Р Е Ш Е Н И Е №260024
Гр. София, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 246 по описа за 2019 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
А.Ю.К. ***” АД обективно съединени искове за плащане
на сумата 26000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и тежък психически стрес, търпени в резултат на ПТП, настъпило
на 07.06.2019 г. и причинено по вина на застрахован при ответника водач, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2019 г. – денят, следващ
датата, на която ответникът е постановил отказ за плащане на търсеното
извънсъдебно обезщетение, до окончателното плащане. В исковата молба се твърди
следното: Ищцата пострадала на 07.06.2019 г., когато около 09.20 ч. на
автомагистрала „Тракия“, км. 22+100, с посока към гр. София, между л. а.
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА4160КН, собственост на „Електоренергийни системен
оператор“ ЕАД, управляван от Х.Г.М., и л. а. „Нисан“ с рег. № РВ1533КМ,
собственост на Г. П. К., управляван от А.Ю.К., настъпило ПТП, вина за което
имал водачът на л. а. „Хюндай“, който, движейки се от гр. Пловдив към гр.
София, в района на 22+100 км. на автомагистрала „Тракия“ поради неспазването на
достатъчно разстояние от движещите се пред него МПС, които намалявали скоростта
си, се ударил в задната част на управляваното от ищцата МПС. За пътния инцидент
бил съставен протокол за ПТП с бланка № 1604741/07.06.2019 г. по описа на
сектор „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ КПДГПА
при ОДМВР – София, а на виновния за ПТП водач бил съставен АУАН № 258090 и въз
основа на него издадено наказателно постановление № 19-1204-001822. Вследствие
на инцидента пострадала ищцата А.Ю.К., която получила травматични увреждания,
подробно описани в исковата молба,
където са описани като характер и интензитет и търпените болки, страдания и
психически стрес. Към датата на ПТП за л. а. „Хюндай“ имало сключен с ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица BG/02/119000453243 със
срок на валидност от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. На 15.07.2019 г. ищцата
депозирала претенция пред застрахователя, в която изложила фактите и обстоятелствата
за настъпването на ПТП, уврежданията, които е получила вследствие на него и
искането си до застрахователя, който въз основа на претенцията образувал щета № ********** и с писмо изх.
№5981/01.08.2019 г. я уведомил, че има постановен отказ за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на деликт, за
обезщетяване на причинените от който вреди на ищцата да е налице основание за
ангажиране на неговата отговорност и в тази връзка твърди, че за ПТП е съставен протокол за ПТП с имуществени
вреди, но не и с подстрадали лица, съответно няма данни ищцата да е пострадала
в резултат на ПТП. Оспорва и размера на исковете като навежда възражение за
прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди и излага подробни
съображения в тази насока съобразно медико-биологичния характер на твърдените
увреждания и липсата на данни за настъпили усложнения.
В допълнителната искова молба ищцата допълва
първоначалната като с оглед възражението на ответника излага фактическо
твърдениие, че първоначално от шока след катастрофата не е изпитвала силни
болки, освен това била силно уплашена за състоянието на 11-годишния си син,
който също пътувал в автомобила, поради което не съобщила на служителите на
КАТ, че е пострадала. Впоследствие след преминаване на шока се появили болки и
дискомфорт.
Допълнителен отговор не е постъпил.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото протокол
за ПТП се установява, че на описаните в исковата молба дата и място настъпило
ПТП между л. а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА4160КН, собственост на
„Електоренергийни системен оператор“ ЕАД, управляван от Х.Г. М., и л. а.
„Нисан“ с рег. № РВ1533КМ, собственост на Г.П. К., управляван от А.Ю.К.. В
графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е отразено, че л.
а. „Хюндай Санта Фе“ се движел по автомагистрала „Тракия“ с посока София и в
района на 22+100 км. поради недостатъчно разстояние от движещия се пред него л.
