басейновата дирекция,
че жалбоподателя е сезирал кмета на община Пирдоп, в качеството му на орган, издал
Разрешителното и адресат на указанията на директора на Басейнова дирекция, да
преразгледа въпросното Разрешително в съответствие с указанията и процедурата, посочена
от директора на Басейнова дирекция. Въпреки депозирането на последното писмо,
Разрешителното не се установи да е било изменено, или отменено, катожалбоподателя за
пореден път е сезирал с искане кмета на община Пирдоп и до собственика на садковата
инсталация - „*********" ООД, за предприемане на действия за привеждане на
Разрешителното в съответствие със законовите изисквания и за изместване на садките на
нормативно необходимото отстояние с писмо изх. № 177 от 24.01.2020 г., с копие до
ДАМТН, Басейновата дирекция и областния управител на Софийска област. В допълнение
на писмената кореспонденция, се установява, че жалбоподателя е правил усилия за
преместване на садките чрез срещи и разговори, като е отправял молби за това на
многобройни срещи с кмета и зам. кмета на община Пирдоп, и с Общинския съвет на
община Пирдоп. Това се установява с гласни доказателствени средства от разпита на
12
свидетеля И.Г., проведен в съдебното заседание на 18.03.2021г. Същият нееднократно е
информирал кмета, зам. кмета и председателя на общинския съвет на Пирдоп, за
предписанията на ДАМТН, както и за необходимостта за преразглеждане на
Разрешителното на „*********" ООД относно отстоянието на садковата инсталация, която
трябва да бъде преведено в съответствие с нормативната уредба. Въпреки усилията на
жалбоподателя, посочени по-горе, Разрешителното на „*********“ ООД не е изменено или
отменено от компетентен орган и до приключване на въззивното производство. Същото
Разрешително е вписано като валидно Разрешително със срок на действие до края на 2021 г.
в публичния регистър на Министерството на околната среда и водите, на ред 278 от същия
регистър.
На следващо място, по делото се установи, че садковата инсталация е разположена от
дружество „*********" ООД, въз основа на валидно и действащо към момента
Разрешително, издадено от Кмета на община Пирдоп, което се установява отприетите
доказателства по делото, а именно: Разрешително за ползване на повърхностен воден обект
№ 0001/20.03.2012г., издадено на „*********“ ООД със срок на действие до 2021 година
включително; Решение № 28 от 23.02.2012г. на Общински съвет - Пирдоп за издаване на
Разрешителното; Цялата административна преписка, по издаването на Разрешително за
ползване на повърхностен воден обект № 0001/20.03.2012г., представена по делото на
02.04.2021г. от Кмета на община Пирдоп; Писмо от 26.01.2015г. на директора на Басейнова
дирекция, с което същият указва на кмета на община Пирдоп да извърши служебно
изменение на издаденото на „*********" ООД Разрешително № 0001 от 20.03.2012г. като
съобрази необходимото отстояния на садките от язовирната стена и съоръженията. От
същите доказателства се установява, че садковата инсталация е поставена на място,
предвидено в Разрешителното (съгласно координатните точки по чл. 33 от Наредбата за
ползване на повърхностните води, посочени в административната преписка към
Разрешителното) и на законно основание, произтичащо от това Разрешително. Налага се
извода, че „*********" ООД има придобити права да ползва водния обект при условията и в
рамките на Разрешителното съгласно предвиденото в чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ. При това, при
действащо Разрешително, всеки опит на жалбоподателя да измести фактически тази
инсталация на някакво друго, произволно избрано от него място, за което място при това
няма издадено Разрешително за поставянето им и което изместване би нарушило
разпоредбата на чл. 15в от Закона за рибарството и аквакултурите, би представлявало
действие, предприето не по установения от закона ред. Такова действие може да се цени
като престъпление съгласно чл. 323 от НК, или административно нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 32 от ЗВ. Последната разпоредба определя като административно нарушение всяко
действие по възпрепятстване на права, придобити по ЗВ, с каквито разполага „*********"
ООД въз основа на Разрешителното. Трайна практика на Върховния административен съд
(ВАС) е, че актовете и действията на административни органи, които (а) предписват на
техния адресат явно невъзможни положения и/или (б) налагат на този адресат извършването
на престъпление или административно нарушение, следва да се считат за нищожни и не
13
пораждат правни последици. Настоящият въззивен състав намира, че предписанията в КП №
02-02-82/27.09.2019 г. със срок на изпълнение, изтичащ преди да е извършено и влязло в
сила решение за изменение или за прекратяване на Разрешителното или за обявяване на
неговата нищожност, налагат на жалбоподателя един non-sens като изискват от
жалбоподателя да наруши условията на действащото Разрешително и придобитите права на
„*********“ ООД, които последното дружество упражнява въз основа на Разрешителното и
които се охраняват и зачитат от ЗВ и от общите граждански закони за защита на
собствеността и на законно придобити права на владение и държане. Не се установи по
въззивното производство, че Дружеството-настоящ жалбоподател, разполага с правомощия,
вкл. и по ЗВ, за да изпълни подобни предписания, нито с други законни правни средства за
изпълнението им, като изпълнението на подобни предписания, би било неправомерно и
действията биха представлявали престъпление по чл. 323 от НК или административно
нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 32 от ЗВ.
Настоящият въззивен състав следва да се солидаризира с изложеното в т.2 от жалбата, а
именно, че ЗВ не дава основания на собственика или оператора на язовира да бъдат давани
предписания за принудително отстраняване от язовира на имущество на трето лице, което е
поставено в язовира от собственика му на законно правно основание, въз основа на влязло в
сила Разрешително за ползване на повърхностен воден обект. ЗВ не предвижда задължение
на собственика или оператора да премества подобно имущество, в нарушение на издаденото
на собственика Разрешително, нито допуска даване на предписания за предприемане на
подобно поведение от оператора. Точно обратното, според разпоредбата на чл. 138в, ал. 4 от
ЗВ „операторът на язовирна стена е длъжен да предприеме действията от своята
компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 5 и чл.
190а, ал. 1, т. 3.". От използвания в същата разпоредба израз „от своята компетентност"
следва извод, че на оператора на язовира могат да бъдат давани само такива предписания,
които той може да изпълни чрез лично поведение и в съответствие с компетентността му,
предвидена в ЗВ. Тази компетентност на собственика/оператора е очертана в чл. 4 - чл. 7 от
тогава действащата Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние (в сила през периода от 17.10.2016 г. до 31.01.2020 г.)
и в нея не са включени права да бъдат принудително измествани имущества на трети лица,
поставени на място в язовира на законно правно основание и в съответствие с действащо
Разрешително по ЗВ.
От разпита на свидетелите С. и С. се установи, че същите са уведомени, че садките са
поставени въз основа на Разрешително, издадено на „*********" ООД. Въпреки това,
контролните органи не са отправили предписания за изместване на садките към лицето,
което ги е поставило там - „*********“ ООД, като настоящия въззивен състав не приема
дадените от тях показания в смисъл, че в качеството си на контролни органи, те не са могли
да дадат такива предписания на „*********" ООД, както и да наложат на същото
дружеството съответни санкции. Противно на разбиранията на свидетелите, както сега
14
действащата Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, така и
Закона за водите, предвиждат налагане на санкция на лицето, което разполага плаващи и
подводни съоръжения на отстояние, по-малко от допустимото. Аргумент в тази насока е
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Наредбата, според която „не се допуска разполагането и
достъпът на плаващи и подводни съдове и съоръжения на разстояние, по-малко от 1000,00
м. от язовирните стени на големите язовири,освен за целите на техническата експлоатация“.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 22 от ЗВ предвижда налагане на имуществена санкция на
лице, което „разполага плаващи и подводни съоръжения на разстояние по-малко от 1000,00
м. от язовирни стени и съоръженията към тях“.
Налага се извода, че отговорността за спазване на забраната за разполагане на такива
съоръжения на разстояние, по-малко от 1000,00 метра, е за лицето, което разполага тези
съоръжения и има достъп до тях. Именно това лице следва да спазва забраните за
разполагането и достъпа до такива съоръжения, и именно спрямо него следва да бъде
реализирана административнонаказателната отговорност по ЗВ. Това лице, като собственик
на съответните съоръжения, следва да ги разположи на необходимото отстояние от
язовирните съоръжения. То също така има право да поиска изменение на издаденото
Разрешително или да заяви отказ от Разрешителното по реда на чл. 79 от ЗВ, ако не може да
спази нормативните изисквания за отстояние. Следователно, предписанията за преместване
на садковата инсталация е следвало да бъдат дадени на собственика на същата инсталация и
титуляр на Разрешителното, който е разполагал с всички правни средства да инициира
изменение на Разрешителното или отказ от него, и да премести фактически тази инсталация
на нормативно изискуемото отстояние. Не се установи по делото, че жалбоподателя е
собственик, или е разположил садковата инсталация в язовира, нито се установи, че е дал
съгласие за нейното разполагане, като не се установи и достъп на жалбоподателя до
въпросната инсталация. Безспорно се установява по делото, че жалбоподателя, е направил
всичко необходимо, сезирайки компетентните органи и институции-община Пирдоп,
ДАМТН, Басейнова Дирекция, като е установил разполагането на садките в язовира на по-
малко от необходимото отстояние, сезирал е компетентните органи и е предприел всички
действия в негов контрол, така че собственикът на садките и компетентните органи да
изпълнят задълженията си за изменение на Разрешителното в съответствие с нормативните
изисквания и за фактическото им преместване, като не се установи тези садки да са
прикрепени по какъвто и да е начин нито към язовирната стена, нито към прилежащите към
нея съоръжения.
На следващо място, административнонаказващия орган не се е аргументирал в никаква
степен относно това, защо приема, че извършеното от жалбоподатела не представлява
маловажен случай по чл.28 ЗАНН, като видно от изложените обстоятелства във връзка със
събраните неоспорени доказателства по делото, се налага извода, че спрямо жалбоподателя е
15
налице маловажността на твърдяното нарушение и приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 28, б. „а" от ЗАНН във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК, като по този начин в
най-пълна степен би бил спазен и принципът на пропорционалност, закрепен в правото на
ЕС и в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, изискваща административните органи да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Според практиката на СЕС, принципът на пропорционалност изисква
винаги да се извършва преценка на въпроса, дали целите, предвидени в законодателството,
са могли да бъдат постигнати с по-малко ограничителни средства. В конкретния случай
наложената санкция от 10 000,00 лева, представляваща средния размер на предвидената в
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ санкция от 1 000,00 до 20 000,00 лева, без да са изложени никакви
съображения на база на какви факти и обстоятелства административно-наказващият орган
приема, че деянието се отличава с относително висока степен на обществена опасност,
изискваща налагане на голяма по размер санкция от 10 000,00 лева, е очевидно
непропорционална. В тази връзка трябва да се отбележи, че предвид на обстоятелствата по
случая, описани по-горе, твърдяното нарушение не е предизвикано от поведение на
жалббиподателя,с или негови служители, а е следствие от издаването на Разрешителното от
кмета на община Пирдоп и от неупражняване на правомощията на административни и
контролни органи за неговото изменение или прекратяване на действието му. При това, по
делото се установява, че от редовните технически прегледи на язовира и от Протокол № СО-
04 от обследване (проверка) на язовирната стена и съоръженията към нея, утвърден от
областния управител със Заповед № -04-354 от 20.12.2019 г., всички съоръжения на язовира
са изправни, речното корито е почистено, прилежащите пътища са ремонтирани,
извършвани са редовни технически прегледи, поддържа се актуална документация, анализи
и доклади за техническото състояние на язовира, и всички дадени от комисията по чл. 138а,
ал. 3 от ЗВ предписания са били изпълнени. Не са налице каквито и да било данни за
повишен риск, свързан със експлоатацията и поддръжката на язовира, като при извършени
проверки на Дружеството, в качеството му на собственик и оператор на язовира, не са били
констатирани никакви нарушения и не се установи по делото на жалбоподателя да са били
налагани предходни санкции за нарушения на ЗВ и на нормативните актове по прилагането
му. Мотивиран от изложеното, съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление№ НЯСС-188/30.12.2020г., издадено от заместник
председател на ДАМТН, с което на „************“ АД с ЕИК ***********, за извършено
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с
чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
16
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
17