РЕШЕНИЕ
№ 3014
гр. В., 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110111352 по описа за 2023 година
Ищецът „Е.П.П." АД е предявил иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на
вземането му по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за
енергетиката срещу „И.К." ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „И.В." № **, за сумата от 621.04 лв. - главница за незаплатена електрическа
енергия и мрежови услуги дължима по фактури: №****, №****, № *****, издадени за
периода 09.03.2023г. - 12.04.2023 г, за което вземане е издадена Заповед №
3360/09.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д №
7412/2022 г. по описа на Районен съд гр. В., 14 с-в, както и сумата от 12.16лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от
посочените фактури до 18.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
завлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за
обект на потребление с клиентски № **** и абонатен 1 № ****, за обект - Б. -
В.,,0,***.
Ответното дружество е подало възражение срещу заповедта за изпълнение и
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането му. В
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят „Е.П.П.“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.В., В. Т.- Г, бул.*****№ ***, представлявано
заедно от всеки двама от ******* и *****, чрез пълномощника му адв. Н. М. Б. от АК
- гр. В., личен номер на адвокат №****, преупълномощена от Адвокатско дружество
„***", Булстат: *****, представлявано от управляващ съдружник адв. **** от САК, в
качеството си на пълномощник и процесуален представител на „***" АД предявява
1
настоящия иск за установяване съществуването на вземането му срещу „И.К." ЕООД с
ЕИК: *** за следните суми:
621.04лв., - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги
дължима по фактури: №№ ****, № *****, № ****, издадени за периода 09.03.2023г. -
12.04.2023, за което вземане е издадена Заповед № 3360/09.06.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д № 7412/2022г.. по описа на Районен
съд гр. В., 14 с-в 12.16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури до 18.05.2023г., законната лихва от
датата на депозиране завлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението, за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, за
обект - Б. - В., .,0..,***.
Вземанията са описани във
1. Фактура №*** на стойност 555.24 лв. с ДДС;
2. Фактура № *** на стойност 35.51 лв. (остатък) с ДДС; 3
3. Фактура № *** на стойност 30.29 лв. с ДДС;
Факти и обстоятелства, от които произтича вземането на „Е.П.П." АД:
Налице е правно основание за възникването на вземанията на „**" АД към
ответника по настоящия иск. „И.К." ЕООД вписано в търговски регистър към агенция
по вписванията с с ЕИК: *** с постоянен адрес: със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „И.В." № ** е собственик, на обект клиентски № **** и абонатен № ****, за
обект - Б. - В., .Д.,*** с предназначение на обекта за стопански нужди. Тоест, между
страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение по
продажба на ел. енергия. За да бъде доставяна ел. енергия до обекта потребителя,
същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД. Съгласно
чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.П.П." АД освен цена за потребена
ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не
електроразпределителното предприятие, е фактурирал за периода на потребление
освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми дължими за услугата
достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Основания за начисляване на дължимите суми: 1. Относно качеството на
ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т.ЗЗа от ПЗР към ЗЕ: Съгласно §
1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Така, небитов клиент може да е физическо или юридическо лице, което купува ел.
2
енергия за стопански нужди. Обектът е заведен в база данни на дружеството, като
стопански. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява
небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката. 2. Между „Е.П.П." АД и
ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на
което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа
енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Съгласно чл.104
от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия
съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите,
когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор
за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради
обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго
събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на
електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на
крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ е нормативно предвидена
фигура, която обезпечава непрекъснатост на снабдяването на потребителите с
електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен
доставчик - от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно
могат да бъдат снабдявани по регулирани цени. Предмет на отношението по доставка
на електрическа енергия от ДПИ включва освен доставка на ел. енергия, отговорност
за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на
дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ( Правила за
търговия с електрическа енергия], за надбавките върху стойността на активната
електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна
електрическа енергия, определена съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на
електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за
разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото.
За посоченият период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в качеството
си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между
страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на
чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха всички небитови
клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави
невъзможно оставането на процесният 3 стопански обект на регулирания пазар - той
не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех
lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи
условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът
от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни
клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до
избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по
3
независещи от крайния клиент причини. За клиентите, коитослед 01.10.2020г. не могат
да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ
(ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.] - § 15, ал.2, е предвидено в случай, че до
30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик , но в качеството му
на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с
електрическа енергия]. Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на
лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от
КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение] сключва типов договор с
клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче е със с нормативно
определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ]
Съгласно § 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните
дружества в България следваше да преминат на свободния пазар на електроенергия,
като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95 от
ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни
задължения за него. В последното изречение на ал. 5 изрично е регламентирано
правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар,
от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ].