а. „Нисан“, който намалил скоростта си, го застигнал и се ударил в задната му
част. За ПТП на водача М. е съставен АУАН /представен по делото/ и е издадено
НП /също представено по делото/.
От показанията на свидетеля Т.
– съпруг на ищцата и имащ преки впечатления от това как ѝ се е отразило
произшествието, се установява следното: След ПТП ищцата, която по принцип
според свидетеля е силен човек, била слаба и уязвима, много притеснена. Няколко
дни след ПТП започнала да изпитва главоболие, на което не помагали никакви
лекарства. След медицински преглед ѝ предписали носене на яка за 10 дни, режим без телевизия
и тютюнопушене. Дори към момента се будела посред нощ и проверявала дали детето
е добре. Към момента управлявала автомобил, но била много предпазлива.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява
следното: Установява се на първо място следният механизъм на ПТП: На 07.06.2019
г. по автомагистрала „Тракия“ в зоната на километър 22+100, в посока Пловдив –
София, се движел лек автомобил „Нисан“ с рег. № РВ1533КМ, управлявян от А.Ю.К..
След този автомобил със същата скорост и посока се движел лек автомобил „Хюндай
Санта Фе“ с рег. № СА4160КН, управляван от Х. Г. М.. Придвижвайки се по
гореописания начин, водачът на лек автомобил „Нисан“ предприел намаляване на
скоростта на движение на автомобила по неустановен по делото начин. Поради
намалена безопасна надлъжна дистанция между автомобилите водачът на движещия се
зад лекия автомобил „Нисан“ автомобил „Хюндай Санта Фе“ не е имал разстояние и
време да предприеме намаляване или спиране на управлявания от него автомобил,
при което с челната си част се е ударил в задната част на лек автомобил „Нисан“.
Установява се още, че от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП
са субективните действия на водача на лекия автомобил „Хюндай Санта Фе“, който
при движение зад друг автомобил не е спазил безопасната надлъжна дистанция.
Според вещото лице автоексперт в автотехническата практика е прието, че при
движение на два автомобила един след друг при сухо асфалтово покритие водачът
на движещия се отзад автомобил е длъжен да спазва надлъжна безопасна дистанция
между задната част на движещия се пред него автомобил и челната част на задния
автомобил, която като метри да е равна на минимум половината от скоростта на
движение на задния автомобил в километри за час. При мокро асфалтово покритие
това разстояние е равно като абсолютна стойност на скоростта на движение. Т. е.,
ако автомобилите се движат със скорост 100 км./ч., безопасната надлъжна
дистанция следва да е минимум 50 метра при сухо асфалтово покритие и 100 метра
при мокро асфалтово покритие. От тази дистанция водачът на задния автомобил е
длъжен да предприема евентуални действия по извършване на маневри като
изпреварване, изменение на посоката на движение и други. В случая, ако водачът
на лек автомобил „Хюндай“ е бил спазил горната дистанция, това би му дало
възможност да възприеме действията за намаляване на скоростта на движение от
страна на водача на предния автомобил и своевременно да вземе решение за
намаляване или спиране на управлявания от него автомобил и по този начин ПТП не
би настъпило. Установява се също така, че в резултат на ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на главата, лекостепенно мозъчно
сътресение и навяхване на шията. Констатираните травматични увреждания
отговарят да са получени при процесното пътнотранспортно произшествие при така
определения механизъм на произшествието. При подобни увреждания
възстановяването приключва в рамките на 20-25 дни. Възможно е наличие на
болезненост в областта на врата и за по-продължителен период от време. След
причиняване на травматичните уввеждания са били налице болки и страдания със
затихващ интензитет в рамките на 20-25 дни. Следствие на мозъчното сътресение
се наблюдава главоболие, което се засилва при излагане на слънчева светлина, гледане
на телевизия и работа с компютър, което може да продължи по-дълго време без да
се конкретизира този срок. Констатираните травматични увреждания не са с траен
или постоянен характер.
Представените по делото
медицински документи са в същата насока /относно отразеното в заключението по
експертизата в медицинската ѝ част/.
От заключението по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза се установявва следното: При ищцата е било
налице разстройство в адаптацията със страхово-депресивен синдром. След острата
фаза е протекло с протрахирана хипохондрично-страхова реакция, която е
продължила около три месеца. Състоянието е пряко свързано с претърпяното ПТП. Симптомите
са били клинично значими в острата фаза до около 30 дни, с протрахирани
симптоми до три месеца. Ако са продължили и след това, те са били само на
когнитивно ниво и не би трябвало да повлияват поведението на ищцата. При липса
на наслагващи се психотравми не би трябвало да има трайни последствия, а само
спомени за неприятен инцидент. Ищцата има добри ресурси за справяне с
неблагоприятни житейски изживявания. Състоянието е протекло, както слева: за
три дни - остра стресова реакция; за около един месец - преживяване на кошмари,
вторични депресивни изживявания; за около три месеца - протрахирана
хипохондрично-страхова реакция. Изписаният на ищцата медикамент есцитил се
изписва при състояния на разстройство в
адаптацията с хипохондрично-страхова реакция,
депресивни изживявания. При ищцата не е налице нужда от непрекъснат
прием на антидепресанти след овладяване на остарата фаза. Кошмарите са преминали,
а изживяванията на неприятни спомени към момента не се нуждаят от лечение, тъй
като са на когнитивно ниво. При евентуални следващи психотравмени събития би
могло да се налага прием на антидепресант.
Не се спори относно наличието
на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно управлявания от Х. Г. М. автомобил, сключен с
ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е основателен и следва
да бъде уважен по следните съображения:
Установи се от събраните по делото
доказателства /подробно обсъдени от съда/, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени телесни
увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания; установи се, че
деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от Х. Г. М.. Установи се противоправността на това деяние
и причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания,
довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Х. Г.М. в /презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на водача/.
Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от Х. Г. М. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 26000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищцата
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
има предвид на първо място видът и характерът на получените от ищцата телесни
увреждания - контузия на главата, лекостепенно мозъчно сътресение и навяхване
на шията. Тези увреждания са причинили на
ищцата болки и страдания, които са били със
затихващ интензитет, но в рамките на 20-25 дни. Следва също да се вземе
предвид, че констатираните травматични увреждания не са с траен или постоянен
характер, т. е. настъпило е възстановяване, но освен физическите болки и
страдания ищцата е преживяла и психични страдания, наложили и прием на
антидепресант - разстройство в адаптацията със страхово-депресивен синдром.
След острата фаза състоянието ѝ е протекло с протрахирана
хипохондрично-страхова реакция, която е продължила около три месеца. Към
момента не е налице нужда от прием на антидепресанти, останали са неприятни
спомени на когнитивно ниво, но при евентуални следващи психотравмени събития би
могло да се налага прием на антидепресант.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 26000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ телесни
увреждания и стрес от случилото се.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен. Относно
периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 02.08.2019
г. /както се и претендира/ – денят, следващ датата, на която ответникът е
постановил отказ за плащане на търсеното извънсъдебно обезщетение, до
окончателното плащане.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира само
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което
размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Дължимото в случая възнаграждение съобразно размера на исковете
е в размер на 1310 лв. на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно същото следва да се присъди. Това
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. М..
На ответника не следва да се присъждат разноски с
оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху размера на исковете, а именно такава в размер на 1040 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 900 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да
плати на А.Ю.К. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 26000 /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания /поради причинени телесни
увреждания/ и тежък психически стрес, търпени в резултат на ПТП, настъпило на
07.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 02.08.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да плати на адв. А.Е.М. от САК с личен № ********** сумата от 1310 лв. /хиляда триста и десет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на А.Ю.К. ***”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С.П.и К.К., да плати по сметка на СОС държавна такса
за производството по делото в размер на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/ върху
размера на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в
размер на 900 лв. /деветстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: