Определение по дело №626/2019 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                   Номер                    Година  2019              Град Варна

Варненският окръжен съд                                Наказателно отделение

На  шести юни                              Година две хиляди и деветнадесета, в  закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                                                   РУМЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 626  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:       

         Производството е по реда на чл.341ал.2 във вр. с чл.306ал.1т.4 от НПК, образувано по депозирана частна жалба от адв. Балачев, повереник на тъжителя Д.Г.П. срещу протоколно определение от 09.05.2019г. на Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №211/2019г., с което е същият е осъден да заплати  на подсъдимата И.Д. М сумата от 600 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение  за защитника, който я е представлявал в производството. В жалбата се сочи, че постановеното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че разноските е следвало да останат за страните така, както са били направени, тъй като тъжителя доброволно бил оттеглил тъжбата си с цел прекратяване на враждебните отношения  с бившата му съпруга.  Нещо повече, сочи, че действията на повереника на подсъдимата се изчерпвали с явяването му в едно съдебно заседание  и никакви други процесуални действия, които да предполагат такъв висок размер на хонорара. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното определение, алтернативно да намали размера на заплатеното възнаграждение наполовина с оглед осъществените реално действия от защитника.

           Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор от защитника на подс. И.Д. М, в който се изразява несъгласие със същата и я намира за неоснователна. Сочи, че между страните никога не било постигано извънсъдебно споразумение или разговори с цел прекратяване на враждебните отношения, а процесуалните му действия не се изчерпват с участието му само в едно съдебно заседание, тъй като се е явявал в открити съдебни заседания на 20.12.2018г. по ВНЧХД № 1197/2018г. на ВОС, на 14.03.2019г. и на 09.05.2019г. по НЧХД № 211/2018г. на ВРС. На следващо счита, че договореният с клиентката му хонорар не противоречи на разпоредбите на Наредба №1  за минималните адвокатски възнаграждения, като попада в хипотезата на чл.13ал.1т.2 от същата. Нещо повече, в производството спрямо подсъдимата е бил предявен  и граждански иск за имуществени вреди в размер на 5325лева.

          Настоящата съдебна инстанция, след като прецени доводите изложени в жалбата и отговора на същата, както и доказателствата по делото, намира следното:  Жалбата е депозирана в срок, от лице, имащо право на това и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.

         С протоколно определение от 09.05.2019г. на Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №211/2019г., тъжителят Д.Г.П.  е осъден да заплати в полза на подсъдимата И.Д.П. сумата от 600 лева, представляваща разноски за защитника, който я е представлявал в съдебното производство. Същото  е било образувано по депозирана от него  частна тъжба срещу И.Д.П.,  в която се твърди, че на 01.11.2017г. тя умишлено е унищожила всички негови дрехи и електрическо пиано, на обща стойност 5325 лева и  ги изхвърлила на боклука,  с което е осъществила състава на престъпление по чл.216ал.1  от НК. Производството по делото двукратно е било прекратявано  от съдията докладчик, който е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81ал.1 от НПК, тъй като липсват факти и обстоятелства относими към предмета на престъпление, което се преследва по частен ред. На два пъти въззивната инстанция по ВЧНД № 453/2018г. и по ВЧНД № 1197/2018г. на ВОС, е отменял разпорежданията за прекратяване и е давал указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В производството по  ВНЧД № 1197/2018г. на ВОС, подсъдимата е ангажирала защитник, който се е явил и я е представлявал в насроченото открито съдебно заседание. Същият е участвал и при разглеждането на НЧХД № 211/2019г. на ВРС, в проведените две открити съдебни заседания, като в последното на 09.05.2019г.  наказателното производство е било прекратено, тъй като тъжителят с молба от същата дата е оттеглил тъжбата си по лични мотиви. При този изход на делото, с обжалваното определение ВРС е присъдил сторените от подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение за защитник в размер на 600лева, като горното е в съответствие с разпоредбата на чл.190 от НПК. Цитираната разпоредба предвижда в случаите когато наказателното производство, образувано по частна тъжба на пострадалия бъде прекратено, разноските да се възлагат на частния тъжител. Законодателят не е предвидил различни хипотези за присъждане на разноски в зависимост от основанието за прекратяване. С оглед горното във всички случаи когато наказателното производство от частен характер се прекратява, в тежест на тъжителя остават разноските, сторени от другата страна по делото, както е в настоящият случай. В НПК няма хипотеза, според която разноските остават за страните, така както са ги направили, каквото твърдение се съдържа в жалбата. С оглед горното атакуваното определение на първоинстанционният съд, с което в полза на подсъдимата са присъдени сторените от нея разноски  за процесуално представителство и защита,  е правилно и постановено в съответствие със закона. 

          В НПК не е предвиден ред за намаляване на адвокатското възнаграждение, така както това е предвидено в разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. Въпреки това обаче, съдът следва да разгледа по същество така направеното възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, изхождайки от общата разпоредба на чл. 36 от Закона за адвокатурата, съгласно която размерът, който е определен с договор между клиента и адвоката, следва да е справедлив и обоснован. В този смисъл е и  Решение № 163/2010г., І-во н. о. В случая настоящият съдебен състав счита, че така направеното възражение и искане за намаляване на присъденото от първоинстанционния съд и заплатено от подсъдимата адвокатско възнаграждение, за неоснователно. Съгласно чл.13ал.1т.2 от Наредба №1  за минималните адвокатски възнаграждения, за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението е 500лева, когато престъплението е до 5 години лишаване от свобода, какъвто е  конкретния казус с оглед повдигнатото с тъжбата обвинение. Настоящата инстанция намира, че в случая размера на уговореното такова не следва да се редуцира чрез намаляването, нито до минималния предвиден размер в Наредбата, още по- малко пък наполовина, тъй като с оглед представените доказателства за направеното плащане, същият надхвърля с малко минималния такъв, предвиден в Наредбата. При преценката за неговата прекомерност следва да се има предвид вида и характера на производството, обстоятелството, че реално защитникът е предоставил правна помощ и се е явявал в три съдебни заседания, като в това по НЧХД № 211/2019г. на ВРС, проведено на 14.03.2019г. е даден ход на съдебното следствие и е била разпитана подсъдимата. Нещо повече, упълномощеният от подсъдимата защитник се е явявал и в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция по ВЧНД № 1197/2018г. на ВОС.  Действително, делото не е с фактическа и правна сложност, но и адвокатското възнаграждение е в рамките на предвидения минимум в Наредбата. В този смисъл уговореното адвокатско възнаграждение отговаря на изискването за справедливост и обоснованост на размера му не само по отношение на подсъдимата, но и спрямо тъжителя, а така също и на усилията, положени от защитника на подсъдимата по конкретното дело и предоставената от него правна защита. Следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства страните да са постигнали споразумение, в което евентуално биха  могли да уговорят разноските да останат да страните,  така както са ги направили. Обстоятелството, че в подадената от тъжителя молба за оттегляне на тъжбата същият е поискал да не му се присъждат разноските по делото не обвързва съда. Той е длъжен да приложи закона, както е сторил първоинстанционният съд в случая, прилагайки нормата на чл.190ал.1 от НПК.

       Съгласно разпоредбата на т.14 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер на 5 лева. ВРС не е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с оглед депозираната частна жалба, поради което настоящата инстанция следва да осъди Д.Г.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 5 лева с оглед предприетото от него обжалване с настоящата частна жалба. 

          Воден от горното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, Варненският  окръжен съд

 

                                             Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.05.2019г.,  постановено по НЧХД № 211/2019г. по описа на ВРС, с което е Д.Г.П. е осъден да заплати на И.Д. М сумата от 600 лева за разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** да заплати  по сметка на ОС- Варна сумата от 5 лева за образуваното въззивно производство.

      Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                           

                                                                                        2.