Предвид изложеното процесиите фактури са издадени от „Е.П.П." АД в качеството му
на доставчик от последна инстанция. 2. Основанията за дължимост на мрежови услуги,
цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени,
а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от
крайните си клиенти. Съгласно чл. 29. (1) от ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. -
ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от
05.05.2020 г.) Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл.11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос
по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция На основание чл. 28,
ал. 2 от ПТЕЕ Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, 4
4
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Като
краен клиент ответното дружество също така дължи цена задължения към обществото
-чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събират от доставчика от
последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ.
Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове на облагане с акциз
подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които
извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия
за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз
(чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗДДС). Поради липса на потребление на електрическа енергия в
обекта за процесният период, във фактурите не са начислявани, като компонент
дължими суми за потребена енергия, за мрежови услуги - достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по
електроразпределителната мрежа, акциз и надбавка фактор мощност по НРЦЕЕ. В
процесиите фактури е начислена единствено такса мощност определена съобразно
предоставеният достъп до електроразпределителната мрежа, като дължимостта й не е
предпоставена от реално потребление наелектрическа енергия. След като за процесния
период собственият на ответното дружество имот - обект на потребление е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, то потребителят е имал правото да
използва предоставената до обекта мощност на осн. чл. 29, ал. 1-3, вр. с чл. 28, ал. 1 от
ПТЕЕ. След като това е така ответникът в качеството си на потребител на ел. енергия
и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на „**" АД цената за предоставената му
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа". Фактът, че за
процесния период не е налице потребление на ел. енергия в обекта на ответника, не
променя горния извод. В идентичен смисъл е ориентирана съдебната практика, напр.
Решение № 391/28.03.2023г. постановено по в.гр.д. № 136/2023г. по описа на Окръжен
съд В.: „Съгласно чл. 29,ал.1-3 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.),
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ u/или предоставена
мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на чл. 83, ал.
1, т. ботЗЕи договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР)
цени, като клиентите и производителите, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос
по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по електропреносната мрежа за
съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор.
Анализът на цитираните разпоредби на чл. 29 ПТЕЕ сочи, че нормативно са уредени
две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги и в
частност - услугата „достъп до електроразпределителната мрежа": 1) потребена
електроенергия или 2) предоставена до обекта мощност. Предвидената втора хипотеза
5
означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа енергия на
обект на клиент, той не се свобождава от задължението си за заплащане на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на самата
услуга. Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е изрично
предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на цената на
фактурираното от 5 крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия. Това е така, доколкото този достъп се явява необходимо условие
за реалното потребление на ел. енергия. Обратното обаче не е вярно. Услугата "достъп
до електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в задължението на
съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си
на потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на
мрежата (чл. 109, ал. 1,т.4и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ) и в този смисъл е назависима от
реалното потребление на ел. енергия. За предоставянето на тази услуга на
ползвателите на мрежата, в това число и за гарантиране на нейното нормално, сигурно
и ефективно функциониране, независимо от количествата потребена ел. енергия,
мрежовите оператори извършват постоянни разходи по поддръжката на тази мрежа,
така че във всеки един момент същата да разполага с необходимата си пропускателна
способност и съответно ползвателят на мрежата да може да разполага с необходимата
му предоставена мощност. Възмездяването именно на тези разходи е нормативно
регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 - 3 ПТЕЕ и както вече бе посочено по-
горе, същите се дължат независимо от реалното потребление на ел. енергия. Поради
това и доводите на ответника, че след като в обекта му не е имало потребление на ел.
енергия в процесния период той не дължи заплащане на цената на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа", са неоснователни. Предвид посоченото
съображенията на длъжника обективирани в депозираното от него възражение в
смисъл, че обекта на потребление представлява „замразен" строителен обект, по който
не се работи от години и в него не се консумира електрическа енргия, не могат да
бъдат споделени. Нещо повече между същите страни на същото основание, но за
предходен период (21.06.2020г. - 07.06.2021Г.) е налице влязло в сила решение №
615/10.03.2022г. постановено по гр.д. № 16674/2021г. по описа на Районен съд гр. В..
