О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 15.05.2018г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 15
май
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1345, по описа за 2018 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „Агротехкомплекс” ЕООД гр. Стара Загора против „Агрогарант-
сервиз” ООД, гр. Стара Загора, с правно основание чл. 288 и сл. и чл. 91, ал.1
от ЗЗД.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131,
ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба, съдът
счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат
приети като доказателства приложените към нея документи, тъй като същите са
относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва
да се произнесе по направените от страните искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на:
Разпечатка от ТР относно Актуално състояние на страните; Договор за наем от 30.10.2014г., Протокол-решение
на едноличния собственик на капитала с приложения Скици № 13870/20.12.2011г. и
№ 13883/20.12.2011г. на СГКК- Стара Загора на поземлен имот.; Нотариална покана
с Изявление за разваляне на Договор за наем от 30.10.2014г. рег.№ 1229 от
16.08.2017г.; Отговор изх.№
АГ-20-12/23.08.2017г. с товарителница 60467367111, констативен протокол от
01.09.2017г.; Покана изх.№ АГ-20-15 от 24.10.2017r. с товарителница 60489866467;
Покана изх.№ АГ-20-20/29.01.2018г. с обратна разписка от 30.01.2018г.; Покана
за доброволно изпълнение с предизвестие за прекратяване на договор за наем
изх.№ АГ-20-22/19.02.2018г.; Протокол за извършени работи от 09.03.2018г. -
поставяне на оградна мрежа; Извлечение от банкова сметка ***.01.2017-15.03.2018г.
Лихвени листи - 5 бр.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да се изпълни от
вещото лице Пламена Танева Стоянова,
което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и
проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни
преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да
отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата му молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 120 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати депозита в
тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит
за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Агротехкомплекс” ЕООД
гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор 68850.113.120, с площ от
529 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 68850.113.89, с площ от 1908 кв.м.,
по кадастралната карта на гр.Стара Загора, с адрес: гр.Стара Загора, кв.Кольо
Ганчев. С Договор за наем от 30.10.2014г. дружеството предоставило на ответника
за временно възмездно ползване горепосочените недвижими имоти, както следва:
Поземлен имот с идентификатор 68850.113.120 с площ от 529 кв.м. (изцяло) и реално
обособена част от около 171 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 68850.113.89
(имотите), или общо наета площ от 700 кв.м., срещу месечен наем в размер на
1200,00 лв. с ДДС, платим авансово - до 30-то число на текущия месец.
През
време на действие на договора ответното дружество системно забавяло дължимите
плащания, включително и през лятото на 2017г.
На
22.08.2017г., вместо плащане на забавените суми, ищцовото дружество получило
Нотариална покана с Изявление за разваляне на Договор за наем от 30.10.2014г. с
рег.№ 1229/16.08.2017г. по описа на нотариус Евелина Кръстева, рег.№ 395. Със
същата ответното дружество заявявало, че считано от 01.09.2017г. едностранно прекратява
Договор за наем от 30.10.2014г. и преустановява плащанията по същия, тъй като
за наетите имоти следвало да се сключи договор за право на преминаване с
еднократно заплащане, а не наемен договор.
С
отговор изх.№ АГ-20-12/23.08.2017г. (получен на 25.08.2017г. съобразно
отбелязване по товарителница 60467367111), ищцовото дружество уведомило
ответника, че не приема прекратяването на договора за наем и не желае да учреди
право на преминаване през части и от двата свои имота, тъй като ги обременява с
вещна тежест, но е готово да учреди такова през част от трети имот или да
измени действащия договор за наем - само за частите, за които се иска право на
преминаване със съответно намаляване на наемната цена.
Видно
от Констативен протокол акт № 55, том I, рег.№ 1318 от 01.09.2017Г. по описа на
нотариус Кръстева, на проведената среща страните не постигнали съгласие за
учредяване право на преминаване, нито за прекратяване на договора за наем.
Ползването
на имотите от ответника продължило. Както и забавата в плащането на дължимата
наемна цена. Към датата на поканата - 22.08.2017г., ответното дружество било в
забава в плащането на наемните вноски за м.юли и м.август, а към датата на
констативния протокол - 01.09.2017г. - и на наемната вноска за м.септември.
Поради горното (продължаване на ползването и неизправност на ответника), ищецът
не приел изявлението на ответното дружество за разваляне на договора за
законосъобразно и респективно - за породило правни последици.
С
Покана изх.№ АГ-20-15 от 24.10.2017г. ответното дружество било поканено да
заплати дължимите към датата на поканата суми за наем по фактури, в общ размер
на 3600 лв., както следва:
- По фактура № **********/26.06.2017г. -
1200,00 лв.
- По фактура № **********/25.08.2017г. -
1200,00 лв.
- По фактура № **********/25.09.2017 - 1200,00
лв.
Поради
технически проблем в счетоводната програма, в поканата не била включена фактура
№ **********/25.07.2017г. на стойност 1200,00 лв. На 31.10.2017г. ответникът
заплатил сумата от 3600.00 лв. и заявил, че няма да извършва никакви други
плащания, но и няма да преустанови ползването на имотите.
През
следващите няколко месеца, ищецът се опитал да уреди извънсъдебно отношенията
си с ответника, като го поканил няколкократно да заплати дължимите от него суми
по Договор за наем от 30.10.2014г. или да преустанови ползването на имотите, но
без никакъв резултат. Това поведение на ответника принудило дружеството ищец в
крайна сметка да прекрати едностранно договора, да преустанови достъпа на
ответника до имотите и да потърси правата си по съдебен ред.
Действието
на Договора било прекратено от ищеца на 27.02.2018г. (датата, следваща
последния ден от предоставения срок за плащане), на основание чл.З, ал.4
предл.2 и предл.З от Договора - по вина на ответника, с Покана за доброволно
изпълнение с предизвестие за прекратяване на договор за наем изх.№ АГ-20-22/19.02.2018г.,
получена „на ръка” на същата дата - 19.02.2018г.
Ползването
на процесиите имоти от ответника обаче продължило до 06.03.2018г., когато бил
едностранно преустановено от страна на ищцовото дружество чрез поставяне на
оградна мрежа.
С оглед на изложената по-горе фактическа
обстановка, ищецът счита, че ответното дружество му дължи:
1.
Наемно възнаграждение (цена) в размер на 1200 лв. месечно, съобразно чл.2, ал.2
от Договора, за период от 5 месеца, в общ размер на 6000 лв., както следва:
ФАКТУРА
No **********/25.07.2017г. за наем
М.08.2017г.-1200.00 лв.; Фактура № **********/05.10.2017г. за наем м.11.2017г.- 1200.00 лв.; фактура № **********/27.11.2017г. за наем м.12.2017г.-1200.00 лв., фактура № **********/29.12.2017г. за наем м.01.2018г. - 1200.00лв.
и фактура № **********/25.01.2018г. за наем
м.02.2017г. - 1200.00 лв. Общо 6000.00 лева.
2.
Неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение, съобразно чл.6, ал.1
във връзка с чл.2, ал.З от Договора, в размер на 1 % (един процент) на ден върху
дължимата сума за периода на забава: от датата, следваща договорения от
страните краен срок за плащане по чл.2, ал.З от Договора (30-то число на
текущия месец). Към датата на изготвяне на настоящата искова молба -
19.03.2018г. - в общ размер на 7296.00 лева, както следва по посочената в
исковата молба таблица.
3. Неустойка за прекратяване на Договора по вина
на ответника, съобразно чл.6, ал.З от Договора, в размер на сумата от 1200 лв.
4. Неустойка за непредаване на владението в срок
от 3 (три) дни от прекратяване на Договора (27.02.2018г.), т.е. до 02.03.2018г.
вкл., съобразно чл.6, ал.З от Договора в размер на сумата от 1200 лв.
Ищецът
моли, съдът, след като се увери във верността на твърденията му, да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество „Агрогарант- сервиз” ООД гр. Стара Загора да
му заплати:
- Сумата
от 6000 лв. - неизплатено наемно възнаграждение за период от 5 месеца -
м.август, ноември и декември 2017г; м.януари и м.февруари 2018г., в размер на
1200 лв. месечно, съобразно чл.2, ал.2 от Договор за наем от 30.10.2014г. и
данъчни фактури № **********/25.07.2017г.; № **********/05.10.2017г„ №
**********/27.11.2017г., № **********/29.12.2017г. и № **********/25.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното им плащане. В условията на евентуалност, в случай, че бъде
констатирано, че наемното правоотношение е било прекратено, претендира посочената сума като обезщетение за
лишаване от право на ползване, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
плащане.
