ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 08.01.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание осми януари две
хиляди двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 864 / 2019 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ: Областна дирекция на МВР Перник,
представлявана от директора Д. И. П. чрез пълномощника главен юрисконсулт З. В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1648/
07.11.2019г., постановено по гр. дело №03275/ 2019г. по описа на PC – Перник.
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните
възнаграждения, които са предмет на обективно съединените искове на ищеца, се
изплащали според определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно
който сумите по предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй
като нямало правно основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали
от първостепенния разпоредител с бюджет, а ОДМВР подавало само данни за
часовете положен труд. Изложеното било основание да се оспорва
материалноправната легитимация на ОДМВР - Перник по предявените искове. В
обжалваното решение се съдържали мотиви относно допустимостта на
предявените, без съдебния състав да
вземе предвид обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на директора
на ОДМВР - Перник да определя размера на получаваното възнаграждение извън
предвидения от министъра ред. часове извънреден труд. Не се оспорва броя на часовете
за извънреден труд от служителя - са отразени в изготвените протоколи, но
следва да бъде взета предвид съществуващата за процесния период обективна
невъзможност да бъдат отразени всички часове над определените лимити в чл. 187,
ал. 7 от ЗМВР /т.е. да бъдат счетоводно въведени, отчетени и изчислени/, която
не било обусловено от решение или действие на директора на ОДМВР Перник, а от
заложена техническа невъзможност да бъде сторено това в счетоводния софтуер на
МВР. за който ОДМВР - Перник нямало възможности за въздействие и манипулация.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен
предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на
норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с
ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок -
противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на
Наредбата за структурата и организацията на работната таилата, чл. 1- ал.1 и 3
и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не
било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на
допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна
по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл.
143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън
работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че
предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане
па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден
труд. който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил
работил извън установеното за него работно време по график.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, е подала отговор на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по съществото на
спора. Твърди, че тъй като в Наредби № 81213-776/29.07.2016г, приложима към
процесния период 01.04.2017г. до 30.09.2017г., липсвала изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен, не бил посочен алгоритъм за
преизчисляване, била налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на такава норма не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове пощен труд
в дневен. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.),
която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците но трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ. Същото е възприето и в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС- в този смисъл са и мотивите към т. 23,
макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от
заплащане на държавни такси.
Твърди, че такова разбиране би било в противоречие с изискванията за равно
третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване
правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.01.2020 г. от 10.20 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.