Видно от мотивите на постановеният съдебен акт ответното дружество е депозирало
писмен отговор с предявените претенции за този предходен период са признати
напълно. 3. Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ), е
законоустановена и се определя по Методика за определяне на цените на
електрическата енергия на доставчика от последна инстанция! приета от КЕВР. ПТЕЕ (
в редакцията си към процесния период] съдържат раздел „Правила за снабдяване от
краен снабдител и доставчик от последна инстанция" с единствен чл. 104, като в ал. 4 е
посочено, че цената, по която ДПИ продава електрическа енергия на крайния клиент,
се определя съгласно приета от КЕВР "Методика за определяне на цените на
6
електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция". Комисията за
енергийно и водно регулиране осъществява контрол по прилагането на Методиката. С
Методиката се регламентира начинът за определяне на цените, по които доставчиците
от последна инстанция, продават електрическа енергия на крайни клиенти, които не
могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от Закона за
енергетиката, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е
издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена
електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този
краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва
доставка по независещи от крайния клиент причини. Съгласно методиката
отношенията между клиентите и доставчика от последна инстанция се уреждат в
договори при публично известни общи условия при спазване на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и правилата по чл. 91, ал. 2 от ЗЕ. Считано от 01.08.2021 г. влиза сила Методика
за определяне на цените на електрическата 6 енергия на доставчика от последна
инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., изм. ДВ, бр. 90 от 29.10.2021 г.), с която е
въведен различен начин за ценообразуване. В съответствие с предвиденото в
Методиката цената на електрическата енергия на ДПИ се определя след изтичането на
календарния месец и получаването на утвърдени измерени стойности от оператора на
електроразпределителната мрежа. Цената е индивидуална за всяко място на
потребление съобразно неговия товаров профил. Начина на ценообразуване е в
посочен в чл.4 от методиката, където средната продажна цена на електрическата
енергия, предназначена за продажба на клиенти от ДПИ, се образува по специална
формула, като за процесният период цената се е изчислявала на база: обявените от
борсовия оператор почасови цени на електрическата енергия на пазарен сегмент „Ден
напред" с тежест в калкулацията 80% (за периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г.
тежестта се променя на 90%]; обявените от ЕСО ЕАД почасови цени на балансиращата
енергия за недостиг с тежест в калкулацията 20% (за периода от 01.11.2021 г. до
31.01.2022 г. тежестта се променя на 10%}; предоставения от мрежовия оператор
товаров профил на обекта - измерен почасов товаров профил за обекти с почасово
измерване на електрическата енергия, съответно причислен стандартизиран товаров
профил за обекти без почасово измерване, според който са определени утвърдените
измерени стойности за календарния месец.; - нормативно определен размер на
надценка за покриване на разходите и възвръщаемостта за дейността на ДПИ (за
периода от 01.11.2021 г. до 31.01.2022 г. тази надценка е ограничена до 10 лв./MWh).;
Към цената за електрическа енергия клиентите на „Е.П.П. АД, в качеството му на
ДПИ, заплащат и нормативно определени цени от КЕВР съгласно Решение № Ц-27 от
01.07.2021 Г, на КЕВР. rhttps://www.dker.bg/uploads/reshenia/2Q21/res-c27-2021.pdf).
Това са: Цена за задължения към обществото - 0,00718 лв./кВтч; Цена за пренос през
електропреносната мрежа - 0,01148 лв./кВтч; Цена за достъп до електропреносната
7
мрежа - 0,00049 лв./кВтч; Цена за достъп до разпр. мрежа за небитови клиенти -
0,02073 лв./кВт/ден; Цена за пренос през разпр. мрежа за обекти, присъединени на
НН- 0,03583 лв./кВтч; Цена за достъп до разпр. мрежа за небитови клиенти - 0,02073
лв./кВт/ден; 5. Електрическата енергия, доставяна от ДПИ на крайните клиенти, се
измерва от собственика на средствата за търговско измерване- разпределителното
дружество - оператор на разпределителната мрежа за лицензионната територия.
Съгласно чл. 120. от ЗЕ Електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се
измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Съгласно чл. 89, ал.1 от
ПТЕЕ всеки собственик на измервателна система носи отговорност за отчитането на
всички измерени стойности съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Видно от текста на чл.
120 от ЗЕ „Е.П.П." АД няма отношение към дейностите по измерване на
електрическата енергия, които са в правомощията на оператора на
електроразпределителната мрежа. Доставчикът от последна инстанция определя
размера 7 на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от измерването,
предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е отговорен за
измерванията- чл. 89, т.1 от ПТЕЕ. Предоставянето на данни за измереното
потребление е уредено в чл.89, ал.7 ПТЕЕ, съгласно който координаторите на
балансиращи групи ( ДПИ е координатор на групата на своите клиенти съгласно
чл.56а, ал.7 от ПТЕЕ) получават измерените стойности по обекти за всеки пряк и
непряк член на балансиращата група от собствениците на измервателните системи. 6.
Основания за претендиране на мораторна лихва: По съображения изложени в т. 1 и т. 2
от настоящата искова молба ответникът дължи заплащане на главници начислени с
процесиите фактури. Обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно
задължението си обуславя и настъпването на негативни последици за същия -
натрупване на мораторна лихва върху задължението. Размерът на мораторната лихва
определен като сбор от лихви по попосочените в настоящата искова молба фактури,
изчислени за периода от датата следваща падежа на задължението по съответната
фактура до 18.05.2023г. Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е
уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира законова опора в
чл. 86 ЗЗД. Към датата на подаване на молбата ответникът дължи лихва върху
главниците по всяка една от процесиите фактури, като сборът от начислените лихви е
в общ размер на 21.47лв.
Ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК. Същият не е
направил оспорвания на предявения иск по основание и по размер. Не е представил
доказателства и не е поискал събиране на доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
8
молбата и моли за уважаването й.
Ответникът е редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. Същият не изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното
от фактическа и правна страна:
Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване
съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си
или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до
неоснователност на исковата претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 7412/23 г. на РС В. се установява, че
със заповед № 3360 от 09.06.2023 г. е разпоредено ответникът като длъжник да
заплати на ищеца като кредитор процесните суми, както и разноски за заповедното
производство в размер на 75.00 лева.
Представените с молбата писмени доказателства, които са допуснати до
събиране с определението на съда по реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по
реда на чл. 183 ГПК, а именно три фактури, методика за определяне на цените на ел.
енергия от доставчик последна инстанция, извлечение за фактури и плащания, справка
за потребление, констативен протокол от 09.06.2021 год., общи условия, доказателство
за публикация на същите в местен и национален ежедневник не са оспорени по
надлежния в ГПК ред от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране
на доказателства и не представя такива.
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на
кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за
изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни
отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави
вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в
случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е
налице такъв, тъй като качееството на потребител на ел.енергия се установява от
писмените доказателства. Ответникът е титуляр на партида с абонатен номер и с
клиентски номер.
Ответникът не е оспорил начисленото количество ел.енергия за целия
9
процесен период, както и не оспорва, че е ползвател на същата услуга в обекта на
потребление и с посочени абонатен и клиентски номера. Същият не е реализирал
правото си на възражение и жалба пред ищцовото дружество съгласно чл.45 от
Общите условия, което в този случай има задължение да извърши проверка и няма
право да прекъсва снабдяването с ел.енергия на потребителя – чл.20, ал.6 от ОУ. Не са
налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има
промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така,
както е посочено в разпоредбата на чл.17, т.3 и т.4 от Общите условия според която,
при промяна на обстоятелствата, собственикът следва да ги уведоми за промяна на
титуляра на партидата. С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта, че той е
собственик на имота за който са доставени услугите, съдът намира за доказан факта,
че същият има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №
13 от ДР на ЗЗП и ЗЕ. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало
фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след
отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната.
Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не
оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания
размер. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са
установени по безспорен и категоричен начин твърденията в молбата, че през
процесния период ищецът е доставял ел.енергия в обекта на ответника, за което
последният дължи заплащането и на съответните такси за мрежови услуги за достъп
средно/ниско напрежение за посочения период.
С оглед горното, съдът намира, че кредиторът е установил по пътя на
главно и пълно доказване, че съществува вземането му по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените
размери, поради което предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата,
не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в
съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни в хипотезата
на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за настоящото производство в размер на 555.00 лева. Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 75.00
лева, съгласно задължителната практика по въпроса за разноските, изразена в тълк.
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в
тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
10
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.107 ЗЕ и чл.86 ЗЗД по
отношение на ответника „И.К." ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „И.В." № ****, че съществува вземане на ищеца „Е.П.П." АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.В. бул.**** № *** за сумата 621.04 лева,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги,
дължима по фактури №№**** и *****, издадени за периода 09.03.2023г. - 12.04.2023г.,
както и сумата 12.16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури до 18.05.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на завлението 08.6.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, за обект на потребление с клиентски №
**** и абонатен № ****, за обект Б. - В.,,0..,***, за които вземания е издадена Заповед
№ 3360/09.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д
№ 7412/2022 г. по описа на Районен съд В., 14 с-в.
ОСЪЖДА "И.К." ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.
В., ул. „И.В." № *** да плати на „Е.П.П." АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.В. бул.****№ *** разноски за исковото производство в размер на 555.00
лева и разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лева, на осн.чл.78
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11