- Сумата от 7296 лв. - неустойка за забавено
изпълнение на договорно задължение (заплащане на месечно наемно възнаграждение
авансово, до 30-то число на предходния месец), съобразно чл.6, ал.1 във връзка
с чл.2, ал.3 от Договор за наем от 30.10.2014г., в размер на 1 % на ден върху
дължимата сума за периода на забава, а именно: от датата, следваща договорения
кроен срок за плащане (30-то число на предходния месец) до датата на изготвяне
на исковата молба -19.03.2018г.
- Сумата от 1200 лв. - неустойка за
прекратяване на Договора по вина на ответника, съобразно чл.6, ал.З от Договор
за наем от 30.10.2014г.
- Сумата от 1200 лв. - неустойка за
непредаване на владението в срок от 3 дни от прекратяване на Договора
(27.02.2018г.), т.е. до 02.03.2018г. вкл., съобразно чл.6, ал.3 от Договор за
наем от 30.10.2014г.
Претендира
и за направените по делото разноски.
Ответникът „Агрогарант-сервиз”
ООД гр. Стара Загора, чрез упълномощения си представител, в законоопределения срок е депозирал писмен
отговор на исковата молбас който взема становище за допустимост и частична
основателност на предявените искове. Не оспорва изложените обстоятелства,
касаещи претендирано вземане за неплатени наеми за месеците август, ноември и
декември
Независимо, че преди
това към месец септември
Другата фактура (петата)
не била получена от ответното дружество, не била осчетоводявана и наем по нея
не се дължи, поради което оспорва изцяло претенцията за наем за м. февруари
Ответникът оспорва
изцяло основателността и размера на предявения
иск за неустойки:
Твърди, че между
страните по делото е сключен Договор за наем от 30.10.2014 г. В чл.6, ал.1,
изр. първо от договора е уговорена неустойка в размер на 1 % на ден върху
дължимата сума за периода на забава и се претендира не лихви за забава на
плащането, а неустойки. Счита уговорката за неустойка за нищожна, поради накърняване на добрите
нрави.Така уговорена неустойка е без краен предел и е без фиксиран срок, до
който да се начислява, което категорично противоречи на добрите нрави още към
момента на сключването на договора за наем.Моли съдът да прогласи нищожността
на договорената неустойка.
Счита неустойката и за
прекомерна, с оглед съотношението й с
претърпените вреди, а такива по отношение на ищцовото дружество нямало.
От друга страна,
„Уговорката за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави”, което според
ответника намира опора в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., постановено по
тълк. дело № 1/2009 г. от ВКС, именно поради причината, че страните по делото
са търговци.
Уговорено било в чл.3,
ал.4 на договора, че същият се прекратява предсрочно и в следните хипотези:По
взаимно съгласие на страните; С предизвестие от Наемодателя - при забава в
плащането на наемна вноска с повече от 10 (десет) календарни дни; Без
предизвестие - при забава в плащането на наемна вноска с повече от един месец.
Моли, съдът да вземе
предвид изявлението на ищеца, че „През време на действие на договора ответното
дружество системно забавяше дължимите плащания, вкл. и през лятото на
В Търговският закон (ТЗ)
не се съдържала цялостна уредба за неустойките. В него имало само една
разпоредба - чл.309 от ТЗ, според която поради прекомерност неустойката не може
да бъде намалявана, когато се дължи по търговска сделка, сключена между
търговци. Уредбата на неустойката е в чл.92 от ЗЗД. На основание чл.288 от ТЗ
за неустойката в търговските правоотношения се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, доколкото ТЗ не съдържа особени разпоредби. Препращането към
гражданското законодателство за неустойката на практика означавало, че в
търговските правоотношения тя запазва своята правна характеристика и ще се
прилага съобразно уредбата в ЗЗД и допълнително ще се прилагат и разпоредбите
на ТЗ.
В гражданското
законодателство неустойката била уредена в две алинеи на чл.92 от ЗЗД. Първата
алинея определя неустойката като диспозитивен акцесорен правен институт,
предназначен да обезпечи изпълнението на договорно задължение, а при
неизпълнение - да обезщети вредите от неизпълнението. Втората алинея уреждала
хипотези, които се отнасят до обезщетителния й характер. Като държи сметка за
диспозитивния характер на неустойката (вж. Р. 526-98-У), откриващ възможност на
страните да определят размера на неустойката по усмотрение, Законът (ЗЗД)
предоставял възможност на съда да сведе неустойката до размери, близки до
действителните вреди.
Сочи, че хипотезите
обаче в този случай са три:
1)Прекомерност на
неустойката: - Прекомерна е уговорената неустойка, когато с оглед добрите нрави
и търговския обичай неоправдано надхвърля настъпилите от неизпълнението вреди.
В конкретния случай, по
първата фактура за дължимост на сумата от 1200 лв. се търсела неустойка в
размер на 2784 лв., което надхвърля над два пъти дължимата сума. Така било и по
отношение на останалите две фактури. За четвъртата сумата от 948 лв. се
доближавала до самия наем от 1200 лв.
2)Неправилно изпълнение
на задължението: - Законът в случая бил
неточен. Според ответника, няма неправилно изпълнение. Когато има изпълнение,
но последното се отклонява от установеното съдържание на задължението, сме
изправени пред неточно изпълнение. Всяко неточно изпълнение е основание за
намаляването, защото се предполага, че вредите в известна степен са
компенсирани.
3)Частично изпълнение: -То
било налице, когато задължението не е изпълнено в количествено отношение.
Впрочем то е неточно изпълнение.
Счита също, че разп. на
чл.92, ал.2 от ЗЗД има предвид само намаление на неустойката, не и
освобождаване изцяло от нея.
Чл.309 от Търговския
закон внася в уредбата на неустойката един нов елемент, а именно, като ограничава
приложението на чл. 92, ал.2 от ЗЗД при прекомерност на неустойката спрямо
претърпените вреди.
Ограничението в този
случай се отнасяло до: търговска сделка - имало се предвид всяка сделка,
свързана с упражняваното занятие от търговец (чл.286, ал.1 от ТЗ ). Не е нужно
тя да бъде от изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ; сделката да е двустранно търговска,
т.е. между двама търговци. В това отношение практиката на Арбитражния съд при
БТПП била постоянна (в.а.д № 47/97, № 40/01, № 95/99, № 97/99, № 90/99). При
сделка, по която само една от страните е търговец, а другата е гражданин,
учреждение или ЮЛ, което няма качеството на търговец, неустойката можело да се
намали поради прекомерност (в.а.д. 41/98 АС БТПП), дори тогава, когато се дължи
от търговеца.
С оглед на изложеното,
ответникът претендира прогласяване на нищожност на клаузата в процесния договор
за неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
Моли посочените искове с
искова сума в общ размер на 7296 лв. да
бъдат отхвърлени. На същите основания, посочени подробно по-горе, моли съдът да
обсъди и реши претенцията по т.З на исковата молба.
Моли, съдът да отхвърли претенцията
за неустойка за прекратяване на договора по вина на ответника, съобразно чл.6,
ал.З от договора в размер на 1200 лв.
По същия начин, както в
т.2. и на същите основания, посочени подробно по-горе, моли съдът да обсъди и
реши претенцията по т.4 на исковата молба.
Моли да се отхвърли претенцията
за неустойка за непредаване на владението в срок от 3 дни от прекратяване на
договора (27.02.2018г.), т.е. до 02.03.2018г. вкл., съобразно чл.б, ал.З от
договора в размер на 1200 лв.
Претендира за всички
съдебни и деловодни разноски, вкл. заплатен адвокатски хонорар, които са
направени по настоящото дело, с оглед отхвърлителната част.
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск за
неплатени наемни вноски по договор за наем и дължима договорна неустойка.В
случая, ответникът оспорва частично претенцията на неплатени наемни вноски. В
тежест на ищеца е да докаже, че е бил изправна страна по договора, а ответникът
– възраженията си за недължимост на претендираната наемна вноска. В хода на
процеса следва да се установи момента на прекратяване на договора за наем, с
оглед предявената в условие на евентуалност претенция за обезщетение за
лишаване от ползване на собствен имот. Относно направеното възражение от ответника
за нищожност и прекомерност на претендираната неустойка, то в негова тежест е
да установи основателността на тези възражения.
УКАЗВА на страните по делото за
възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 11.06.2018г. от 13.40ч., за която
дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи копие от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: