Решение по дело №11052/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              17.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11052 по описа за  2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 05.02.2020г., гр.д.6295/16г., СРС, 46 с-в признава за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК, че К.Г.П. и А.П.П. дължат (солидарно) на  „Т.С.” ЕАД сумата 1 446,02 лв. - цена на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 237887, ап. № 69 в гр.София, ж.к. „*****за периода м. декември 2012 г. – м. април 2014 г., ведно с мораторната лихва в размер на 347,55 лв. за периода от 31.01.2013 г. до 10.08.2015 г. и сумата 44,88 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2012 г. – м. април 2014, ведно с мораторна лихва от 6,85 лв. за периода от 31.01.2013 г. до 10.08.2015 и законна лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 18.09.2015 г. до окончателното изплащане, за които вземания е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.10.2015 г., ч. гр. д. № 56704/2015 г., СРС, 46 с-в и осъжда ответниците да заплатят на ищеца 572,73 лв. – разноски за исково производство и 86,91 лв. – разноски за заповедно производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответниците по исковете К.Г.П. и А.П.П.. Считат за недоказано количеството доставена топлинна енергия. Сградата, където се намира топлоснабдения имот, е изградена до степен „груб строеж“ и е негодна за обитаване, респ. за топлоснабдяване. Не е отчетено изключването на всички радиатори в жилището и общите части. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1  ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

         В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Изцяло неподкрепени с доказателства са оплакванията в жалбата, че сградата, където се намира топлоснабдения имот, била изградена до степен „груб строеж“, негодна за обитаване и за топлоснабдяване през процесния период м. декември 2012г. – м. април 2014г. 

Според съдебно-техническата експертиза, в имота първоначално са поставени 3 броя отоплителни тела с измервателни уреди, щранг-лира и 2 броя водомери. За отчитане на измерените стойности през отоплителен сезон 2012/2013 г. не е осигурен поискания достъп, поради което служебно са начислени съответните дължими суми. Затова въззивният съд намира за  изпълнени хипотезите на чл.69, ал.2, т.4 и ал.4, т.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, предвиждащи възможност за служебно начисляване на цена за предоставена топлинна енергия и гореща вода, когато не е осигурен достъп за отчитане.

При извършен отчет след осигурен достъп през отоплителен сезон 2013/2014 г. се констатира демонтиране на радиаторите, но с поставени кранове на връзките към щранговете, вместо пломбиране, каквото е извършено на 31.07.2014г., като щранг-лирата е намерена закрита с гипс-картон. Начислена е стойност за предоставена топлинна енергия за топла вода по водомер и от сградната инсталация на база пълната отопляема кубатура. Демонтажът на радиаторите в стълбището е извършен през 2000 г., т.е. не касае исковия период.

Предвид установеното от вещото лице правилно начисляване на стойностите, напълно ирелевантен е фактът доколко ответниците реално ползват апартамента през спорния период. Исковете за главните и акцесорни вземания са основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

         По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.02.2020г., гр.д.6295/16г., СРС, 46   с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.