Решение по дело №44/2017 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. Силистра, 10.07.2017г.

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                          

Председател: Пламен Неделчев

Членове: Кремена Краева

Ралица Райкова

                                                                                 

 

с участието на секретаря А.Ценкова като разгледа, докладваното от съдия Краева в.т.д.№ 44/ 2017г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл ГПК.

СТРОЙПРОЕКТ ООД обжалва решение № 603/ 09.01.2017г. постановено по гр.д. № 494/2016г. по описа на РС Силистра, с което се уважават исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.309а ТЗ на БАЛКАНСКИ ООД.

Искането е да се отмени решението като се отхвърлят предявените искове.

Ответникът по жалбата  – БАЛКАНСКИ ООД не депозира становище по жалбата.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за частично  основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора относно обстоятелствата по допуснатата от ищеца забава в изпълнение на възложените му от ответника ремонтни дейности по договора от 01.07.2015г., направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от въззивната инстанция с препращане към изложените  мотиви в тази част, като във връзка с доводите в жалбата се има предвид следното:

РС е обосновал извод за основателност на предявените от ищеца искове, приемайки, че неговият съконтрахент – ответник по делото, неоснователно е начислил приспаднатата от възнаграждението му неустойка за забава. Доводите в решението са за злоупотреба с право, предвид липсата на претърпени от ответника вреди от неизпълнението на изпълнителя – ищец по делото.

Тези изводи не се споделят от ОС:

Законът предвижда само възможност за намаляване, но не и за освобождаване от задължението за неустойка. Следователно вредите не са елемент от фактическия състав, който прави задължението за неустойка изискуемо – р. по ВАД 34/1994 - “Облигационно право”, Ангел Калайджиев, Сиби, 2013 г. – стр. 486.  Така и  - „Кредиторът трябва да докаже само неизпълнението. Той не е длъжен да доказва нито, че е претърпял вреди, нито размера на вредите които е претърпял от неизпълнението на договора – р.125 – 1963 – I ГО“. В този смисъл и р.544/2006г. по т.д.№31/16г., II т.о. на ВКС.

Предвид това и след като правото не е загубило формалното си основание ( фактическият състав на неустоечното задължение е осъществен), неговото упражняване не може да е доказана злоупотреба.

Това обосновава извод за неоснователност на иска за заплащане на сумата от 13 208, 91 лв. – претендирана като остатък от възнаграждение по договор между страните  от 01.07.2015г.

Предвид това решението на Районния съд следва да се отмени в тази му част.

Относно претенцията по чл.92 ЗЗД:

Втората вноска от възнаграждението по договора е заплатена на 30.12.15г., вместо – в срок до 08.12.2015г. Неоснователността на първия иск обосновава извод за основателност на претенцията за неустойка за забава за периода от 09.12.15г.  до 30.12.15г., в общ размер от 4729,51 лв., вместо 6050,40лв. както е приел РС, извършвайки изчислението при уважена претенция по чл.266 ЗЗД.

Предвид това за разликата над 4729,51 лв. до присъдените 6050,40лв. – неустойка за забава по чл.14, ал.2 от договора решението е частично неправилно и следва да се отмени в тази му част. В останалата част решението по иска по чл.92 ЗЗД  следва да бъде потвърдено.

 С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски,  съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 1404лв. за първа инстанция и 853лв. за въззивна инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 603/ 09.01.2017г. постановено по гр.д. № 494/2016г. по описа на РС Силистра, с което се уважават исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ТЗ БАЛКАНСКИ ООД и в обжалваната уважена част по иска по чл.92 ЗЗД и чл.309а ТЗ за разликата над 4729,51 лв. до присъдените 6050,40лв., както и в осъдителната част за разноските по чл.78 ал.1 ГПК изцяло, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, на БАЛКАНСКИ ООД за осъждане на СТРОЙПРОЕКТ  ООД  да му заплати : 13 208,91лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните на 01.07.2015г. ; неустойка по чл.14, ал.2 за разликата над 4729,51 лв. до претендираните 6050,40лв.

 ОСЪЖДА БАЛКАНСКИ ООД да заплати на СТРОЙПРОЕКТ  ООД сумата от 2257 лв. – разноски по компенсация за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС.